Кони Мейсън
Дивачката (13)

12

Беше почти полунощ. Норм бе отишъл да вземе нещо за пиене, преди да потеглят по дългия обратен път. Кити стоеше отстрани, наблюдавайки оредяващата тълпа танцьори, които се въртяха на площадката за танци. Усети присъствието на Райън, преди да го види, във всеки отделен момент знаеше дали той е наблизо. Предположи, че е понеже го обича толкова много.

Тогава той застана пред нея с изкушаваща усмивка.

— Искаш ли да танцуваме? Свирят валс. Знам, че можеш да танцуваш валс, видях ви с Тъкър.

— Норм прави танцуването лесно — отговори Кити. — До днес не бях танцувала изобщо.

— Казвали са ми, че съм добър танцьор — похвали се Райън.

Думите му засегнаха една отзивчива струна у нея и тя не можа да се удържи да не отвърне на усмивката му. Несъмнено дяволът я накара да каже:

— Добър си в много неща, Райън Дилейни.

Той се ухили, после прихна. Кити помисли, че това е най-секси смехът, който някога беше чувала.

— Ако не бяхме на публично място, щях да те целуна, котенце — измърмори той на ухото й. — Хайде, ела да танцуваме. Искам да те усетя в ръцете си.

Райън не я беше излъгал, помисли Кити, докато се въртяха в танца. Беше добър танцьор. По-добър от Норм. Дори правеше така, че тя да изглежда добре в танца.

— Забавляваш ли се? — запита той.

— Хмм, прекрасно. Никога не съм знаела, че хората живеят така. Защо не танцуваш с Тереза? Тя стои отстрани и ни гледа свирепо.

— Танцува ми се с тебе.

Той я завъртя и я наведе назад. Кити затаи дъх и сграбчи широките му рамене. Без здравите му ръце около талията й тя сигурно щеше да падне.

— Тъкър добре ли се държи с тебе? — запита без заобикалки Райън.

— Норм е джентълмен.

Райън я изгледа развеселено.

— Всички мъже искат едно и също от жените. В края на краищата ще стигне и дотам, да ти каже какво иска в действителност от тебе.

— Не преценявай всички мъже според твоите стандарти — възрази Кити. — Вече знам какво иска Норм. Иска съпруга и майка за децата му.

Кити можеше да се закълне, че Райън позеленява.

— Вече направи ли ти предложение?

— Не, разбира се, че не. Много отскоро се познаваме.

Погледът, който й отправи, накара зелените му очи да светят с опияняващ блясък. Танцът свърши и тя се отдели от ръцете му точно когато Тереза налетя върху тях и обяви, че Норм ги търси. Беше време да тръгват.

Усещайки пронизителния поглед на Райън по себе си, докато пътуваха по обратния път в осветената от луната нощ, Кити се опита да не му обръща внимание. Тереза бъбреше, очевидно без да осъзнава нарастващото напрежение между Кити и Райън. Накрая тя престана да бърбори и заспа, опряла глава на рамото на Райън.

Райън събуди Тереза, когато стигнаха в ранчото, и всички слязоха от двуколката. Кити тръгна след Райън и Тереза към къщата, но Норм я задържа.

— Ще останеш ли с мене за малко? — запита той. — Не сме стояли и минута насаме през цялата вечер.

— Разбира се, но не много. Става късно.

Той я настани в двуколката и се качи до нея. Изглеждаше нервен, когато прочисти гърлото си и каза:

— Ти си изключителна жена, Кити. Чувствам се добре с тебе и се надявам и ти да се чувстваш добре с мене.

— Така е, Норм. Прекарах си добре тази вечер.

Ръката му я обгърна. Кити се стегна, но после се отпусна. За първи път той опитваше някакво сближаване и тя се чудеше дали друг мъж може да породи у нея такива силни чувства, каквито пораждаше Райън. Когато тя не възрази, щом я обърна към себе си и полека я целуна.

На Кити й се стори, че целувката е приятна, но не чак толкова вълнуваща. Със сигурност нямаше разтърсващия ефект на целувките на Райън. Продължавайки да анализира реакцията си, тя реши, че в прегръдката на Норм я няма настоятелността и горещината, които излъчваше Райън. В заключение, макар че Норм беше симпатичен, той не запалваше никакви искри, не пораждаше изгарящо желание.

Ако трябваше да бъде съвършено искрена, в сравнение с Райън Норм беше скучен.

Норм прекъсна целувката и от удовлетвореното изражение на лицето му Кити разбра, че онова, което чувства той, е точно противоположното на нейната интерпретация на целувката. Лицето му светеше, очите му блестяха от удоволствие.

— Кити — започна той. — Знам, че съвсем скоро се запознахме, но ми се струва, че те познавам отдавна. Искам да станеш моя съпруга, Кити. Влюбих се в тебе. Кажи, че ще се омъжиш за мене. Децата толкова ще се радват. Те много те харесват.

— О, не — протестира Кити. — Много рано е. Едва се запознахме. Не мога… не знам…

— Кити, скъпа, погледни ме.

Тя вдигна глава и това, което видя в очите му, я накара да изстене отчаяно. Не беше искала това да се случи. Не беше искала да нарани Норм.

— Кити, какво има? Има ли… има ли някой друг? Обещана ли си на друг?

— Аз…

Как да му каже, че Райън е единственият, мъж, когото някога ще обича? Как да му обясни, че е дала на Райън всичко, което е трябвало да пази за съпруга си? И още по-зле, как да каже на Норм, че се е любила с Райън, макар да е знаела, че той никога няма да я направи своя съпруга?

— Не се разстройвай, Кити. Съжалявам. Не бързай. Склонен съм да чакам отговора ти. Поговори с Бърт. Той може да гарантира за характера ми.

— Няма нужда Бърт да гарантира за характера ти, Норм, знам какъв човек си. Но става дума за мене. Не знаеш нищо за мене.

— Знам всичко, което ми трябва да знам. Ще бъдеш прекрасна майка на децата ми. Ще ти дам и твои собствени деца. Това ще ти хареса ли?

Кити кимна. Собствени деца — това щеше да бъде сбъдната мечта. Но тя можеше да си представя само Райън като техен баща.

— Тереза мисли, че съм измамница, че в действителност не съм дъщеря на Бърт. Ще ти каже и още много, само я питай.

— Не питам нищо. Не ме интересува. Бърт вярва, че си неговата дъщеря, и това е достатъчно за мене. Познавам Тереза от доста време. Малко е надменна.

— Това не е и половината — измърмори Кити.

— Поне ще помислиш ли върху предложението ми, скъпа? Трябва да замина извън града за няколко дни. Надявам се да имаш отговор за мене, когато се върна.

— Ще помисля — обеща Кити.

Като знаеше мнението на Райън за брака, щеше да бъде глупаво да отблъсне добър мъж като Норм.

Той я целуна отново, а после я изпрати до вратата.

Кипейки в безсилен гняв, Райън ги гледаше от предния прозорец. Беше видял Тъкър да целува Кити и усети необясним подтик да я откъсне от ръцете му, но знаеше, че няма право. Противоречивите чувства, свързани с Кити, не преставаха да се борят у него, оставяйки го объркан и съмняващ се в собственото си тясно виждане за любовта и обвързването.

По дяволите, знаеше, че е прав за брака, опитваше се да се самоубеждава. Не вярваше в него, не го искаше и нямаше да промени намеренията си. Привличането към Кити го озадачаваше, но си го обясняваше, казвайки си, че тя е различна от другите жени, които познаваше, и че е завладяла сетивата му. Според него това нямаше да трае вечно. Тяхната страст беше така спонтанна, така гореща, така поглъщаща, че трябваше скоро да прегори. Но какво трябваше да прави той междувременно? Жаждата му за малката дива котка не показваше никакви признаци да угасне в скоро време, сега пък друг мъж я ухажваше и това изобщо не му харесваше.

Колкото повече мислеше Райън как Тъкър целува Кити, толкова повече се ядосваше. Ревността беше ново усещане, каквото сан, за да разпознае истинския характер на това чувство. Виждаше само една — каква опасност представлява Кити за него и как не може да предотврати пагубното й въздействие.

Райън остана скрит в сенките, когато Кити влезе в къщата, взе фенера от масата в преддверието и тръгна да се качва по стълбището към стаята си. Видя му се замислена и се запита какво й е казал Тъкър, че да предизвика такова сериозно вглъбяване. Чу вратата на стаята и да се затваря и без да помисли дали е редно, я последва.

Кити остана дълбоко замислена, докато влизаше в къщата и се качваше по стълбите към стаята си. Разбираше, че няма много мъже като Норм Тъкър. Беше мил, любезен, нежен… и не беше Райън. Но може би беше единственият й шанс да има дом и семейство, за каквото винаги беше копняла. Двете му деца бяха прекрасни и нямаше да бъдат пречка за брака. Ако беше умна, щеше да приеме предложението на Норм и Райън Дилейни да върви по дяволите.

Тъкмо беше облякла нощницата си и посягаше да загаси лампата, когато вратата се отвори и Райън се вмъкна в стаята. Ръката й застина във въздуха.

— Вече ти става навик — каза тя кисело. — Мисля, че ще взема да си заключвам вратата.

Времето спря, докато Райън се взираше в нея. Очите му блестяха като студени зелени изумруди под светлината на фенера. Тя беше виждала това изражение на лицето му и преди, тръпка на предчувствие мина през нея.

— Видях те да го целуваш — нападна я той с глас, трептящ от ярост. — Какво друго направи той? Докосна ли гърдите ти? Пъхна ли ръка под полата ти? Това хареса ли ти?

— Проклет да си, Райън — изсъска Кити. — Не е твоя работа какво правим с Норм.

— Моя работа е. Аз те доведох тук. Отговорен съм за… за… — Изглежда, беше загубил нишката на мислите си. — Не искам да те видя наранена — добави тромаво.

— Норм ме помоли да се омъжа за него — Избъбри Кити.

Това като че ли наду платната му.

— Ти съгласи ли се?

— Премислям го. Няма да бъде зле — каза тя неубедително. — Норм е добър човек. Мисля… мисля, че мога да бъда щастлива с него.

Един мускул трепна на челюстта на Райън.

— Значи си решила?

Тя го загледа втренчено, искаше да го чуе да казва думите, които копнееше да чуе. Но когато думите не дойдоха, тя рече:

— Може би, освен ако не ми дадеш основателна причина да не го правя.

Три стъпки го приближиха толкова много до нея, че тя почувства как топлината му я задушава. Тя се опита да отстъпи, но нямаше къде да отиде. Задната част на коленете й опираше в ръба на леглото.

— Имаш нужда от причина? Ще ти дам една — изръмжа той, докато ръцете му се обвиваха около тесните й рамене и я привличаха към твърдата стена на гърдите му.

Тогава той сведе глава и плени устните й.

Свирепостта на целувката му я зашемети. Сякаш от нея се изливаше цяла бездна от емоции, докато устата му се движеше върху нейната. Топлината, напрежението, суровата сексуалност на целувката му замайваха сетивата й. Забравяйки всичко, освен мъжа, когото обичаше, и неговите целувки, тя отвори уста за властния му език и отвърна на целувката му.

Той рязко прекъсна целувката и това я зашемети, а после й се ухили многозначително.

— Тъкър целува ли те така? Целувките му карат ли те да желаеш още? Можеш ли да се омъжи за някого, като знаеш, че никога няма да те накара да се чувстваш така, както аз го правя?

— Мога да се омъжа за човек, който знам, че ме обича. По дяволите! — избухна Кити. — Не те разбирам, Райън Дилейни. Не искаш друг мъж да ме има, макар че и ти не ме искаш. Реши какво искаш.

— Не е вярно — измърмори той, привличайки я обратно в прегръдките си. — Искам те, любов моя. Искам те сега. Тук. На това легло. — Бутна я на леглото и я последва. — И ти ме искаш, не го отричай.

— Можеш да накараш и статуя да те иска — изстена Кити. Райън беше разбил на пух и прах защитата й. — Това не означава нищичко, освен че правиш онова, което Райън прави най-добре.

Той погали гърдите й.

— Кажи ми, че не искаш Тъкър — изрече той накъсано.

Тя почувства мъжествеността му да се раздвижва срещу крака й, когато той повдигна нощницата и над талията и обхвана мястото между краката й. Тръпка мина през нея, разпъждайки мислите й.

— Кити, кажи ми — настоя той, масажирайки мъничката розова пъпка на входа на секса й.

— Какво да ти кажа? Че си невероятно арогантен? Че обичаш да правиш секс с мене? Ти си мъжът, когото искам, Райън — изстена тя. — Просто си прекалено затънал в мненията си, за да разбереш какво искаш ти самият.

— Много говориш, любов моя — изпъшка Райън, когато се освободи от панталоните си, разтвори краката й с коленете си и изви ханша си рязко нагоре и към нея.

Кити се изви към него и го пое надълбоко, знаейки в сърцето си, че никога няма да обича някого така, както обичаше Райън, дори ако се омъжеше за Норм.

Конвулсиите я обхванаха почти мигновено и тя едва осъзна, че кулминацията на Райън последва толкова скоро след нейната, че не можеше да различи своите викове от неговите.

След това Райън се съблече и отново я люби, този път оставяйки си достатъчно време, за да я възбуди, докато устните му чертаеха огнена пътека по плътта й и ръцете му намираха нови, силно интимни начини да й доставят удоволствие. Но когато се опита да влезе в нея, Кити поклати глава и го отблъсна.

Райън се отпусна назад на петите си.

— Не искаш ли? — запита с озадачен глас.

— Да, после — изрече тя свенливо. — Но сега искам аз да те любя така, както ти мене.

И го бутна по гръб на леглото.

Ръцете й започнаха да галят гърдите му, докосвайки плоските му мъжки зърна. Тя сведе глава и докосна всяко от тях с език, и беше удовлетворена, когато той изпусна дрезгав стон. Харесваше й да го докосва и с радост осъзна, че и на него му харесва докосването й, също толкова, колкото тя обичаше той да я докосва. Пръстите й последваха тъмната гладка пътека, която водеше надолу към слабините му, после още по-надолу докато не срещна плътното доказателство за неговата възбуда. Тя го обхвана в дланите си и започна да го гали, вкусвайки изражението на блажена агония на напрегнатото му лице.

— Убиваш ме, котенце — изръмжа той, опитвайки се да я дръпне нагоре върху себе си.

— Не, още не — каза тя, мъркайки като животинчето, с чието име я беше нарекъл.

Тогава тя сведе глава и докосна главичката на секса му с езика си. Райън едва не изскочи от леглото, посегна да я сграбчи, но тя умело му се изплъзна. Усети го как се надига и потръпва, когато прокара език по дължината му, но още не беше готова да приключи с изтезанието. После го пое в устата си.

— Котенце! — Изкрещя името й и я дръпна към себе си. — Не издържам повече.

Привлече я върху себе си, разтвори краката й с коленете си и се втурна в горещия й център.

Сплетоха се в огнен възел, който заплашваше да ги изпепели. Кити се изви, пое го още по-дълбоко в себе си и започна безжалостна езда. Едновременно стигнаха до кулминация, отлитайки към рая във воалите на пламтящ метеор. Когато Кити полека заплува назад към земята на вълните на насладата, осъзна, че няма да бъде честно да се омъжи за Норм, щом любовта й принадлежи на Райън. По-скоро би прекарала живота си сама, отколкото да приеме друго, освен най-доброто.

— Още ли смяташ да се омъжиш за Тъкър? — запита Райън, докато галеше гърба и седалището й.

Осъзнавайки, че още лежи върху него, тя се отмести, докато премисляше отговора си. След малко изрече:

— Ще направя лоша услуга на Норм, ако се омъжа за него, но това като че ли не му пречи. Той ме иска точно такава, каквато съм.

Райън се намръщи.

— Това отговор ли е?

— Единственият, който ще получиш. Още не съм решила.

Райън усети съкрушително разочарование, но не можа да измисли думи, с които да убеди Кити да не се омъжва за Тъкър. Знаеше какво иска да чуе тя, но то вървеше против всичко, в което вярваше той, против стандарта, върху който беше основал живота си. Но онова, което изпитваше към Кити, не можеше да се опише с думи, каквито беше склонен да изрече. Трябваше му време, за да помисли, да прецени живота си и да реши дали не е грешал, като е съдил за всички жени според действията на няколко от тях. Може би в живота му имаше място за една изключителна жена като Кити. Може би имаше място за… любов.

— По-добре да тръгвам — каза Райън, измъквайки се от леглото. — Ще поговорим за това по-късно — добави, докато набързо събираше разхвърляните си дрехи.

Кити усети възможността и отсече безжалостно:

— Няма за какво повече да говорим, Райън.

Той се върна към леглото, опря коляно на ръба и я целуна. В целувката му се долавяше сурова, болезнена жажда и тя накара очите на Кити да плувнат в сълзи. Защо трябва да е толкова упорит, запита се тя отчаяно. Не може ли да разбере колко много го обича тя? Свободата му наистина ли значи за него повече от любовта й?

Кити лежа будна дълго след като Райън си тръгна. Тялото й още пареше и туптеше от любенето му и тя знаеше, че никога няма да може да се омъжи за Норм след тази вечер. Животът й беше станал по-труден сега, отколкото беше, когато яздеше с разбойниците. Тогава трябваше да се безпокои само за едно — да поддържа маскировката си и да пази живота си. Сега Бърт и Тереза усложняваха живота й, а Райън Дилейни я измъчваше с целувките си.

Замисли се дълго и мъчително за Бърт. Съжаляваше го, дори се беше привързала към него, но все пак не можеше да се принуди да го обича безусловно. Колкото до Тереза, доведената й сестра беше решена да направи живота и истински ад. Кити не искаше да наследява Бърт. Тереза заслужаваше тази чест много повече от нея.

Кити обмисли сериозното състояние на Бърт и реши, че здравето му се е подобрило до известна степен в последните няколко седмици. Ако трябваше да замине, сега беше моментът. Вместо тъжна раздяла тя реши, че ще е по-добре за всички просто да обясни нещата в по една бележка до Бърт и до Норм и тихо да изчезне. Ако останеше, знаеше, че Норм ще продължи да настоява тя да се омъжи за него, а Бърт несъмнено ще одобри този съюз.

Ако имаше поне малка надежда да стане за Райън нещо повече от любовница, щеше да остане, но знаеше, че това никога няма да се случи. Унесе се, мислейки за прощалните бележки.

Кити се събуди късно на следващата сутрин. Едва беше отворила очи, когато Тереза нахлу в стаята й. Приближи се преднамерено към леглото, набръчкала нос в гримаса на отвращение.

— Какво е ставало тук снощи? Стаята вони на секс. И не ми казвай, че си поканила Тъкър, защото няма да ти повярвам.

Кити се надигна и придърпа чаршафа до брадичката си.

— Ти не чукаш ли, като влизаш в някоя стая?

— Защо да чукам? Това е моята къща.

Очите на Кити се разшириха, когато Тереза се пресегна, вдигната захвърлената й нощница и я разтърси, сякаш беше нещо оскърбително.

— Горещо ли ти беше снощи? — изрече с подигравателен тон и злорадо блеснали очи.

— Може да се каже — изрече Кити, без да признава нищо.

— Райън е бил тук, нали? Какво ще направи според тебе татко Бърт, като му кажа, че с Райън сте любовници?

— Не знам — отвърна Кити. — Искаш ли да рискуваш да му кажеш нещо, което може да е вярно, а може и да не е? Може да навредиш на отношението му към тебе.

Тереза очевидно реши да помисли върху това, защото се извърна рязко и изхвърча от стаята. Кити въздъхна облекчено. Отношенията между нея и Тереза се обтягаха непоносимо. Ако се беше колебала в решението си да напусне ранчото, този сблъсък с Тереза затвърди решението й. Тя започна да планира заминаването си, докато вадеше чисти дрехи и се приготвяше да се изкъпе.

 

 

— Искаш да направя какво? — запита Райън, явно разстроен от това, за което току-що го беше помолил Бърт.

Беше се отбил в стаята му рано сутринта и молбата на болния го беше смаяла.

— Може да съм болен, но не съм нито сляп, нито глупав — каза Бърт. — Знам, че между вас двамата с Кити има силни чувства. Никой не може да стои в една стая с вас и да не усети привличането. Като имам предвид моите наблюдения, мисля, че не искам прекалено много или пък нещо неразумно.

— Искаш да се оженя за Кити — повтори бавно Райън.

— Силите ми отслабват — каза Бърт. — Усещам как животът ми изтича и искам моя плът и кръв да наследи ранчото. За съжаление Кити няма опит. Тя има нужда от силен мъж, който да й помага, а ти си човекът, за когото искам да се омъжи моята дъщеря. Ти си син на най-добрия ми приятел. Ти и семейството ти можете да я защитавате. Знам, че Кити е зле възпитана, липсва й лустро, но силно усещам, че ще те обича много. Точно сега е уязвима спрямо външно влияние и не знае какво да прави. Можеш да й помогнеш да преодолее изпитанието след смъртта ми.

— Искаш твърде много от мене, Бърт — изрече Райън, смръщвайки чело. — Домът ми е в Монтана. Имам отговорности към братята си.

— От това, което си ми казвал, Чад и съпругата му могат да управляват ранчото в Монтана без твоя помощ. А Пиърс има ранчото на Зоуи, за което да се грижи. Защо да нямаш собствен дом?

Райън гледаше Бърт зашеметен и в ума му се въртяха хиляда причини да не иска да се жени.

— Знам със сигурност, че Норм Тъкър е направил предложение на Кити.

— Тъкър е добър човек — каза Бърт. — Но не е мъжът за дъщеря ми. Кити никога няма да бъде щастлива с тих и безинтересен мъж като Тъкър. Тя има нужда от някого, който да обуздае дивия й характер, без да увреди духа й. Аз ужасно много се гордея с това момиче, Райън, и мисля, че ти си идеалният за нея.

— Ами Тереза? — запита Райън, предугаждайки неговия отговор. — Разбирам, че тя очаква да те наследи.

— Не се тревожи за Тереза. Тя ще бъде добре обезпечена. Добро момиче е, но напоследък показа такива недостатъци в характера си, на които не мога да се възхищавам. Адвокатът ми беше тук завчера, за да подпиша новото завещание. Тереза ще има тук дом до края на живота си и добра сума, от която да живее, ако реши да замине. Но Кити трябва да наследи ранчото и по-голямата част от имуществото ми.

— Не знам какво да кажа — избъбри Райън. — Не съм от мъжете, които се женят. Знаеш какво стана между майка ми и баща ми. Много отдавна съм се заклел да не обвързвам чувствата си с която и да било жена. Харесвам жените, не ме разбирай погрешно. Но ме е страх от постоянна връзка.

Бърт премига, силите му се изчерпваха.

— Отказваш ли ми? — запита със слаб глас.

— Откъде знаеш, че Кити ще ме иска? — запита Райън.

Натискът започваше да го уморява. Преди Бърт никой не го беше молил да компрометира идеалите си. Запита се дали жертвата си струва и отговорът не му хареса.

— Ти какво мислиш за Кити? — отвърна Бърт с въпрос. — Тя интересува ли те?

— Татко Бърт! Нямаш право да задаваш такива лични въпроси на Райън — възкликна Тереза, втурвайки се към леглото на Бърт. — Случайно минавах покрай стаята ти и реших да се отбия набързо. Чух какво казваш.

Хвана Райън за ръката и му се усмихна.

— С Райън си прекарахме добре снощи. Не мисля, че се интересува от Кити.

— Тереза, скъпа, това е личен разговор.

— Няма нищо, Бърт — каза Райън. — Така и така се готвех да тръгвам. Ще помисля върху молбата ти и ще ти кажа след един-два дни.

Райън побърза да излезе, докато в главата му се въртяха объркани мисли. Знаеше, че трябва да се качи на коня си и да препусне по-бързо от вятъра, докато стигне в Монтана, без да поглежда назад. Беше свършил това, за което го бяха помолили, и не дължеше нищо на Бърт. Беше голямо приключение, но всички хубави неща си имат начало и край. И несъмнено Кити беше едно от хубавите неща в това приключение.

Кити…

Харесваше начина, по който тя му реагираше, обожаваше начина, по който изглеждаше тя — меката и уста, стройното й тяло, всичко у Кити му харесваше. Но брак…

Това беше твърде голямо изискване. Не знаеше дали ще може да бъде верен на една жена до края на дните си. Той беше Райън Женкаря, мъж, който вземаше любовта там, където я намери, и тръгваше към по-зелени пасища, когато му доскучаеше. Но честно казано, нищо у Кити не му доскучаваше. И тя го интригуваше все повече с всеки изминал ден. А ако искаше да бъде брутално честен, би си признал, че е възможно Кити никога да не му доскучае. После идваше проблемът с ревността. Не можеше да си спомни някога да е ревнувал от вниманието на друг мъж към жената, с която е в дадения момент. Но когато беше видял Тъкър да ухажва Кити, беше изпаднал в ярост.

Какво, по дяволите, ставаше с него?

Имаше нужда от простор, реши той, докато излизаше от къщата и се отправяше към заграждението за добитъка, за да оседлае коня си. Винаги мислеше по-добре по време на езда, когато наоколо му нямаше нищо, което да му влияе, освен синьо небе и планини. Беше ужасно объркан. Стряскащата молба на Бърт го беше хванала неподготвен и му трябваше време, за да се ориентира в чувствата си към Кити. И Пиърс, и Чад бяха преодолели антипатията си към брака и се бяха оженили, защо той да не може? И двамата му братя се бяха влюбили, но Райън не беше сигурен, че ще разпознае любовта, дори ако тя го захапе.

Кити гледаше от прозореца как Райън излиза от ранчото. Не беше взел дисаги, от което тя заключи, че ще се върне. Извърна се рязко и побърза да се качи горе, за да напише прощалните бележки до баща си и Норм в уединението на стаята си и да опакова малкото си принадлежности. Как да се омъжи за Норм, когато обича Райън? Не можеше. Как да остане в къщата на Бърт, презирана от Тереза и дразнена от застрашаващото присъствие на Райън? Отговорът беше същият. Не можеше. Единственият й избор беше да замине.

Имаше кон и достатъчно пари, с които да живее, ако пести, докато не се установи и не си намери работа. Тусон беше твърде близо до ранчото, а Тумбстоун беше твърде опасен, ето защо трябваше да отиде другаде. Може би на север, реши, докато пишеше бележките. Когато свърши, сгъна листовете на две и написа на единия името на Бърт, а на другия — на Норм. После извади дисагите си изпод леглото и опакова скромното си имущество.

Коридорът беше безлюден, когато тя, облечена в размъкната риза, панталони и жакет, слезе предпазливо по стълбите. Спря само колкото да остави бележките на масата в преддверието, преди да се измъкне навън. Днес работниците бяха на северното пасище, затова никой не я видя да влиза в заграждението за добитъка и да оседлава коня си. Сълзи течаха по бузите й, докато яздеше към Тусон, където възнамеряваше да купи припаси за пътуването на север.

Кити не смееше да погледне назад. Ранчото и всичко, което означаваше то — стабилност, постоянен дом, семейство, — не бяха за нея. Тереза беше повече дъщеря на Бърт от нея. Ако Райън се беше ангажирал с нея, нещата щяха да бъдат различни, но той не го беше направил и за нея беше дошло време да си тръгне. И изобщо не беше искала да идва тук.

 

 

Нещо безпокоеше Райън. Не го оставяше на мира. Беше стигнал до подножието на планините, когато някакво неясно чувство му каза, че трябва да се върне в ранчото. Тъй като не пренебрегваше интуицията си, той обърна коня и препусна по обратния път. Слезе бързо от седлото и влезе в къщата. Намери Тереза да стои в преддверието, държейки сгънат лист хартия, и да се усмихва. Възелът в стомаха му се затегна.

— Какво става?

— Райън, мислех, че си излязъл. — Тя се опита да се скрие хартията в гънките на полата си. — Нищо не става. Защо питаш?

— Какво криеш?

— Н-нищо — заекна тя.

Райън не й повярва. Ръката му стисна здраво нейната и издърпа напред юмрука й със смачканата бележка.

Грабна я и я прочете набързо. Тръгнала си е!

— По дяволите, Тереза, какво щеше да правиш с тази бележка? Да я скъсаш? Да я изгориш?

— Н-не, щях да я дам на татко Бърт. Има още една на масата, за Норм.

Райън видя другата бележка, прочете и я хвърли настрана.

— Надявам се да си доволна — изсъска, препрочитайки бележката до Бърт. — Никога не си искала Кити тук.

— Не й е мястото тук — изрече войнствено Тереза. — Убедена съм, че е измамница. Невъзпитана и безпринципна, и не е достойна да наследи ранчото. Намерил си я да живее с разбойници! Дори само това трябва да ти покаже каква е истинската й природа. Имаш ли представа с колко мъже е спала?

— Знам точно колко мъже е спала Кити — изрече Райън със стиснати зъби.

Извърна се рязко.

— Къде отиваш?

— Да дам бележката на Бърт. После тръгвам да търся Кити.

— Недей. Тя не си струва.

— Нито пък ти — беше суровият отговор на Райън, докато стъпките му го отвеждаха към стаята на Бърт.