Никол Джордан
Прелъстяване (16)

15.

Докато водеше Ванеса по стълбите към най-елегантния публичен дом в Лондон, Демиън кипеше от гняв. Проклинаше се, че се е съгласил да я доведе тук и да й покаже добре познатите изстъпления.

В течение на вечерта настроението му значително се помрачи. Да гледа как пияните му познати я зяпат и унижават — това беше още по-отвратително от подигравателната забележка на бившата му любовница за смарагдовата огърлица.

Той бе подарил на Ванеса смарагди, защото подчертаваха красотата й и изтъкваха червеникавия блясък на русата й коса. Отдавна бе забравил какъв накит е подарил на Илайза Суон преди месеци. Тогава бе помолил секретаря си да избере подаръци за актрисата. Приликата между двете огърлици беше чиста случайност. Вероятно трябваше да признае истината на Ванеса, макар че обяснението щеше да прозвучи доста тромаво. Или поне да й се извини.

Двете случки оставиха горчив вкус в устата му, освен това го накараха да се засрами — а той много рядко изпитваше срам.

До тази вечер приемаше пребиваването им в Лондон като доста успешно. През последните дни успяваше да стои на разстояние от Ванеса, макар и само физически. Не си позволи да се приближи повече до нея, отношенията им бяха белязани от хладна дистанция. С много мъка успяваше да обуздае желанието си и тревожното чувство на нежност към нея.

Не смееше да допусне и най-малка интимност помежду им. Прекрасните нощни разговори бяха останали в миналото. Ако копнееше за приятелството, което ги свързваше доскоро, ако усещаше самота и празнота (всъщност целият му досегашен живот бе минал в самота и празнота), това беше цената, която се чувстваше длъжен да плати, за да се освободи от зависимостта си. С радост ще плати цената, колкото и да е висока.

Ванеса напредваше бързо. Много скоро той ще измие ръцете си като Пилат и ще се обяви за невинен. Двамата ще се разделят без угризения на съвестта. Поне така се надяваше.

— Приятелите ти сигурно вече са тук?

Хладният глас на Ванеса прекъсна нерадостните му размишления. Демиън се усмихна подигравателно.

— Надявам се да не са. Те смятаха да посетят Тависток Корт, където се практикува сексуално насилие. Съмнявам се, че ще ти хареса някой да те налага с камшик или сноп коприва, за да се възбуди.

— Опазил ме бог! — Ванеса потрепери.

— Салонът на мадам Фуко предлага много по-изискани форми на забавление. Тук няма перверзни.

— И къде е разликата? — попита остро Ванеса.

Демиън не отговори.

Почука на вратата и отново прокле своенравието й. Ванеса бе настояла да я доведе тук, даже го бе заплашила да се присъедини към пияните му приятели, ако не удовлетвори молбата й. Сега ще разбере каква огромна разлика съществува между любовните нощи, които бе прекарала с него, и публичните ексцесии при мадам Фуко. Дано гледката да я ужаси и за в бъдеще да се държи далече от свърталищата на порока.

Един слуга ги отведе в приемната, където ги посрещна лично мадам Фуко. Французойката изрази радостта си, че лорд Синклер е удостоил заведението и с честта да се позабавлява тук. Дори да се учудваше, че той е дошъл с придружителка, съумя да го скрие.

— Какво бихте предпочели тази нощ, милорд?

Демиън я дари с очарователна усмивка, зад която криеше недоволството си.

— Моята придружителка не познава салони като вашия, мадам. Ако нямате нищо против, известно време ще бъдем публика.

— О, разбира се — кимна французойката, сякаш в молбата му нямаше нищо необикновено. В нейното заведение идваха главно аристократи и тя се бе научила да се държи изискано. — Вероятно по-късно ще желаете да се оттеглите в будоар? Искате ли компания? — И след бърз поглед към Ванеса допълни: — За мен ще бъде чест да ви представя някои млади господа, мадам.

Лицето на Демиън остана затворено.

— По-късно ще решим. Искаме дискретност, нали разбирате? Бихте ли донесли маска за дамата?

— Но разбира се!

Ванеса незабавно получи красиво домино. Мадам Фуко предложи да ги разведе из къщата, но Демиън отказа учтиво. Той щял да изпълни ролята на гид.

— Както желаете, милорд. Ако искате нещо специално, аз съм винаги на вашите услуги.

С тези думи мадам Фуко се оттегли дискретно.

Демиън отведе Ванеса в един алков, дръпна завеса от червено кадифе и й показа прозорче, през което се виждаше елегантен будоар с позлатени мебели. Половин дузина млади красавици, облечени в прозрачни неглижета, седяха по диваните в предизвикателни пози, подчертавайки женските си прелести.

— Тук клиентите избират с кое момиче да прекарат нощта — обясни делово Демиън. — Вече е доста късно и изборът е ограничен.

— Момичетата винаги ли са облечени така? — попита шепнешком Ванеса.

— Не — отговори все така делово Демиън. — Целта им е да възбудят мъжките фантазии. Мадам Фуко е известна с умението си да устройва подобни представления. Господа, които предпочитат недокоснати девойчета, задоволяват глада си с момичета в училищна униформа, които умело се преструват на девствени, вечер след вечер. За да опитат от забранения плод, други джентълмени искат монахини или учителки. Ако пък харесват изискани дами, могат да се позабавляват с херцогиня или дори с кралица. Напоследък се предпочитат екзотични момичета. Клиентът може да си избере робиня или цял харем, стига да може да си го позволи.

Демиън зачака реакцията на Ванеса, но когато такава не последва, продължи:

— Не би било зле да надникнем в някой харем. Искаш ли да видиш какви забавления се предлагат там, скъпа?

Ванеса кимна колебливо. Нечуваната дързост, която я бе тласнала да дойде в публичния дом, все още пулсираше в кръвта й… но може би истинската причина беше, че бе пила прекалено много пунш.

Демиън я поведе по дълъг коридор.

— Стаите на този етаж са предвидени за общи забавления. Който държи на уединение, отива горе, в някой от малките будоари.

Отново влязоха в алков. И тук прозорчето бе закрито със завеса от червено кадифе. След кратко колебание Демиън издърпа завесата настрана. Ванеса пристъпи да погледне и потръпна от силната миризма на тамян.

Пред очите й се разкри сцена от ориенталски палат, замъглена от дим на благовония. Голи мъже се изтягаха върху копринени възглавници. Един милваше възбудения си член, втренчил жаден поглед в гола танцьорка, която сластно се извиваше пред него. По китките и глезените й подрънкваха гривни. Голи момичета хранеха господата с грозде и бонбони. Някои ги масажираха с ароматни масла и стимулираха желанието им.

Ванеса се отдръпна. Лицето й пламтеше от срам. Защо, за бога, бе повярвала, че е в състояние да понесе такава гледка? Сега обаче нямаше връщане назад. След като бе помолила Демиън да я доведе в това свърталище на порока, трябваше да издържи докрай.

Демиън въпросително вдигна вежди, ала се въздържа от забележки и я поведе към следващия алков. Хвърли поглед през прозорчето и отстъпи настрана.

— Нападението на кораб е една от любимите сцени. Клиентите се обличат като пирати и завладяват кораб с женски екипаж.

Ванеса видя огромно платно, изобразяващо кораб. Сцената беше осветена от факли. По мачтите бяха завързани голи жени. Млад господин правеше секс с младо момиче с вързани ръце и крака. Близо до него трима мъже се бяха нахвърлили върху друга пленница: мачкаха гърдите й и чешеха между краката й огромен фалос от слонова кост. Тя се извиваше и стенеше.

— Както виждаш, мъжете много обичат да унижават жените — отбеляза мрачно Демиън. — Тук всеки мъж може да изживее жестоките си фантазии, без да се страхува от последствия. Идват обаче и жадни за приключения дами, които плащат за удоволствието да играят ролята на пленници и да ги унижават.

Ванеса затвори очи. Изпитваше едновременно отвращение и възбуда.

— Не би било зле да те науча как се слагат окови — продължи делово Демиън. — Бъдещият ти покровител вероятно ще иска да го връзваш за леглото.

При мисълта за друг мъж Ванеса потрепери. Демиън я поведе към следващия алков и тя се подчини, макар че много й се искаше да избяга.

— Това е бал — обясни той. — Обикновено започва като безобидно празненство с маски, но гостите не се задоволяват само да танцуват, да пият и да водят светски разговори.

Малката зала беше празнично осветена. Двата кристални полилея се отразяваха в огромни огледала. По паркета бяха нахвърляни всякакви костюми. На подиума, където свиреха музикантите, се любеха десетина двойки в най-разнообразни пози. Всеки се забавляваше с всеки, независимо мъж или жена. Ванеса не издържа дълго. Стана й гадно и обърна гръб на сцената.

Демиън изпита огромно облекчение. Не знаеше как щеше да реагира, ако тя бе понесла гледката на оргията с пълно равнодушие.

— Надявам се, че видя достатъчно? — попита предизвикателно той.

Ванеса кимна.

— Нямах представа, че съществуват толкова варианти на сексуални изстъпления — пошепна тя в напразен опит да се пошегува.

Демиън се усмихна уморено.

— О, скъпа, ти изобщо нямаш представа на какво е способен порокът. В Лондон има безброй такива заведения. Само на тази улица предлагат най-разнообразни форми на сексуални перверзни, например мъчения, млади мъже и момчета… дори животни.

— А ти си кралят на порока — промърмори тя.

Демиън изпита гняв.

— Не си права, скъпа, аз не съм толкова взискателен. Достатъчна ми е красива жена, която полага усилия да ме възбуди, както ти много добре знаеш. Но стига толкова — заключи той и я хвана за лакътя. — Ако си задоволила любопитството си, позволи ми да те отведа вкъщи.

— Бих искала да видя още нещо — възрази своенравно тя и се отдръпна от него. — Нали каза, че на горния етаж имало уединени будоари? Не бива да пропускам удобния случай да ги посетя. Да не би внезапно да си станал страхливец?

Усмивката му беше ледена.

— Е, добре, съкровище, щом толкова настояваш. Почакай малко тук, аз ще говоря с мадам Фуко.

Ванеса остана в алкова, но не се обърна отново към дивата оргия в залата. Би предпочела да си отиде у дома, но Демиън нямаше право да й заповядва какво да прави. Онова, което я очакваше на горния етаж, със сигурност не беше по-ужасно от видяното досега. Вече беше достатъчно шокирана от скандалните сцени. А и би било полезна да знае какво се прави в публичните домове на Лондон.

Демиън се върна много скоро с ключ в ръка.

— Приготвиха ни стая.

Поведе я по вита стълба, после по дълъг коридор и отвори една врата. Пусна Ванеса да влезе първа и грижливо заключи.

Ванеса огледа с любопитство слабо осветения, богато обзаведен будоар. Преобладаваха червеното и черното. Голямото легло бе застлано с черен сатен, четирите колони, които държаха балдахина, бяха украсени с розови копринени ленти. На масичката лежаха различни интересни неща: гладки фалоси от слонова кост и дърво, стъклени топчета, камшик за езда, съдчета с ароматни масла и други инструменти, за чието предназначение Ванеса само се досещаше.

Демиън се облегна на касата на вратата.

— Желаеш ли мадам Фуко да ти изпрати някой як младеж, за да те позабавлява?

Хладният въпрос прозвуча обидно, но Ванеса, все още под влияние на силния пунш, отговори предизвикателно:

— И какво, ако кажа да?

Лицето му се затвори.

— Ще си помисля, че ти харесва да спиш с непознати.

— Може би с право — отбеляза остро тя.

Демиън изглеждаше равнодушен, само опасните искри в сивите очи издаваха колко е гневен. По-добре да не дразня вълка, помисли си Ванеса. Достатъчно умна, за да сложи край на тази опасна игра, тя огледа стаята.

— И тук ли има тайни прозорчета?

— Сигурно. Но аз се погрижих никой да не ни наблюдава.

— Смятам засега да се откажа от забавления с непознат млад мъж.

— Много добре. — Демиън се отблъсна от вратата. — Все още нямам желание да те деля с друг.

Пристъпи към нея, хвана я за раменете и се наведе към лицето й. Целуна я горещо и грубо.

Ванеса посрещна насилствената целувка предизвикателно. Еротичното напрежение, пулсиращо между двамата, я възпламени. За него тя не беше нищо повече от леко момиче — една от многото, които участваха в разюзданите сцени с клиентите на заведението. Сигурно беше възбуден от гледките. Какво значение имаше, че ще разкъса сърцето й? Когато остане без сърце, тя ще влезе по-лесно в безчувствения, безразличен свят на порока — в неговия свят. И няма да се обръща назад.

Езиците им се преплетоха в ожесточена битка. Ванеса имаше чувството, че Демиън се стреми да я подчини на себе си, ала тя беше твърдо решена да не му предостави победата.

Устните му я завладяха жадно и безмилостно. Ловките му пръсти разкопчаха роклята й. Корсажът й зейна, гърдите й се предложиха на алчната му уста. Той засмука твърдите зърна и тя простена сладостно.

Демиън смъкна маската от главата й и погледите им се сляха, докато я събличаше. Когато я положи върху сатенения чаршаф, тя откри огледалото в златна рамка на тавана на стаята. Видя бялото си тяло на фона на черното легло и потръпна. Това огледало разкриваше всички тайни.

— Сега ще гледаш как те глезя — проговори с тъмен глас Демиън.

Ванеса зачака с напрежение. Ала когато той завърза китките й за таблата на леглото, й стана неловко.

— Сега да не започнеш да се преструваш на девственица? — предизвика я Демиън. — Ти пожела да дойдем в публичен дом и сега ще си носиш последствията.

Подигравката я засегна дълбоко. Тази нощ Демиън беше непознат мъж, студен и жесток. Тя също се чувстваше чужда, непозната жена.

— Дано да ми хареса онова, което възнамеряваш да правиш с мен — промълви задавено тя.

Хладната усмивка не бе в състояние да скрие огнените искри в очите му.

— Ще дам най-доброто от себе си, съкровище.

Завърза здраво ръцете й, отиде до масата и се върна с фалос от слонова кост. Седна до нея и погледът му опари голото й тяло.

— Това е моята фантазия, ангеле. Искам да си изцяло зависима от мен.

— Нима не бях зависима още от самото начало? — попита остро тя.

Отговорът й остана без внимание. Хладният фалос помилва вътрешната страна бедрата й. По тялото й запълзяха възбуждащи тръпки и тя разбра защо много жени харесваха подобни фантазии — силен, чувствен мъж, който ги държеше в плен и правеше с тях, каквото си иска. Слабините й запулсираха.

Демиън обаче не бързаше. Продължи да я милва с изкуствения фалос. Ванеса се извиваше неспокойно върху черния сатен. Отвори широко бедра, жадна за милувките му. Той я дразнеше с пърхащи пеперудени докосвания. Уж небрежно докосваше с главичката на фалоса женския й отвор, кръжеше около набъбващите срамни части, без да докосва перлата на удоволствието.

— Демиън! — пошепна умолително Ванеса.

— Търпение, ангеле. Искам да си наистина готова за мен.

Тя беше повече от готова. В огледалото над леглото виждаше как срамните устни се нагъват като листенца на роза над източника на насладата, как по тъмните косъмчета между бедрата й са нависнали капчици роса. Демиън си поигра още доста с изкуствения фалос. Намокри го с меда, който течеше от нея. Другата му ръка дразнеше зърната на гърдите й и Ванеса едва не полудя. Когато той най-сетне се смили над молбите й, тя трепереше от желание.

— Това ще ти хареса…

Главичката на фалоса бавно се мушна в пулсиращия отвор. Ванеса въздъхна облекчено, но въздишката й премина в стон, когато твърдата слонова кост се задвижи ритмично в нея. Демиън изтегли фалоса, закръжи около отвора, после отново го мушна навътре, този път по-дълбоко. Явно му доставяше удоволствие да я мъчи.

— Е, харесва ли ти да те принудят да изпиташ удоволствие?

О, да, това, което той правеше с нея, беше невероятно възбуждащо! Кръвта й пламтеше, вълните на насладата се издигаха неудържимо. Демиън продължи да движи фалоса дълбоко в тялото й и тя простена гърлено, надигна се насреща му, задърпа копринените окови. Плътта й буквално всмука изкуствения фалос. Демиън ускори ритъма и продължи да милва гърдите й. В утробата й лумна адски огън. Кога най-сетне ще дойде спасението?

Демиън внезапно спря.

Ванеса стреснато отвори очи и през мъглата на удоволствието срещна тъмния му поглед. На устните му играеше подигравателна усмивка.

— Искам да ме чакаш, ангеле.

Без да откъсва поглед от нея, той се разсъблече. Приглушената светлина потопи могъщото му тяло в златно сияние. Пламтящата главичка на възбудената му мъжественост завибрира близо до опънатия корем и Ванеса отново се разтърси от желание. Плътта й обхвана още по-здраво изкуствения фалос.

Той легна до нея, гол и възбуден, и извади изкуствения фалос от тръпнещата й утроба.

— Искаш ли да ме усетиш в себе си? — попита гърлено и легна върху нея. Ванеса изпита невероятно удоволствие да усети тежестта на тялото му — Искаш ли ме, кажи?

— О, да — изпъшка тя, завладяна от див глад. Проклетникът, той знаеше колко силно го желае, как е готова за него. Усети горещата главичка на члена в слабините си, простена и разтвори бедра. Най-сетне щеше да го приеме в себе си.

Сивите очи я гледаха втренчено. Проникваше бавно, сантиметър по сантиметър, усещайки как тя се разтваря за него. В усмивката и в искрящите очи светеше триумф. Той бе убеден, че я притежава. Заби се в нея целият и Ванеса престана да мисли. Вълна след вълна безумно блаженство нахлуваха в тялото й, заливаха я, докато накрая се затвориха над главата й и тя се пръсна на хиляди парченца.

Демиън забави малко собствения си връх. С Ванеса не се нуждаеше от допълнителни инструменти за стимулиране на желанието. С нея всеки път преживяваше великолепното опиянение на сетивата. Тя засилваше треската в кръвта му и отприщваше в душата му неутолим копнеж.

Внушаваше си, че иска да се освободи от нея. Да се отърве от безумната сила, с която желаеше тази красива жена. Сега се убеди, че се е самозалъгвал. Искаше да притежава Ванеса, да я бележи като своя собственост, да я обвърже завинаги за себе си.

Взе я като бесен, смачка я под себе си, наби я на кол. Искаше тя да не забрави бурната му страст до края на живота си. Дори ако лежи под друг мъж, да мисли за него, само за него…

Ванеса уви бедра около кръста му и го потопи дълбоко в себе си. Дъхът му се ускори до непоносимост. Тласъците му се засилиха и тя им отговаряше с не по-малка страст. Ванеса експлодира за втори път и изпищя. Демиън застина за секунда, заби се в самия център на тялото й и се изля в нея с такава сила, че почти изгуби съзнание. Целият треперещ, рухна тежко върху нея.

Дълго време лежаха с преплетени крайници, с мокри от пот тела, изцедени от силата на страстта си. Най-сетне сърцето на Демиън успокои ритъма си. Едва тогава чу задавено хълцане и уплашено вдигна глава. От затворените очи на Ванеса се стичаха сълзи и мокреха горещите и бузи. Сърцето му се сви от болка.

— Господи! Нещо лошо ли сторих!

Тя не отговори. Демиън се отдели от нея и се изправи. Чувстваше се смутен и виновен.

— Ванеса?

Тя преглътна мъчително, опитвайки се да спре сълзите си. Напразно. Цялото й лице беше мокро.

— Болка ли ти причиних? — попита нежно той и развърза ръцете й. Ванеса най-сетне отвори очи и енергично поклати глава.

— Не, ни най-малко — отвърна едва чуто тя. Мъката в замъгления от сълзи поглед обаче я изобличаваше в лъжа.