Кони Мейсън
Дивачката (16)

15

Денят на процеса срещу Райън дойде с вълна изгаряща горещина, която помиташе безплодните равнини. Норм Тъкър дойде рано, за да придружи Кити и Тереза за това, което Кити знаеше, че ще бъде най-лошият ден от живота й.

Макар че състоянието на Бърт се беше подобрило, докторът все още не позволяваше на семейството да му каже за процеса срещу Райън. Кити усещаше, че Бърт подозира, че нещо не е наред, но се опитваше да успокои съмненията му колкото можеше, като му каза, че Норм е дошъл да ги отведе двете с Тереза да пазаруват в града. Росита обеща да се грижи добре за Бърт в тяхно отсъствие и Кити е предупреди да не казва нищо, което би могло да го разтревожи.

Конете им бяха оседлани и ги очакваха. Двете жени бяха облекли поли за езда, за да яздят удобно. Работниците от ранчото се бяха събрали пред портата, когато те потеглиха, и ги изпратиха с окуражителни думи и надежда, че Райън ще бъде намерен за невинен и ще го освободят. Той беше станал любимец на наемните работници за времето, което беше прекарал в ранчото, и никой не искаше да го види обесен.

Понеже нямаше съдебна сграда, процесът трябваше да започне в кръчмата „Сребърно кюлче“ от единадесет часа под председателството на съдия Рой Макфий. Дванадесетте съдебни заседатели бяха избрани наслуки предния ден с жребий. Норм каза на Кити, че обикновената процедура за суров пограничен град като Тусон е шерифът да обяви обвиненията, а после да позволи на обвиняемия да си каже думата. Тогава обвиняемият може да призове свои свидетели. Ако Райън не я призовеше да свидетелства, Кити смяташе сама да го предложи, дори ако оправдаването на Райън означаваше тя да разкрие собствената си връзка с бандата на Бартън.

Тълпата вече се беше събрала пред кръчмата, когато тримата пристигнаха. Още беше рано и вратите не бяха отворени за публиката. Те слязоха и се провряха през навалицата до вратата на кръчмата.

— Според вас колко ще трябва да чакаме? — запита тревожно Кити.

— Няма да е много — каза Норм. — Процесът е определен за единадесет часа, почти е време. Опитайте се да се отпуснете.

— Как? — извика Кити. — Животът на Райън е заложен.

— Малко късно е за съжаления, нали? — забеляза Тереза. — Заради тебе Райън се забърка с бандата на Бартън.

— За бога, Тереза, трябва ли да дразниш Кити? — укори я Норм. — Не виждаш ли как се е притеснила?

— Защо всички толкова се тревожат за Кити? — запита Тереза нацупено. — Тя може сама да се грижи за себе си. Отвратително е как и двамата с Райън търчите след нея.

Нито Кити, нито Норм имаха време да отговорят, защото точно тогава тълпата нададе рев. Кити хвърли поглед през рамо и видя шериф Прингъл да проправя път за Райън през навалицата. Макар да го беше очаквала, тя с изненада видя колко измъчен и изтощен е Райън.

Разчистиха път за шерифа и затворника му, а когато се изравниха с тях, Кити извика:

— Райън!

С вързани ръце той вървеше стоически през начумерената тълпа към импровизираната съдебна зала. Сподиряха го гръмогласни подигравки, които попарваха надеждите му за честен процес. Съдебните заседатели бяха дванадесет мъже, които вероятно споделяха мнението на хулещата го тълпа. Нямаше никакъв шанс да бъде оправдан и го знаеше.

Когато наближи кръчмата, тълпата се раздели. Вдигнал високо брадичка, той не поглеждаше нито наляво, нито надясно, пренебрегвайки онези, които сигурно щяха да ликуват при обесването му. Тогава чу Кити да вика името му и в следващия момент тя се втурна към него и се вкопчи в ръката му. Стоическата маска, която се опитваше да поддържа, го изостави.

Красивото й лице беше измъчено от тревога, изразителните й сини очи красноречиво говореха за страданието й. Той би дал всичко, само и само да й спести това.

— Какво правиш тук? — изсъска Райън.

— Не можех да остана у дома — отвърна Кити. — Искам да свидетелствам за тебе, Райън. Искам да кажа истината за връзката ти с бандата на Бартън.

— Да не си полудяла? Това е много опасно. Няма да ги го позволя.

— Мърдай, Дилейни — каза Прингъл и го смушка с дръжката на пистолета си. — Повече няма да омайваш красавиците.

Райън отправи към Кити един последен отчаян поглед и влезе в кръчмата. Тълпата се заблъска след него, повличайки Кити, Норм и Тереза. Настаниха Райън на една маса, поставена пред подиума на съдията, и го накараха да седне на един стол. Той хвърли поглед през рамо към Кити и видя, че тя и другите с нея бяха намерили места на предния ред, достатъчно близо, за да може да я докосне.

След много бутане и шумолене от хората, опитващи се да си намерят места, приставът призова към ред. Секунди по-късно задната врата се отвори и влезе съдия Макфий. Седна на стола зад масата, която служеше за подиум, и удари с чукчето си. Когато залата утихна, той изрече мрачно:

— Да започваме, шерифе. — Извади джобния си часовник и го погледна. — Точно единадесет часа. Имам да съдя затворник в Ногалес и се надявам да тръгна натам преди обяд.

Райън чу някой да изстенва зад гърба му и разбра, че е Кити. Обърна се, за да й се усмихне насърчително, но успя само да направи измъчена гримаса. Преди да се обърне отново с лице към съдията, огледа тълпата, търсейки братята си, но както подозираше, още не бяха пристигнали. С примирена въздишка той съсредоточи вниманието си върху шериф Прингъл, който се беше изправил, за да предяви обвиненията.

— Райън Дилейни беше хванат в опит да ограби банката заедно с бандата на Бартън — започна Прингъл. — Били Бартън и Кланк Портър бяха убити по време на престрелката, а Дилейни и Дуранго бяха арестувани. Чухте показанията на Дуранго на неговия процес, Ваша светлост. Той се закле, че Дилейни е бил член на бандата.

— Някакви други свидетели? — запита рязко съдия Макфий.

— Всички мъже, които назначих за заместници, видяха Дилейни да влиза в града заедно с бандата. Но има и друг свидетел, който мисля, че трябва да изслушате — каза Прингъл. — Госпожица Тереза Каулинг се съгласи да свидетелства.

— Доведете я, шерифе — изрече съдия Макфий, поглеждайки отново часовника си.

— Ще свидетелстваш против Райън! — ахна Кити, когато Тереза стана и се насочи към свидетелското място, предизвикателно полюлявайки хълбоците си.

Райън изстена смаян. Тереза се беше заклела, че ще го прати в ада, и според него тя щеше да направи всичко възможно да изпълни заканата си.

Донесоха една библия и Тереза положи клетва. Обърна се към съдията и се усмихна.

— Какво искате да знаете, Ваша светлост?

— Кажете пред заседателите това, което знаете за връзката на обвиняемия с бандата на Бартън, госпожице Каулинг.

Тереза обърна усмивката си към заседателите.

— Райън Дилейни беше член на бандата на Бартън — изрече тя с убедителен тон. — Чух го да признава това пред татко Бърт. За съжаление вторият ми баща е много зле и не може да се яви в съда.

Райън чу шум зад гърба си, обърна глава и шокиран видя как Кити скача на крака.

— Лъжкиня! Не казваш цялата истина — извика тя.

Съдията удари с чукчето си, призовавайки към ред.

— Ще наредя да ви изведат, ако не седнете, госпожице — каза той строго. — Продължете, госпожице Каулинг.

— Жената, която направи сцена, е моя доведена сестра и любовница на Райън Дилейни — заяви самодоволно Тереза. — Тя също беше в бандата, точно като Райън. Представяше се за момче на име Кит.

Из съдебната зала се разнесе ахване, когато шериф Прингъл се приближи към съдията и му прошепна нещо. Съдията го изслуша и кимна.

— Заседателите не трябва да вземат под внимание последното изявления на госпожица Каулинг. Госпожица Катрин Лаури беше оневинена от член на бандата на Бартън — изтъкна съдията. — Свободна сте, госпожице Каулинг.

— Чакайте малко! — избухна Тереза. — Видях Райън да излиза от ранчото сутринта в деня на обира. Мисля, че е отишъл да се срещне с Бартън. Сигурно са се видели извън града.

Райън скочи на крака.

— Изрично протестирам против свидетелството на госпожица Каулинг, ваша светлост. Тя много добре знае защо излязох онази сутрин. Вече излъга веднъж и не може да й се вярва.

— Седни, Дилейни — каза Прингъл. — Ще имаш думата след няколко минути.

— Можете да се върнете на мястото си, госпожице Каулинг — обяви съдията.

Тя се оттегли ядосана, хвърляйки злобен поглед към Кити, докато се връщаше към мястото си.

След това заместниците, които шерифът беше назначил в деня на опита за обир, свидетелстваха поотделно за участието на Райън. Всички се заклеха, че са видели Райън да влиза в града с бандата. След като и последният заместник даде показания, съдията извади отново джобния си часовник и намръщено отбеляза напредващото време.

— Какво има да каже обвиняемият? — запита той рязко. — Желаете ли да свидетелствате в своя полза?

Райън знаеше, че не може да каже нищо за причините, поради които беше се сближил с бандитите на Бартън, без да въвлече Кити. Макар че Дуранго я беше оневинил, това не означаваше, че съдията няма да проучи миналото й по-пълно, ако му се даде причина да го направи.

— Единственият свидетел, когото искам да призова, съм аз самият, ваша светлост — каза той. — Надявах се братята ми да пристигнат навреме, за да свидетелстват в моя полза, но те трябва да пътуват дълго, а пътуването в тази част на страната е опасно.

Сърцето му едва не спря, когато чу Кити да казва:

— Аз искам да свидетелствам, ваша светлост.

Обърна лице към нея с отчаяно изражение. Нима не разбира, че той няма да й позволи да каже пред целия свят, че се е забъркала с разбойници?

— Какво ще кажете, господин Дилейни? — запита съдията.

— Ще изслушате ли свидетелството на дамата?

— Не, сър. Искам да отхвърля свидетелстването на госпожица Лаури.

— Сигурен ли сте? — повтори съдията.

— Напълно сигурен съм.

— Не! Не можеш да направиш това! — извика Кити.

— Седнете, госпожице Лаури, или приставът ще ви изведе от съдебната зала — предупреди я съдия Макфий.

— Кити, моля те — изрече Райън. — Знам какво правя.

— Седни, Кити — подкани я Норм. — Да не би да искаш да те изведат?

— Но защо Райън не ми позволява да свидетелствам? — изхлипа тя.

— Знаеш защо, Кити — каза меко Райън. — Просто недей.

— Обърна се към Тъкър. — Ще я пазиш, нали, Тъкър?

Тъкър кимна в знак на съгласие.

— За твое добро е, Кити. Вярвам, че Райън те обича точно толкова, колкото и ти го обичаш.

Думите му не бяха особено успокоителни за Кити, докато тя отново си сядаше на мястото.

— Е, какво имате да кажете в своя полза, Дилейни? — запита нетърпеливо съдия Макфий. — Кажете го сега или ще пратя заседателите навън, за да вземат решение.

— Бих искал да се закълна, Ваша светлост — каза Райън, пристъпвайки към свидетелското място.

— Много добре, но това няма да има никакво значение.

Приставът се приближи и Райън положи клетва.

— Искам заседателите да знаят, че всъщност никога не съм яздил с бандата на Бартън — каза Райън. — Познавах ги, но не съм се присъединявал към тях в нито един от обирите им. Срещнах ги извън града сутринта, преди да се опитат да оберат банката, и те ме принудиха с оръжие да тръгна с тях. Казаха, че имали малко хора и им трябвал още един човек. Не съм разбойник, фермер съм, от Монтана. Нямах намерение да обирам банката онази сутрин. Опитах се да се измъкна, когато хайката на шерифа нападна бандата и погрешно ме взе за един от тях.

— Някой може ли да потвърди това, което току-що ми казахте? — запита съдията.

— Братята ми, но те още не са пристигнали.

Райън не спомена Бърт Лаури. Човекът беше много болен, за да го влачат в съда. Едно пътуване до града вероятно би го убило, а Райън имаше достатъчно тежести на съвестта си, за да му трябва да добави и смъртта на Бърт към списъка.

— Много добре, нямам повече въпроси. Заседателите ще излязат от залата, за да стигнат до решение. Бих оценил краткостта на съвещанието ви — нареди съдията.

Райън погледна към дванадесетте начумерени съдебни заседатели и разбра, че съдбата му е решена, когато ги видя да се скупчват и да кимат в единомислие.

Говорителят на заседателите се изправи.

— По дяволите, няма нужда да излизаме от залата, Ваша светлост. Човекът е виновен и това е решението ни.

Съдията се усмихна.

— Законността възтържествува още веднъж. Решението „виновен“ изисква само една присъда — произнесе той тържествено. — След две седмици, броено от днес, Райън Дилейни ще бъде изведен от килията си точно на пладне и обесен за врата, докато умре. Бог да се смили над душата му.

Удари с чукчето по масата, обявявайки края на процеса.

Хванаха Райън и го изблъскаха през ликуващата тълпа, преди да успее да поговори с Кити. Зърна съкрушеното й лице и си пожела да беше имал време да й каже колко много я обича. После видя Тъкър да я прегръща и разбра, че тя ще бъде в добри ръце, след като той си отиде.

Светът на Кити се разлюля, когато тя чу присъдата. Искаше да крещи, да вика, да накара някого да си плати заради несправедливости спрямо Райън. Погледна към Тереза с потъмнели от ярост очи. Ако това беше последното, което би могла да извърши, щеше да направи така, че Тереза да си плати за обвиняващите показания. Когато влачеха Райън край нея, тя се опита да го последва, но ръцете на Тъкър я задържаха на място.

— Пусни ме! — извика Кити. — Трябва да отида при него.

— По-късно — каза Норм, докато и проправяше път към вратата и далече от тълпата, която се блъскаше пред кръчмата, за да клюкарства за процеса. — Сега не си във форма, за да говориш с Райън. Нека да те отведа у вас. Можеш да дойдеш утре.

Кити понечи да протестира, но знаеше, че Норм има право. Беше много разстроена, за да се срещне с Райън точно сега. Остави го да я отведе до мястото, където бяха вързани конете им, и да й помогне да се качи на седлото.

— Коня на Тереза го няма — каза тя, внезапно осъзнавайки, че има само два коня, а трябваше да бъдат три.

— Тя офейка веднага след решението. Сигурно вече е на половината път към ранчото.

Лицето на Кити се вкамени.

— Тя няма къде да ми избяга.

— Кити, не прави нищо, за което ще съжаляваш по-късно — помоли я Норм. — Помисли за Бърт. Нека да умре спокоен.

— Райън ще умре — извика Кити, — а ти очакваш да не правя нищо? Тереза излъга от свидетелското място.

— Наистина, съмнявам се, че показанията й ще навредят на Райън. Доказателствата срещу него са непоклатими. В страната няма съдебни заседатели, които не биха го осъдили с наличните доказателства, със или без показанията на Тереза. Хайде, да се прибираме.

Кити усети, че умира вътрешно. Как може законът да бъде толкова сляп? Всеки глупак би могъл да види, че Райън не е разбойник. Тя не можеше да си представи свят, в който Райън да го няма. Дори никога да не се обвържеше с нея, поне щеше да има удовлетворението, че той е жив и е добре.

Норм я придружи до ранчото и веднага си тръгна, за да се върне при децата си. Кити влезе в къщата и отиде да търси Росита. Намери готвачката в кухнята да точи тесто за пай.

— О, Кити, толкова се радвам, че се върна — извика Росита, обръщайки се към нея с лице, изпълнено със състрадание.

— Как е Бърт? — запита обезсърчено Кити.

Не чувстваше нищо, освен болката на знанието, че Райън ще умре след две седмици.

— Добре, колкото може да се очаква. Може би малко по-добре от вчера. Чух какво е станало в града, Кити. Тереза ми каза.

Кити избухна в сълзи, когато нещо у нея се отприщи, позволявайки на мъката й да избликне.

— Ще обесят Райън, Росита. Заседателите дори не се направиха, че премислят, осъдиха го и го намериха за виновен, преди да беше започнало съденето. Братята му не успяха да пристигнат навреме, а дори да бяха дошли, съмнявам се, че показанията им щяха да променят каквото и да било.

— Тереза каза, че доказателствата срещу сеньор Райън били непоклатими — изхлипа Росита.

— Тереза! — изфуча Кити. — Тя помогна да го осъдят. Не можа да понесе, че той ме предпочете пред нея, и си отмъсти, като скри истината, когато даде показания. Даже се опита да ме свърже с бандата на Бартън. Впрочем, къде е услужливата ми доведена сестра?

— Тук съм — обади се Тереза от вратата.

Гласът й разпали у Кити гняв, който излезе от контрол. С вик на ярост тя се нахвърли върху Тереза и я събори на пода. Нагости я с два силни удара, преди Росита да я дръпне.

— Кити, Dios, недей — извика готвачката. — Помисли за сеньор Бърт. Той сега си е в спалнята и се чуди какво става. Искаш да го убиеш ли?

С усилие на волята Кити се въздържа и се отмести от Тереза.

— Само да си ме пипнала пак — изфуча Тереза, отстъпвайки трепереща назад. — Ще кажа всичко на татко Бърт и знаеш какво ще му причини това.

Сякаш Тереза знаеше точно какво да каже, за да укроти гнева на Кити.

— Още не си се отървала, Тереза — закле се тя. — Един ден ще си платиш, задето излъга за Райън.

— Този ден никога няма да настъпи — изсумтя Тереза. — След като татко Бърт умре, смятам да оспоря завещанието му. Адвокатът ми вече работи, за да докаже, че си измамница.

— Махай се, да не те гледам — изръмжа Кити. — Вече мисля да му кажа какво направи.

— Хайде — усмихна се Тереза. — Кажи му, де. — Казала последната дума, тя се извърна и изхвърча навън.

Росита подаде на Кити чаша кафе и я подкани да седне, докато се успокои. Кити я послуша, започна да отпива от кафето и да си представя на какви изтезания би искала да подложи Тереза. Когато се успокои достатъчно, за да се срещне с Бърт, излезе от кухнята и отиде в стаята му. За своя изненада го намери да седи до прозореца.

— Татко, защо си станал? Докторът знае ли?

— О, Кити, не ми се карай. Тия касапи не са всезнайковци. Още не съм готов за умиране. Трябва да говоря с Райън. Той върна ли се?

Кити отчаяно искаше да разкаже на Бърт за положението на Райън, но не се осмеляваше да го направи, преди да поговори с лекаря. Щеше да се срещне с него на следващия ден, когато отиде в града, за да види Райън.

Кити излезе от къщата много рано на следващата сутрин, преди Бърт или Тереза да се бяха събудили. Не й харесваше да залъгва Бърт, затова стана рано, за да избегне въпросите му. Пристигна пред затвора точно когато шерифът, току-що излязъл от един близък ресторант, се връщаше в канцеларията си. Той докосна шапката си.

— Какво мога да направя за вас госпожице Лаури?

— Можете да ми позволите да се видя с Райън Дилейни — каза Кити, твърдо решена този път да постигне своето.

— Влезте — покани я Прингъл, отваряйки вратата на канцеларията си, за да я пропусне вътре.

— Няма да приема „не“ за отговор — заяви упорито Кити.

— Вие сте много решителна млада жена — забеляза шерифът. — Много добре, ще се видите със затворника. Сега от това няма да произлезе нищо лошо. Няма да бъде християнско да се откаже посещение на осъден.

Сърцето на Кити хвръкна от радост. Беше толкова щастлива, че можеше да целуне шерифа.

— Благодаря. Може ли да го видя сега?

— Само да отключа вратата — каза Прингъл. — Погледна я проницателно. — Нямате оръжие у себе си, нали?

— Не, сър — отговори Кити.

В действителност, тя беше помислила да внесе пистолет, но се побоя, че Райън може да бъде убит при опит да бъде нападнат затворът.

— Нямам оръжия у себе си.

— Много добре — каза Прингъл, като се дръпна настрана, за да може тя да продължи по пътя към килиите. — Ще ви кажа, когато времето свърши.

Кити продължи по коридора, отмина килийката на Дуранго и стигна до тази на Райън. Сърцето й подскочи, когато го видя да седи на одъра с отчаяно превити рамене.

— Райън.

Той скочи на крака.

— Кити! Не трябваше да идваш.

— Трябва. Братята ти пристигнаха ли?

Той се приближи към пречките и тя се уплаши, като видя лицето му. Беше й се видял блед и измъчен на процеса, но днес изглеждаше още по-зле.

— Хранят ли те? — запита Кити, разтревожена от видимото му отслабване.

— Три пъти ден. Храната не може да се сравни с готвенето на Росита, но е достатъчно добра. — Замълча, после изрече: — Кити, много мислих и искам да приемеш предложението на Тъкър. Той ще се грижи добре за тебе и за ранчото, след като Бърт си отиде.

Сложила ръце на кръста, Кити го изгледа със свадливо вирната брадичка.

— Проклет да си, Райън Дилейни! Знам, че не си страхливец. Няма да ти позволя да се предадеш без борба. Имаш прекалено много неща, за които да живееш. Братята ти ще се ужасят от държанието ти. Къде са ти топките?

Райън се усмихна неволно.

— Точно където им е мястото, любов моя. Бих ти показал, ако можех. — Ниското изръмжаване в гърдите му, което Кити долови, можеше да бъде само смях. — По-добре шерифът да не те чува да говориш така, иначе ще заподозре, че наистина си Кит — продължи Райън, като продължаваше да се подсмихва. — Липсва ми тази огнена дива котка.

Кити посегна към него през пречките и приближи лицето му към своето, за да достигне устните му.

— Не съм се променила толкова много, Райън. Целуни ме.

Тя изстена, когато устните им се докоснаха и устата му плени нейната, сякаш не можеше да й се насити… сякаш и казваше „сбогом“. Кити беше решена да не го остави да се обезсърчава.

— Имаш ли план за братята си, когато пристигнат? — запита, опитвайки се да внуши надежда на мъжа, когото обичаше.

— Нищо не ми хрумва — призна Райън. — Дори не съм сигурен, че ще дойдат, преди…

Не довърши изречението.

— Ще дойдат. Знам го — отсече Кити. — Обичам те, Райън, няма да умреш.

— Остави братята ми за момент, искам да ти кажа нещо друго. Може би следващия път, когато дойдеш, шерифът няма да позволи да се видим, а трябва да ти кажа това.

— Ако пак ще ми кажеш да приема предложението на Норм, недей. Не го обичам.

Райън стисна ръцете й и ги привлече към сърцето си.

— Никога не съм мислил, че ще дойде ден, когато ще бъда готов да се обвържа с една жена. Сега, когато дойде, не мога да направя нищо. Кити, обичам те, каквото и да ми струва това. Мисля, че се влюбих в тебе още в деня, когато разорах, че си жена, а не цапнато в устата докачливо момче. Не можех да повярвам, че никой не е разгадал маскировката ти. Лъжех себе си през всичките тези месеци, отричах желанието си, защото бях прекалено упорит, за да призная, че съм се влюбил.

Усмивката на Кити огря лицето й.

— Ти ме обичаш?

— Нима не го казах току-що?

— Знаех го през цялото време — каза тя самодоволно. — Съжалявам, че не си го разбрал по-рано. Обичаш ли ме достатъчно, за да се ожениш за мене?

— Обичам те достатъчно, за да прекарам остатъка от живота си с тебе — изрече тържествено Райън.

Зашеметена и безмълвна, Кити се вгледа в него, болезнено осъзнавайки, че животът му може да свърши след по-малко от две седмици, че двамата няма да имат съвместен живот, изпълнен с щастие. Райън също замълча, явно стигнал до същото заключение. Сълзи на угризение потекоха по бузите й, и тя ги изтри, решена да остане бодра въпреки болката в сърцето.

— Какво мога да направя за тебе? — запита тя с треперещ глас. — Напук на предвижданията състоянието на Бърт се подобрява. Може би трябва да му кажа истината. Може би познава някого, който да може да ти помогне. Той има влияние тук.

— Какво казва докторът?

— Казва, че положението на Бърт е критично. Още едно вълнение може да го убие. Божичко, Райън, така се разкъсвам! Не искам да убия Бърт, но не искам и ти да умираш.

— Изборът е мой, Кити — изрече полека Райън. — Не казвай на Бърт. Нека да се радва на времето, което му остава на този свят.

— Не знам още колко ще мога да го залъгвам за отсъствието ти. Той не е глупав. Започва да подозира, че нещо не е наред.

— Кажи му, че съм се върнал в Монтана — посъветва я той. — И му кажи… кажи му, че съм решил да не се възползвам от предложението му. Той ще разбере за какво става дума. Това би трябвало да го накара да не пита повече. А Тереза? Вярваш ли, че може да си държи устата затворена за цялата тази работа?

Кити стисна уста.

— Една дума от тая лъжлива кучка и се кълна, че ще я одера жива.

— Все така свирепа малка дива котка — каза нежно Райън. — Това е едно от нещата, които обичам у тебе. И съм на мнение, че Тереза заслужава да бъде одрана жива, но трябва да мислим за Бърт. Заплашвай я както си искаш, но определено те съветвам да не я дереш. Тя вече доказа колко е отмъстителна. Страхувам се, че ще трябва да се биеш, след като Бърт умре. Тереза е решена да не ти позволи да го наследиш.

— Знам, тя вече е казала на адвоката си да работи, за да опровергае роднинската ми връзка с Бърт.

— Скъпа, когато братята ми дойдат, кажи им за Тереза и нека те да се погрижат за нея. Няма да те разочароват.

— Няма да стане нужда — каза Кити с повече увереност, отколкото изпитваше. — Ти ще си тук и ще ми помагаш да се боря с претенциите й.

— Иска ми се и аз да бях убеден в това — каза Райън, дръпвайки я към себе си, за да я целуне отново. — Не точно така искам да те целуна, но това ще трябва да свърши работа, докато тези пречки не се разтопят — пошегува се той.

И я целуна, движейки устата си над нейната с такава нежност, че на Кити й се стори, че сърцето й плаче. Тя се притисна към него, когато целувката му стана по-дълбока, проклинайки пречките, които я отделяха от мъжа, когото обичаше. Искаше да почувства сърцето му да бие до нейното, гола плът срещу гола плът. Искаше да прокара ръце по стегнатото му тяло, да го чувства как се движи в нея, да чува виковете му на върховно удовлетворение, когато семето напуска тялото му.

Остана вкопчена в него дълго след като той прекъсна целувката, страхувайки се да го пусне, защото това можеше да бъде последният път, когато го прегръща. Пусна го едва когато чу шерифа да се прокашля.

— Време е да тръгвате, госпожице Лаури — каза Прингъл. — Имам работа навън и не можете да останете тук, докато ме няма.

— Върви — прошепна Райън. — Ще те разбера, ако не дойдеш повече. Сигурно не ти е лесно.

— Само минутка, шерифе — извика Кити. А на Райън прошепна: — Какво да ти донеса? Пистолет ще помогне ли? Помислих за това, но…

— Изчакай братята ми и говори с тях — прошепна в отговор Райън. — Те знаят какво да направят. Склонен съм да направя каквото ме посъветват. Няма да умра, Кити. Реших да живея, когато осъзнах колко те обичам. Никога не съм се отказвал и сега няма да се откажа.

Целуна я бързо и я отбутна от пречките.

— Шерифът чака.

Кити отмина бавно шерифа. В ума й се блъскаше всичко, което Райън й беше казал. Той я обичаше. Винаги я беше обичал. Просто е бил прекалено твърдоглав и праволинеен, за да отвори сърцето си за нея.

Преди да си тръгне от града, Кити се отби в кабинета на лекаря, но й казаха, че е отишъл при пациент. Тя не остана да го чака, а препусна към ранчото като в мъгла, погълната от мисли за Райън. Къде са братята му, питаше се Кити. Отдавна трябваше да са пристигнали. Всичките й надежди се крепяха на двама мъже, които дори не познаваше. Но Райън като че ли беше уверен, че ще могат да му помогнат. Сигурно е прекрасно да вярваш на някого така изцяло, помисли тя. Преди да срещне Райън, не беше вярвала на мъжете, може би, с изключение на Леке, който се стараеше колкото можеше, за да се грижи за нея. Но опитът й с бандата на Бартън я беше научил да разчита единствено на себе си.

Това я накара да се размисли. По-малко от две седмици оставаха, преди да обесят Райън. Ако братята му не пристигнеха навреме, тя беше единствената, на която той можеше да разчита за помощ. Духът й се ободри, докато премисляше трудностите, които можеше да срещне при измъкването на Райън от затвора, и как би могла да ги преодолее.

Кити стигна до ранчото, преди да беше измислила добър план. Но нямаше да се откаже. Отведе коня си в конюшнята и слезе, подавайки юздите на коняря, който чистеше яслите.

— Двама мъже дойдоха, госпожице Кити — каза конярят, когато Кити тръгна към къщата.

— Двама мъже ли? Познаваш ли ги?

— Не, госпожице. Дойдоха преди един час и питаха за Райън Дилейни. Казах им, че е в затвора, и те хукнаха към къщата да говорят с Бърт.

— Братята на Райън! — извика Кити, усещайки как огромна тежест се смъква от раменете й. Внезапно я връхлетя страшна мисъл. — Бърт! О, не! Той не знае за Райън. Трябва да побързам, преди да са му казали. Шокът може да го убие.

Не чу какво й отговаря конярят, докато тичаше към къщата.