Сандра Дюбай
Пламъкът на верността (28)

Глава двадесет и седма

Фиделити се промъкна покрай стената на балната зала, търсейки начин да се отдалечи възможно най-много от мястото, където стояха Скайлър Пиърпойнт и Джордж Стантън. Стантън представяше Скайлър на други господа, които щяха да имат делови взаимоотношения с него. Обилната светлина в залата разкри и друга гледка пред Фиделити — Мери Стантън представяше баронеса Ана Пиърпойнт на по-възрастните дами, които седяха край отворените прозорци точно до една от незапалените камини.

Бракът не се бе отразил добре на Ана Пиърпойнт. Беше много остаряла след внезапната си женитба, нямаше накъде повече да старее. Сърцето на Фиделити се сви при вида на тази грохнала жена. Тя имаше толкова много пари, с които беше платила за мечтите на Скайлър и по този начин бе купила живота му. Баронесата — подобна на презрял цитрусов плод с роклята си от оранжев сатен, с ярко гримираните си бузи, насред които аленееха неестествени червени петна, с черната си, прекалено явно боядисана коса, се запознаваше с гостите на семейство Стантън и чуруликаше, когато я обсипваха с комплименти за красивия й млад съпруг. Фиделити обърна гръб на гостите в залата, застана на отворения прозорец и се загледа към градината. Сепна я приятен мъжки глас:

— Госпожо Феърфакс?

Видя брата на Мелинда, Джеймз Стантън, който се навеждаше с учтива молба към нея.

— Мога ли да имам честта да ви поканя на този танц?

Не беше особено красив, но не беше и невзрачен като сестра си и родителите им. Малко по-висок от Фиделити, той беше строен младеж, но костюмът от жълто-кафяв сатен с бяла дантела не му помагаше да изпъква сред останалите.

Фиделити се поколеба, но не можа да намери изискан претекст да му откаже.

— Разбира се, сър — усмихна се тя най-накрая и тръгна редом с него към танцуващите двойки.

Музикантите засвириха плавна мелодия и Джеймз поведе Фиделити, а другите сякаш повтаряха движенията им. Фиделити внимаваше да гледа само в горното копче на яката на Джеймз, за да не срещне нечий поглед, но когато минаваха покрай една друга двойка, тя дочу острия глас на Мелинда да я вика сред глъчката:

— Джеймз! Фиделити! Запознахте ли се с лорд Пиърпойнт, новия собственик на Йоркби?

Джеймз се усмихна и кимна леко към Скайлър, продължавайки да танцува. Като разбра, че не може повече да бяга от неизбежното, Фиделити вдигна очи и срещна слисания поглед на Скайлър.

— Милорд — промърмори тя. — Извинете ме, че не мога да направя реверанс.

— Всичко е наред, мадам — отговори той със същия мек кадифен глас, който тя така добре помнеше.

— Мадам? — изхихика Мелинда, защото не беше запозната с навика на благородниците от кралския двор да се обръщат така към дамите, независимо дали са омъжени или не. — О, Фиделити Феърфакс не е омъжена, милорд. Тя е гостенка на лорд Уилмингтън, или по-скоро на брата на лорд Уилмингтън, Филип.

— Извинете ме, милейди Феърфакс — поправи се баронът. — Надявам се, че ще имаме възможността да… се запознаем.

Танцът раздели двете двойки и Фиделити дочу високия кикот на Мелинда, която се смееше на нещо, казано от Скайлър. Какво ли й говореше той, запита се Фиделити. Когато музиката спря, Фиделити се усмихна извинително на Джеймз Стантън и се оттегли в убежището си до прозореца в дъното на залата. Седна с надеждата, че никой няма да я забележи в този ъгъл и няма да я покани на танц. Но надеждите й се оказаха напразни.

— Фиделити — чу тя гласа на Скайлър точно зад гърба си.

— Скайлър, моля те. Танцувай с Мелинда или с жена си.

— Искам да танцувам с тебе.

Тя тръгна с въздишка и почти с нежелание позволи на Скайлър да я завърти в един весел и бърз народен танц, който някога бе играла с краля в Уайтхол. Когато танцът свърши, тя тръгна към своя прозорец, но Скайлър не я пусна. За огорчение на Фиделити следващият танц се оказа бавен и чувствен, партньорите трябваше да се движат в идеален синхрон.

— Какво правиш във Вирджиния? — запита Фиделити, докато продължаваха да танцуват.

— И аз мога да те питам същото — отвърна той.

Тя обърна лице и не пожела да му отговори.

— Много добре — съгласи се Скайлър. — Ще ти кажа. Продадох земите си в Барбадос, понеже Ана не понася живота на островите. Нали знаеш, обикновените оплаквания — тропически жеги и липса на общество.

— Значи, все още играеш по гайдата на жена си? — ухапа го Фиделити.

— А ти все още ме ревнуваш от нея, така ли? — върна сарказма й Скайлър.

— Да ревнувам ли? — извика тя доста високо.

— Шшшт! — изшътка той. — Хората ни гледат.

Тя не му обърна внимание и той продължи:

— Сега ми кажи защо си тук, във Вирджиния.

— Само ако ми обещаеш да не казваш на никого.

Скайлър кимна и тя заразказва:

— Кралят ме хареса. Барбара Палмър се уплаши да не би да я изместя. Научила, че съм била омъжена за Никодимъс. Срещнала се с него и двамата се разбрали да ме премахнат от пътя си. Примамиха ме в Лондон и ме упоиха. После ме натоварили на кораба на Филип Уилмингтън. Според мене изобщо не ги е интересувало дали ще стигна жива във Вирджиния.

— А този Филип Уилмингтън просто предложи да те заведе в дома на брат си, така ли?

— Е, не е съвсем така — съгласи се тя.

Не искаше да му каже, че точно Филип Уилмингтън е онзи разбойник, който я беше завел в Лондон.

— Преди време се бях запознала с Филип в Лондон и за мое щастие се случи, че Барбара и Никодимъс ме натовариха точно на неговия кораб.

— Наистина за щастие! — съгласи се той с обичайния си подигравателен тон. — Колко хубаво е, че имаш толкова много почитатели. Кажи, Фиделити, докъде стигна онова невинно момиче, заради което твоят баща едва не ме уби?

Музиката свърши и Фиделити посрещна иронията му с презрително вдигане на брадичката. Направи нещо като подобие на реверанс, обърна се и се отдалечи, връщайки се към своя прозорец, където беше седяла, преди той да дойде да я покани на танц.

Седна и започна да си вее — не толкова за да охлади кожата си, понеже откъм прозореца долиташе приятен ветрец, а за да разсее гнева, безсилието и смущението, които я бяха обзели.

— Малко вино, госпожо Феърфакс?

Пак беше Скайлър.

Фиделити го погледна с крайчеца на окото си и повдигна вежди.

— Много сте недискретен, милорд — каза тя, докато той присядаше край нея.

Взе чашата с вино и я стисна с две ръце, за да прикрие треперенето им.

— Всички мъже тук ми завиждат, защото се радвам на твоето внимание. Усмихни ми се, Фиделити, не искам да се караме.

— Стига, Скайлър. Имам свой собствен живот. Ти също. Всеки има отговорности.

— Отговорности ли? Работя за парите, които ми дава жена ми. Инвестирам ги и се опитвам да ги умножа.

— Тогава аз имам отговорности, щом ти нямаш. Дължа много на Филип. Дължа му живота си — в буквалния смисъл на думата. Той ме обича, Скайлър. Знам, че е така.

— А ти обичаш ли го?

— Не ми е безразличен.

— Къде е той сега?

— Отиде в Барбадос. Брат му е купил плантация там и… — Тя спря, защото Скайлър почна да се смее. — Твоята плантация? Баронът е купил твоята плантация?

— Доколкото знам, напоследък само аз съм продал там една плантация. Така че братът на новия ти любовник улесни твоя стар любовник да дойде тук.

— Скайлър… — каза тя умолително.

— Каза, че Уилмингтън не ти е безразличен — не каза, че го обичаш. Другиго ли обичаш? Може би мене?

Фиделити вдъхна дълбоко хладния вечерен въздух и сведе очи.

— Внимавайте, лорд Пиърпойнт — каза тя. — Ще скандализирате новите си съдружници, ако ви чуят.

Той се засмя.

— По-скоро ще ги разсърдя, защото съм обсебил най-красивата жена в залата и нямам намерение да им я отстъпя цялата тази вечер!

— Може би е по-добре да не стоим тук.

Тя се накани да стане, но той хвана ръката й над китката.

— Нека да идем в градината — прошепна й той.

— Скайлър, непоправим си!

Тя се изсмя, без да иска, и хвърли поглед наоколо. Смехът й замря, когато срещна сърдития поглед на Ана Пиърпойнт.

Баронесата като че ли слушаше какво й говори друга възрастна дама, но си личеше, че е разярена, защото и останалата част от лицето й беше станала яркочервена като грима по бузите. Тънките й устни бяха опънати в права черта.

— Жена ти май си мисли, че е трябвало да си останете в Барбадос! — каза тя.

Той хвърли поглед над главата на Фиделити и потупа леко ръката й.

— Няма да се сърди дълго. Цупенето й не трае много, знам как да я успокоя.

— Как?

Той вдигна комично вежди и Фиделити се разсмя. Внезапно Скайлър взе двете чаши с вино и ги остави на пода.

— Ще танцуваме ли? — предложи й той ръката си с нехаен жест.

Те минаха плавно край баронесата и Скайлър й хвърли мил поглед:

— Забавляваш ли се скъпа?… Дами! — и се поклони към жените, с които говореше жена му.

Двамата изчакаха удобен момент и се включиха в танца.

— Жена ти ще те удуши, докато спиш! — прошепна му Фиделити.

— Никога! — отвърна той. — Тя е луда по мене!

Когато танцът свърши, баронеса Пиърпойнт веднага сви юздите на мъжа си. Скайлър прекара остатъка от вечерта като неин пленник. Танцуваше само с нея и никоя от младите дами не посмя да предизвика гнева й, не пое риска да привлече вниманието му.

Фиделити, освободена от компанията на Скайлър се превърна в красавицата на вечерта. Когато гостите се запътиха към определените им спални да подремнат, нощта вече преваляше, а тя беше танцувала с почти всички кавалери.

Младите дами, които бяха почивали следобеда в спалнята на Мелинда Стантън, се събраха пак там, за да поспят малко в оставащите часове преди разсъмване. Никой от поканените не беше предвидил да си тръгне преди пладне. Стаите не достигнаха, за да се настанят в отделни спални новобрачните двойки, просто нямаше къде. Много от по-възрастните съпрузи бяха настанени в отделни спални, но младите мъже и жени, семейни и несемейни, трябваше да спят в общи помещения, все едно бяха в някакъв манастир — няколко мъже в една стая, няколко жени в друга.

— О, Фиделити! — възкликна Хенриета, докато прислужничките ги събличаха. — Как успя да привлечеш вниманието на тоя страхотен барон Пиърпойнт?

— Да — присъедини се с мъничко злоба Мелинда, — как го направи?

Фиделити въздъхна.

— Трябва да ви призная нещо. Не се запознах с лорд Пиърпойнт тази вечер. Познаваме се от Лондон. Той е стар приятел на братовчед ми, лорд Уиндам.

— Знаех си! — изписка Сюзън. — Знаех си, че той я познава! Не ви ли казах?

Фиделити с облекчение се измъкна най-накрая от роклята и се приготви да легне. Свещите бяха угасени. Тя трябваше да спи в едно легло с Хенриета и с Мелинда. Намести се в самия му край откъм отворения прозорец. През него се виждаше поляната пред къщата, в далечината проблясваше и реката.

Фиделити вдъхна дълбоко свежия влажен въздух. Скайлър беше последното, което искаше да й се случи, защото и без това се терзаеше заради чувствата си. Проклинаше трепването, предизвикано от появата му, ненавиждаше се, че настръхва, когато е близо до него. Срамуваше се от мисълта, че иска да го докосва и той да я докосва така, както го бяха правили в Уиндам Хауз в Лондон.

— Фиделити? — прошепна Хенриета в тъмното.

— Какво има? — запита тя.

— Ще ме представиш ли на лорд Пиърпойнт?

— Помоли Мелинда — отсече Фиделити. — Той е гост на баща й.

— Той ще идва често в Уилмингтън Хол.

— Защо?

— Нали ще се присъедини към дружеството на крайречните плантатори. Сигурно често ще го виждаме.

— Хайде, Хенриета! Заспивай!

— Той ще идва и когато се върне чичо Филип.

Фиделити се обърна и изсъска на Хенриета:

— И какво? Обвиняваш ли ме в нещо?

Двете замълчаха за миг, уплашени да не са събудили Мелинда, която спеше от другата страна на Хенриета. После Хенриета, която имаше вид, сякаш щеше да се разплаче, прошепна съвсем тихо:

— Само се пошегувах, Фиделити.

— Извинявай, Хенриета. Много съм уморена, моля ти се, не ми се сърди! Не исках да ти викам!

— Няма нищо. Лека нощ. Фиделити?

— Да?

— Знаеш ли, може да ти се стори безнравствено, но много ми се искаше тази нощ да съм в една стая с Джон.

— Хенриета! Ах, ти, похотливке! — пошегува се Фиделити.

Хенриета изхихика и двете се приготвиха вече да спят. Но Фиделити не можеше да заспи, много добре разбираше какво изпитва Хенриета. Мисълта, че Скайлър е някъде тук и ще спи под един покрив с нея, се преплиташе с чувствата й към Филип и всичко това ужасно я измъчваше.

Не можа да заспи дълго след като Хенриета се беше унесла. Внимавайки да не събуди никого в стаята, Фиделити се измъкна изпод завивките и седна край пурпурните колонки на балдахина. Дръпна леко завесите на прозореца и се загледа във великолепните ливади на Стантън Хауз.

Някаква фигура привлече вниманието й на осветената от лунните лъчи поляна пред къщата. Фиделити напрегна очи, за да разпознае кой е това. Сянката, която бе помръднала преди малко, се раздвои и двете сенки излязоха на осветеното пространство. Фиделити затаи дъх и погледна към спящата Хенриета, за да се увери, че наистина спи и няма да види какво става долу на поляната. Защото там, под слабата лунна светлина, отчасти скрити зад храстите, здраво прегърнати и слети в страстна целувка, стояха Шарлот Бърдет — младата и доста привлекателна съпруга на възрастния Питър Бърдет, собственик на плантацията Спринг Гроув — и Джон Хингам, когото Хенриета сигурно сънуваше в този момент.

Фиделити пусна завесата. Бе очаквала, че ще намери една примитивна и дива Америка! Явно наред с уважението към семейството и националните традиции заселниците бяха донесли със себе си и интригите.