Кони Мейсън
Дивачката (9)

8

Бяха намерили идеално място под една скална издатина и се разположиха на лагер за през нощта. Наблизо имаше вода, но когато Кити отиде да се изкъпе, забеляза, че не стига по-горе от глезените й, и трябваше да седне на дъното на тесния поток, за да се полива. Но все пак беше освежаващо. За нейно огромно облекчение индианците повече не се появиха.

Райън застреля един фазан и двамата вечеряха печено месо, картофи, опечени в жарта, и консервирани праскови. Нямаше значение дали ще изразходват всичките си припаси, защото той каза, че на другия ден ще стигнат ранчото на баща й.

Баща. Думата горчеше като пепел на езика й. Щеше да бъде съвършено щастлива, ако преживееше остатъка от живота си, без да се запознае с мъжа, който претендираше, че й е баща.

— За какво мислиш? — запита Райън, събирайки остатъците, докато се отдалечаваш от огъня.

Явно не беше забелязал съзерцателното й настроение.

Кити въздъхна.

— За утре. Срещата с Бърт Лаури няма да бъде лека. — Защо не мислиш за него като за баща? — запита Райън.

— Ще помогне, нали знаеш.

— Не ме моли за такова нещо, Райън. Винаги ще мисля за него като за копелето, което ни остави с мама да се оправяме сами.

— Не е знаел за тебе, Кити. — Погледна я намръщено. — Мислех, че правиш усилия да изчистили грубия си език. Все по-малко допускаш грешки, но ругателните думи пак се появяват, когато си сърдита.

Брадичката й се вирна заядливо.

— Не мога иначе. Просто си отварям устата и думите ми идват. Казах ти, че беше грешка.

— Сигурен съм, че на Бърт ще му е все едно как говориш — каза Райън, сякаш опитвайки се да убеди себе си.

Но Кити не му повярва.

— Ще видим — отвърна тя загадъчно.

Протегна се и се прозя, някак радостна, че пътуването е към края си. Райън ставаше все по-значим за нея. Тя не знаеше какво ще прави, когато той се върне в ранчото си в Монтана. Вдигна очи към него, когато усети парещата топлина на погледа му да се спира върху нея, и разбра точно какво си мисли Райън. Но не беше необходимо той да се тревожи. Тя нямаше нито силите, нито волята да отрече на двама им една последна нощ заедно. Мислите й навярно се бяха предали и на него, защото той посегна към нея и рязко я дръпна към себе си.

— Ако това трябва да бъде последната ни нощ заедно, да не я прахосваме. Надявам се да не си много уморена.

Усмивката му, която спираше дъха й, едва не накара и сърцето й да спре. Трябваше да е мъртва, за да не иска същото, което искаше и той. Любенето с Райън беше единственото в мизерния й живот, на което можеше да се надява, а дори това щеше скоро да свърши.

— Не съм много уморена — каза тя, намирайки, че устата й внезапно е пресъхнала от предчувствие.

Той й отправи още една от съкрушителните си усмивки и полека започна да я съблича. В желанието си да го докосне тя разкопча ризата му и прокара ръце по голите му рамене. Чу го да си поема дъх рязко и накъсано, докато ръцете й се движеха по гърдите му, надолу по стегнатия му корем и към колана му.

Кити обхвана с ръце кръста му, докато той сваляше останалите й дрехи. Когато остана гола, дръпна колана му и той охотно се подчини на неизречената й заповед. Тя тръпнеше от желание, докато той смъкваше панталоните и ботушите си и ги хвърляше настрана. Райън застана пред нея гол, както беше и тя, като великолепно, мъжествено животно. Двамата като един се отпуснаха на постелката, уста в уста, докато ръцете им търсеха точките на удоволствието, и двамата бяха невероятно възбудени още преди да стигнат там, където искаха да отидат.

Тя лежеше под него, треперейки от желание, докато той галеше тялото й, а пръстите му проникваха в нея, галеха я, изплитаха невероятната си магия, докато в същото време устата му намираше туптящия пулс в основата на гърлото й. Тогава той разтвори краката й и навлезе рязко в нея, така дълбоко, че сякаш докосна самата й душа. Всяка връзка с действителността се разпадна и тя излетя във вихъра на кулминацията си, удоволствието беше така невероятно, че едва не я накара да припадне. На него му трябваха само няколко силни тласъка и тя го почувства как се вцепенява, когато го връхлетя собствената му кулминация. Тя започна да гали гърба и раменете му, шепнейки му, че го обича, като в същото време болезнено осъзнаваше, че той не може да я чуе, и се страхуваше да произнесе думите на висок глас.

Заспаха прегърнати, а по-късно се събудиха, за да се любят отново. Точно преди зазоряване тя усети устата му да засмуква гърдите й и за трети път тази нощ се отдаде на страстта.

Утрото настъпи твърде рано. Станаха по-късно от обикновено и след като закусиха с остатъците, разтуриха лагера и се отдалечиха.

След няколко часа ускорена езда спряха, за да дадат почивка на конете.

— Ранчото на Лаури е точно пред нас — каза Райън. Вгледа се в лицето й и запита: — Добре ли си?

Не — искаше да извика тя. — Изплашена съм име е страх, че ще те загубя. Ти си единственото, за което мога да се хвана в този чужд нов свят, който изведнъж се обърка.

Засмя се безрадостно.

— Не питай.

— Всичко ще се нареди — увери я Райън. — Скоро ще си бъдеш у дома.

— У дома — повтори тя сухо. — Нямам търпение.

Райън я изгледа остро, но не настоя за разяснения.

След кратка почивка се качиха отново на конете и продължиха напред. След два часа пресякоха външните граници на земята на Лаури. Изминаха още малко разстояние и къщата на ранчото се показа на хоризонта. Земята, огромната къща, охранените крави, които пасяха по склоновете — всичко, което видя Кити, подсказваше благополучие. Бърт Лаури навярно беше богат, помисли тя, заклевайки се да не взема нищо от него, не че очакваше каквото и да било. Никога досега не беше имала баща и сега не й трябваше баща. Беше търпяла лишения и беше изпадала в опасни ситуации, докато Бърт Лаури си беше живял спокойно със съпругата си и доведената си дъщеря. Двамата нямаха нищо общо.

Пилета и гъски се пръснаха пред тях, когато конете им минаха през портата и влязоха в двора. Кити отгледа многото пристройки — хамбара, конюшните, ограждението за добитъка. Беше впечатлена от многото говедари, заети с различни дейности, и се почувства напълно чужда. Не знаеше какво е благоденствие. В ранните си години беше яла, когато майка й спечелеше пари, за да осигури някакво скромно ядене. Дики изобщо не помагаше. Изпиваше парите си и тогава се опитваше да крънка от скромните доходи на майка й. По-късно тя свикна с лагерната храна — боб, дивеч и пастърма. Чувстваше се късметлийка, ако имаше някакво брашно.

Един говедар дойде да вземе конете им, когато спряха пред внушителната двуетажна къща на ранчото. Той я изгледа остро, после отведе конете, след като поздрави Райън по име.

— Сближих се с работниците, докато бях тук — обясни Райън, когато Кити го изгледа с недоумение. — Ще влизаме ли?

Кити преглътна буцата в гърлото си и кимна. Пясъкът хрущеше под краката й, докато се качваше по стълбите към верандата, и тя се съсредоточи върху звука, за да прогони тревогата от мислите си. Широката предна веранда изглеждаше точно като в един повтарящ се сън, в който тя живееше в истинска къща с точно такава веранда. Но в съня й къщата и верандата бяха нейни, не на някакъв чужд човек, когото трябваше да се преструва, че харесва.

Кити се взря в дребната чернокоса красавица, която им отвори предната врата. Беше изящно облечена в бледозелена димитена рокля, която обгръщаше приятните извивки на фигурата й и разкриваше голяма част от сметаненобелите й гърди. Кожата й беше толкова бяла, че Кити сериозно се усъмни, че тази жена някога е излизала навън, без най-напред да се опакова от глава до пети. Лицето й пламна, когато зърна Райън.

— Върна се! — извика жената, хвърляйки се към него.

Кити се смути, когато видя, че той като че ли няма търпение да приветства пищната красавица, разтваряйки ръце, за да я прегърне. Тя загледа как младата жена прегръща излиятелно Райън, но я озадачи самодоволната усмивка, която девойката й хвърли над рамото му.

— Не знаех, че ще липсвам на някого — пошегува се Райън, докато полека отмахваше ръцете на девойката от врата си и отстъпваше назад.

Обърна се към Кити с усмивка, която й се стори малко напрегната, и каза:

— Тереза, бих искал да ти представя доведената ти сестра Катрин. Тя предпочита да я наричат Кити. Кити, това е Тереза. Знам, че двете ще станете добри приятелки, защото сте почти на една възраст.

Кити отправи плаха усмивка към Тереза с надеждата да положи основа на едно приятелство, но хладният поглед на Тереза скоро я убеди, че няма да стане така. Все пак Кити я поздрави учтиво, но Тереза почти не й обърна внимание.

— Аз съм три години по-голяма — каза Тереза, като изсумтя презрително, оглеждайки Кити с видимо неодобрение. — Къде ви намери Райън?

— Няма значение къде съм намерил Кити — отговори Райън. — Няма ли да ни поканиш вътре? — запита той, подръпвайки нерешително стоящата Кити, докато заобикаляше Тереза и влизаше в къщата. — Бих искал веднага да видя Бърт, ако е възможно.

— Татко Бърт си почива. Сигурен ли си, че си намерил истинската жена? Никак не би ми се искало да видя татко Бърт разочарован. Не знам още колко може да понесе горкото му сърце.

— Намерил съм истинската му дъщеря — увери я Райън.

Кити не би могла да обвини Тереза, че е подозрителна и обидена. До нейното пристигане тя беше единствената дъщеря на Бърт. Сега внезапно слизаше до положението на доведена дъщеря, изместена от родната дъщеря на Бърт. Кити искаше да каже на Тереза, че няма за какво да се безпокои, защото тя няма намерение да остава толкова, че изобщо да я измести.

— Защо не покажеш на Кити стаята й, докато аз говоря с Бърт? — предложи Райън. — Тя може би ще иска да се изкъпе и да си почине, преди да се срещне с баща си.

Кити благослови Райън за предвидливостта му, но й се стори, че Тереза никак не е доволна от предложението му.

— Много добре — съгласи се Тереза неособено охотно. — Ще се видим по-късно, Райън. Трябва да поговорим — добави тя, пращайки към Кити поглед, който издаваше враждебността й.

Но кадифеното мъркане и подкупващата усмивка, които Тереза отправи към Райън, почти увериха Кити, че те двамата не са просто познати. Тя много отдавна беше осъзнала, че Райън е женкар, но беше болезнено да види друга жена да му се слага.

Да, Райън беше красавец, който би могъл да накара и гащите на статуя да паднат, но Кити се запита дали Тереза знае, че никога няма да го отведе към олтара. Мислите й секнаха, когато Тереза тръгна по стълбите и й махна да я последва.

— Стаите ни са малко — каза Тереза. — Ще трябва да се настаниш в една празна стая на тавана. Ползвахме я като стая за камериерката, преди татко Бърт да построи къщички за работниците и семействата им. Само Росита, готвачката, живее в къщата. Стаята й е до кухнята.

— Все ми е едно къде ще ме настаните, защото няма да стоя дълго.

Тереза се извърна и вдигна изящните си вежди.

Кити я изгледа предизвикателно.

— Израснах, без да имам баща. Защо сега да искам баща? Дойдох да се срещна с един умиращ човек, който казва, че ми е баща. Нямам доказателство, че наистина е този, който казва, че е. Освен това — добави тя, вдигайки рамене, — Райън каза, че трябва да остана само колкото да се запозная с… Бърт.

Тереза я поведе по още едни стълби към тавана. На половината път тя се обърна към Кити.

— Не ви вярвам. Вие сте само една малка измамница, точите си зъбите за земните блага на татко Бърт, които, както сигурно сте отгатнали, са значителни.

— Не ми пука какво харесва или не харесва Бърт Лаури. Той никога не е бил баща за мене. Изоставил е майка ми заради твоята, защо да ми пука какво мисли той? Сега, ако ми покажеш стаята ми, смятам да се изкъпя и да си почина. Би ли се погрижила някой да ми донесе топла вода?

Съдейки по начина, по който изсумтя Тереза, Кити би могла да каже, че не й е харесало някой да й заповядва. Тереза отвори вратата на стаята, която беше определила за Кити, отдръпна се, за да може Кити да влезе, и каза:

— Не съм слугиня. Имаме стая за къпане с топла и студена течаща вода.

Кити разбра, че доста се е изложила, но Тереза я беше ядосала достатъчно много. Въздъхвайки, влезе в стаята и рязко спря на място. Покривът така се снишаваше на една страна, че Кити се усъмни, че ще може да стои изправена. Един тесен одър беше наблъскан под скосената част на покрива. Ако станеше изведнъж, щеше да си удари главата в надвисналата стена. Останалото обзавеждане се състоеше от един стол с облегалка с напречни пръчки, умивалник, напукан леген с кана и няколко гвоздея, забити в стената, на които да окачи дрехите си. Тя веднага отвори малкия прозорец, лишен от всякакви завеси, и вдъхна дълбоко пресния въздух, който нахлу в миришещата на застояло стаичка.

Кити прокара пръст по нощната масичка и изсумтя отвратено. Дебел слой прах се залепи на пръста й. Беше спала на доста неприятни места, включително и на гола земя, но това беше едно от най-противните. Преди да положи глава на възглавницата, трябваше да изнесе навън всички постелки и завивки и да ги изтупа както трябва. Ако Бърт Лаури смяташе така да се отнася към дъщеря си, тя не искаше да има нищо общо с този човек.

 

 

Бърт спеше, когато Райън влезе на пръсти в стаята му. Той изглеждаше толкова спокоен, че Райън реши да го изчака да се събуди, за да му съобщи добрата новина. Междувременно щеше да занесе нещата на Кити в стаята й, за да може тя да се настани.

Прехвърлил дисагите на Кити на широкото си рамо, той се заизкачва по стълбите. Спря на най-горната площадка, за да помисли. Спомни си, че на втория етаж имаше три спални и една стая за къпане. Едната спалня беше на Тереза, другата беше заемал той по време на престоя си, а третата беше празна. Бърт спеше долу в преобразувания килер, за да бъде по-лесно да се грижат за него. Райън пристъпи към стаята, която знаеше, че е празна, и почука на вратата. Когато никой не отговори, той влезе вътре.

Стаята беше празна. Той озадачено намръщи чело. Нищо не подсказваше Кити или Тереза да са били тук. Пусна дисагите на пода и излезе в коридора точно когато Тереза слизаше по таванските стълбища. Сега той наистина се обърка. Доколкото знаеше, на тавана имаше една стаичка, в която никой не беше живял от години.

Тереза спря рязко, когато го видя, очевидно не беше очаквала да го срещне тук. Без да обръща внимание на видимото й объркване, той запита:

— Къде е Кити?

— В стаята си, разбира се — каза Тереза, изпращайки му ослепителна усмивка.

Вместо да го успокои, усмивката го раздразни и в главата му звъннаха предупредителни камбани. Нещо не беше наред.

— Бях в стаята на Кити и нея я нямаше там.

Усмивката на Тереза стана рязка.

— Мислех, че предпочита интимност, затова й дадох таванската стая. Ще й бъде съвсем удобно там.

— Какво? — извика Райън, уплашен, че слухът го подвежда.

Тереза повтори думите си.

Темпераментът на Райън избухна.

— Много добре знаеш, че тази стая не е годна за живеене. Какво те накара да направиш такава глупост?

— Не смей да използваш такъв език с мене, Райън Дилейни — изрече Тереза с наранен тон. — Достатъчно зле е да го чувам от тази вулгарна малка уличница, която си довел тук. Бях шокирана. Не знам къде си я намерил, но според мене тя е една цапната в устата грубиянка и скитничка.

— Мнението ти няма значение, Тереза — отвърна Райън със забележително търпение, докато всъщност му се искаше да извие глезеното вратле на Тереза. Не беше нейна работа да осмива Кити или нейния език, като не знаеше нищо за живота, който е била принудена да живее Кити.

— Не искам да видя татко Бърт наранен — обясни Тереза с фалшиво невинен тон.

Райън се вгледа в лицето й, после кимна неохотно.

— Много добре, ще поправя грубостта ти, защото можем да оправим това с малко усилия.

И тръгна нагоре по тясното стълбище.

— Къде отиваш?

— Да преместя Кити в стаята, която трябва да бъде нейна — отвърна той през рамо. — Ще се опитам да я убедя, че е било просто грешка.

— Да, да, грешка — съгласи се веднага Тереза. — Да дойда ли с тебе да обясня?

— Няма нужда. Мога да намеря пътя.

За щастие не видя яростния поглед, който Тереза хвърли към гърба му, докато продължаваше да се изкачва по стъпалата. Стигна до стаичката и почука на вратата. Когато никой не отговори, той отвори вратата и влезе вътре. Видя Кити наведена през прозореца да изтърсва нещо, от което се вдигаха облаци прах.

— Какво правиш?

Тя изписка и се завъртя.

— Уплаши ме. Не мислиш ли, че трябва първо да почукаш?

— Почуках, но явно не си ме чула. Какво правиш? — повтори той.

— Тупам чаршафите и одеялото. — Тя кихна два пъти и го изгледа плахо. — Честно казано, по-скоро бих спала навън вместо в тази стая.

— Махни се от прозореца. Няма да спиш навън, нито пък ще останеш в тази стая.

Тя го изгледа невярващо.

— Защо не? Надявам се, не предлагаш да спя при тебе в твоята стая. Не мисля, че на Тереза ще й хареса.

— Не ми пука какво ще хареса на Тереза. Това не е стаята, в която трябваше да се настаниш. Но като се замисля, идеята да спиш в леглото ми не е никак лоша — добави той с жадна усмивка. — Стаята ти е на втория етаж, точно до моята и срещу стаята на Тереза. Стаята за къпане е на няколко стъпки по-нататък по коридора.

— Тереза каза, че спалните на втория етаж били заети.

— Допуснала е грешка. Страхувам се, че малко ревнува, но се надявам да размисли и двете да станете истински сестри.

— Това няма да стане. Поговорихме си, преди да дойдеш, и разговорът не беше приятен.

— И аз така разбрах. Какво й каза? Казах ти да си сдържаш езика. Мислех, че си овладяла този проблем.

— Не мога да се сдържам. Не съм свикнала да ме обиждат, без да си го върна. Казах ти, не ми е мястото тук.

— Тук си по-малко от два часа — каза Райън. — Дай си шанс да се приспособиш. Дори още не си се запознала с Бърт.

За негово смущение той видя сълзи да напират в очите на Кити. Осъзна, че малко й остава да се пречупи, и почувства още един необичаен пристъп на състрадание. Често му се случваше с Кити. Без наистина да разбере как е станало, тя се озова в обятията му.

— Избърши си очите, котенце, няма за какво да плачеш.

— Не плача — подсмръкна тя. — Никога не плача — Просто проклетият прах.

Той повдигна брадичката й и изтри сълзите с върховете на пръстите си. Усети я как трепва от допира му и не можа да устои на импулса да целуне сладките й устни. Отзивчивото малко тяло на Кити на постелката до него щеше да му липсва тази вечер. Но не само тялото я отделяше от другите жени. Кити пораждаше диво покровителствено чувство, каквото беше изпитвал много рядко, ако не и никога досега. Искаше да я защитава от всекиго, който би: пожелал да се възползва от нея, а това включваше и самия него. Чувството породи неудобство у него.

Въпреки смущението Райън безмълвно се закле да предпазва Кити от хората, които биха искали да й навредят, независимо какво щеше да се случи между нея и баща й. Не му хрумна, че няма винаги да бъде близо до нея, че скоро ще се върне в Монтана. Не можеше да мисли за друго, освен за непосредственото благополучие на Кити.

Свирепото й негодувание срещу Бърт даваше на Райън още една причина да се безпокои. Беше ли постъпил добре, като събра баща и дъщеря, запита се той. Тереза щеше ли да представлява по-голям проблем, отколкото беше предполагал? Всичко това и още много въпроси прелетяха през главата му, докато държеше лицето на Кити в ръцете си и изтриваше сълзите й. Почувства тревогата й, усети напрежението, което се набираше у нея, и тялото му реагира на неизречената й потребност.

Подтикван от жажда, по-стара от самото време, той я притегли към себе си, потънал в чувствената мъгла на страстта. Устните му се впиха в нейните, вкусвайки, изучавайки, езикът му преодоля съпротивата на устните й и тя отвори уста за него. Той изстена, когато езикът му се вмъкна вътре, навлизайки дълбоко, не можейки да й се насити. Чу я да простенва и щеше да забрави къде са и да я вземе там, на потъналото в прах легли, ако тя не го беше отблъснала.

— Не можем да го направим. Не сега. Не тук. По дяволите, Райън, Тереза ще ме изяде за закуска, ако заподозре, че сме интимни. Най-добре ще бъде за всички, ако просто забравим какво е ставало досега и се правим, че сме просто приятели.

Райън се намръщи.

— Не ми пука какво мисли Тереза, но мисля, че имаш право. Не искам да тревожим Бърт. Независимо колко тежко е болен, той е чувствителен човек. Никак не ми се иска да научи, че тъкмо аз съм откраднал невинността на дъщеря му.

— Нищо не си ми откраднал, аз ти я дадох.

Райън й се ухили нахално.

— Така си мислиш ти. Аз те накарах да ми я дадеш. Хайде, ще те заведа в стаята ти. После ще можеш да се насладиш на една дълга баня, преди да се срещнете с Бърт. Гладна ли си? Сигурен съм, че Росита може да направи нещо, за да издържиш до вечерята.

— Мога да изчакам. Точно сега повече ме интересува банята.

Внезапно Тереза пъхна глава в стаята.

— А, ето къде сте били. Не можех да си представя какво ви е задържало. — Хвърли мрачен поглед към Кити. — Бърт скоро ще се събуди.

Тъмнокафявите очи на Тереза фиксираха Кити с почти злобна напрегнатост. Райън го забеляза и се запита дали той не е причината за враждебността на Тереза. Инстинктивно усети, че става дума за нещо много по-дълбоко, отколкото обикновената ревност. Видя Кити да трепва и разбра, че тя напълно осъзнава подмолната враждебност, завихряща се около нея.

Докато Кити се къпеше, Райън влезе пак в стаята на Бърт, доволен да го намери буден този път. Както му се стори, Бърт не се беше променил по време на отсъствието му. Не беше по-добре, не беше и по-зле. Още беше блед и крехък. Според описанието на бащата на Райън преди години той бил здравеняк.

Очите на Бърт пламнаха, когато видя Райън.

— Райън, слава богу, върна се. — Погледна към вратата. — Намери ли дъщеря ми? За бога, човече, намери ли я? Къде е? Няма да повярваш колко време чаках този ден. Намирането на Катрин беше единственото, което ме държеше жив в последните няколко години.

Райън се вгледа в изпитото лице на Бърт и се запита колко още би живял, ако той не беше намерил Кити. Със сигурност нямаше да изкара дълго.

— Намерих дъщеря ти, Бърт. Но искам първо да чуеш историята й, преди да ти я представя. Трябва да знаеш в какви условия я намерих.

— Може ли да вляза? — запита Тереза, влизайки в стаята с шишенце и чаша вода. — Време е за лекарството на татко Бърт. Опитвам се да се грижа за него, нали така, татко Бърт?

Бърт й се усмихна едва-едва.

— Ти много ми помагаше, докато боледувах, скъпа — призна той. — Райън тъкмо щеше да ми разкаже за Катрин. Защо не вземеш един стол. Това засяга и тебе.

— Бих искала — изрече сладко Тереза, изпращайки кокетна усмивка към Райън. — Иска ми се да науча за живота на Катрин, преди да я намери Райън.

Райън би предпочел да поговори насаме с Бърт, но прие решението му да включи и Тереза.

— Много добре, ще започна от самото начало. Първо, Катрин предпочита да я наричат Кити. Мисля, че така ще се чувства по-добре и ще й хареса, ако двамата я наричате с това име.

— Значи Кити — охотно се съгласи Бърт. — Красива и руса ли е като майка си? Очите й тъмни ли са?

— Кити е… ами, една от най-красивите жени, които някога съм виждал. В нея има нещо, което не мога да обясня. Тя е по-уязвима, отколкото изглежда. И е руса, и има великолепни сини очи. Скоро ще я видиш. Но има нещо, което трябва да знаеш, преди да се срещнете. — Той си пое дълбоко дъх. — Кити не изпитва никаква обич към тебе. Обвинява те, че си напуснал майка й и си я тласнал към унизителния живот с Дики Джонсън.

— Това е нелепо! — избухна Тереза. — Татко Бърт дори не е знаел, че Катрин… Кити съществува.

— Не, Тереза, Кити има пълното право да ме ненавижда — изрече тъжно Бърт. — В края на краищата, наистина напуснах майка й заради твоята, въпреки че Рина беше любовта на живота ми. Нали разбираш, тогава бях млад, трябваха ми пари, за да спася ранчото си. Майката на Тереза имаше доста пари и беше склонна да инвестира в ранчота ми. Изоставих жената, която обичах, защото не бях достатъчно силен, за да понеса бедността. Като млад бях неустойчив. Армията направи чудеса за мене, но тогава вече бях хванат в капан, бях женен за друга.

— Татко Бърт! Да не би да искаш да кажеш, че никога не си обичал майка ми? — запита възмутено Тереза.

— Привързах се към майка ти, скъпа, но за да бъда напълно честен, това, което изпитвах към нея, беше нищо в сравнение с любовта, която изпитвах към Рина. Въпреки това майка ти никога не е могла да се оплаче от липса на внимание от моя страна. Продължавай, Райън. Кажи ми какво е станало с Кити след смъртта на Рина и Дики. Частните ми детективи не успяха да разберат какво е станало с нея.

— Това, което ще ти кажа, сигурно ще те смути, но имаш право да знаеш истината — каза Райън. — И се надявам да не бъдеш предубеден към това, което ще ти разкрия.

— Кити е моята дъщеря, как да мисля лошо за нея? Искам да разбера всичко, Райън. Ти ми направи огромна услуга. Най-малкото, което мога да направя, е да те изслушам и да не съдя сурово.

— Може би това трябва да почака — намеси се Тереза. — Татко Бърт се уморява.

— Глупости — възрази Бърт с изненадващо бодър тон. — Има достатъчно време да си почивам, когато умра. Продължавай, Райън.

— Кити била на тринадесет години, когато Рина починала. От това, което разбрах от нея, Дики намекнал, че иска тя да заеме мястото на майка си в леглото му.

— О, господи — каза Тереза. — Горкият татко Бърт. Трябва да е съкрушително да разбере, че дъщеря му е станала курва.

— Състраданието ти е неуместно — каза Райън, отправяйки укорителен поглед към Тереза. — Преди Дики да я вкара насила в леглото си, го хванали, че мами на покер, и го застреляли.

— Имаш само думата на Кити — намекна недвусмислено Тереза.

— Вярвам на Кити, макар че не я познавам — изрече Бърт със слаб глас.

Започваше да се уморява и затова Райън побърза с разказа си.

— Кити имала доведен брат, когото рядко виждала. Чул за смъртта на баща си, знаел, че Кити е много малка, за да живее самичка, и я отвел.

— Къде я отвел? — запита Бърт.

— Първите две години пътували много. Леке бил разбойник, живеели от незаконните му печалби през това време. Тогава той срещнал бандата на Бартън.

— Чувал съм за тях — изрече полека Бърт. — Ограбват банки и се крият оттатък мексиканската граница.

— Леке тръгнал с бандата на Бартън. Двамата с Кити яздили с тях доскоро, когато пътят ми се пресече с техния в Тумбстоун. Леке беше убит по време на обира на банката и аз се запознах с Кити в необикновени обстоятелства, за които сега няма да говоря. Трябваше ми малко време, но накрая убедих Кити да дойде с мене, за да се запознаете.

— Горкото ми дете — изхлипа Бърт.

— Горкото дете, наистина! — изсумтя Тереза. — Помислил ли си за последиците от това, че младо момиче е живяло с разбойници?

— Кити се представяла за момче. Само Леке знаел, че е жена. Той може да не е бил най-добрият брат, но явно я е защитавал, доколкото е можел.

— Разбира се, ти веднага прозря през маскировката й — подметна насмешливо Тереза.

— Да, наистина така стана — призна Райън. — За щастие останалите от бандата не бяха толкова наблюдателни.

— Татко Бърт може да мисли каквото иска, но това по-скоро ми звучи преувеличено — изсумтя Тереза. — Чух какъв мръсен език използва Кити. Не вярвам да е толкова невинна, колкото би искал да ни накараш да повярваме, Райън.

— Бандата не я е покварила — настоя Райън.

Усети бодване на непривична вина. Не бандитите на Бартън бяха покварили Кити, а той.

— Откъде знаеш? — нападна го Тереза?

— Тереза, не вади душата на Райън — смъмри я Бърт. — Вярвам му. Сега ми доведи дъщеря ми, нямам търпение да се запозная с нея. Дано бог ми отпусне достатъчно време да я опозная.

— Мисля, че допускаш голяма грешка — предупреди го Тереза. — Най-добре ще бъде да заключим сребърните прибори и ценните неща.