Сандра Дюбай
Пламъкът на верността (5)

Глава четвърта

Фиделити лежеше будна в мрака — дълго след като къщата беше утихнала. Даже майка й, отрудената Елспет, която обикновено наглеждаше заключването на всички врати за през нощта, вече си бе легнала.

Примирена с безсъницата, Фиделити дръпна встрани виненочервените завеси от дамаска, които обграждаха леглото, и се приближи до пейката под прозореца. Бялата ленена нощна дреха се развяваше около тялото й, а светлорусата, почти сребриста коса падаше свободно по гърба й и следваше всяко нейно движение.

Нощта бе светла и топла. Тя отвори прозореца и вечерният въздух нахлу в стаята. Фиделити вдъхна дълбоко уханието, което се носеше отвън, надявайки се да се унесе и да й се приспи, но нито приятният ветрец, нито късният нощен час можеха да изличат от ума й спомена за Скайлър Пиърпойнт.

Припомняше си го застанал зад гърба й в стаята на графинята, изпитваше отново неизмеримото удоволствие от нежния допир на твърдите му устни до чувствителната кожа на тила си. Опита се да възстанови със собствените си ръце нежния и същевременно властен натиск на пръстите му около талията си, но ръцете й бяха много малки и много слаби, за да заместят тези на барона.

— Скайлър… — прошепна тя високо в тишината на оградената със завеси прозоречна ниша.

Някакъв тих звук привлече вниманието й и тя се надвеси от прозореца.

Изненадана, тя видя някакъв мъж да излиза от конюшнята и да се насочва към къщата. Под ярката лунна светлина, заливаща вътрешния двор, тя разпозна мощната фигура на Скайлър Пиърпойнт, който тичаше към къщата.

Той се движеше с присъщата си котешка грация и Фиделити затаи дъх, когато Скайлър погледна нагоре и видя, че тя го гледа от горния етаж.

Той спря, озърна се бързешком и пристъпи в сянката до стената. С няколко ловки движения се изкатери по перголите с рози на Елспет Феърфакс и се озова на прозореца на Фиделити.

— Някой ще ви види — прошепна Фиделити, очаквайки баща й всеки момент да се появи под прозореца с оръжие в ръка.

— Кой? — ухили се Скайлър.

— Ще паднете и ще се ударите!

— Тогава се дръпнете от прозореца и ми позволете да вляза.

— Не мога!

Пиърпойнт се разсмя при вида на шокираното й лице.

— Тогава, предполагам, ще трябва да остана увиснал на тази рахитична пергола. — Подигравателната му усмивка изчезна. — Колко красива изглеждахте откъм двора с лунната светлина, грееща в косите ви.

— А оттук не изглеждам ли красива?

— Твърде суетна сте за пуританка — плъзна се усмивка по устните му. — Да, и оттук изглеждате красива. Защо сте будна в такъв късен час?

— Не можах да заспя — въздъхна тя.

Лицето му бе толкова близко до нейното, че тя усети топлия му дъх по бузите си, когато той проговори:

— Какво ви държи будна?

Фиделити знаеше, че плъзналата по лицето й руменина я издава.

— Сега си вървете — каза тя смутена.

Той пак се засмя и тя долови нотки на триумф в гласа му.

— Дори завръщането ми в Англия след толкова години не ме освежи толкова, колкото вашата невинност. Ако знаех какво ще открия тук, уверявам ви, щях да се върна много по-рано.

— Но пък братовчед ми нямаше да ви доведе тук — възрази тя.

Той се усмихна и се понамести на перголата.

— Така е. Е, аз трябва да си тръгвам.

— Не! — Фиделити прехапа устни, смаяна от смелостта си. — Толкова скоро?

— Тази пергола е дяволски неудобна, скъпа моя. Сигурен съм, че не е направена за среднощно катерене.

Фиделити въздъхна, защото на сутринта те отново щяха да бъдат принудени да спазват учтиво хладното поведение, което семейството й очакваше от нея.

— Ами… — започна тя, съзнавайки как ценностите, с които беше възпитавана, влизат в конфликт с желанието й да го задържи още малко при себе си. — Защо не седнете тук на перваза?

— Чудесно.

Решението й го развесели, той прекрачи перголата и седна на перваза на отворения прозорец.

Фиделити отвори широко и другото крило, за да му направи повече място и за да не бъде принудена да седи зад гърба му на скамейката под прозореца.

— Откъде се връщате? — запита тя.

Изненадата от внезапната му поява отстъпваше пред желанието да разбере причината за среднощното му пътуване.

— Имах работа в града — отвърна той.

— Работа?

— Да, при един симпатичен стар познат.

За миг Фиделити се почувства не на място пред този мъж. Инстинктивно усети, че „симпатичният стар познат“ е жена, зачуди се каква ли „работа“ може да има той посред нощ при някаква жена в Лондон. Отново я полази същото неуловимо усещане, както когато го видя да разменя с лейди Уиндам погледи, издаващи общи спомени и преживявания, в които тя никога нямаше да участва.

— Защо притихнахте така? — запита той.

Фиделити погледна с усмивка към него и наведе кокетно глава.

— О, само се наслаждавах на нощта и на компанията ви.

— Вие сте родена флиртаджийка, Фиделити Феърфакс, и не съм сигурен дали го съзнавате, ала това ви прави двойно по-привлекателна.

Той протегна ръка и Фиделити усети как настръхва, докато Скайлър я притегляше към себе си. Намери се притисната в здрава прегръдка, от която копчетата на жакета му се впиха в кожата и през тънката нощница. После, когато устните му срещнаха нейните, тя забрави за копчетата.

Скайлър я целуваше сдържано, за да не я изплаши, и чувстваше как ръцете и плахо се вдигат, замират за миг и после се плъзват по дебелото кадифе на жакета, за да обгърнат раменете му. Не отговаряше много пламенно на целувката му, но той и не бе очаквал друго.

Докато приемаше неговите ласки, Фиделити се бореше със зашеметеното си съзнание, а умът й запомняше всяко от тези нови усещания, запазвайки с пределна яснота и най-малките детайли — гъделичкащата мекота на мустаците, докато устните му очертаваха с нежни докосвания контура на лицето й, постоянно усилващият се натиск на ръцете му върху гърба й, дори честото му и забързано дишане. Когато най-накрая той се отдръпна от нея, тя се облегна назад и притвори очи.

— Лека нощ — дочу Фиделити гласа му.

— Скайлър — прошепна тя. — Не си отивай.

— Ако знаех, че искаш точно това, нямаше да си тръгна — Ръката му погали нейната и дъхът й замря. — Но утре сутринта няма да има за какво да съжаляваш, когато срещнеш строгия поглед на баща си.

Той се обърна и стъпи на перголата.

— Лека нощ — усмихна се тя, навеждайки се към него от прозореца.

Скайлър се протегна и я целуна леко.

— Приятни сънища — долетя до нея шепотът му.

Тя се засмя и прошепна в отговор:

— Ако изобщо заспя.

Той се спусна по перголата и преодоля със скок последните два метра до настилката на двора. Поклони се изискано към нея и изчезна в сенките на Феърфакс Хауз. Фиделити го проследи с поглед и една тежка въздишка се отрони от устните й.