Никол Джордан
Прелъстяване (14)

13.

Ванеса извлече горчива поука от болезненото си преживяване. Във връзката й със скандалния лорд Грях нямаше място за чувства. Той бе изявил готовност да я подготви за бъдещия й живот с някой богат покровител и тя трябваше да се задоволи с това.

Демиън се прояви като превъзходен учител. Досега Ванеса се бе наслаждавала на любовните радости само нощем, сега се прибавиха и следобедите. Докато Оливия беше заета с бани и масажи, Демиън посвещаваше Ванеса в изкуството на прелъстяването.

Научи я на всички номера и трикове на опитните служителки на любовта. Показа й как да очаква любовника си изтегната в изкусителна поза на шезлонга, как да му поднася коняк, как да парфюмира тайните места по тялото си.

Разкри й колко важна е предварителната любовна игра, за да възпламени страстта на мъжа и да го задържи.

— Физическата любов е изкуство и ти трябва да го овладееш във всичките му нюанси — каза й той още в началото на уроците.

— Не каза ли, че това е игра?

— Игра и още нещо — усмихна се Демиън. — Внимавай сега…

Научи я как да предизвика буря от чувства в тялото на мъжа, да го доведе дотам, че всичко в него да се пръсне.

— Твоето тяло говори свой собствен еротичен език. Начинът, по който се движиш, по който реагираш на милувка, може да вдъхне на мъжа чувството, че е цар или жалък просяк. Всяко твое докосване му дава увереност, че ти доставя огромно удоволствие. Очите ти омекват, ти трепериш, шепнеш името му… А когато те докосне, показваш как нежността му те разтапя.

Умението му да удължава предварителната игра не преставаше да я учудва. Той беше магьосник, който будеше за живот най-тъмните й желания.

Следващите дни минаха в постоянно опиянение. Когато Демиън я гледаше с пламтящи очи и й позволяваше да усети дивата му страст, тя се изкушаваше да мисли, че той я желае истински. Въпреки това си забраняваше да мечтае за други отношения помежду им.

Той я научи колко е важно да опознае мъжкото тяло. Накара я да го съблича бавно и да го възбужда. Излегна се гол върху шезлонга и й заповяда да го докосва и да опознае тялото му.

Първия път Ванеса остана шокирана от смелостта си. Цялата трепереше от очакване. Той лежеше пред нея като гръцки бог. Задъхана, тя се възхищаваше на безупречното му тяло. Особено я възхити ерекцията му, която сякаш я канеше да го помилва.

Усмивката, полузатворените очи — той я привличаше като магия. Без да отделя поглед от нея, той плъзна ръка към набъбналия си член.

— Харесва ли ти, скъпа?

— О, да — пошепна тя с пресъхнало гърло.

— Тогава ела при мен и ми покажи колко ти харесва.

Полазиха я тръпки. Ванеса приседна до него, но Демиън не направи опит да й помогне.

Тя сложи ръце върху гърдите му и започна да опипва твърдите мускули под топлата кожа. Внимателно слезе надолу, помилва бедрата и се насочи към пулсиращата му мъжественост.

Заля я вълна от наслада. Връхчетата на пръстите й се плъзгаха все по-бързо върху горещата плът, гъделичкаха скритите нервни окончания. Ванеса бавно сключи пръсти около члена му, поглади кадифената обвивка. Усети как кръвта нахлу в главичката, как се издуха вените, как се опънаха мускулите. Увеличи темпото, като се стараеше да върви в крак с треската, която пулсираше в слабините й.

Погледът на Демиън се замъгли, дишането му стана тежко.

— Усещаш ли как ме разтреперваш?

— Не мога да чакам — пошепна умолително тя.

— Тогава не чакай — отвърна той дрезгаво.

Ванеса повдигна полите на утринната си рокля, коленичи с разтворени бедра върху него, спусна се бавно върху мъжествеността му и изстена, когато го прие в себе си.

Той повдигна бедрата й и зачака.

Ванеса изпъшка.

— Колко дълбоко искаш да ме усетиш в себе си? — попита предизвикателно той и вдигна хълбоци.

— Още по-дълбоко… моля те…

Демиън се подчини и Ванеса напълно забрави света около себе си. Пламъците на страстта се издигаха неудържимо, тя се извиваше страстно и триеше слабините си в неговите.

Умоляваше го да я освободи от напрежението, докато той най-сетне се смили, надигна се насреща й, заби се дълбоко в нея и ускори темпото до непоносимост. Ванеса също се задвижи по-бързо, за да стигне до върха. Двамата се извиваха в еднакъв ритъм, тласкани от засилваща се страст, докато тя изхълца задавено, изпищя и рухна върху него, треперейки с цялото си тяло. Скри лице върху рамото му, за да задуши виковете си.

Когато най-сетне изплува от мрака на опиянението, тя се видя да лежи изтощена върху него, докато той все още беше в нея, твърд и огромен.

Развеселеният му глас проникна през гъстата мъгла около нея.

— Усърдието ти е ласкателно, сладката ми. Следващия път ще се занимаем специално с изкуството да се владееш.

След тези еротични срещи Ванеса оставаше без дъх. Все по-трудно и ставаше да се предпазва от Демиън. С ужас усещаше как той я завладява все повече. Този мъж беше като силна дрога, която я опияняваше и я правеше зависима.

Много по-опасни бяха обаче бързо засилващите се други чувства, които той будеше у нея. Нежността му беше застрашителна. Тя се наслаждаваше на тихите мигове на изтощение в прегръдките му, след като се бе изразходвала докрай в еротичната игра, макар да знаеше, че е длъжна да затвори сърцето си и да прогони всички нежни чувства към него. Защото в противен случай беше изгубена.

Той разговаряше с нея и за практични неща, за правилата, към които трябваше да се придържа в бъдещия си живот на издържана жена. Описа й как ще я посрещат в блестящите салони и елегантните бални зали. Посъветва я да иска от покровителите си ответни услуги: бижута и елегантни дрехи, хубава къща, карета и коне. Отново и отново подчертаваше колко е важно да се показва щастлива от близостта на своя покровител, да участва с интерес в разговорите, дори да са незначителни. Научи я как да флиртува дори с най-самовлюбените парвенюта, които се опитват да я ухажват, как да се възхищава на всяка тяхна дума дори когато е ужасена от празноглавството им. Накратко, Демиън я научи да извлича възможно най-голям капитал от природните си дарби.

— Красотата, разбира се, е предимство, но красотата не прави жената желана.

— Щом не е красотата, какво тогава?

— Цяла поредица от привлекателни качества: ум, очарование, жизненост, елегантност, еротично излъчване. Поведението на жената е много по-вълнуващо от физическите й прелести. Даже една сива мишка може да има неустоимо въздействие, ако представи други ценности.

Ванеса го огледа изпитателно.

— Някога намирал ли си някоя жена неустоима?

Демиън изкриви устни в иронична усмивка.

— Няколко. За известно време. За мен е важно да не удължавам ненужно интереса си към една конкретна жена.

Ванеса замълча. Спомни си какво й бе казал Демиън, за да обясни защо известно време не е идвал в леглото й: „Нашата връзка стана твърде гореща за мен…“

Затова се е отдръпнал. Интимността между двамата го е стреснала, затова е решил да се отдалечи от нея, за да не се обвърже емоционално.

Сърцето й се сви от болка. Не искаше да го загуби, но знаеше, че не може да си позволи лукса да го има.

В часовете, когато той делово й изброяваше с какви хитрости да завоюва вниманието на покровителя си, Ванеса страхливо се питаше дали ще има сили да превърне плана си в действителност.

Мисълта да се отдаде на друг мъж й причиняваше огромна неловкост. В ролята на покровител си представяше само Демиън.

Въпреки това преценяваше ситуацията разумно. След като е била под закрилата на скандално известния лорд Грях, със сигурност ще си намери бързо друг покровител, който ще й даде възможност да осигури бъдещето си и това на сестрите си.

Имаше моменти, когато я нападаха съмнения дали е избрала правилния път, но тя енергично прогонваше всички свои опасения. Имаше много названия на ролята, за която се подготвяше: фаворитка, райска птица, конкубина, метреса… ала негримираната истина беше, че тя се подготвя за професията на продажна жена. Скъпа, елегантна, но в крайна сметка курва. Вече не можеше да си позволява морални скрупули и сантименталности.

Нямаше да е първата жена, която печели прехраната си в леглото. В Лондон живееха десетки успешни куртизанки, които благодарение на красотата и острия си ум се бяха научили да стоят на собствените си крака. Впрочем, ролята на метреса беше много по-приятна от ролята на съпруга, която с женитбата си губеше правата си върху имуществото, децата, дори върху тялото си.

В много отношения животът на куртизанката предлагаше повече свобода. Вече няма да се подчинява на строгите закони във висшето общество, лицемерието и предразсъдъците на изисканите дами няма да я засягат.

Тези размишления й помогнаха да научи уроците, преподавани от опитен учител като Демиън.

— Ти си талантлива ученичка, скъпа, но да знаеш, че имаш още много да учиш. Едва сме започнали да изследваме дълбините на страстта ти…

Демиън й показа какво удоволствие доставят масажите с ароматни масла. Един следобед разпростря чаршаф върху лежанката и й заповяда да се съблече. Ванеса му предложи той да легне гол върху чаршафа, но Демиън не се съгласи.

— Сега ти си наред. Отпусни се и усвоявай урока. Добре е да се научиш да се възбуждаш сама, за да знаеш как най-добре да възбудиш любовника си.

Заповяда й да легне по корем и я натри с ароматно масло: първо тила и гърба, после кръста, дупето и бедрата. Масажираше я в мек ритъм, движенията на топлите, лениви ръце бяха невероятно чувствени. После я помоли да се обърне, за да масажира гърдите й.

Ванеса трепереше неудържимо. Вълшебните му ръце слязоха към краката й. Демиън разтри малко есенция върху дланите си и започна да масажира бедрата. Напредваше бавно към центъра на женствеността й и там спря. Погледна я и пламъкът в очите му я опари.

— Ако имаш нещастието да попаднеш на любовник, който не може да те възбуди и не овлажнееш, използвай този метод.

Мазните му пръсти проникнаха в нея, палецът помилва перлата на сладострастието. Ванеса затвори очи и се надигна да приеме пръстите му. Опитните му движения бързо я издигнаха в небето на екстаза.

Ароматните масла не бяха единствените стимуланти, които познаваше Демиън. Един следобед той показа на Ванеса колко прекрасно е да използват в любовната игра рози.

Първо й нареди да свали роклята си и да остане само по корсет и чорапи. Ванеса се погледна в огледалото и се изчерви. Гърдите й се подаваха от дантеления корсет, виждаха се дори зърната им. Над жартиерите се виждаха интимните й части.

— Напомни ми да ти купя подходящи дрехи, когато отидем в Лондон — проговори Демиън, който я наблюдаваше замислено. — Този корсет е твърде скромен за предизвикателното въздействие, което искаш да постигнеш.

Ванеса го погледна въпросително.

— Ще отидем ли в Лондон?

Демиън присви очи.

— Столицата е подходящото място да започнеш търсенето на покровител. Засега си компаньонка на сестра ми, затова ще действаш дискретно, но моето желание е да се научиш да се движиш непринудено в света на този тип дами. Ще ти опиша, разбира се, и опасностите, на които се излагаш, като живееш близо до подземния свят.

— Кой би бил по-подходящ учител от скандалния лорд Грях! — засмя се Ванеса.

— Хайде, ела при мен.

Демиън седеше удобно във високия стол и държеше червена роза с дълга дръжка. Ванеса застана пред него.

Жадният му поглед обходи голите й гърди и слезе към слабините. Усмихна се леко и игриво плъзна розата по нежната кожа на гърдите й. Зърната им моментално щръкнаха. Отвори леко краката й и мушна розата между набъбналите срамни устни.

Ванеса изохка тихо. Демиън откъсна едно цветно листче и й го подаде.

— Сега е твой ред.

— Какво да правя?

— Достави си удоволствие.

Бузите на Ванеса пламнаха още по-силно. Демиън изобщо не се трогна от смущението й.

— Нищо чудно да попаднеш на любовник, който не мисли за твоите потребности. Научи се да се самозадоволяваш, защото не всички мъже умеят да задоволяват жените.

Ванеса се подчини колебливо. Прокара нежното листче между срамните си устни и го погледна учудено. Не бе очаквала да я прониже такава сладостна тръпка. Очите й се замъглиха.

— Това е… грях.

— Само почакай — отговори дрезгаво Демиън. — Ще видиш как ще те възбуди. Хайде, продължавай. Представи си, че моите пръсти те докосват и стимулират.

Ванеса го погледна втренчено и продължи да плъзга розовото листче по интимните си части. Разкри й се свят от забранени усещания. В тялото й пламна горещина. Цветното листенце закръжи около перлата на желанието й и се намокри от соковете на възбудата й.

Демиън я гледаше с потъмнели от страст очи.

— Възбужда ли те това?

— О, да, но е различно… ти го правиш по-добре.

Демиън се усмихна лениво.

— Чувствам се поласкан. Май си готова за следващия урок.

Отстрани ръката й, наведе се и целуна влажния център на женствеността й. Ванеса се вцепени.

— Знаеш ли колко обичам аромата на рози? — попита с кадифено мек глас Демиън.

Очите му пламтяха като течно сребро. Съблече я изцяло, отведе я до леглото, положи я върху сатенения чаршаф и й показа в каква поза да застане. Златната й коса падаше като коприна по голите рамене. Демиън сложи възглавница под таза й и разтвори бедрата й.

През цялото време погледът му остана втренчен в очите й.

— Сега ще разбереш каква наслада може да ти достави греховното декадентство.

Не смеейки дори да диша, Ванеса очакваше той да изпълни обещанието си.

Гол и възбуден, Демиън коленичи между бедрата й, но не направи опит да проникне в нея. Първо се наведе към гърдите й.

Езикът му закръжи около едното зърно, което моментално щръкна. Ванеса изстена от наслада.

— Сега ще ти покажа как да подлудиш мъжа — пошепна той, опрял лице върху гърдите й.

Езикът му затанцува около зърната на гърдите, облиза ги, устните му ги засмукаха, зъбите ги загризаха. Ванеса стенеше. Чувствителните й гърди нямаше да издържат дълго на това сладко мъчение. Устата му се плъзна надолу, покри тялото й с пърхащи целувки. Езикът му вкусваше всяка издатина, зъбите му се заравяха в меката й плът, докато тя цялата трепереше от непоносима възбуда.

Демиън придружаваше милувките си с чувствен шепот, който я възбуждаше не по-малко от жадния език и горещата уста.

— Искам да целуна всяка частица от прекрасното ти тяло. Да вкусвам трескавата ти кожа, докато изгубиш съзнание. Искам да чувам стоновете ти, а после и викове от наслада…

Ванеса виждаше пред себе си картини, една от друга по-грешни, вълните на насладата я отнасяха все по-далеч. Между бедрата й потече топла влага. Горещият му дъх опари кожата на корема й и той усети мъчителното й желание.

Най-сетне мушна ръка между краката й. Пръстите му се потопиха в медена сладост. Горещият език се плъзна по вътрешната страна на бедрата и те затрепериха неудържимо. Копнежът в тялото й стана непоносим. Устата му се придвижи към слабините й.

— Сега ще те любя с уста…

Демиън зарови глава между краката й, вдъхна дълбоко тръпчивите аромати на тялото й и започна да я целува. Устните му минаваха подчертано небрежно над влажния отвор.

Ванеса изпъшка и се опита да се изплъзне от забраненото докосване. Той хвана здраво китките й и не й позволи да мърда. Наведе се отново над нея с пламтящи от страст очи.

Езикът му се плъзна по срамните устни, покрили като листенца тесния отвор. Започна да ги целува, засмука тръпнещата мека плът и я потопи в море от блаженство.

Непознаван досега екстаз й отне дъха. Във вътрешността й проникваха огнени стрели и караха плътта й да трепери. Някъде много отдалеч дрезгавият му глас проникна в съзнанието й, изпълни я с еротични думи. Зъбите му нежно захапаха подутите срамни устни и тя го замоли да я освободи от непоносимото напрежение.

— Демиън… — шепнеше безсилно тя и се извиваше под милувките му.

Езикът му продължи да облизва влажния отвор, потопи се вътре и се отдръпна. Демиън изглеждаше решен да й изтръгне най-дълбоките тайни на екстаза. Мъчението стана непоносимо. Тя се надигна насреща му и утробата й запулсира в диво блаженство, потопена дълбоко в устата му. Тогава той най-после се смили, надигна се, покри я с горещото си тяло и проникна дълбоко в нея.

Само след няколко тласъка в утробата й се събуди ново желание. Тя се притисна към него, нагоди се към ритъма му. Той повдигна бедрата й и нахлу още по-мощно в нея.

Надавайки гърлени викове, Ванеса отново стигна до експлозия и тялото й се разтърси от силни тръпки.

Тогава и Демиън загуби самообладание. Слабините му запулсираха все по-силно и той се разтовари дълбоко в нея с животинско ръмжене. Рухна отгоре й, изтощен до крайност, неспособен да се помръдне. Постепенно треперенето на телата им се уталожи, но двамата дълго лежаха в прегръдките си. Ванеса бе потънала в мечти, а Демиън изпитваше пълно задоволство и му се искаше да остане така до края на живота си. Пръстите му се плъзгаха нежно по влажната й кожа, която постепенно се охлаждаше.

Той си наложи да се отдели от нея и се претърколи по гръб. Усети болка — ноктите й бяха оставили кървави следи по кожата му. Споменът за необузданите й викове от наслада го накара да се усмихне мрачно. Той й помогна да изживее най-висшето удоволствие, отведе я в рая на плътската наслада — и сам се изгуби в този рай.

Беше голяма грешка да смята, че ако се забавлява с нея достатъчно често, бързо ще й се насити. Надяваше се с времето близостта й да му омръзне. Планът му претърпя жалък провал. Желанието му ставаше все по-силно, гладът — още по-ненаситен. Доскоро не смяташе това за възможно. Ала сега изпитваше диво желание да я притежава, да я люби отново и отново, да я бележи със своя печат, да я направи зависима от него, както той беше зависим от нея.

Демиън се наруга на ум. Незабавно трябва да отведе Ванеса в Лондон. Колкото по-бързо й намери друг покровител, толкова по-скоро ще се освободи от нея.

Помъчи се да прогони тревогата, която го обзе. Бе приключил безброй афери без капчица съжаление и моментално бе забравил съответните дами. Надяваше се да приключи и тази без особени емоционални сътресения.

Демиън сърдито прогони мисълта как ще реагира, когато Ванеса се отдаде на друг мъж. Ще й даде благословията си, стига тя да си намери покровител, който ще оцени по достойнство духа и очарованието й. След това ще е свободен и най-сетне ще намери душевен мир.