Дечко Миланов
Мъртва хватка (10)

Четвърта глава
Фатална грешка

Хаджисотиров се завърна с групата си в манастира. Но макар тук условията да бяха по-добри, отколкото в гората, раните му се усложниха. Той се уплаши от гангрена и се принуди отново да слезе в града въпреки тревожната обстановка.

Оперативните работници, които проследяваха колата на Дамянов, не можаха да забележат как той бързо го качи зад един завой и като го накара да легне на пода, вмъкна го направо в двора си. После го преведе през задния вход.

Тук раненият можеше да получи квалифицирана медицинска помощ. Той не посмя да прибегне до услугите на сестра си, затова Дамянов повика един свой приятел, частен лекар. За да замаскира посещението му, обяви жена си за болна от сърце.

Мария цял ден шеташе по нощница, но щом дойдеше външен човек, хвърляше се в леглото и си придаваше страдалчески вид.

Раните на Хаджисотиров почнаха бързо да зарастват. Мери също полагаше трогателни грижи за него. С мъжко чувство Дамянов долавяше това и вътрешно кипеше, но се сдържаше. Когато обаче я свари веднъж да се връща от тавана с очевидни белези за интимността им, избухна, наби я и й забрани да се качва повече горе.

По този повод между него и любовника се разрази остра разпра, при която той направо го заплаши, че ще го предаде.

— Ще ме предадеш, но и ти ще отидеш по дяволите! — отговори спокойно другият. — Ако с това изкупиш мизерната си кожа, ние ще те ликвидираме! А длъжен съм все пак да те уверя, че жена ти не съм докосвал — честна офицерска дума! Впрочем ухажвал съм я безуспешно.

Дамянов поомекна, но оттогава лично се грижеше за него. Това слугуване стана връх на неговото унижение. До такава степен се озлоби срещу натрапника, че му минаваше мисълта да го отрови и да го изхвърли с колата извън града…

Хаджисотиров почти се оправи. Междувременно от центъра се получи радиограма, в която го упрекваха, че бездействуват, че не извършват нападението на рудника. Това го ядоса — лесно им е на тях, защо сами не дойдат да се подлагат под дулата!… Все пак налагаше се да замине по селата за привличане на хора за помощната група.

Пери предварително бе опитал почвата при някои бивши легионери, ратници. И действително двамата успяха да вербуват верни, решителни люде, но те бяха шепа. Повечето от набелязаните отпаднаха — от Девети досега беше изтекла много вода… Те изказваха недоволство срещу някои нередности, но когато станеше дума да се борят срещу властта, още повече с оръжие, отказваха по най-различни съображения; а един направо ги заплаши, че ще ги предаде.

Хаджисотиров скърцаше със зъби от злоба:

— Овце! Който им засвири по-сладко, след него вървят!…

Обземаше го отчаяние и съмнение в успеха на тяхното дело. Виждаше голямото несъответствие между мечтите, плановете им и действителността тук. Да се разчита на масово недоволство е наивност.

Върна се в мрачно настроение. Очевидно бе, че само с неколцина вербувани не може да се свърши сериозно нещо в рудника. Налагаше се да говори отново с Дамянов.

Много усилия положи да го накара и той да привлече хора. Не помогнаха ни убеждения, ни заплахи. Чак когато развърза кесията си и бръкна дълбоко в нея, оня склони. Но и докторът осигури не повече от тях. Това постави пред Хаджисотиров проблема да търси слаби места в охраната на рудника…

 

 

Една сутрин оперативните работници от проследяването доложиха, че вечерта към осем Пешев, завеждащ „Нарушения на партийния устав“ при околийския комитет на партията, и старшината от охраната на рудника Бойчински посетили дома на Дамянов. Излезли подир три часа. Но на връщане Пешев крепял с усилие старшината.

— Какво предполагате? — попита заинтригуван Савата.

— Сигурно се е напил — каза единият.

— Нещо особено да ви е направило впечатление?

— На излизане като че ли имаше под фуражката си превръзка — добави другият.

— Виж, това е интересно! Дръжте вече под непрекъснато наблюдение дома на Дамянов и самия него. Ние ще ви помагаме нощем.

Киров се обади на началника на охраната: Бойчински не беше на работа. Помоли го да изясни причините.

След два часа той пристигна и му разказа съвсем друга история: като се прибирал вечерта, старшината бил нападнат на улицата от трима души, които му нанесли жесток побой.

— Защо не е стрелял?

— Не успял, изненадали го.

— Да е бил в лоши отношения с някого?

— Нищо не ми е известно. Той беше сговорчив, сериозен другар.

Началникът на охраната си отиде. Киров се разхождаше из стаята замислен… Какво са правили Пешев и Бойчински у доктора, какво общо имат те с него? И защо е превързван старшината?…

Савата насочи сътрудник към Бойчински. Пред него той не беше повторил версията с побоя, но не беше казал и истината. Само подхвърлил: „Абе остави, тя е една мътна!…“

Киров направи проверка за двамата. Настоящето им, според партийните документи, чисто, а в миналото и двамата бяха се огънали в полицията и направили големи признания. Във връзка именно с това срещу Бойчински се водеше сега преписка по анонимно обвинение в провокаторство. Интересно!… Чрез Казака той прегледа материалите. Преписката беше завършена. Ускори включването й на първото заседание на бюрото. Може би оттук ще дойде развръзката…

На заседанието Пешев докладва, че сигналът в анонимното донесение не се доказва, но независимо от това Бойчински не се е държал на следствието добре, затова му предлагаше „порицание“.

Киров внимателно изслуша и него, и обясненията на самия старшина. Той беше силно развълнуван и смутен, говореше несвързано, объркано. Разузнавачът взе думата последен:

— След Девети аз съм изяснявал обстоятелствата около тези провали, имам и лично впечатление от държанието на Бойчински в полицията и в затвора. Това е едната причина да не се съглася с предложеното наказание. На мен обаче ми прави впечатление и друго. В продължение само на няколко месеца в комитета постъпват три злостни анонимни доноса срещу отговорни наши другари: Коста, новия председател на околийския народен съвет Христозов и сега срещу старшината. Това, според мен, е организирано дело. Без да е доказал тези обвинения, за първите двама Пешев е искал изключване от партията и снемане от отговорна работа. Не зная как се е въздържал сега за Бойчински. Когато се разглежда обаче партийното положение на даден другар, трябва да се изходи от фактите. А какви са те в случая?

Той прелисти малкия си кожен бележник, погледна бегло и продължи:

— Първо, Бойчински не е направил пръв признания по тяхната конспирация, а него са го провалили. Освен това въпреки жестоките побоища не е разкрил всички свои, и то много отговорни връзки. Това за мене е твърде важно. Второ, не го подвеждат по тази цивилна конспирация (главният „коз“ на анонимния писач!), защото като военен му скрояват друг процес, свързан с предишния, и разчитат да му дадат по съвкупност смъртна присъда. Но този скалъпен процес се проваля и го оправдават. И въпреки това не го освобождават, а отново го връщат в полицията. Тогава се намесва негов братовчед, член на военния състав, който го е съдил, и го освобождават.

Киров отпи глътка вода и продължи:

— Трето, вече свободен, Бойчински отново се включва в партийната работа и забележете това: човек от неговите връзки и през този период не е провален. Четвърто, малко преди Девети него го арестуват и по старите показания го осъждат на петнадесет години. Защо ще го пращат в затвора, ако е провокатор?

— По-логично е да го изпратят в отреда! — подхвърли Казака.

— Именно. Там ще им свърши по-важна работа.

— Учудва ме позицията на началника на Държавна сигурност — подхвърли язвително Пешев, — който би трябвало да дава на всички ни пример за бдителност!…

— Аз не страдам от мания за свръхбдителност. В моята работа това е опасно!…

През време на изказването си той често наблюдаваше Бойчински. На лицето му се изписваха ту благодарност и решителност, ту страх и отчаяние.

— Смятам, че трябва да се обърне внимание и на Пешев — продължи Савата. — Кадровата политика, която провежда напоследък — да се бият на ангро отговорни комунисти, не е най-правилната политика…

Докато той говореше, Пешев не смееше да го погледне в очите…

 

 

Заседанието на бюрото свърши. Киров и Казака останаха сами.

— Ще ми съдействуваш ли за една работа, другарю секретар?

— Кажи, чекисте!

— Разреши ми да направя нощес проверка в сейфа на Пешев…

Казака се замисли. Дълбока бръчка набразди още повече лицето му.

— Сава, все пак той е комунист на отговорна работа!

— Съмнението ми не е случайно и ако ти го съобщавам, значи, че съм премислил достатъчно.

— Добре, действувай! Ще предупредя портиера.

В полунощ Киров влезе в комитета, като накара портиера да заключи външната врата и никого да не пуска.

Светейки ниско само с електрическото си фенерче, той се изкачи и влезе в стаята на Пешев. Отключи с шперц сейфа му и като огледа добре разположението на папките, започна една по една да ги преглежда внимателно. Най-после откри това, което предполагаше, че ще намери — извадените от преписката на Бойчински уличаващи го сведения и първоначалната докладна записка. Прочете ги и ги фотографира. Особено интересно беше заключението на докладната:

За мен дейността му в рудника — да шпионира всички, да сее недоверие между хората и да разстройва колектива — не е случайна. Това е дейност на агент-провокатор, който си е надянал маската на най-бдителния, за да отклони вниманието от себе си и да се прикрие. Така действува врагът.

Предвид гореизложеното предлагам да се изключи от партията, да се предаде на Държавна сигурност и да бъде съден за агент-провокаторство.

Киров се замисли. Значи такава била работата!… Тези фиктивни компрометиращи материали те са използували, за да го шантажират и принудят да им служи. Били са го, защото отначало не се е съгласил. Но щом са го пуснали, значи се е огънал! За това говори и изваждането на тези материали от преписката, и изготвянето на нова докладна записка. А защо Пешев не е унищожил уличаващите го документи? Може би от непредпазливост? Или пък не са били много сигурни в Бойчински и са ги държали, за да го притискат отново?… В поведението на старшината обаче имаше нещо, което му вдъхваше известна надежда…

На сутринта той замина за рудника. Накара началника на охраната да извика при себе си Бойчински. След малко старшината влезе. Здрависаха се. В това време, както бе уговорено, телефонът иззвъня.

— Ще ме извините за малко, главният инженер ме вика! — каза началникът и излезе.

Савата нарочно се зачете във вестника си. После небрежно попита:

— Как си, Бойчински?

— Служа, другарю Киров.

— Гледам те, какво си пострадал?

— Абе тя стана една… — отговори той с дълбока въздишка.

— Какво е станало?

Старшината се поколеба, но все пак не се реши да му признае и объркано разказа историята с мнимия побой.

— Ти не позна ли побойниците?

— Не можах, другарю Киров.

— Е, знаеш ги, но се страхуваш нещо да ми ги кажеш. Ти нямаш ли доверие в партията, на мен лично като на комунист? Начинът, по който аз и бай Стоян се отнесохме към решаването на твоя въпрос, не ти ли вдъхва такова доверие, пък и задължение?…

Старшината мълчеше в колебание. Савата сложи окуражително ръка на рамото му.

— Каквото е станало, Бойчински, станало е, а сега не е късно да възстановиш партийната си чест. Това ти го казвам аз и те моля да ми имаш вяра!

Старшината го изгледа със смесено чувство на тревога и доверие. Последното надделя.

… Веднъж Пешев го поканил „да се видят с техния съкилийник от Пловдивския затвор Зафиров“. За негово учудване го завел в дома на Дамянов. Влезли в кабинета му, където завеждащият „Нарушения на партийния устав“ извадил от чантата си неговата преписка и го обвинил в агент-провокаторство. Дал му да види докладната, чел му и някои от показанията. Обещал да заглади работата, ако му даде сведения за охраната на рудника, които били нужни на „партията“.

„А защо ме шантажираш тогава? — казал той. — Нека бай Стоян си ги поиска от моя началник!“

„Да играем тогава с открити карти! — намесил се и Дамянов. — Сведенията ни са нужни за американците!“

Той ги изпсувал и си тръгнал, заплашвайки, че ще съобщи в Държавна сигурност. Но двамата се спуснали и го уловили. Обезоръжили го. Той се бранел, нанасял яростни удари. По едно време докопал за гушата Дамянов. Онзи изхриптял и с мъка успял да се откопчи. Казал на Пешев да го задържи, а сам излязъл, като заключил вратата.

След малко тя се отворила с трясък и в рамката й с броунинг в ръка застанал Хаджисотиров. Той изтръпнал за миг, но се окопитил и се хвърлил към прозореца. Хаджисотиров обаче ловко му сложил крак и го съборил. Изправил се все пак, но онзи вече му преградил пътя и със силен пистолетен удар отново го свалил. От главата му потекла кръв и обляла лицето му.

„Сядай в ъгъла! — изсъскал Хаджисотиров. — И да не си посмял да шукнеш, че ще те надупча като решето!“

Докторът донесъл материали и го превързал. Хаджисотиров му заповядал да седне зад бюрото, дал му писалка и го накарал да подпише декларация, че се задължава да служи на американското разузнаване.

„Няма да подпиша такова нещо!“ — заявил решително той.

„Няма ли?… В ъгъла!“

Когато се изправил там, бандитът надянал на дясната си ръка лека боксова ръкавица и започнал да му нанася удари по лицето, гърдите, корема, докато го съборил. Сетне започнал да го гази и рита жестоко. Изправил го и отново го завел на бюрото.

„Ще подпишеш или жив оттук няма да излезеш!“

„Няма да подпиша!“

„В ъгъла!“

И боят продължил. Повече от два часа. Най-после, съвършено изтощен и съсипан, той подписал декларацията. Съобщил му и някои сведения за охраната, повечето неверни.

Пешев го отвел.

Не посмял да съобщи в Държавна сигурност. Чувствувал се все пак обвързан, страхувал се…

Савата слушаше внимателно. Това беше груба, полицейска работа в стила само на Хаджисотиров, в която е намесил и доктора (навярно без негово съгласие). Но тя говореше и друго — че са в голямо затруднение да намерят хора, щом прибягват до такива паянтови компрометиращи материали. Във всеки случай Бойчински е фаталната им грешка!

— А Пешев как са хванали? — попита той старшината.

— Като се връщахме вечерта от Дамянов, той ми призна. Провалът, който приписваше на мен, е извършен от него, за да спаси въжето. Служил им е след това и в затвора. Сега Хаджисотиров го притиснал отново.

Савата поклати глава. Нищо не може да оправдае предателството! Но така или иначе Пешев е голям успех за шпионите…

— Другарю Киров, благодарен съм ти, че ме спаси от истинско предателство! — завърши Бойчински.

Савата подробно го инструктира какво да прави по-нататък и се върна в града.

Отби се първо в околийския комитет при Казака.

— Трябва да ти съобщя — каза му той, — че твоят завеждаш „Нарушения на партийния устав“ е провокатор и американски шпионин. С псевдоним Телефона.

— Не думай! — възкликна удивен секретарят.

— Да. Обвинението срещу Бойчински е монтирано от враговете и с него са се опитали да го вербуват… Изолирай внимателно Пешев в работата!

Върна се в службата все още възбуден от срещата със старшината и разказа за нея на помощниците си.

— Е, какво ще правим по-нататък, началство? — попита с нетърпение за работа Коста.

— Макар и с риск, ще хванем Хаджисотиров и веднага ще арестуваме Дамянов, Пери и Пешев. Чрез бърз разпит ще установим колко са и къде са останалите бандити.

— Ех, най-после!… — въздъхна приятелят му.

— Само че дали Хаджисотиров е още тук? — забеляла Пешо.

— Разбира се, първо проверка!