Никол Джордан
Прелъстяване (15)

14.

Уговориха се да потеглят за Лондон следващия понеделник. Демиън заяви, че важни сделки изисквали присъствието му в града. Когато предложи Ванеса да го придружи, за да направи някои покупки, Оливия се съгласи с въодушевление. По нейно мнение гардеробът на компаньонката й спешно се нуждаеше от обогатяване и обновяване.

Ванеса се притесняваше да остави подопечната си сама в Розууд. Оливия обаче настоя да си остане вкъщи и се обоснова, че още не се чувствала достатъчно силна за пътуване до столицата.

Макар и неохотно, Ванеса си приготви багажа и се утеши с мисълта, че само след няколко седмици задълженията й на компаньонка ще приключат. Освен това Демиън бе обещал, че няма да останат в Лондон повече от пет дни. От друга страна, беше хубаво да остави Оливия за малко сама, за да се почувства самостоятелна.

Ванеса смяташе да помоли брат си по време на отсъствието й да прекрати тайните си посещения в Розууд. Последната седмица не го беше виждала и предполагаше, че стои на разстояние, за да не бъде открит от лорд Синклер. Възможно беше също най-сетне да е успокоил съвестта си и да се е оттеглил окончателно.

Следобедът, преди да заминат, тя седеше в градината с книга в ръка под сянката на старо дърво. Обри се появи най-неочаквано. Ванеса се огледа страхливо, но градината беше пуста.

— Къде беше цяла седмица? — попита тя, когато момъкът седна до нея на пейката. — Надявах се да си се отказал и да си заминал.

Обри сърдито поклати глава.

— Не мисля да заминавам. Просто бях много зает. Знаеш ли, започнах работа.

Ванеса го изгледа недоверчиво.

— Шегуваш се.

Обри болезнено изкриви лице.

— Тъжно е, когато и собствената ти сестра не ти вярва. Да, сестричке, наистина започнах работа. Назначен съм като секретар на богат търговец, който наскоро купи Брантли Хол. Казва се мистър Джонас Гудуин. Короната ще го удостои за заслугите му с титлата барон и най-голямото му желание е да влезе във висшето общество. Аз го уча как да се държи като джентълмен.

Смаяна, Ванеса само клатеше глава. Нямаше да се изненада повече, ако Обри й беше казал, че е бил на луната и се е върнал.

— И така, аз съм частният секретар на мистър Гудуин — заключи тържествено брат й. — Трябва обаче да призная, че ролята ми се ограничава до съвети за поведението му в обществото. Не съм подходящ за секретар, нали знаеш? Гудуин е страшно горд да има служител виконт. Е, какво ще кажеш, Ван? Езика ли си глътна? — попита шеговито той.

— Трудно ми е да повярвам — призна тихо тя. — Какво те тласна към тази стъпка?

Обри я погледна сериозно.

— Надеждата да се спася, като честно си изкарвам хляба. Винаги си ми казвала да си потърся смислено занимание. Може би това е моят шанс. Крайно време е да започна да се държа като възрастен човек и да поема отговорност, вместо да разчитам ти да ме измъкваш от трудностите. Назначението при Гудуин е много изгодно финансово. Получавам добро възнаграждение и много скоро ще започна да плащам на кредиторите си.

Обри сведе поглед към ръцете си и понижи глас.

— Постъпих ужасно безотговорно, като се съгласих да живееш в дома на Синклер. Никога няма да мога да ти се отплатя за всичко, което направи за мен. Но ти обещавам да сторя всичко по силите си, за да се покажа достоен за жертвата ти.

Ванеса преглътна мъчително. Лекомисленият й брат наистина бе на път да стане възрастен човек. Дано най-сетне промени живота си, помоли се безмълвно тя. Досегашните й усилия не бяха дали плодове. Дано този път добрите му намерения издържат по-дълго.

— Като те слушам да говориш така, съм готова да повярвам, че скоро ще си възвърнеш душевния мир — подхвърли уж небрежно тя.

Обри кимна напълно сериозно.

— Ще положа всички усилия, за да променя отношението на Оливия към мен. Вероятно няма да успея да си възвърна уважението й, но много искам да остана близо до нея. Брантли Хол е само на десет мили оттук и мога да я посещавам от време на време, разбира се, тайно. Докато Синклер не знае нищо и Оливия е съгласна да ме вижда.

— Трябва да знаеш, че утре заминавам със Синклер за Лондон — съобщи Ванеса, толкова смаяна от плановете му за бъдещето, че за малко да забрави защо искаше да го види.

Обри се намръщи подозрително.

— Не е ли малко… недискретно? Тук, в провинциалното му имение, живееш като компаньонка на сестра му, но да отидеш с него в града…

— Ще живея в градската ни къща. Ще останем само няколко дни. Смятам, че през това време трябва да стоиш далече от Оливия, братко.

— Защо?

Ванеса го погледна право в очите.

— Досега не възразявах срещу посещенията ти, защото оказваха положително въздействие върху момичето. Но дамата винаги се виждахте в мое присъствие. Не искам отново да й причиниш болка, при никакви обстоятелства.

В очите му светна мъка.

— Все още не ми вярваш, нали? Аз обичам Оливия, чуваш ли. По-скоро ще си изтръгна сърцето от гърдите, отколкото отново да нараня чувствата й.

Ванеса го гледаше в нерешителност. Досега се отнасяше скептично към любовните клетви на брат си, но кой знае, може би те наистина идваха от сърцето му? Имаше ли право да се противопоставя на връзка, която ще допринесе за щастието, а може би и за оздравяването на Оливия?

— Ти знаеш ли какво желае тя? — попита Обри и сложи край на дългото мълчание.

— Не. В последно време не сме говорили за теб.

— Тогава я попитай, моля те. Ако тя желае да стоя далече от нея, ще го направя. — Обри се изправи. — Знам колко ти е трудно да ми повярваш след всички бели, които направих, но бъди сигурна, че ще се поправя.

След като Обри си отиде, Ванеса седя дълго под сянката на старото дърво, замислена върху думите на брат си. Истинската любов беше способна да промени напълно един човек и брат й май наистина беше на път да се промени. От любов към Оливия той бе направил щателен преглед на живота си и бе взел решение да стане по-добър човек.

Ако лекомисленият й брат беше способен да промени отношението си към живота, защо силен мъж като Демиън Синклер да не е способен да стори същото? Да, Демиън беше жаден за забавления светски лъв, но не беше лош и зъл, за какъвто го смяташе в началото.

Той би могъл да заживее много по-смислено от сега, разсъждаваше Ванеса. С богатството и влиянието си би могъл да прави добро. За да се промени обаче, трябваше да има сериозни причини. Почти не съществуваше надежда лорд Синклер да изгуби сърцето си по някоя жена. Той нямаше да го допусне. Освен ако…

Мисълта, че Демиън може би е способен да обича истински, прониза болезнено сърцето на Ванеса. Тя си заповяда да прогони подобни измамни надежди. В момента не можеше да се отдава на романтични мечти.

Единственият изход за нея беше да приключи тази връзка бързо и безболезнено. Крайно време беше да отиде в Лондон и да си потърси богат и по възможност мил благодетел.

Само така ще си възвърне душевния мир. И ще се опита да забрави, че някога е била обсебена от магичния лорд Грях.

Пътуването до Лондон мина приятно. Ванеса отлично забеляза как с наближаването на столицата Демиън става все по-мрачен и сърдит, но се преструваше на нищо неподозираща. Той я остави в градския дом на семейство Ръдърфорд. В къщата постоянно живееха двама слуги и тя ги помоли да й приготвят баня и да подредят стаята й. Трябваше бързо да се преоблече и да отиде при Демиън.

Само след час тя го придружи на театрално представление в Дръри Лейн. След театъра отидоха в гримьорната, където младите актриси си уговаряха срещи с разглезените лондонски контета. Демиън я изпрати до вкъщи и двамата се сбогуваха официално.

На следващия ден той й показа няколко известни игрални салона, където се играеше на високи залози.

— Съветвам те да научиш правилата на хазартните игри — подхвана той. — Ако придружителят ти има склонност към хазарта, вероятно ще прекарваш много вечери в подобни заведения.

Ванеса усети болезнено пробождане в сърцето — не толкова заради бъдещето, което Демиън рисуваше пред нея, а заради подчертаното му равнодушие. Погледът му остана непроницаемо хладен, у него нямаше и следа от предишната нежност. Тя си заповяда да се престори, че пребиваването в Лондон й доставя голямо удоволствие.

Вечерта отидоха на бал с маски. Демиън й даде възможност да наблюдава как дамите ласкаят жертвите си, как използват женските си прелести, за да замаят главата на плячката.

Целта на тези посещения е да опознаеш живота на дамите, издържани от богати покровители, обясняваше Демиън. Представи й елегантния сенчест свят на удоволствията и разврата, царството на разюздаността, в което той се движеше със същата самоувереност, както в блестящия, сковаван от норми и традиции свят на аристокрацията. Ванеса се запозна с обратната страна на изисканото общество. В този сенчест свят господата обожаваха метресите си и говореха с пренебрежение за съпругите си.

За да й покаже какви опасности крие такъв живот, Демиън я отведе в Ковънт Гардън — скандално известния квартал на удоволствията. Там се забавляваха обикновените граждани. Ванеса видя сводници, които изглеждаха невинни и безобидни като монахини, и евтини уличници с хлътнали бузи и болни тела.

По какво всъщност се различавам от тях? — запита се горчиво тя. Може би по това, че ще продавам тялото си на онзи, който предложи най-много, и ще упражнявам най-старата професия в луксозни условия. И най-важното: ще бъде независима.

Ванеса беше много благодарна на Демиън, че й е толкова добър учител. Дори да не одобряваше избора й, той не го казваше. Ако понякога откриваше в очите му гняв или тъга, бързаше да си каже, че се е излъгала.

Дните и нощите й бяха изпълнени с разнообразни занимания. Демиън я отведе при дискретна шивачка, която работеше за дами със съмнителна слава. Ванеса получи съвсем нови тоалети, един от друг по-предизвикателни, неглижета и официални роби. И сякаш блестящите, прозрачни рокли, шаловете от пера и тънките нощници не стигаха.

Демиън добави няколко чифта жартиери от бяла коприна, избродирани със златни рози.

Ванеса се опита да се противопостави на огромните разходи, но той само вдигна рамене.

— Приеми ги като обезщетение за отличните грижи за сестра ми.

Въпреки това Ванеса си записа грижливо колко струва всеки от щедрите му подаръци с намерението един ден да му възстанови парите. Скъпите бижута, които получи от него, сигурно щяха да забавят значително връщането на целия й дълг.

Една вечер Демиън я заведе в градините на Воксхол. Преди това и подари невероятна смарагдова огърлица и подходяща гривна, които стояха отлично на новата и вечерна рокля. Ванеса се опита да откаже, но напразно.

Сложи си гривната, но не успя да се справи със закопчалката на огърлицата. Наложи се Демиън да й помогне. Докосването на хладните му пръсти изпрати сладостни тръпки по гърба й. За първи път след пристигането в Лондон оставаха насаме. Вечер той я изпращаше до вратата на дома й и се разделяха, без дори де се целунат за лека нощ.

Тя си внушаваше, че изпитва облекчение от края на физическата им връзка. И за двамата беше полезно да стоят на разстояние един от друг. Ала чувствената му топлина й липсваше и тя копнееше с болезнена сила за нежния, страстен любовник от Розууд.

— Не бива да ми правиш такива скъпи подаръци — заговори тя в отчаян опит да отклони мислите си.

— Винаги съм глезил любовниците си — отвърна хладно той.

Ванеса го погледна втренчено. Демиън изглеждаше зашеметяващо елегантен в синия жакет и кремавата брокатена жилетка. Ала беше студен като камък.

Тя не означаваше нищо за него. Беше само една от многото жени, събудили за кратко интереса му. Но тя не желаеше да получава от него скъпи бижута. Копнееше за приятелството му, за нежността, за… любовта му. Милостиви боже!

Ванеса стоеше като парализирана. Изчака го да я загърне в сатенената наметка, прие като в транс подадената ръка и се запъти към чакащата карета. Настани се на удобната седалка и се опита да се пребори с безумните си мисли и емоции.

В продължение само на една парализираща секунда тя бе осъзнала плашещата истина. Противно на всеки разум, противно на предупрежденията, които си отправяше, тя се бе влюбила в Демиън — вместо да пази сърцето си от него.

През всичките тези седмици се самозаблуждаваше. Отказваше да види колко е очарована от него, как магията му бързо я завладява. Острият му ум, обезоръжаващата усмивка, привързаността към сестра му, разбирането, което проявяваше към страховете й… Демиън притежаваше много добри качества. Тя бе изгубила сърцето си по нежния любовник, който я освободи от задръжките и й показа, че може да изпитва страст.

Потресена от разкритието си, тя се взираше слепешком през прозорчето на каретата.

Демиън бързо усети потиснатостта й.

— Толкова си тиха тази вечер. — Погледна я изпитателно в полумрака на каретата. — Да не би да се чувстваш зле?

Ванеса се насили да се усмихне.

— Нищо ми няма. Просто леко главоболие.

Тя изпъна рамене. В никакъв случай няма да му позволи да отгатне какво я вълнува. Демиън не биваше да узнае, че е разбил сърцето й. Тя не искаше нито съжалението, нито гнева му. Скоро двамата ще се разделят и тогава тя няма да се унижи да го моли за малко обич и съчувствие, както бяха постъпили предишните му любовници. Ще се сбогуват без драми. Ще се сбогуват завинаги.

Ванеса познаваше Воксхол от времето на брака си. Увеселителната градина беше известна с шумните летни празненства. Застланите с чакъл алеи бяха осветени с лампиони, голям симфоничен оркестър даваше концерт. По-късно зад водопадите щяха да запалят огромни фойерверки.

Но се чувстваше много объркана и не можа да се порадва на музикалните изпълнения. Но музиката поне й спестяваше усилията да разговаря с Демиън. Двамата се разходиха в мълчание из празнично осветения парк.

През една от паузите той я отведе в богато украсена палатка с наредени маси. Ванеса избра лека вечеря от тънки резени шунка, пиле с картофени крокети и сладолед с ягоди.

За да победи вътрешното си безпокойство, тя пи повече от друг път, а пуншът беше доста силен. Когато в палатката влязоха група господа, придружени от ярко гримирани дами, вече се чувстваше малко упоена.

Господата също бяха пийнали повечко пунш, защото говореха шумно, един през друг. Като забелязаха Демиън, спряха.

— Ей, Син, тръгвайте с нас! — провикна се един с провлечен глас. — Отиваме да видим какви забавления ще ни предложи Дарк Уок.

Тази част от увеселителния парк се ползваше с много лоша слава. Сенчестите му ъгълчета и романтичните скривалища се използваха от любовни двойки, но и от господа, които канеха невинни млади момичета на безобидна разходка и ги прелъстяваха. Десетки глупави, наивни дъщери на добри семейства бяха загубили доброто си име в храстите на Дарк Уок.

— Доведете и дамата си! — добави друг и се закиска.

Грубите смехове показаха, че според мъжете Ванеса беше непочтена жена. Но нима би могла да очаква нещо друго, когато е придружена от светски лъв като Демиън Синклер?

Дръзките погледи на господата й бяха неприятни и тя благодари мислено на Демиън, че не я представи и отклони поканата с недоволен жест. Приятелите му продължиха към Дарк Уок с дамите си.

За съжаление те не останаха единствените неканени посетители на масата им. Много скоро след това се появи нова двойка.

Ванеса позна в господина лорд Хътън, приятел на покойния й съпруг. Жената до него й беше непозната — красавица със сребърно руса коса и пищен бюст, облечена в елегантна, дълбоко деколтирана сатенена рокля.

Лорд Хътън поздрави Ванеса и Демиън с кратко кимване и сигурно нямаше да спре до масата им, ако мелодичният глас на красивата му придружителка не бе му попречил да продължи пътя си.

— Почакай една секунда, Чарлз. Представи ме на приятелите си, ако обичаш.

Мъжът се поклони.

— Лейди Уиндъм, лорд Синклер, позволете да ви представя актрисата мис Суон.

Като чу името, Ванеса пребледня и й се дощя да избяга.

— О, аз вече познавам лорд Грях — изгука актрисата. — В момента играя в театъра в Хаймаркет, милорд, и много ще се радвам да присъствате на представленията ми.

Демиън наклони глава и отговори със студена учтивост:

— С удоволствие ще дойда, стига да имам свободно време. В Лондон съм само за няколко дни.

Мис Суон се обърна към Ванеса и вдигна грижливо оскубаните си вежди.

— Познавах съпруга ви.

— Да, мисля, че си спомням — отвърна задавено Ванеса. Точно заради тази красива актриса Роджър се бе дуелирал и падна убит.

Мис Суон очевидно не се срамуваше ни най-малко от скандалната си известност. Начервените й устни се усмихнаха, тя протегна ръка и погали смарагдовата си огърлица, която много приличаше на новия накит на Ванеса.

— Лорд Син има изискан вкус, не намирате ли?

Ванеса разбра намека и рязко се изтръгна от вцепенението си. Смарагдите на тази актриса бяха подарък от Демиън!

— О, да, изискан вкус — отвърна тя, обидена и гневна едновременно.

Лорд Хътън ужасно се смути от нетактичността на придружителката си. Една истинска дама никога не парадираше с бижутата си. Побърза да се сбогува, хвана я за ръката и я отведе.

След като двойката се отдалечи, Ванеса отпи още глътка пунш, усети погледа на Демиън върху себе си и вдигна глава. В очите й светна гняв. Пуншът й развърза езика.

— Една от отхвърлените ти любовници, доколкото разбирам?

— Само кратко интермецо. — Демиън срещна погледа й с пълно спокойствие. — Никога не съм крил връзките си.

И за в бъдеще няма да ги криеш, довърши изречението Ванеса. Да, той не я лъжеше, открито признаваше, че е имал много други жени, но това не правеше нещата между тях по-лесни. Трудно й беше да приеме, че той е спал с актрисата, заради която Роджър бе намерил смъртта си. Още по-трудно й беше да потисне ревността, която пламна в гърдите й. С мъка прогони отчаянието и копнежа, предизвикани от представата как Демиън прегръща друга жена.

Каква глупачка съм, упрекна се горчиво тя, как можах дори да си помисля, че Демиън може да се промени!

Потисната, Ванеса избягна погледа му и отново вдигна чашата към устните си. След края на концерта силният пунш вече бе успял да потуши разбунтуваните й чувства. Виеше й се свят и се чувстваше несигурна на краката си, но се стараеше да не увисва твърде явно на ръката на Демиън, който я заведе на брега на реката, за да наблюдават гигантските фойерверки. Пъстри огнени каскади осветиха нощта и кръвта зашумя оглушително в ушите й.

След като и последните снопове от искри угаснаха, зрителите започнаха да се разотиват. Ванеса и Демиън отново се срещнаха с групата млади господа, които ги заговориха по време на вечерята. Повечето бяха порядъчно пияни и едва се държаха на краката си.

— Хайде, Син, елате с нас! — покани го отново един от тях. — Забавленията трябва да продължат! Отиваме при Тависток.

— Не, благодаря — отвърна Демиън с видимо нетърпение. — Вероятно сте забелязали, че не съм сам.

— О, я стига! Каним и дамата ти да се присъедини към нас. Със сигурност ще се забавлява.

Младият джентълмен сложи на окото си лорнет и безсрамно огледа бюста на Ванеса. Тя стисна устни, за да не му отговори, както заслужаваше, и отново се почувства унизена както от срещата с актрисата. Демиън стисна ръката й и я поведе по алеята.

Тогава я обзе мрачна, разрушителна жажда да се забавлява. Обърна се към придружителя си с изкуствена усмивка:

— Защо не ми покажеш някое от известните заведения, където ходят младите господа? Не намираш ли, че това би било полезно за бъдещия ми живот?

— Не смятам така — отказа рязко той.

— И защо не? — попита невинно тя. — Нали обеща да ми покажеш какви опасности ме заплашват? Има ли нещо по-скандално и опасно от публичен дом?

— В публичните домове са обикновените момичета. Куртизанка, която държи на реномето си, не се показва там.

Ванеса го погледна предизвикателно.

— Доколкото разбрах, дамите също посещават подобни заведения — разбира се, с маска, за да не ги познаят.

— Забавленията, които се предлагат там, няма да ти харесат, скъпа.

— Не е ли по-добре аз лично да преценя какво ми харесва и какво не? — попита студено тя. — Впрочем, откога си се загрижил какво ми се нрави?

Демиън я погледна гневно, но не каза нито дума. Ванеса реши да отиде докрай.

— Щом ти отказваш да ме придружиш, бих могла да се присъединя към очарователните ти приятели.