Никол Джордан
Прелъстяване (13)

12.

— О, Ванеса, имам чувството, че седя върху разпалени въглени! Трябва най-сетне да чуя как мина балът снощи!

Оливия се яви в спалнята на Ванеса рано сутринта с камериерката си. Ванеса се обърна сънено към вратата и примигна срещу ярката слънчева светлина, нахлуваща през отворените прозорци.

— Нося ви закуска — продължи безмилостно Оливия и махна на другата прислужница, която внесе в спалнята тежка табла. — Докато закусвате, ще ми разкажете всичко за нощта на бала.

Ванеса знаеше, че Оливия няма да я остави на мира, докато не утоли любопитството си, затова Ванеса седна в леглото и мушна възглавница зад гърба си. Прясно изпечените сладки със стафиди ухаеха великолепно, но тя нямаше апетит. Изпи само чаша шоколад и се запита дали да разкрие на питомката си цялата истина за ужасната вечер.

Почти до сутринта лежа будна, мъчейки се да погледне фактите в очите. Връзката с Демиън бе навредила сериозно на реномето й в обществото и може би щеше да унищожи завинаги доброто й име…

— За какво мислите, Ванеса? — попита нетърпеливо Оливия.

Ванеса се усмихна принудено. Оливия отпрати момичетата и зачака да чуе разказа й. По-добре да я излъже.

— Вечерта мина много приятно. Съжалявам, още не съм напълно будна.

Оливия се намръщи.

— Аз обаче чух друго. Ако може да се вярва на прислугата, Демиън се е сбил заради вас. Защитил е честта ви.

Ванеса изкриви лице.

— О, това е преувеличение! Един от гостите бе пийнал повечко и стана нахален. Брат ви се видя принуден да се намеси. Малкото гости, които присъстваха на сцената, сигурно са раздули тази смешна случка до неузнаваемост — добави подигравателно тя.

— И кой беше нахалникът?

Ванеса не обичаше клюките, но Оливия явно гореше от желание да научи всички подробности.

— Доколкото си спомням, името му е Хенри Марш.

— Хенри? Как е посмял! — възмути се Оливия. — Никога не съм го понасяла. О, Ванеса, сигурно е било ужасно за вас!

— Е, не беше много приятно — призна тихо тя. — Аз обаче си извлякох ценна поука. За в бъдеще ще внимавам да не остана и минута сама с непознат господин. Като си помисля, най-умното е да стоя далече от всякакви обществени събития.

Оливия я погледна загрижено.

— Боях се, че ще се случи нещо подобно. Всъщност знаех си, че ще се изложите на презрението на обществото само защото сте гостенка в нашия дом. Демиън е виновен. Дори най-добродетелната жена на света бива заклеймена като непочтена, ако живее близо до него. Това ми е напълно ясно. Хората знаят колко порочни са мъжете от моето семейство и аз съм принудена да се държа като светица, за да не давам поводи за критика. Толкова е несправедливо! — възкликна горчиво тя.

Само преди ден Ванеса би се съгласила напълно с твърденията на Оливия. Днес обаче се бе примирила с фактите. Не мразеше Демиън, задето я е докарал до това положение. Ако беше честна, трябваше да признае, че дълбоко в себе си му е благодарна, защото я е освободил от задръжките й.

— Знам решението на проблема — продължи замислено Оливия и разтърка челото си. — Демиън би могъл да отстрани вредата, която ви е нанесъл. Би могъл да ви даде закрилата на името си, като се ожени за вас.

Ванеса избухна в смях. Какво абсурдно предложение!

— Говоря сериозно! — обиди се Оливия. — Обещайте ми да направите всичко, за да накарате Демиън да се влюби във вас. Искам да го видя принуден да помоли за ръката ви. Това би било чудесно, нали? Ще станем нещо като сестри!

Ванеса се зарадва на въодушевлението на Оливия, но планът й беше напълно абсурден.

— Задачата не е лесна, знам — продължи да разсъждава на глас Оливия. — Демиън ви харесва, и то много, но се е заклел никога да не се влюбва. Любовта, казва той, е разрушила живота на твърде много хора, включително на нашите родители. Затова се прави на недостъпен, въпреки че е имал десетки жени.

Ванеса поклати глава. Предложението на Оливия звучеше повече от смешно. Демиън Синклер не беше мъжът, който би се влюбил в жена като нея. Не биваше да забравя, че тя е сестра на смъртния му враг.

— Цял свят знае, че един донжуан не се влюбва истински — възрази тя с безгрижен тон. — Освен това аз не желая да се омъжвам повторно.

Оливия помръкна. Блясъкът в очите й угасна.

— Разбирам. Май идеята ми не беше много добра. Но много ми се иска да ми станете снаха…

Скоро Оливия се оттегли. Ванеса стана, за да направи утринния си тоалет, но бе обзета от необичайна за нея печал. Върна се в леглото и затвори очи, изтощена от безсънната нощ и хаоса на чувствата си. Никога няма да възстанови доброто си име. Колкото и грозно да звучи, най-добре е да последва съвета на приятелката си Летис и да се огледа за богат покровител…

Ванеса си заповяда да престане и се опита да подреди обърканите си мисли. Метресата на богат аристократ запазваше своята свобода и независимост. По закон съпругата беше собственост на мъжа си и имаше по-малко права от робиня. Тя зависеше напълно от произвола на своя господар. Няма да изпадна втори път в такава зависимост, обеща си твърдо Ванеса.

Не всички паднали жени се смятаха за развратници. Ако можеше да се вярва на слуховете, в Лондон живееха десетки порочни жени, натрупали богатство с най-старата професия на света. Скъпи куртизанки, за чието благоволение се бореха най-видните аристократи.

Ванеса обаче не притежаваше необходимите предпоставки, за да се нареди сред големите куртизанки на своето време. Липсваше й талант да привлече вниманието на богат мъж. Въпреки че през седмиците с Демиън беше научила много неща за плътската любов…

Демиън. Естествено.

Ванеса стисна устни. Голямата й цел беше да предпази сестрите си от нещастна женитба. Искаше да им спести собствената си жестока съдба, на всяка цена. Обвързването й с най-известния донжуан на Англия щеше да й осигури финансова независимост и да й даде възможност да помага на сестрите си. Кой би бил по-подходящ от скандалния лорд Грях, за да я научи как да си намери богат покровител и да го задържи?

Ванеса вирна брадичка и се изсмя дръзко. Ако посмееше да премине в другия свят, вече никога нямаше да се върне към предишния си живот. Освен това щяха да я принудят да се раздели със сестрите си.

Не бива да се самозаблуждава. Съмнителната й слава като дама от другия свят ще се отрази върху невинните момичета и ще намали до минимум шансовете им да си намерят добри съпрузи. Обаче — и това беше най-важното — финансовата подкрепа от страна на Ванеса щеше да ги освободи от принудата да се омъжат за нежелани мъже.

Обаче това би било чудовищна стъпка и то без възможност да се върне назад. Как би могла обаче да издържа семейството си с оскъдната заплата на гувернантка? Освен това надали щеше да си намери добро място след скандала, в който я бе въвлякъл Демиън…

Ванеса отметна завивката и стана. Докато правеше утринния си тоалет, взе решение да отиде при Демиън, преди смелостта да я е напуснала. Трябваше незабавно да поговори с него за бъдещето си. Имаше нужда от още уроци.

Демиън бе прилепил лице към гривата на кафявия жребец и го пришпорваше в луд галоп. Кипеше от гняв срещу самия себе си, заради куп прояви на небрежност и нарушения на правилата. Първо, не бе помислил, че ще изложи Ванеса на враждебността и подигравките на изисканото общество. Второ, бе подценил въздействието на дребните жестокости от страна на благородните дами и господа — те бяха отрова за душата. Трето, бе допуснал онзи млад идиот да й посегне. Същевременно се укоряваше, че не умее да контролира чувството си за вина и страстта си към Ванеса.

С надеждата да укроти гнева и желанието си Демиън препускаше през гори и поля, прескачаше жив плет и потоци, изпречващи се на пътя му, докато в главата му остана само тропотът на копитата на коня.

След дълго време намали темпото, защото жребецът заплашваше да рухне под него. Позорно беше да излива яростта си върху благородното животно. Бързата, напрягаща езда и без това не бе постигнала желания освобождаващ ефект.

Върна се в Розууд в лек тръс. Конят му беше мокър от пот. Черните облаци, които се трупаха на хоризонта, отразяваха мрачното му настроение.

Очакваше за седмица раздяла да забрави Ванеса, ала планът му да я прогони от мислите си се провали напълно. Защо, по дяволите, не можеше да се отърве от нея?

На връщане от пътуването си бе повярвал, че контролира емоциите си, ала като я видя да седи на пианото, красива и хладна, сърцето му направи огромен скок. С много мъка сдържа импулса си да се втурне към нея и да я грабне в прегръдките си.

Когато след час тя застана пред него в златната вечерна роба като зашеметяващо красива приказна кралица, той загуби ума и дума. Напрегна цялата сила на волята си, за да не я отнесе в спалнята и да я люби цяла нощ, вместо да я води на някакъв си скучен селски бал.

През цялата вечер Ванеса се отнасяше към него с хладна сдържаност. По дяволите, би трябвало да се радва, че тя приема оттеглянето му така спокойно. Сърдечността, доскоро определяла връзката им, интимността, приятелството — всичко това бе приключило точно както той желаеше. Сега обаче му липсваха знаците на приятелство, вълнуващите разговори, усмивката й…

На всичкото отгоре някакъв си пияница си позволи да й досажда. Случката не го остави равнодушен: в гърдите му пламна смъртоносен гняв, последван от див копнеж да прегърне Ванеса и да я утеши. Дълбочината на чувствата му го изуми.

Демиън се наруга ядно. Явно вървеше по пътя на баща си. Преди години се бе заклел никога да не се поддава на страстта, която едва не унищожи баща му. Никога, никога нямаше да се влюби безумно в никоя жена.

Уикендът в дома на Клюни не намали мъченията му. Все така силно копнееше да притежава Ванеса. Имаше предостатъчно възможности да се забавлява с други жени, но нито една не събуди интереса му. През цялото време беше неспокоен и нервен и копнееше да се върне вкъщи.

Демиън стисна зъби. Страхуваше се, че само една жена е в състояние да утоли парещото му желание. Нямаше смисъл да отрича, че я иска. По-добре да погледне истината в очите. Ще остави събитията да следват своя естествен ход и ще чака огънят да угасне.

Много скоро откри в далечината ездачка, която подозрително приличаше на обекта на желанието му. Надяваше се да се е излъгал, но не би. Ванеса препускаше право към него.

Демиън спря коня си и зачака. Дори във вехтия костюм за езда тя изглеждаше неземно красива. С мъка успя да наложи на лицето си равнодушна маска.

— Надявах се да ви срещна — подхвана без заобикалки тя и дръпна юздите на сивата си кобила. — Ако ми подарите няколко минути от времето си, бих искала да ви помоля за една… услуга.

— Разбира се, говорете — отвърна хладно той.

Бузите й пламнаха. Огледа се нерешително и слезе от седлото. Пусна кобилата да пасе свободно и обърна гръб на Демиън. Устреми поглед към зелените хълмове в далечината, не знаейки как да започне.

Любопитството му се изостри.

— Дълго мислих… — поде най-сетне Ванеса. — Дадох си сметка в какво положение се намирам. За съжаление връзката ми с вас е на път да унищожи завинаги доброто ми име. Мисля обаче, че имам възможност да извлека известна… изгода за себе си.

— Какво имате предвид? — попита той, когато тя се поколеба да продължи.

Ванеса пое дълбоко дъх и му хвърли бегъл поглед през рамо.

— Моля ви да ме научите как да изпълнявам желанията на един мъж.

Демиън се намръщи подозрително.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

Най-сетне тя се обърна към него, вирна решително брадичка, но не посмя да го погледне.

— Искам да ме научите как да бъда куртизанка… Искам да овладея тайните и номерата, които да ме направят привлекателна за някой разглезен любовник. Имам намерение, след като изтече срокът на споразумението ни, да си потърся богат покровител, който няма да се притеснява от миналото ми като метреса на лорд Грях.

Демиън спря да диша. Ванеса не говореше сериозно! Тя обаче продължи с тих, делови глас:

— Осъзнах, че съм длъжна да мисля практично. Една самотна жена без средства не може да очаква нищо от живота. Такъв е светът, в който живеем, и аз не мога да го променя. Мога обаче да се постарая да извлека най-доброто от ситуацията. Като дама от другия свят ще разполагам с достатъчно средства да водя спокоен живот и да подпомагам финансово сестрите си.

Ванеса млъкна за миг и разсеяно погали кобилата.

— След около два месеца споразумението ни изтича. През това време мога да се подготвя за новия си живот. Смятам, че имам немалки шансове да се сдобия с богат покровител, стига да се науча как да бъда желана. Надявам се да попадна на човек, който няма да ми е неприятен в леглото, а може и да ми хареса… Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете да се подготвя. Вие имате богат опит в изкуството на прелъстяването и надали мога да намеря по-добър учител от вас.

Демиън загуби дар слово. Тя искаше той да я научи на номерата на уличниците! Да й покаже как да се възползва от тялото си, за да спечели някой богаташ!

— Накратко — заключи вече по-спокойно Ванеса, — искам да ме научите как да се продавам за пари.

Примирената й усмивка прониза сърцето му. Демиън се вкамени.

Дали молбата й не беше само хитрост, за да си поиграе с чувството му за вина? Какво разочарование — Ванеса Уиндъм да се окаже продажна като повечето свои посестрими! От друга страна обаче, тя бе намекнала, че постъпва така не от алчност, а за да помага на сестрите си… Всъщност грижата й за доброто на двете млади момичета по нищо не се различаваше от неговото желание да закриля сестра си.

Всяка друга изискана дама в нейното положение щеше да поиска от него да я вземе за съпруга, за да я обезщети за изгубеното й добро име. Вместо това Ванеса го молеше да я научи как да доставя удоволствие на други мъже. Искаше от него да я подготви за ролята, в която самият той я бе принудил да влезе.

Разумът му заповядваше да приеме предложението й с облекчение. Ако тя си намереше богат покровител, той нямаше да се обвинява, че я е опозорил. Ще се отнася към нея хладно и дистанцирано, ще гледа на връзката им само като на сделка. Така погледнато, предложението й представляваше перфектното решение на неговата дилема. Ще изживее страстта си към Ванеса, ще се наслаждава на прелестите й, без да се грижи за бъдещето й. Ще изчака, докато желанието му угасне — а това неизбежно щеше да се случи един ден, — и ще я отпрати.

Защо се колебаеше? Защо в продължение на един дълъг миг го обзе страх, даже паника? Защо сърцето му изведнъж изстина?

Демиън разтърси глава, за да прогони бушуващите в сърцето му чувства. Ала шокът се оказа твърде силен.

— Е, добре, скъпа — чу се да казва той, сякаш стоеше отстрани, сякаш беше отделен от емоциите си. — Мисля, че бих могъл да ви помогна.

Уроците започнаха още същия следобед. Демиън реши, че няма причини да чака, и решението му го изпълни с отвращение от себе си.

По прозорците барабаняха дъждовни капки. Тайната врата се отвори и Демиън влезе в спалнята на Ванеса. Тя го очакваше в креслото, все още в костюм за езда, скована и уплашена. За първи път я посещаваше през деня, а сивата светлина правеше атмосферата студена и потискаща.

Ванеса го погледна смутено. Чувстваше се по-нервна от всякога. Дори когато взе съдбоносното решение да му се отдаде, не се беше чувствала така зле. Демиън носеше бричове, ботуши и снежнобяла риза. Жакетът, жилетката и вратовръзката липсваха.

Ленивата му усмивка само увеличи нервността й.

— Няма да стане така, скъпа — подхвана той. Дълбокият, мелодичен глас и този път оказа въздействието си. — Както виждам, имаш още много да учиш. Да започнем с това, как ще посрещаш любовника си. Не ме гледай така, сякаш ти предстои екзекуция!

Взе ръката й и нежно целуна вътрешната страна на китката, където биеше пулсът.

— Първи урок: когато любовникът изяви желание да те посети, създай у него впечатление, че го очакваш, изпълнена с копнеж. Посрещни го в облекло, което разкрива прелестите ти. Да ти помогна ли да облечеш нещо по-удобно?

— И сама ще се справя — отказа Ванеса, която най-сетне си възвърна дар слово. Беше твърдо решена да остане делова, какъвто беше Демиън. Няма да се притеснява, че той говори за други любовници. Тя сама го бе помолила да й разкрие тънкостите на сексуалните отношения и той изпълняваше желанието й.

Стана и се запъти към гардероба. Демиън зае мястото й на креслото.

— Никога не забравяй, че ти олицетворяваш обещанието за сексуални наслади — продължи все така делово той. — За да го постигнеш, създай интимна атмосфера. Изиграй театрално представление. В камината гори буен огън, свещи разпръскват мека, приглушена светлина. Предложи на госта си чаша внимателно затоплен коняк от любимата му марка. Все дреболии, които обаче ще му покажат колко се радваш на посещението му.

— Ами ако е светъл ден? — попита тя и извади от гардероба кремаво копринено неглиже.

Греховната му усмивка беше неустоима.

— Дневната светлина изисква малко повече фантазия, но правилата са същите. Мисли единствено как да вдъхнеш на госта си усещането, че е единственият мъж на света, когото желаеш. Единственият, който ускорява ритъма на сърцето ти.

Само ти ми вдъхваш такива чувства, помисли си Ванеса и се скри зад паравана, за да свали костюма за езда.

— Онова, което правиш сега, е напълно погрешно — спря я Демиън. — Вместо да се криеш зад паравана, превърни събличането в изкусителна сцена. Сваляй всяка дреха подчертано бавно и с еротични намеци. Целта е да ме омагьосаш с прелестите си, не разбираш ли? Събличането ти е еротична игра, с нея възбуждаш мъжа.

Ванеса го погледна изненадано.

— Нима за теб всичко е игра?

Демиън небрежно вдигна рамене.

— Любовният акт не е нищо повече от игра, скъпа. Ако искаш да си спечелиш богата клиентела, трябва да овладееш тази игра до съвършенство.

Ванеса страхливо се запита дали някога ще бъде в състояние да гледа на интимната връзка със същия хладен разум като Демиън. Облече набързо коприненото неглиже и излезе иззад паравана.

Той я огледа замислено.

— Ако наистина искаш да станеш велика куртизанка, трябва да загърбиш предразсъдъците си, ангеле.

Стана, хвана я за ръка и я отведе пред голямото кристално огледало. Застана зад нея, извади фуркетите от косата й и разпусна златнорусите къдрици по гърба. Прегърна я, отвори перлените копченца на копринения халат и разголи тялото й пред нейния и своя поглед. В очите му блесна възхищение.

— Имаш страхотно тяло. С разкошни форми, но стройно. Сякаш е създадено специално, за да възбужда мъжете. Не бива да го криеш.

Ванеса трепереше. Погледът му изгаряше кожата й. Ръцете му се плъзнаха към гърдите й и тя изохка тихо.

— Недей, ангеле, не затваряй очи. Наслаждавай се на гледката.

Демиън вдигна косата й, целуна я по тила и свали неглижето от раменете й. Меката коприна падна на пода с тихо шумолене.

— Погледни колко си красива — помилва я гласът му.

Ръцете му погалиха гладкия гръб, спряха върху закръглените хълбоци, върнаха се обратно и се сключиха около гърдите й. Зърната им моментално щръкнаха, зажаднели за ласки.

— Имаш тяло на изкусителка — продължи да шепне Демиън. Езикът му се потопи в ухото й. — Тази великолепна гледка е в състояние да подлуди всеки мъж.

Ванеса въздъхна тихо. Клепачите й натежаха. Демиън я притисна към възбудата си.

— Не затваряй очи. Гледай!

Тя се подчини. Погледна се и се изненада от тъмното желание в очите си. Той играеше с гърдите й, палците му кръжаха около втвърдените зърна. Ванеса следеше движенията на пръстите му и желанието й растеше с всяка секунда.

Демиън започна да целува тила й и тя отметна глава назад. Желанието я направи слаба и безволна. Кръвта пулсираше в тялото й все по-гореща. Заливаха я вълни на наслада, особено когато усети нежно захапване по крайчето на ухото.

— Искам да те докосвам цялата — шепнеше дрезгаво той. — Искам да те целувам, да те милвам, да те хапя… Искам да те притежавам цялата.

Търсещите му устни непрекъснато увеличаваха насладата й. Самообладанието й изневери, тя се облегна безпомощно на гърдите му, разтопи се под топлината на силното му тяло. Безмилостен, той продължаваше да дразни зърната на гърдите й, да го разтрива внимателно между палец и показалец, докато сладката болка стана непоносима.

Макар и замаяна от преживяването, Ванеса следеше в огледалото еротичната игра на пръстите му. Преди да срещне Демиън, не подозираше какво блаженство може да й създаде мъжът. Треперещата, трескава жена в огледалото й беше непозната.

Без да бърза, Демиън плъзна ръце по корема й, после мъчително бавно продължи надолу и намери влажното място между бедрата. Пръстите му разделиха светлите косъмчета.

Ванеса простена и той се усмихна тържествуващо.

— Ето го и втория урок, скъпа. Жената, която се наслаждава на акта, възбужда мъжа до крайност. Покажи ми колко харесваш ласките ми.

Демиън мушна два пръста в отвора й и Ванеса почти изпищя. Пламъците на желанието заплашваха да я погълнат.

— Да, така е добре… отдай се…

Ванеса трепереше в треска. Вече не мислеше за нищо друго, само за своето блаженство. Дишаше тежко и гърдите й се полюляваха предизвикателно.

И тогава внезапно се пръсна в експлозивен оргазъм. По тялото й се разляха горещи вълни. Демиън обаче не престана да я измъчва с умелата игра на пръстите си.

Когато тя падна безсилна на гърдите му, Демиън се възползва от упоението й, хвана я за раменете и я отведе до стената. Наведе я напред и сложи ръцете й върху тапета. Застана зад нея и бързо разкопча панталона си.

Ванеса усети твърдата му мъжественост върху дупето си и се уплаши. Още повече обаче я уплаши собственото й необуздано желание, когато разбра намерението му. Той щеше да я люби в тази необичайна поза и тя гореше от желание да преживее нещо ново.

Напрегна се, но Демиън пошепна дрезгаво в ухото й:

— Спокойно, любов моя…

Безмълвна и безпомощна, Ванеса опря ръце на стената. Демиън разтвори бедрата й и внимателно вкара пламтящата главичка на члена си в утробата й.

— Отвори се за мен — заповяда той.

Ванеса простена от наслада, когато той се заби дълбоко в тръпнещата й плът и започна да се движи. Демиън обхвана бедрата й, за да не я изгуби. Плъзгаше се в нея с хипнотично бавни движения, изтегляше се назад и пак нахлуваше навътре. Ванеса никога не бе преживявала това сладко мъчение и му се наслаждаваше с цялото си същество.

Желанието й пламтеше като адски огън. Копнееше да го усети още по-дълбоко в себе си и се стремеше да се нагоди към движенията му. С всеки дълбок тласък дишането й се ускоряваше. Демиън обхвана треперещите й гърди и започна да ги мачка, без да престава да се забива в нея.

Могъщата вълна на екстаза я заля неочаквано и се затвори над главата й. Тя се пръсна на хиляди парченца, но продължи да приема мощните му тласъци и го увлече във водовъртежа на собственото си освобождаване. Чу стона му, усети тръпките на неговото разтоварване. Виковете й се удариха в стените на спалнята.

Без предупреждение Демиън се отдръпна рязко. Безсилна, Ванеса се облегна на стената. Как копнееше за утешителната топлина на ръцете му…

— Началото не беше лошо, скъпа. — Спокойният му глас проникна в замайването й. Ванеса го погледна крадешком. Той стоеше на разстояние от нея и съвсем спокойно закопчаваше панталона си. — С още малко упражнения ще станеш кралица на куртизанките.

Хладната забележка извика на бял свят всичките й грозни спомени. Ванеса потръпна, сърцето й се разкъса от отчаяние. Демиън обаче бе направил точно онова, за което го бе помолила. Учеше я как да използва тялото си, за да утолява ненаситния му глад. С тези свои действия той разруши напълно илюзиите й за интимност помежду им. Неговата страст беше рутинна. Изпълняваше обещанието си, нищо повече.

По голото тяло на Ванеса пролази студенина. Никога досега не се беше отдавала така цялостно. Никога не беше изпитвала толкова дълбоко удовлетворение. Но вместо да се радва, стоеше до стената и трепереше от студ.