Никол Джордан
Прелъстяване (4)

3.

Погледите им се срещнаха войнствено.

— Твърде висока цена ли искам, скъпа моя? — попита провлечено Демиън Синклер.

Ванеса преглътна тежко. Ако приеме предложението му, ще унищожи завинаги доброто си име. Но нима обществената репутация беше по-важна от спасението на семейството й?

— Какви условия би трябвало да изпълнявам като ваша метреса? — попита тя, за да спечели време.

Мъжът вдигна вежди.

— Толкова ли е трудно да се отгатне?

— Предполагам, че желаете интимна връзка с мен?

— Ами да, това е нормално. — Той очевидно се забавляваше с нея. — Но вярвам, че задълженията ви няма да ви преуморяват. Аз, разбира се, ще споделям леглото с вас винаги когато пожелая, а вие трябва да се научите да ми доставяте удоволствие.

— Вероятно ще ви разочаровам. Нямам талант за тези неща.

— Това ще преценя едва когато прекараме една нощ заедно.

Начинът, по който й говореше, я разгневи.

— Нямам никакъв опит като метреса. Познавам интимността само от брака си. Тогава намирах този аспект от брачния живот крайно… неприятен. Честно казано, не разбирам защо мъжете имат толкова силни плътски желания.

Презрителният, режещ тон не позволи на Демиън да разбере дали гневът й е насочен срещу него, срещу починалия й съпруг или срещу мъжкия свят като цяло.

— Очевидно вашият съпруг е бил тромав и груб. И глупав, ако ми позволите тази забележка. Както сама признавате, досега не сте имали възможност да се наслаждавате на добър любовник. С риск да изглеждам нескромен, ви уверявам, че знам как да ви посветя в изкуството на любовта. Смея дори да твърдя, че ще изпитате удоволствие.

Ванеса вирна брадичка.

— Откъде можете да знаете как да ми доставите удоволствие? Вие не ме познавате.

— Аз познавам жените, скъпа. Познавам и радостите на плътта. Не вярвам, че се различавате твърде много от повечето свои посестрими. След една нощ в моите обятия ще копнеете за още много нощи с мен.

— Така ли? Бяхте прав, милорд — вие наистина сте дявол. И то арогантен дявол.

Демиън се усмихна самоуверено.

— Признавам се за виновен.

Ванеса остана безмълвна и Демиън се запита дали възмущението й е било искрено. Ако се противеше, за да засили интереса му, хитростта й постигна успех. Много рядко му се случваше жена да го възбуди със самото си присъствие.

По каква друга причина би могла да се колебае да приеме великодушното му предложение? Никоя любовница, колкото и да е прелъстителна, не струваше сто хиляди фунта стерлинги. Той й предлагаше шанс да освободи брат си от този огромен дълг. Ако отхвърли предложението му, значи е глупачка.

Демиън не смяташе Ванеса Уиндъм за наивна. Беше свикнала със скандалите в обществото, имаше достатъчно опит и обиграност, за да използва физическите си прелести в своя изгода, както постъпваха повечето алчни красавици от кръга на неговите познати.

Твърде вероятно беше тя да е студена и безчувствена, неспособна на истинска страст. От друга страна, колебанието й може би се дължеше на гордостта и страховете й. Истински ли беше този израз на болка и обида в прекрасните й тъмни очи?

— Страхувате ли се от мен, лейди Уиндъм? — попита сериозно Демиън.

— Като си помисля какви истории се разказват за вас в обществото, ми се струва глупаво да не се страхувам от мъж, за когото няма нищо свято, пред когото никоя жена не е сигурна.

— Нямате причини да се страхувате от мен.

— Казал вълкът на агнето.

Остроумието й го зарадва. Очевидно тя имаше силен дух, беше начетена и не се боеше да събуди недоволството му, като открито казва мнението си.

Демиън извади от чекмеджето на близката масичка колода карти и започна да си играе с тях.

— Възразявам, милейди. Аз не съм вълк. Както знаете, аз съм играч. Давам ви почтен шанс. Всеки от нас ще извади по една карта и по-високата ще спечели. Ако вие изтеглите по-високата карта, ще опростя дълговете на брат ви, без да поставям каквито и да било условия. Ако изгубите, ще станете моя любовница за лятото и едва наесен ще му опростя дълговете.

Ванеса го гледаше с огромни тъмни очи.

— Какъв е отговорът ви, милейди?

Ванеса затвори очи. В сърцето й бушуваше битка. Струваше й се възмутително да рискува честта си с една-единствена карта. Веднъж вече се бе продала в брак без любов и се бе заклела никога да не повтаря тази грешка.

Осъдително ли беше да продаде тялото си на този мъж? Бракът й с лорд Роджър беше отвратителен… и също толкова непочтен. Много жени с радост биха се възползвали от шанса да споделят леглото на Демиън Синклер. Всички дами в. Лондон го намираха неустоим — и тя не правеше изключение.

Той й предлагаше шанс да спечели. Ако пък изтегли по-лошата карта, край с доброто й име.

Предложението му беше безчестно и жестоко. Нейното отдаване като цена за милостта му. За да спаси семейството си от гладна смърт, тя бе готова да сключи пакт с дявола.

— Вие не ми оставяте друг избор — отвърна беззвучно тя.

Изпита облекчение, когато той остана напълно сериозен.

— Вие имате предимство. Разбъркайте картите и изтеглете вашата.

Ванеса пристъпи към него и пое колодата.

Често играеше вист и пикет и умееше да раздава. Този път обаче пръстите й трепереха и прояви несръчност.

— Няма да сте първата, осъдила се сама на смърт при игра на карти — подкани я подигравателно лорд Синклер.

Ванеса сложи картите на масичката, разбърка ги и изтегли една. Вале пика. В сърцето й пламна надежда. Шансовете й не бяха лоши. Дишаше мъчително, сърцето се блъскаше в гърдите й.

Лорд Синклер избра една карта и й я показа. Поп пика. Край. Той спечели.

— Все още имате време да се откажете — пошепна почти нежно той.

Даваше й последен шанс да спаси репутацията си. Замаяна, тя поклати глава.

— Значи сте готова да сключим сделка?

Ванеса пое въздух, опита се да остане спокойна. Тя не беше страхливка. Искаше да спаси семейството си и щеше да го направи. Ще му стане любовница. Това решение беше много повече, отколкото се бе надявала.

— Да, готова съм.

Пръстите му помилваха бузата й и тя се разтрепери.

— Ванеса… — прозвуча гласът му като милувка.

Тя вдигна глава и погледите им се сляха.

— Ще ми окажете ли честта да подпечатаме споразумението си с целувка?

Погледът й се спря на устните му. Прекрасна уста, помисли си и пулсът й се ускори. Остана неподвижна, когато той се наведе над нея и устата му докосна нейната леко, безкрайно внимателно, едва доловимо. Въпреки това тя изпита чувството, че устните му са я опарили. По гърба й пробяга тръпка.

Той вдигна глава и в замъглените сребърносиви очи светна триумф.

— Толкова ли беше трудно?

— Всъщност не — призна задавено тя.

Ръката му се плъзна по високата яка на наметката й.

— Не ви ли е твърде топло в тази дреха?

Тя беше твърде объркана, за да разбере въпроса му.

— Бихте ли свалили наметката си? Заради мен.

— Защо?

— Защото искам да ви видя.

В главата й звъннаха тревожни камбанки.

Той я погледна дълбоко в очите.

— Няма да ви любя против волята ви, Ванеса, давам ви честната си дума.

Да вярва ли в обещанията на този прочут женкар? От друга страна, той плащаше висока цена за привилегията да я съблича.

Ванеса отвори наметката си с треперещи пръсти. Той я свали от раменете й и я остави на един стол.

— Разочарован съм — пошепна той, докато погледът му се плъзгаше по простата дневна рокля от кафяво мерино. — Снощният ви тоалет ми хареса много повече. Подчертаваше по прекрасен начин пищните ви форми. Тази само ласкае цвета на очите ви. Хайде да седнем.

Демиън улови ръката й и я поведе към канапето. Тя се колебаеше, но той я настани до себе си със спокойната увереност на мъж, сигурен в победата. Ванеса седна сковано до него, не смеейки дори да диша. Нима имаше намерение да я прелъсти още сега?

Лицето му се приближи към нейното. Тя се взря в чувствената, красиво извита уста. Демиън усети предателско теглене в слабините, но не направи опит да я докосне.

Желаеше я твърде силно, за да рискува с прибързано нападение. Радваше се, че спечели облога — огромната сума, придобита на игралната маса, не означаваше нищо за него. Беше достатъчно богат и не се интересуваше от още пари. Вместо това ще има възможност да разкрие тайните на тази прекрасна и умна жена.

Инстинктът на мъж с богат опит му подсказваше, че тя не се преструва. Страхуваше се и беше много уязвима. Беззащитна. Някой й е причинил болка, предположи той. Нужна му беше солидна доза самообладание, за да се отнесе към нея внимателно, да напредва предпазливо и да чака, докато тя сама се отвори за него. Ала беше убеден, че богатството, което ще се разкрие пред него, ще си струва всички усилия.

Нямаше да я пусне да си отиде, преди да е започнал да разсейва страховете й. Искаше да спечели доверието й. Ако я пусне да си отиде сега, тя ще се измъчва с неясни опасения и фантазията й ще го представя като злобно чудовище.

Трябваше да й даде да вкуси бъдещите наслади, за да разбере, че няма защо да се бои от него. Сладкият й аромат изискваше да напрегне цялата сила на волята си, за да обуздае желанието си да я люби.

— Погледнете ме, скъпа, моля ви.

Ванеса вдигна очи към него и той продължи:

— Вие ме смятате за лош човек, знам. Но наистина ли съм чудовище?

— Аз… твърде малко ви познавам, за да си позволя да правя оценки.

— Правилно. Искам да знаете, че аз също не съм бил в подобна ситуация. Ще се наложи да импровизираме.

Ванеса не бе в състояние да откъсне поглед от неговия. Виждаше топлината и нежността в очите му и страхът й започна да се разсейва.

— Искам да ви целуна още веднъж, Ванеса. Ще ми позволите ли още една целувка?

Сърцето й се качи в гърлото.

— Имам ли избор?

— Имате. Решението е ваше.

Тя потърси по лицето му признаци на коварство, но не откри нищо. Той бе обещал да не я взема против волята й и може би беше сериозен. Когато тя остана безмълвна, Демиън сложи ръка върху бузата й.

— Имате прекрасна копринена кожа…

Палецът му внимателно се плъзна по високата скула. Ванеса искаше да стане и да побегне, да избяга от объркващата му близост, но се чувстваше пленница на погледа му, неустоимо привлечена от мъжественото му излъчване.

Пръстът му се плъзна по влажните полуотворени устни. Отново я побиха тръпки.

— Какъв е отговорът ви, Ванеса? — Демиън внимателно повдигна брадичката й. — Ще ме целунете ли?

Гласът му милваше сетивата й като кадифе, отслабваше съпротивата й. Изпита силна потребност да бъде закриляна от този мъж. Искаше той да продължи да я докосва…

— Да — отвърна едва чуто тя.

Дланта му легна нежно върху бузата й. Ванеса проследи с вълнение как тъмните ресници паднаха върху сивите очи. Топлият му дъх помилва устните й и в следващия миг устата му завладя нейната със здрав натиск.

Заля я гореща вълна. Целувката му представляваше бавно интимно изследване, което й отне дъха. Езикът му се плъзна търсещо между устните й и тя дори не помисли да се съпротивлява. Вдигна ръце и безсилно ги притисна върху гърдите му, но не го отблъсна. Усети под пръстите си корави мускули и жили, горещината на тялото му и приглушен аромат на мускус.

Езикът му изпълняваше еротичен танц в устата й, пръстите му милваха бузата й, после се спуснаха надолу към гърлото и разголената ключица, към рамото…

Усети натиска върху деколтето на роклята си и спря да диша. Демиън извади натежалите й гърди от корсета и тя чу шепота му някъде много отдалеч:

— Не се страхувай от мен, мила…

Дрезгавият, тъмен глас успокои нервите й.

Демиън бавно сведе глава, устните му последваха пръстите. Отвори долната й риза и Ванеса се разтрепери още по-силно. Горещият му дъх опари влажната кожа… Тя се скова. Той искаше да целуне разголените й гърди!

Сърцето й спря да бие — не толкова заради шокиращото му намерение да я целува безсрамно, а много повече заради необичайните усещания, които я вълнуваха. Когато той разголи гърдите й, от гърлото й се изтръгна безпомощен стон. Зърната й щръкнаха тръпнещи, в средата на тялото й се събра горещина. Трескаво зачака целувката.

Езикът му помилва чувствителното зърно на гърдата й тя едва не извика. Горещото пулсиране между бедрата й я уплаши. С опитността на добър любовник Демиън засмука нежната плът. Ванеса затрепери от блаженство.

Той продължи да я възбужда. Влажната, топла уста се плъзгаше по гърдите й, смучеше ги, зъбите му нежно загризаха фината кожа. Омаяна, Ванеса се устреми насреща му и поиска още нови, никога неизпитвани наслади.

Без да съзнава какво прави, тя стенеше тихо и се извиваше, за да усети милувките му още по-силно. Демиън отново потърси устата й и я завладя в жадна целувка.

Ванеса се вкопчи в раменете му. И тогава магията изведнъж се разпръсна. Лорд Синклер дойде на себе си и сложи край на целувката.

Опря чело върху нейното и се засмя гърлено. Ванеса усети как я заля вълна на разочарование. Не искаше целувката да свърши. Демиън пое шумно дъх и гласът му прозвуча задавено:

— Простете ми, за момент се забравих.

Замайването й бавно се отдръпна и красивото мъжко лице пред нейното доби ясни очертания. Ванеса се почувства разкъсана между срама и желанието. Никога преди не бе реагирала така страстно на целувка.

— Подценявате прелестите си, скъпа. Ако умеете да разпалите страстта на мъжа така силно, без да правите нищо, ще бъдете много добра ученичка.

Ванеса се чувстваше дълбоко засрамена, че е реагирала като лека жена. Само непочтените жени желаеха мъже като него.

Кръвта все още шумеше в ушите й и тя не посмя да погледне лорд Синклер, докато оправяше деколтето си. Той внимателно отстрани ръцете й и покри голите й гърди.

Би трябвало да съм благодарна, че той сложи край на интимностите, помисли си Ванеса. Бе осъзната колко е безпомощна — позволи му да прави с нея, каквото иска, даде му всичко от себе си.

Той явно усети смущението й, защото се изправи и се отдалечи към средата на стаята.

— Хубаво би било скоро да уговорим подробностите около нашето споразумение — подхвана делово. — Надявам се да замина най-късно след седмица, веднага щом намеря компаньонка за сестра ми. Бих желал да ме придружите в провинциалното ми имение.

Ванеса се опита да разсъждава разумно, но й беше много трудно. Да, тя бе обещала да стане любовница на лорд Синклер.

— Къде мислите да ме настаните? — попита тихо тя. Сега не бе в състояние да мисли каква страшна стъпка е предприела.

— Ще ви дам хубава къща в близост до имението. — Когато тя не реагира, устата му се изкриви подигравателно. — Ще разполагате със собствена карета и коне. Ще се погрижа и за издръжката ви.

Очевидно бе помислил, че тя иска да обсъдят финансовата страна на въпроса.

— Не става дума за това, милорд.

— Така ли?

— Имах предвид по-скоро външните обстоятелства. Ако ми дадете на разположение къща и карета, целият свят ще разбере, че съм ваша метреса.

— Много вероятно — потвърди той и погледът му стана бдителен. — Ако имате по-добро предложение, готов съм да ви изслушам.

— Трябва да мисля не само за своята репутация, а и за бъдещето на сестрите си. Те ще страдат. Моето… леко поведение, моята… интимна връзка с вас може да им навреди… да разруши бъдещето им.

Топлината изчезна от сивите очи.

— Нима вече искате да нарушите дадената дума, мила моя? Още не е късно да промените решението си. Просто излезте през тази врата и готово.

— Нямам намерение да се отметна от дадената дума, милорд. Искам само да повторя предишното си предложение. Готова съм да се грижа за сестра ви като нейна компаньонка. Така ще имам необходимия претекст, макар и не твърде убедителен, да живея в близост до вас. Впрочем, аз вече ви казах, че наистина бих могла да помогна на мис Синклер.

Демиън искаше да отхвърли предложението й, но разумът го посъветва да не бърза. Спешно се нуждаеше от компаньонка за Оливия и се стремеше да потуши скандала около осуетеното й бягство с любовник. Имаше намерение да ангажира някоя строга възрастна жена с добри препоръки, но сега разбра, че опитна светска дама като лейди Уиндъм ще прояви по-голямо разбиране към положението на сестра му. Освен това Ванеса вече беше наясно със случилото се и бе лично засегната.

— Не знам дали разбирате какви трудности ви очакват — възрази скептично той. — Оливия е парализирана. Не може да стане от леглото и страда от тежка депресия. Компаньонката й трябва да има търпение на светица.

— Знам какво ме очаква, милорд, повярвайте. Вече ви казах, че се грижа за болната си майка, а някога бях изцяло заета с възпитанието на сестрите си. Освен това… — гласът й затрепери — … знам, че това е слаба утеха за вас, но бих искала да направя нещо, за да изкупя лекомисленото поведение на брат си.

Демиън отиде до прозореца и се загледа към елегантния булевард долу. Сестра му беше единственото същество в неговия покварен свят, което обичаше истински. Въпреки това я бе занемарил, бе поверил възпитанието й на чужди хора. Сега беше твърдо решен да навакса пропуснатото. Да обезщети Оливия за дългите години самота. Искаше да стори всичко по силите си, за да й помогне да забрави трагичната злополука.

Вероятно красивата лейди Уиндъм беше тъкмо подходящата жена, способна да вдъхне на Оливия воля за живот. Разбираше желанието й да защити сестрите си от злобни приказки по адрес на семейството. Честно призна пред себе си, че куражът й, готовността да защити своите близки с всички средства, дори с цената на голяма лична жертва, го карат да се чувства още по-силно привлечен от нея.

— Мисля, че можем да опитаме — поде замислено той, без да се обърне. — Ще дойдете в Розууд и ще бъдете компаньонка на Оливия… за три седмици, да речем. Ако установим, че не сте подходяща за тази роля, ще ви настаня другаде.

Ванеса въздъхна облекчено. Ако успее да скрие интимната си връзка с лорд Синклер под почтената наметка на компаньонка на болната му сестра, може би няма да изгуби репутацията си.

— Мисля обаче, че е удачно да не казвате на Оливия за роднинството си с Ръдърфорд — продължи Демиън. — Не искам сестра ми да си спомня за случилото се.

— Разбира се, милорд. Вероятно тя не знае, че съм сестра на Обри. Той ми каза, че никога не е говорил с нея за семейството си. Съществува обаче опасност съседите ви да ме познаят и да й кажат истината.

— Няма да имат случай — възрази сухо Синклер. — Оливия е прикована към леглото и отказва да приема гости.

— Тогава спокойно бихте могли да ме представите като вдовица със скромни средства, принудена да работи, за да се прехранва.

Синклер хвърли бърз поглед към позлатения часовник на камината.

— Добре, че се сетих… Закъснявам за срещата си с посредническата агенция. Искаха да ми представят някои кандидатки. Тъкмо щях да изляза, когато се явихте вие.

Ванеса смръщи чело.

— Казахте ми, че отивате при шивача си.

— Излъгах ви, признавам.

— Често ли го правите?

Демиън се усмихна и Ванеса веднага му прости лъжата.

— Не исках да разваля представата ви за суетен денди и непоправим донжуан.

Ванеса разбра, че е време да си отиде. Иначе рискуваше чарът му отново да я завладее.

— Няма да ви задържам повече — промълви тя и стана.

— Ще позвъня на прислужника да ви изведе.

— И сама ще намеря пътя, милорд.

— При така стеклите се обстоятелства би трябвало да изоставим официалното обръщение, не намирате ли? Името ми е Демиън.

— Както желаете… Демиън.

— Харесва ми да чуя името си от устата ви.

Ванеса му хвърли остър поглед. Не биваше да й напомня за нежностите от преди малко. Тя стисна здраво зъби и си пожела да забрави сладкия вкус на целувката му, усещанията, които устата му бе събудила в гърдите й. Грешните желания й бяха чужди. През безкрайно дългите четири години на брака им съпругът й не бе успял нито веднъж да събуди чувствеността й. Плътската връзка с него беше безкрайно неприятно задължение. Причерняваше й от мисълта, че много скоро ще бъде изцяло зависима от прищевките на похотливия лорд Синклер, пристрастен към плътските наслади.

Заета с мрачни мисли, тя посегна към наметката си и се стресна, когато Демиън застана плътно зад нея.

— Спокойно, скъпа моя, спокойно — пошепна той, сякаш говореше на плаха кобила.

Ванеса примирено отпусна ръце. Той сложи наметката върху раменете й и я обърна към себе си. Тя понечи да избяга, да се освободи от потискащата му близост, но той не й позволи. Настойчивият му поглед я държеше в плен.

— Нямам намерение да ви причиня болка, Ванеса — проговори Демиън с мек глас. — Само ще ви прелъстя.

Бузите й пламнаха. Не се съмняваше, че като я прелъсти, този мъж ще й причини болка. Лорд Синклер беше опасен, но и възхитителен мъж.

Той ще я унищожи.

Смутено се запита дали той ще поиска още една целувка или дори нещо по-лошо, но за нейно облекчение Демиън свали ръце от раменете й. Без да каже дума, тя изтича към вратата.

След като Ванеса си отиде, Демиън застана отново до прозореца и проследи как лейди Уиндъм излезе от къщата му и забърза надолу по мраморното стълбище, скрила лицето си под качулката, за да не я познаят.

Файтонджията й помогна да се качи, покатери се на капрата и шибна коня с камшика. Дълго след като каретата изчезна от погледа му, Демиън остана замислен до прозореца.

Каква я беше свършил, по дяволите? Нямаше никакво намерение да се държи по този начин. Последното, от което се нуждаеше, беше любовница — тя щеше да усложни допълнително живота му. На всичкото отгоре новата му метреса беше сестра на мъжа, когото искаше да унищожи. Своенравна, умна, със силен дух…

Той й даде шанс да отхвърли позорното му предложение и очакваше тя да стори именно това. В същото време обаче признаваше, че очаква бъдещето с голям интерес.

Объркан, Демиън поклати глава. Не си спомняше някога да се е вълнувал така силно само при мисълта, че ще държи в прегръдките си жена като Ванеса Уиндъм. Никоя друга не го беше впечатлявала по такъв начин. Той се бе насладил на благоволението на най-красивите жени в Европа, но нито една от тях не го привличаше така силно като Ванеса Уиндъм със смайващата й смесица от отбрана, беззащитност и красота. На истина беше учудващо как тя бе съумяла да пробуди желанието му, при това, без да положи никакви усилия.

Демиън затвори очи и отново си припомни сладостта на целувката, възбудата при докосването до прекрасните й гърди, тръпнещи от желание да го усетят… собствената си гореща реакция. Една безобидна прегръдка го замая и едва не го доведе до лудост.

И сега усещаше болезнено теглене в слабините. Разгорещената му фантазия рисуваше еротични картини. Виждаше я да лежи гола в леглото му, да жадува за него, докато той изследва тайните на прекрасното й тяло…

— Я си събери ума, човече! — заповяда си гневно той и се помъчи да обуздае възбудата си.

От друга страна, обяснението за неочакваните му плътски вълнения беше съвсем просто. От седмици не беше имал жена. Бе прекарал необичайно дълго време в провинциалното си имение, за да прави компания на болната си сестра. Не беше свикнал на въздържание. Възхитителният Сребърен лебед бе последната страстна жена в леглото му. Последната от дълга редица случайни любовници.

Нареди на секретаря си да занесе на актрисата смарагдова огърлица, подобна на гривната, която й бе подарил. Написа й любезно писмо, в което я съветваше да си потърси друг закрилник. И заживя без любовница — и без желание да се люби с жени, докато не се появи днешната неочаквана гостенка.

Преди Ванеса Уиндъм отново да нахлуе в мислите му, Демиън обърна гръб на прозореца и дръпна шнура на звънеца, за да повика секретаря си.

Какво толкова възхитително има у нея, по дяволите? Не разбираше защо се чувства толкова силно привлечен от жена, която се отнасяше към него с явна резервираност и дори със страх.

Той я желаеше.

Мотивите му не бяха особено благородни — признаваше си го без угризения. Първата му коварна мисъл беше да разруши репутацията на сестрата на Ръдърфорд, за да отмъсти на човека, причинил зло на сестра му. Да принуди лейди Уиндъм да му стане любовница — това му се стори чудесно отмъщение, макар да знаеше, че няма да го задоволи напълно.

Но това беше, преди да я целуне…

Тогава започнаха да го мъчат угризения на съвестта. Трогна се от молбите й, омекна и обеща да не отмъщава на похитителя на сестра си, дори се отказа от спечеленото богатство. На всичкото отгоре Ванеса Уиндъм — въпреки цялата си изисканост — водеше преговорите като куртизанка и съвсем съзнателно му продаде тялото си, за да спаси своето семейство.

А той се показа учтив и внимателен.

Имаше намерение да я прелъсти, но не искаше да я принуждава да сподели леглото му. Действителното му намерение беше брат й да повярва, че е спал със сестра му. Колкото и лекомислен и безотговорен да беше младият Ръдърфорд, със сигурност нямаше да му хареса, че сестра му е станала метреса на заклетия му враг.

Демиън никога не се беше натрапвал на жена. В този случай обаче съвсем ясно усещаше, че враждебността й ще се превърне в желание и тя ще му се отдаде напълно доброволно.

Внезапно тази точка застана на първо място в плана му.

Искаше да види как красивата, недостъпна Ванеса се извива трескаво под него. Искаше да чуе как шепне името му, искаше да усети колко силно го желае…

Съзнаваше, че задачата му няма да е лесна, особено след необичайното споразумение, което бяха постигнали. Тя щеше да живее в дома му, да се грижи за невинната му млада сестра. Никой не бива да узнае, че лейди Уиндъм му е любовница. Всичко ще става в пълна тайна. Това правеше прелъстяването на дамата много по-трудно от всяка друга афера в живота му. Ала инстинктът му подсказваше, че усилията ще бъдат възнаградени.

— Заемам се с многообещаваща задача — промърмори той и по устните му пробяга усмивка. Не се съмняваше, че двамата ще водят сериозни битки. Той искаше да пробие бронята на красивата Ванеса и да проникне до сърцето й — и щеше да го постигне. Обичаше предизвикателствата.

Ще му достави дяволско удоволствие да я научи да задоволява неговите и собствените си желания.