Кони Мейсън
Дивачката (8)

7

Райън я загледа с огромен интерес. Можа само да каже:

— Добре ли си?

Тя изтърси полите си.

— Чудесно.

Облекчение се разля из Райън. И още нещо. Гняв. Натежал, огромен гняв. Хвана я за раменете и я разтърси здравата.

— Глупаче такова! Какво смяташе да постигнеш с тая опасна игра?

— Очаквах да ми благодариш, че ти опазих живота — отвърна тя кисело.

— На каква цена? — възрази Райън. — Мажеше да те изнасили, да те нарани или нещо още по-лошо. Трябваше да ми се довериш. Щях да измисля нещо. — Огледа се и се намръщи, внезапно осъзнал, че нещо липсва. — Какво си направила със Спарки?

— Ще го боли главата утре сутрин — каза Кити, очевидно доволна от себе си. — Да не говорим как ще го болят топките.

Райън изстена.

— Дамите не говорят за интимните части на мъжете. Особено пък с вулгарен език.

Кити се намръщи.

— Че какво са, ако не са то…

— Кити, за бога, остави това. Да се махаме оттук.

— Току-що доказах нещо, нали, Райън? — запита сладко Кити, докато той я хващаше за ръката, за да я поведе към улицата. — Не съм дама. Никога няма да бъда дама. Не знам как трябва да говоря, а не си струва всяка минута да внимавам какво казвам.

Райън ядосано изскърца със зъби.

— За твое сведение, Кити, си изритала Спарки в тестисите.

— Това ми звучи смешно — каза тя. — Знам къде го ритнах — в то…

— По дяволите, Кити — прекъсна я Райън, опитвайки се да скрие смеха в гласа си. — Просто го забрави засега. Можем да се съсредоточим върху оглаждането на речта ти, докато пътуваме към Тусон. Не си невежа. Чувал съм те да говориш и по-добре. Помъчи се да не забравяш какво те е учила майка ти, преди Леке да те беше отвел да живееш с разбойници.

— Вече ти казах, че няма да дойда с тебе — заяви предизвикателно Кити.

Когато стигнаха до къщата й, Райън протегна ръка за ключа. Явно не желаейки, тя все пак му го подаде и зачака нацупена, докато той отключваше вратата, за да я пусне да влезе. Тя влезе и понечи да му затвори вратата под носа. Той я отвори и също влезе. Затръшна вратата и се обърна към нея. Закритата с нещо лампа оставяше лицето й в сянка, но той ясно виждаше, че тя не е толкова спокойна, колкото искаше да му се представи. Този малък епизод със Спарки трябва да е бил истинско изпитание за нея въпреки привидното й спокойствие.

— Помисли малко, Кити — в гласа на Райън се долавяше увещаваща нотка. — Какво според тебе ще направи Спарки, като се събуди на улицата с цепеща го глава и болящи то… тестиси? Ще бъде бесен и ще иска да си отмъсти. Нито ти, нито аз ще бъдем в безопасност в този град след тази случка и ти много грешиш, ако си мислиш, че шефът ти ще те приеме отново на работа. Не и след като чуе каква суматоха си причинила.

На Райън му беше ясно, че логиката му е стигнала до ума на Кити, защото челото й се набръчка.

— Предполагам, че си прав — призна тя.

Райън знаеше, че тя отговаря против волята си, и усети необичайно съжаление. Но нямаше да й даде избор. Тумбстоун беше прекалено опасен и за двама им. Колкото по-скоро Кити стигнеше при Бърт, толкова по-скоро той щеше да се върне в Монтана. След това приключение фермерският живот вече не му се виждаше скучен и досаден.

— Знам, че те плаши мисълта да се озовеш в нова и непозната среда — заговори той съчувствено. — Първата среща с баща ти вероятно ще бъде травматично преживяване. Но аз ще бъда там, Кити, поне за известно време.

— Не знам как ще реагирам, като видя баща си — призна Кити. — Не искам да бъда преднамерено жестока към един умиращ човек, но не мога да се преструвам, че изпитвам нещо, което не изпитвам. Мразя истинския си баща, макар никога да не съм го виждала. И двамата знаем, че той ще се срамува от мене.

Райън усети как нещо у него започва да се разпада. Толкова рядко беше изпитвал състрадание в миналото, че сега едва го разпозна. Ръцете му неволно посегнаха към нея и той я притисна до твърдата стена на гърдите си.

— Нищо такова не знаем. Освен това няма да позволя на когото и да било да те нарани, любов моя.

Тя сграбчи раменете му, сините й очи се впиха в лицето му.

— Заклеваш ли се, Райън?

Той преглътна един стон. Кити можеше да действа грубо, но беше изправена пред повече страхове и проблеми, отколкото всяка жена на нейните години би трябвало да понася.

Крехката й уязвимост му говореше по най-първичен начин. Тя изрови у него една склонност към покровителство, която беше съвършено чужда на природата му. Би направил всичко за братята си, разбира се, но Кити беше съвършено ново платно, на което да рисува тези непознати чувства.

Първата реакция на Райън спрямо чувствата му беше да избяга. Колкото може по-далече и по-бързо. Цялата ситуация ставаше прекалено лична. Не искаше да се забърква в сложния живот на Кити, но точно това се случваше. Ангажиментът означаваше грижа. Грижата можеше да доведе, до обвързване — нещо, срещу което се беше противил цял живот. Той не искаше да попада под контрола на която и да било жена. Харесваше му разнообразието. Обичаше да прескача от жена на жена, да вкусва чаровете им, а после да се придвижва към нови завоевания.

Втората му реакция беше желанието да прегърне здраво Кити и да й обещае каквото й е нужно, ако това ще успокои страховете й. Колкото и да искаше да последва първия си инстинкт, вторият надделя.

— Заклевам се, любов моя. Сега ми дай една целувка и си лягай. Вече купих припасите, които ще ни трябват за пътуването, така че можем да тръгнем рано утре сутринта. Ще доведа и един товарен кон да носи провизиите и твоите неща. Аз не нося много неща, пътувам без багаж.

Кити кимна разсеяно.

— Ще бъда готова.

Вдигна лице за целувката му и изглеждаше почти разочарована, когато получи само леко докосване от устните му.

— Не смея да ти дам целувката, която и двамата искаме — изрече той със съжаление. — Знаем докъде ще ни доведе. А точно сега имаш нужда от почивка. Заключи вратата, като изляза.

Кити заключи вратата зад Райън и отиде направо в спалнята. Беше доволна, че Райън не беше поискал да остане за през нощта. Колкото и трудно да бъдеше, щеше да му откаже. Тя имаше сериозното намерение да не му позволи отново да се люби с нея. Инстинктивно знаеше, че ще губи по още една част от сърцето си заради очарователния женкар всеки път, когато му позволи да я люби. Щом той излезеше от живота й, а знаеше, че ще стане така, щеше да й се наложи да продължи без него.

Докато опаковаше дисагите и се приготвяше да си легне, тя отдели няколко мига, за да помисли за умиращия мъж, който я очакваше в Тусон. Интуицията й казваше, че срещата няма да мине толкова гладко, колкото предсказваше Райън. Освен собственото й нежелание да бъде такава, каквато не беше, стоеше и въпросът и с доведената сестра, за която беше споменал Райън.

Ако беше на мястото на Тереза, Кити беше сигурна, че няма да се зарадва, ако някой се натрапи в удобния й живот. Времето ще покаже, въздъхна тя, докато си лягаше.

Райън пристигна точно в осем часа на следващата сутрин. Беше доволен да намери Кити да го чака, облечена в пола-панталон, подходяща за езда. Докато тя опаковаше някои неща, за които се беше сетила в последния момент, той оседла кобилата й. Тя заключи предната врата, когато той доведе оседланото животно отпред при своя кон и товарния кон, който беше купил рано сутринта и беше натоварил с провизиите.

— Надявам се прозорците да са цели, когато се върна — забеляза Кити.

— Ако се върнеш — възрази Райън, докато й помагаше да се качи на коня.

На излизане от града той я изчака да го настигне, за да могат да продължат разговора си.

— Дочух, че Спарки бил много ядосан, като се събудил на улицата и разбрал какво е станало.

— Ядосан е много меко в сравнение с онова, което сигурно усеща точно сега — коментира сухо Кити.

— Няма нужда да го казвам, но е добре, че заминаваш. Той и неговите приятели могат да направят живота ти ужасен.

Без да чака отговор, той пришпори коня си, оставяйки Кити да мисли върху това смущаващо изявление.

Разположиха се на лагер под една скала, издигаща се над пустиня, обрасла с кактуси. За щастие намериха струйка вода в леглото на тесния поток, който минаваше край лагера им, и Райън отведе конете на водопой, докато Кити вадеше припасите и съдовете, които й трябваха, за да приготви вечерята.

Вечеряха боб, питки и дебели резени шунка, която Райън беше купил в Тумбстоун. Небето беше ясно, не се виждаше никакъв знак, че може да завали. Те разстлаха постелките си под скалната издатина и се приготвиха да си лягат.

Кити дръпна одеялото над главата си, за да предпази очите си от ярката лунна светлина, която я заливаше. Но дори това не помогна. Колкото и да беше уморена, не можеше да заспи. Обръщаше се насам-натам, опитваше се да се настани удобно на твърдата земя. Бедата беше там, че беше свикнала с удобството на леглото. Дори одърът, на който беше спала в годините, когато беше живяла с бандата на Бартън, не беше по-твърд от земята под нея тази вечер.

Тя се обърна към Райън, завиждайки на способността му да заспива толкова лесно. В съня лицето му беше толкова гладко и спокойно, също като на момче, ако не се смята наболата брада по бузите и брадичката. Тя наблюдаваше как гърдите му се вдигат и спадат с всяко вдишване и издишване и усети тръпка някъде дълбоко у себе си. Той не беше направил никакъв опит да подновят интимните си отношения и тя се опитваше да се самоубеди, че това я радва. Споделянето на интимност с Райън би усложнило живота й, а той вече беше достатъчно сложен. Казваше си, че ще бъде по-добре да не приема от него нищо друго, освен приятелството му. За съжаление сърцето й отказваше да слуша, а тялото й беше още по-настоятелно.

Тя остана да наблюдава Райън няколко минути. После въздъхна и затвори очи, без да обръща внимание на бясното туптене на сърцето си и на трепета в тялото си. Изпусна стреснат стон, когато чу гласа на Райън в лунната нощ:

— И на тебе ли ти е трудно да заспиш?

— Аз… откъде разбра? Мислех, че спиш.

— Как очакваш да спя, като си толкова близо, че мога да се протегна и да те докосна? Искам те, Кити. Всеки път, щом те погледна, ставам толкова твърд, че ме боли — изрече той с дрезгав глас. — Не мога да спя, като си спомня как се чувствах вътре в тебе, колко прекрасно ухаеш. Само съвестта ми ме спира да не се любя с тебе.

— Съвестта ти ли? — запита недоверчиво Кити. — Не знаех, че имаш.

Устните му се извиха в усмивка.

— Понякога съвестта ми се обажда. Най-вече, когато ми се иска да мълчи. Искам да се любя с тебе точно сега, но се тревожа как ще реагира Бърт, когато научи, че съм спал с дъщеря му, без да й предложа брак. Което, разбира се, няма вероятност да направя. Няма на света жена, заради която бих се разделил със свободата си.

— Какво те кара да мислиш, че ще ти позволя пак да се любиш с мене? — запита настръхнала Кити. — Може да не знам много за отношенията между мъжете и жените, но съм достатъчно умна, за да разпозная страстта. Веднъж допуснах грешка, Райън, втори път няма да я допусна. Няма да стана твоята курва, а после да претендирам, че съм невинната дъщеря на Бърт Лаури. Освен това, няма мъж, на когото да повярвам достатъчно, за да се омъжа за него.

— По-добре поспи — изрече намусено Райън, докато се обръщаше на другата страна. — Не знам какво ще правим с това безбожно привличане, което усещаме един към друг — измърмори почти шепнешком.

Кити го чу и се запита същото. Беше привлечена към него още от самото начало, още докато се правеше на момче. Би умряла, преди да му каже, че това, което сега изпитваше към него, е много повече от просто привличане. Той беше завладял сърцето й и беше накарал тялото й да го желае. И сега тя трябваше да страда до края на живота си заради едничката нощ на блаженство, която беше споделила с него.

Най-накрая сънят дойде и с него сънищата, които я поставяха в обятията на Райън — точно където искаше да бъде.

Според Райън пътуването до Тусон, ако не се случеше нещо непредвидено, щеше да отнеме три или четири дни ускорена езда. Кити се страхуваше от пътуването поради много причини. Всеки изминал ден щеше да я отвежда все по-близо до мъжа, който беше оставил майка й с дете в корема и не се беше обърнал назад. Недоверието й към мъжете беше се породило, когато баща й беше изоставил майка й, и не беше отслабнало през годините, изживени като доведена дъщеря на Дики Джонсън. Кити и майка й се бяха научили да живеят в страх от лошите му настроения и тежката му ръка.

Спряха рано на следващата вечер при река Санта Крус. Мястото беше спокойно, наблизо имаше достатъчно вода, в която да се изкъпят. Кити усещаше тялото си набито с пясък; дори по дрехите й имаше слоеве скърцащ прах. Нямаше търпение да се изтърка от глава до пети и да си измие косата, която беше пораснала почти до раменете, откакто вече нямаше нужда да я реже с ножа си. Запита се дали Райън го е забелязал.

— Може ли първо да се изкъпя? — запита Кити, след като слязоха от седлата и се погрижиха за конете.

Можеше да се закълне, че го чува да изстенва.

— Къпи се, докато аз уловя нещо за вечеря. Не се отдалечавай много от лагера.

Тя взе сапун, кърпа и един кат дрехи, докато Райън се отдалечаваше към горичката от мескити и високи кактуси.

— Пази се от змии — подвикна той през рамо.

Кити потръпна. Беше нощувала в палатка достатъчно често досега, за да уважава всички пълзящи твари. Включително гущери и скорпиони.

Повървя малко покрай брега и намери съвършеното място за къпане. Седна на един камък, събу ботушите си, свали мръсните дрехи и нагази във водата, стиснала парчето сапун. По това време на годината реката не беше дълбока и тя можа да нагази почти до средата, където водата се плискаше около ханша й. Коленичи на пясъчното дъно, наведе глава назад и потопи косата си, за да я намокри. Докато сапунисваше мократа си коса, чу два изстрела и се усмихна, а устата й се напълни със слюнки от предвкусването на печения дивеч.

Блажено плакнеше сапуна от косата си след първото измиване, когато чу някакъв шум. Отми сапуна от очите си и хвърли поглед зад гърба си, но не видя нищо друго, освен кактуси и мескити. Чувствайки се като глупачка, продължи да се къпе. След няколко секунди пак чу шума. Извърна се и едва не припадна, като видя група индианци да стоят на няколко ярда от брега на реката.

Кити имаше опит със змиите и пълзящите твари, но не знаеше нищо добро за индианците и затова я беше страх от тях. Бандата на Бартън се беше натъквала няколко пъти на индианци и ги беше прогонвала. Но с Йехс едва се спасиха веднъж от едни индианци и тя никога нямаше да го забрави. Този път обаче беше сама и безпомощна, нямаше как да се защити от въоръжените воини.

Кити последва първия си порив и нададе писък.

Райън се върна в лагера с два тлъсти заека. Тъй като Кити още не се беше върнала, той ги одра и ги изкорми, запали огън и ги наниза на пръчки, за да ги опече. После тръгна към реката, за да се измие.

Не видя Кити и предположи, че се поотдалечила от лагера, за да се изкъпе. Усмихна се на мисълта, че е била достатъчно умна да се отдалечи от полезрението му. Усещаше как се втвърдява само като си помисли за голата Кити, плискаща се във водата.

Смъкна мръсната си риза и изтри с нея лицето и ръцете си. После се върна в лагера, възнамерявайки да се изкъпе по-късно. Внезапно един писък процепи въздуха. Райън усети как космите на тила му настръхват, когато позна гласа на Кити. Пусна ризата и хукна, а сърцето му биеше диво. Страхът, който чувстваше, беше неописуем. Ако нещо се случеше с Кити, никога нямаше да си го прости.

Затича покрай реката, насочвайки се натам, откъдето се беше чул писъкът, като я викаше по име. Тя не отговори. Обезумял, най-накрая я видя да стои насред реката, кръстосала ръце пред гърдите си. Не можеше да разбере дали е наранена, или просто е уплашена, затова откопча кобура, хвърли го на земята и нагази във водата.

Тя трепереше неудържимо, когато той стигна до нея. Той я прегърна здрави, опитвайки се да разбере какво му казва.

— Ин… ин… индианци — заекна тя.

Беше обезумяла от страх и Райън я притисна още по-силно.

— Индианци ли? — запита той, когато най-накрая разбра. — Къде?

Тя посочи мястото, където индианците стояха сред мескитите.

— Там.

Той ги видя и направи гримаса.

— По дяволите! Оставих си пистолета на брега. Можеш ли да вървиш?

Кити кимна и Райън тръгна с нея към брега. Изведнъж той чу един от индианците да вика нещо и спря.

— Виж — извика с облекчение. — Показват, че намеренията им са мирни. Приятелски настроени са. Брат ми Чад понаучи разни неща за тях, когато бяха задържали като заложници съпругата му Сара и сина й Абнър. Сигурно са тръгнали на лов и не са могли да устоят да не погледат как една красива жена се къпе.

Райън обаче остана нащрек и след като те се обърнаха и изчезнаха така тихо, както и бяха се появили. Чувстваше как Кити трепери и ръцете му се стегнаха около нея. Воините бяха поне шестима. С Кити нямаше да имат никакъв шанс, ако бяха решили да ги нападнат. Но той не й каза това. Тя още трепереше, още беше бледа и изплашена, когато стигнаха до брега.

Райън обви кърпата около голите й рамене, после се наведе, за да вземе оръжието си.

— Ще ти събера дрехите — каза той, докато закопчаваше кобура.

— Не! — извика тя, вкопчила се в него. — Не им вярвам. Заведи ме в лагера, моля ти се. Можеш да вземеш дрехите ми по-късно.

— Тръгнаха си, любов моя — зауспокоява я той. — Ако имаха намерение да ни нападнат, сега и двамата да сме мъртви.

Усети я как трепери, долови сковаността на крайниците й и я взе на ръце.

— Не мислех, че нещо може да те изплаши — пошегува се той. — Ти самичка наемете един пиян говедар, какво те кара да мислиш, че не можеш да победиш няколко индианци?

— Не е смешно, Райън — намуси се тя. — С Леке веднъж едва се измъкнахме и няма да го забравя. За малко не умряхме.

Ръцете й се стегнаха около врата му и Райън усети възбуждащото притискане на голите й гърди до своите, също голи. Само ако знаеше тя колко много му харесва това, веднага щеше да скочи от ръцете му.

— Няма да се върнат — закле се той. — Вече можеш да се отпуснеш.

Стигнаха до лагера и той я остави да се плъзне по тялото му, докато стъпи на земята. Усещането беше истинско изтезание. Кърпата не скриваше почти нищо от голата й красота и Райън почувства как членът му се втвърдява и щръква срещу корема му. Той изстена, пожелавайки си тя или да облече нещо, или да му позволи да я люби. Но за негова изненада тя не помръдна. Очите й бяха приковани в неговите. Той прочете крещящо желание в тях и усети как самообладанието му се разпада. Ако тя не помръднеше сега, той нямаше да поеме отговорността за действията си.

— Кити, ако не престанеш да ме гледаш така, ще ти дам онова, което и двамата очевидно искаме.

Кити не можеше да отмести поглед, не можеше да помръдне, дори да искаше. Беше привлечена от горещия му поглед като пеперуда от пламък. Очите му горяха от желание и тя почувства твърдата издутина на секса му да напира под материята на панталоните му. Съзнанието, че той я желае, накара собствената й жажда да излезе извън контрол. Тя се притисна към него, усещайки влага да се събира в сърцевината и, докато тялото й се приготвяше за любов. Гърдите й натежаха; зърната й бяха станали на камъчета, издути и твърди, стегнати пъпки.

Смутена от жаждата си, тя се извърна от него. Не биваше той да вижда колко много го желае. Беше си обещала, че това няма да се повтори, но ето че едва не го молеше да се люби с нея. Дали той го съзнаваше? Имаше ли някаква представа колко много го желае?

Тогава тя усети ръцете му на раменете си, усети го как я обръща рязко.

— Сериозно се съмнявам, че някой от нас двамата има сили да се бори с това, котенце — прошепна той на ухото й. — Привличането е по-голямо от двама ни. Аз те искам. Ти ме искаш. След два дни ще стигнем, там, накъдето сме се запътили. Чуждо обкръжение, нови преживявания, няма да имаме време или желание да се отдаваме на взаимното привличане. Когато започнеш нов живот с баща си, без съмнение ще гледаш на това като на приятен спомен. Това, което искам да ти кажа, любов моя, е, че не бива да си го отказваме сега. Да вземаме това, което можем, докато можем, да вкусваме удоволствието.

Приятен спомен, помисли вяло Кити. Само това ли ще бъде тя за Райън? Кратко преживяване на споделена страст и силно желание? Би ли могла да живее с това? Имаше ли силата да му откаже, когато го желаеше толкова отчаяно, колкото и той нея?

Тя все още обмисляше отговора, когато Райън я вдигна на ръце и я отнесе към постелките, които беше разстлал. Положи я на одеялото и я покри с тялото си. Тя усети натиска на твърдия му секс срещу нейната мекота и не можа да възпре тихия стон, който се изплъзна от гърлото й.

Устата му покри нейната, открадвайки дъха й, заменяйки го със своя. Устата й се отвори за настоятелния му език, наслаждавайки се на мъжествения му вкус и аромат. Тя отвърна на целувката му, пъхна пръсти в гъстата му копринена коса. Ако трябваше да целуне хиляда мъже, винаги би разпознала Райън по неповторимия му вкус. Той пое езика и в устата си и тя потръпна. Изстена протестиращо, когато устата му се отдели от нейната, прокарвайки пътека от топли, влажни целувки по челюстта й и надолу по гърлото, като спря, за да близне бързия пулс, издаващ ритъма на насладата й.

Той премести тялото си и устата му се плъзна надолу към гърдите и, обливайки с нежно внимание пулсиращите и гърди и издутите зърна, което ги караше да туптят болезнено и да се издуват. Но не се задържа там, колкото и да се гърчеше Кити под него, колкото и да стенеше от наслада. Тя затаи дъх, когато течният огън на неговата уста продължи пътя си надолу върху корема й. Кити усети как мускулите й подскачат, когато езикът му започна да описва сложни пътеки по корема й, да кръжи около пъпа й, а после да завладява горещата й, пулсираща сърцевина.

Тя извика:

— Райън, какво правиш? Искам те в мене.

— Още не — измърмори той, като вдигаше глава и й се усмихваше. — Има много начини да се прави любов. Искам да ти ги покажа всичките в краткото време, което ни остава да бъдем заедно. Не ме спирай, котенце. Няма да те нараня. Вярвай ми.

Тя се запита на колко ли жени Райън е казвал да му вярват. Повече, отколкото би могла да преброи, беше готова да се обзаложи. Но нямаше сили да го спре. Искаше… всичко.

Райън вероятно беше усетил неохотното й съгласие, защото сведе глава и продължи с еротичното мъчение. Когато езикът му раздели златистите къдрици, предпазващи нейното хълмче, тя се изви силно нагоре, шокирана от това, което той смяташе да прави, и мислейки, че трябва да е сгрешила, като си е помислила, че той ще има такива грешни помисли. Тогава той разтвори краката й, раздели нежните й гънки с пръстите си и допря устата си до едно място, толкова напрегнато чувствително, че тя подскочи и извика.

— Райън! Не! Не можеш!

Той й показа с действия вместо с думи, че може да направи точно това, което възнамеряваше, докато държеше бедрата й разделени и се наслаждаваше на хлъзгавата й плът с уста и език. Тя задиша неравно, сърцето й бумтеше, а местата, който той умело докосваше с език, пулсираха. Огън плъпна по вените й, събирайки се в най-нежните й места. Когато Райън пъхна един пръст в нея, напрежението избухна в неспиращи вълни наслада.

Все още в кулминацията си, тя не осъзна, че той е свалил панталоните си, докато не почувства космите по гърдите му да се плъзгат нагоре по собствената и гладка плът. Силни контракции още вибрираха в нея, когато усети главичката на секса му да напира към нейния отвор. Тя разтвори треперещите си крака и той се плъзна напред, изсъсквайки облекчено в ухото й, докато навлизаше дълбоко в нея. Започна да се движи и всяка свързана мисъл изчезна от главата й. Кити нямаше представа, че тялото й може така бързо пак да се възбуди. Първата й кулминация беше толкова задоволяваща, че никога не би повярвала, че е възможно да постигне втора. Но Райън й доказваше колко е грешала.

Да го усеща в себе си беше съвършено блаженство. Докато устата и ръцете му я възбуждаха, а сексът му я отвеждаше все по-близо до експлозивния край, Кити осъзнаваше, че никога няма да обича друг. Стисна седалището му, почувства го как се напряга, докато продължаваше да влиза и да излиза. Втората й кулминация я удари, отнесе я, разпиля сетивата й, тя стана крехка и се разпадна на милиони искрящи парченца. Чу тежкото дишане на Райън, усети го как се вцепенява, почувства мократа струя на горещото му семе да се излива в нея, докато той крещеше името й.

Кити пое тежината му, когато той се отпусна върху нея. Пожела си да останат да лежат така завинаги, но знаеше, че не бива да иска невъзможни неща. Райън не беше от мъжете, които може да имаш завинаги. Тя трябва да потърси друг мъж, когото да обича. За съжаление, Райън беше единственият мъж, когото желаеше. Беше отдала сърцето си на мъж, който щеше да го стъпче, ако тя не съумее да го защити както трябва.

Райън се търкулна до нея и придърпа едно одеяло върху им.

— Няма да се изненадам, ако зайците са прекалено жилави за ядене — забеляза той. — Не мърдай, ще ида да ги видя — каза, когато тя понечи да се надигне. — Много яздихме в последните два дни. Сигурно си изтощена.

— Яздила съм и по повече — каза тя, припомняйки му за живота й извън закона.

Той й отправи крива усмивка.

— А любила ли си се след цял ден усилена езда?

— Знаеш, че не съм.

— Тогава си почивай. Ще сложа кафе, ще отворя кутия боб и ще те повикам, когато всичко бъде готово.

Райън обу панталоните си и отиде да се погрижи за зайците. Трябваха му няколко минути насаме, за да помисли. Безпокоеше го скоростта, с която Кити ставаше все по-важна за него, но се тешеше с мисълта, че мисията, което беше поел, приближава към края си. Доста успешно, помисли, горд от постижението си. Интуицията му казваше, че ако остане в компанията на Кити повече, отколкото е абсолютно необходимо, няма да бъде благоразумно. В действителност, ще бъде направо опасно. Кити имаше начин да го пленява на лично равнище. Колкото повече се любеше с нея, толкова повече я желаеше. Реакцията му спрямо нея беше необичайна и съвършено нехарактерна за него.

Въпреки предупредителните камбани в главата му Райън знаеше, че ще се откаже от всякаква предпазливост и ще се люби с Кити толкова често, колкото тя му позволи.

— Последиците да вървят по дяволите — измърмори той.

Имаше много опит в отдалечаването от връзки, когато започнеха да затъват. Защо с Кити да е различно? Защо да не се умори от нея, както се беше уморявал от другите? Щом дойдеше време, просто щеше да си тръгне, без да поглежда назад. Райън Женкаря го биваше най-много в това. Но точно сега всичко, за което можеше да мисли, беше сладкото тяло на Кити и насладата, която му беше дала. Имаше още много време, преди да се наложи да си тръгне.