Кони Мейсън
Дивачката (6)

5

Райън мина границата и влезе в Аризона два дни след като беше напуснал бандата на Бартън и поне десет дни след Кит. Беше се опитал да се постави в нейното положение, докато мислеше къде би могла да отиде. Можеше да е отишла дори в Тексас или Ню Мексико, ако наистина е искала да заличи следите си, помисли си той. Но колкото повече се занимаваше с това, толкова повече се убеждаваше, че тя ще отиде на място, което познава добре, например в Тумбстоун. Смяташе, че тя има някакви пари, иначе изобщо не би заминала. Но колко пари можеше да има? Със сигурност не чак толкова, че да й стигнат за повече време.

Пурпурни сенки надвисваха над прашните улици и скупчените кирпичени и дървени постройки, когато Райън влезе в Тумбстоун. Беше си обръснал брадата и се надяваше да не го идентифицират като един от мъжете, ограбили банката заедно с бандитите на Бартън. Всъщност, разчиташе на това.

Първата му спирка беше кръчмата „Дребна миза“. Гърлото му беше пресъхнало и имаше нужда от една бира, за да утоли жаждата си. Помещението беше претъпкано с шумни, груби посетители и той бързо допи бирата си, а после се запъти към бръснарницата и банята, защото отчаяно се нуждаеше от баня, бръснене и подстригване. След един час излезе като нов човек, прясно обръснат и подстриган, с чисти дрехи. Остави мръсните си дрехи в китайската пералня и тръгна да търси ядене.

Кафенето беше претъпкано и не му хареса особено, защото беше свикнал с чудесните яденета на готвачката у дома в Драй Гълч. Забеляза кръчмата „Колелото на късмета“ от другата страна на улицата и видя, че рекламира домашни ястия наред с обичайните питиета и хазартни игри. Пресече улицата и бутна летящите врати. Забеляза една празна маса и веднага се настани.

Дотърча една закръглена блондинка и той поиска менюто. Тя му го донесе и след като го прегледа, Райън си поръча бифтек алангле, картофено пюре, чиния боб и бира. Докато чакаше яденето, отпиваше от бирата и лениво се оглеждаше из помещението. Първото му разсеяно впечатление беше, че няма нищо, което ма привлече интереса му, затова се облегна назад, нахлупи шапката над лицето си и задряма, чакайки яденето да пристигне.

Кити обслужваше един клиент в другия край на помещението, когато Нели дойде при нея и й подаде една табла.

— Ще занесеш ли това на клиента на масата в ъгъла, Кити? — запита тя. — Имам друга поръчка, трябва да я занеса веднага.

Кити взе таблата от нея.

— Да, днес е доста оживено.

— Така е, иска ми се да поседна малко. Не съм сядала и за минутка, откакто дойдох в шест часа. Радвам се, че реших да си легна самичка довечера — каза тя, смушквайки Кити в ребрата, — ако ме разбираш.

Кити знаеше точно какво има предвид Нели. Знаеше със сигурност, че е единствената сервитьорка, която не печели допълнително, като спи с клиенти. Господ знае, че беше имала много възможности за няколкото дни, откакто беше започнала да работи в „Колелото на късмета“.

Кити балансираше с таблата, промъквайки се към масата, и умът й бродеше безцелно, докато мислите й се въртяха около все по-растящото й нежелание да работи в „Колелото на късмета“ и какво може да направи по този въпрос. До момента нямаше никакъв избор.

Стигна до масата и остави таблата. Хвърли разсеян поглед към клиента, забелязвайки, че е нахлупил шапката си над очите и май спи. Прочисти гърлото си и изрече:

— Ето яденето ви, господине.

Райън позна гласа й, преди да отвори очи и да я види. Вдигна глава и бутна шапката назад. Зяпна, шокиран до дън душа при вида на ослепително красивата жена с невероятна фигура, която стоеше пред него. Беше приятно закръглена и съблазнително нагласена в червена сатенена рокля. Късите й къдрици бяха вързани на тила с панделка, който не успяваше да попречи на непокорните кичури да се къдрят около елфското и личице. Колкото и често да беше мислил за нея в последните дни никога не си я беше представял така. Тя беше примамливо прелестна. Съблазнително видение, което да навестява сънищата на някой мъж. И работеше в кръчма!

— Господи, ти си! — изрече Райън, когато най-накрая си възвърна дар слово. — Какво, по дяволите, правиш на такова място?

Кит го изгледа така, сякаш искаше да припадне. Лицето й изгуби всякакъв цвят, докато името й изхвръкваше с трепет от безкръвните й устни.

— Райън. Аз… аз… ти какво правиш тук?

— Търся те. Но това е последното място, където очаквах да те намеря. В кръчма ли работеше, като се хвана с Леке?

Ъглите на устата й се извиха надолу.

— Мисли каквото си искаш — изсъска тя. — Не очаквах да те видя отново. Когато зарязах Бартън, отрязах всякакви връзки с мъже като тебе. Върви си, Райън.

И тя се извърна.

Той я хвана за ръката.

— Не, не, няма да те пусна. Трябва да поговорим. Кога свършваш работа?

— Няма какво да ти казвам. — Тя се опита да се освободи, но той я държеше твърде здраво. — По дяволите, Райън, пусни ме!

— Този мъж безпокои ли ви, госпожице Кити?

Райън изгледа свирепо мъжа, който го беше заговорил.

— Вие кой сте, по дяволите?

— Собственикът на това заведение. Предлагам да оставите госпожица Кити на мира. Не позволявам грубо държание в „Колелото на късмета“. Можете да си довършите яденето, ако се държите прилично. Развлечението, което търсите, се намира във всеки публичен дом в града.

Райън колебливо освободи ръката на Кити.

— Госпожица… Кити… стари познати сме. Не бих я наранил за нищо на света.

Марлоу го изгледа от упор.

— Дано да е така.

Обърна се и се отдалечи. Кити понечи да го последва.

— Говорех сериозно, Кити — извика Райън. — Трябва да поговорим. Ще те чакам.

— Ще има да чакаш — отвърна тя, докато се отдалечаваше. — Нямам работа с бандити.

Райън продължи да се навърта около кръчмата, докато вече не можеше да понася да гледа как неприятни мъже точат лиги след Кит… не, Кити. Тя сега се наричаше Кити. Трябваше да го запомни. Независимо как беше решила да се нарича, на Райън му беше трудно да гледа как Кити се дърпа от всички пияни мъже, които се опитват да я щипят и да я потупват въпреки отчаяните й усилия да се изплъзва от нахалните им ръце.

Наистина ли и харесваше да я опипват? Не му беше приятно да мисли така. Мисълта мъжете да я използват като курва го вбесяваше. Почти беше престанал да смята, че тя е мадамката на Леке. Изглеждаше логично тя да е в действителност Катрин, доведената му сестра, точно тази жена, която беше издирвал. Идеята, че Леке е взел със себе си малката Катрин след смъртта на Дики Джонсън, беше понятна. Но ако Кити не потвърдеше идентичността си, положението му си оставаше все същото, както когато беше започнал издирването.

В някои отношения беше станало по-зле. „Момчето“ Кит го беше изкушавало и съблазнявало от мига, когато беше прозрял маскировката й. Не можеше да погледне към нея, без да я пожелае. Беше видял колко е красива под напластената мръсотия, но нямаше понятие как изглежда, облечена в пола и фуста. Кожата й беше сметанена и безупречна, косата й сега блестеше, засрамвайки самото слънце. Дори и къса, косата й беше красива — съвършена рамка за прекрасните й черти.

Райън се опита да не се взира в пълните й гърди, но всеки път, щом тя поднесеше халба бира на някой клиент, те почти изскачаха от роклята й. Как да не гледа? Не беше единственият мъж в помещението, който да се взира в закръгления й бюст, и трябваше да призове цялата сила на волята си, за да не я метне на рамо и да я отнесе, преди да е станала още по-голямо зрелище. Но кой беше той, че да заповядва на малката разбойничка? Може би греши в предположението си, че Кити е Катрин, и може би на нея този живот й харесва.

Малката пакостливка просто си проси белята, реши Райън, а той беше точно мъжът, който можеше да й я осигури. Не можеше да превъзмогне себе си. Да спи с Кити изведнъж стана негова житейска мисия. Кит, Кити, Катрин. Развратница или невинна нямаше никаква разлика. Райън не можеше да си спомни някога толкова отчаяно да е желал някоя жена, както желаеше Кити. Не си спомняше и когато някоя жена е влизала под кожата му толкова бързо.

Райън подлудяваше, наблюдавайки Кити, затова плати сметката си и излезе. Беше научил къде е старата къща на Дики Джонсън при предишното си посещение в Тумбстоун и се отправи натам. Дори в тъмнината можеше да различи, че къщата почти не се променила, и предположи, че това е работа на Кити. Трябваше обаче още много работа, но той веднага забеляза, че прозорците са поправени, за разлика от последния път, когато беше видял къщата.

Светлината на една самотна лампа се виждаше през един от предните прозорци, фар в тъмнината, който да приветства Кити, предположи Райън. Поведе коня си към задната част на къщата и го върза до коня на Кити, съвсем близо до една крехко сено. После насочи вниманието си към къщата, провери задната врата и видя, че е заключена. Не се опита да влезе през предната, защото осъзна, че и тя ще е заключена. Когато намери задните прозорци зарезени, заобиколи отстрани. Имаше късмет. Откри, че прозорецът на спалнята е затворен, но не е добре зарезен, защото резето не беше поправено както трябва. Отвори прозореца и влезе в стаята.

 

 

Кити беше изтощена, когато излезе от кръчмата. Шериф Ърп тъкмо правеше обиколката си и предложи да я изпрати до дома й. Кити охотно прие, защото с основание очакваше Райън да се върти около кръчмата, и се надяваше да си е отишъл, щом е видял шерифа. Честно казано, тя се надяваше той да е достатъчно умен, за да не се набива на очи в Тумбстоун. Хората на закона имаха добра памет, а тя знаеше, че ще си спомнят и обира на банката, и бандата на Бартън. Едва не припадна от облекчение, когато не зърна никъде Райън.

Кити се опитваше да се самоубеждава, че не се интересува какво е станало с този разбойник, че животът й ще бъде по-прост без него и подобните му, но сърцето й отказваше да слуша. Нещо у Райън Дилейни й говореше на дълбоко емоционално ниво, с което тя не беше готова да се занимае. Може би никога нямаше да бъде готова за това.

Кити благодари на шериф Ърп за изпращането, когато стигнаха до къщата й. Той учтиво докосна периферията на шапката си и я остави пред вратата. Кити извади ключа от джоба си, отключи вратата и влезе вътре, благодарна, че се беше сетила, преди да излезе, да запали лампа. Вдигна лампата и застана насред стаята, опитвайки се да определи какво не е наред. Нещо бодеше тила й, тръпка пробяга по гръбнака й, всичките й сетива затрептяха в някакво предчувствие.

Погледът й се насочи към тъмнината оттатък кръга светлина, хвърляна от лампата, но не видя нищо, не чу нищо. Само дето не можеше да отхвърли чувството, че не е сама. Пропъждайки неоправданите си страхове, тя влезе в спалнята и остави лампата на нощната масичка. После наля вода в легена от една кана, за да се измие. След като хвърли още един бърз поглед наоколо, свали обувките, чорапите, роклята, фустите и ризата и плисна малко вода на лицето, врата и ръцете си. Щеше да продължи с миенето, но бодящото усещане по дължината на гръбнака й все повече се засилваше.

Чу шум някъде в тъмните сенки на стаята и се извърна от умивалника, притискайки кърпата до гърдите си. Чу задавен звук, сякаш някой изстена от болка. Посегна към заредения пистолет, който държеше в нощната масичка, и зашеметена откри, че го няма. Изригна една ругатня.

— Това ли търсиш?

Райън излезе от сенките и пристъпи в светлия кръг, толкова близо, че тя можеше да усети неповторимата му миризма на кожа и мускус. Пистолетът й почиваше в дланта му. Той я го подаде и тя го сграбчи моментално.

— Мислех, че може първо да стреляш, а после да задаваш въпроси, затова си позволих да го изпразня — каза той.

Отвори другата си ръка, разкривайки шестте куршума от празния пълнител. Пусна ги небрежно на пода.

— Проклет да си! — изсъска Кити. — Как смееш да нахлуваш в дома ми. Казах ти, че няма за какво да говорим. Искам да забравя, че изобщо някога съм имала вземане-даване с разбойници като тебе и бандата на Бартън. Разправиите с разбойници ми стигат за цял живот, че и отгоре.

Погледът на Райън се плъзна по дължината на голото й тяло и той усети смущаващо стягане в слабините си. Взря се в краката й. Дълги, стройни и изящни, но той не можеше да мисли за нищо друго, освен за онова нежно място там, където се срещаха тези прекрасни крайници. Устата му пресъхна и той преглътна конвулсивно. Прочисти гърлото си и вдигна поглед към лицето й, опитвайки се да се съсредоточи върху нещо друго, освен върху пулсиращата си ерекция.

— Имам чувството, че криеш нещо от мене, Кити. Какво?

— Ако настояваш да водим този разговор, обърни се, за да се приведа в приличен вид — каза тя.

— Няма нужда. Вече съм те виждал.

Кити пребледня.

— Лъжец!

— Проследих те до потока една нощ. Мислеше, че съм си легнал. Наблюдавах те, като се събличаше. Имаш прелестно тяло, Кити.

— Какъв мъж си ти, по дяволите, да се промъкваш и да шпионираш така жените?

— Любопитен — изрече Райън без никакви угризения. — Знаех, че не си момче, и исках да видя с очите си какво се крие под онези мръсни парцали, които носеше. Прекалено си красива, за да се правиш на момче.

— Не ме е грижа какво си видял тогава — изфуча Кити. — Обърни се.

Той й отправи обезоръжаваща усмивка.

— Много добре. Приведи се в приличен вид, макар че не мога да отрека, че те предпочитам в сегашния ти вид.

— Иска ти се — изръмжа тя, докато грабваше нощницата си.

Когато Райън се обърна, тя бързо нахлузи широката бяла нощница. Тя се спусна чак до босите пръсти на краката й.

— Сега можеш да гледаш.

Райън се обърна и избухна в смях.

— Колко скромно и прилично, Кити. — Приближи се към леглото и седна. — Можеш да дойдеш при мене, вероятно ще отнеме повечко време.

Кити го изгледа недоверчиво и приседна колкото можа по-далече от него в ограниченото пространство на леглото.

— Казвай каквото имаш да казваш и си върви.

— Не е толкова лесно. Не съм сигурен откъде да започна.

— Отначало ще е най-добре. Давай бързо. Уморена съм. На крак съм от шест часа вчера вечер. Вече минава два часа след полунощ.

— Кит… Кити, мисля, че най-добре е да започна, като ти кажа, че не съм разбойник. Никога не съм нарушавал закона. Аз съм фермер от Монтана. Имам двама братя, които ще ме убият, ако разберат в какво съм се забъркал.

— Сигурно ме мислиш за наивна глупачка, Райън Дилейни. Забрави ли онзи банков обир, в който участва? Според моите правила това те прави разбойник.

— Обратно на това, което си мислиш, през онзи ден не бях в Тумбстоун, за да ограбвам банката — обясни Райън. — Банковият чиновник ме взе за разбойника, описан в обявата отвън на стената. Признавам, че има някаква прилика, но повтарям, не съм разбойник. Бях в банката, за да тегля пари от сметката си.

— Това е чиста глупост — нападна го Кити. — Защо поиска да се присъединиш към бандата, ако си бил невинен страничен свидетел?

— Заради Леке Джонсън.

— Леке? Какво общо има Леке е цялата работа? Не разбирам, по дяволите, защо толкова се интересуваше от Леке и семейството му.

— Езикът ти, Кити, е ужасен. Но ще говорим за това по-късно. Просто ми кажи защо не искаш да говориш за любовника си.

Кити скочи на крака.

— Нищичко не знаеш за мене! Не съм проститутка. Леке ми беше…

— Беше ти какъв? — настоя Райън.

По един или друг начин щеше да изтръгне истината от нея.

— Какво те интересува?

— Не давам и пукнат цент за Леке Джонсън, но месеци наред търсех доведената му сестра. Надявах се той да ми каже къде да намеря Катрин. Тя била изчезнала преди шест години. Чух, че Леке се е сдушил с бандата на Бартън, и когато те ограбиха банката, се случих точно там и сякаш съдбата ми даде възможността, която търсех. За съжаление, не бях предвидил, че Леке може да бъде убит. Когато научих, че Кит и Леке са били близки като братя, помислих, че Кит може да ми каже това, което исках да узная. Знаех, че се излагам на опасност, когато поисках да се присъединя към бандата, но не можех да разочаровам един умиращ.

Лицето на Кити се превърна в маска на недоумение.

— Умиращ ли? Говориш с гатанки. Какво искаш от Катрин?

— Ти ли си Катрин? — запита направо Райън. — Подозирах го от известно време. Няма смисъл да отричаш. Или си доведената сестра на Леке, или си неговата любовница. Няма друго обяснение за маскирането ти като момче и за това, че си се движила с Леке и бандата. Мога да разбера нуждата му да те пази, ако си му роднина, но мога да приема и причината да иска да те държи при себе си, ако си негова любовница.

— Защо търсиш Катрин? — запита предпазливо Кити.

Райън се опита да се съсредоточи върху въпроса й, но плътните й устни все го разсейваха. Бяха присвити замислено, и той си спомни колко сладки бяха, когато ги беше целунал. Запита се какво ще направи тя, ако я дръпне в обятията си и започне да я целува, докато устата й омекне и се отвори за него. Искаше да усети гърдите й да се притискат към неговите, искаше да се настани в люлката на нежните й бели бедра. Искаше да зарови болезнено втвърдения си секс в онова горещо влажно място между краката и.

— Райън, зададох ти въпрос.

Райън накара ума си да се отдалечи от тези мисли и се опита да се съсредоточи върху разговора. Трябваше му един миг, за да си припомни въпроса й, и още един, за да се почувства достатъчно съсредоточен, за да отговори.

— Просто правя услуга на един човек на смъртно легло — обясни той. — Родният баща на Катрин я търси. Бърт Лаури активно търсеше Катрин, след като получи писмо от една жена на име Рина. Едва от писмената й изповед той научил, че има дъщеря от Рина, от отдавнашната им връзка. Рина пишела, че няма да живее още дълго, и молела Бърт да дойде и да вземе дъщеря си. Не вярвала, че Дики Джонсън ще отглежда добре момичето след смъртта й. Когато Бърт изпратил човек в Тумбстоун да намери Катрин, тя била изчезнала и никой не знаел къде е.

Устата на Кити се отвори и очите й се разшириха от смущение.

— Лъжеш.

— Защо да лъжа? Готова ли си да признаеш, че ти си Катрин Лаури?

Брадичката на Кити се вирна упорито.

— Аз съм Кити О’Шей.

— О’Шей — повтори Райън. — Моминската фамилия на Рина е О’Шей. Тя е майка ти, нали?

— Проклет да си! Кой ти е дал позволение да се месиш в живота ми?

— Значи ти си Катрин Лаури.

— Не знам дали съм или не съм — отговори Кити. — Мама никога не ми е казвала името на баща ми. Просто знаех, че това не е Дики Джонсън. Тя се опита да ми го каже няколко дни, преди да умре, но тогава беше много отслабнала.

— И не си питала преди това? — запита Райън.

— Не! — избухна тя изненадващо за него. — Не исках да имам нищо общо с мъжа, който направил дете на майка ми и после я оставил да се грижи сама за себе си. Тя се омъжила за Дики, защото нямало кой да й помогне, след като леля й я изпъдила. Това беше най-лошата грешка в живота й. Щеше да има по-добър живот, ако беше търкала подове. Дики пиеше и проиграваше всеки цент, спечелен в конюшнята, където работеше, когато биваше трезвен. Мама переше чуждо, за да има храна на масата. Дики биеше майка ми, когато се напиеше, после обърна тежката си ръка и към мене. — Тя се изчерви и погледна настрани. — След като мама умря, той искаше от мене повече, отколкото бях склонна да дам. Казваше, че съм достатъчно пораснала, за да заема мястото на мама в леглото му. Зарадвах се, когато го убиха! — извика тя. — Дори това да означаваше, че трябва да оцелявам със собствени сили. Никога няма да простя на баща си, че заради него с мама преживяхме такъв ад.

Сърцето на Райън се разтуптя, когато Кити захлипа в шепите си, сякаш спомените бяха повече от това, което можеше да понесе.

— Не плачи — заувещава я той.

Вдигна брадичката й и изтри сълзите й с палците си. Невинният жест доведе до нещо по-интимно, когато той погали бузата й с кокалчетата на пръстите си.

— Разкажи ми за Леке — подкани я той. — Как се държеше с тебе? Не сте били кръвни роднини, но връзката помежду ви може да е била… от интимен характер.

Кити изфуча гневно.

— Не съм му била любовница, ако това намекваш. Леке винаги се е отнасял към мене като към малката си сестра. Не го познавах много, защото напусна дома, когато бях много малка. Отведе ме, когато ме намери сама след смъртта на Дики. Не беше най-добрият брат, но ме защитаваше, все едно сме от една кръв.

— Не бих казал, че да живееш с разбойници представлява закрила. Треперя, като си помисля какво щеше да стане, ако някой от бандата на Бартън беше открил, че си жена. Мислиш ли, че Леке щеше да може да те защити от трима мъже?

Кити вдигна рамене.

— Опитвах се да не мисля за това. Пък и с Леке щяхме да си тръгнем, когато той спестеше достатъчно пари. Щеше да ме заведе у дома, да поправи къщата на Дики и да ме настани в Тумбстоун, докато си намеря съпруг. За съжаление не го биваше много в спестяването на пари. Аз събрах колкото можах, затова успях да си тръгна. Бандата ядоса ли се, че се изпарих така изведнъж?

— Може да се каже. Сигурно са бесни. И аз си тръгнах като тебе. Изчаках те няколко дни, но като не се върна, реших да тръгна да те търся.

— Защо реши да ме търсиш в Тумбстоун?

— Просто предчувствие. Къде другаде щеше да идеш? Предлагам ти възможност да оставиш този живот и трудностите му зад гърба си, Кити. Ще те отведа в Тусон, за да се срещнеш с баща си. Бърт иска да види дъщеря си, преди да умре.

Кити се вгледа вцепенена в него. Той изглеждаше тъмен, опасен и по-скоро разбойник, отколкото фермер.

— Не отивам никъде с тебе, Райън Дилейни. Лично аз смятам, че Бърт Лаури може да върви по дяволите — изригна тя непочтително. — Никога не съм искала да знам кой е баща ми и винаги ще го мразя заради онова, което причини на майка ми. Не искам да го познавам. Освен това, не вярвам и на половината от приказките ти. Особено дето те взели за разбойник в банката, дето я ограби бандата на Бартън. Просто е прекалено много, за да е съвпадение.

Кити видя проблясък в очите му, когато той й отправи замислена усмивка… внезапна белота в тъмната му кожа.

— Не вярвам да си достатъчно силна, за да ми се противопоставиш — нападна я той. — Няма да се върна в Тусон без тебе, дори да трябва да прибягна до сила, за да те откарам там.

— Не ме заплашвай, Райън. Не се стряскам лесно — изрепчи се Кити. — Най-добре си тръгвай. Предстои ми още един труден ден. Някои от нас трябва да работят, за да се издържат.

— Кити, послушай гласа на разума — заувещава я Райън. — Какво ще ти стане, ако се видиш с баща си? Човекът е на смъртно легло. Изпълни последното му желание. Няма деца от съпругата си, само една доведена дъщеря, към която е привързан. Как може да си толкова безсърдечна?

— Добре съм научила урока на живота — отсече Кити.

— И аз — призна Райън. — Но още мога да изпитвам състрадание към един умиращ старец.

Кити изсумтя отвратено.

— Ако си богат фермер, както разправяш, нищо не знаеш за трудностите, за глада, за разочарованието. Сигурно си имаш съпруга и няколко деца да те чакат у дома.

Лицето на Райън се вкамени, от него изчезнаха всички следи от усмихнатия, безгрижен мъж, за какъвто Кити го беше смятала. Тя усети нещо дълбоко и разрушително в миналото му, нещо тъмно, криещо се под маската на усмивката му.

— Нямам съпруга — изрече той с глас, който не оставяше никакво място за съмнения. — Бракът не е за мене. Не може да се вярва на жените. Харесвам ги много, обичам компанията им. Но не им вярвам. Пиърс и Чад намериха две добри жени и като че ли се справят чудесно, но не им беше лесно. Минаха през същински ад. Не смятам да правя тази грешка.

Кити се зачуди коя жена така е отблъснала Райън от мисълта за брак. Не можеше да е на повече от тридесет години, прекалено млад, за да бъде толкова огорчен.

— Разочаровал си се в любовта ли? — осмели се тя.

— Не. По-скоро е свързано със семейството. Пиърс едва не изгуби живота си заради лъжите на една жена. Чад напусна дома, защото не можеше да живее с погрешното убеждение, че е причинил смъртта на няколко души. Лъжата на една жена го изгони от дома му. Чудно е изобщо това, че братята ми намериха любовта, като се знае колко бяха против брака. Мама ни изостави заради чужд мъж, когато бяхме още много малки и имахме нужда от майка. Аз съм по-твърд от братята си. Нямам нужда от съпруга. Светът е пълен с красиви и достъпни жени.

— А аз няма да допусна грешката да приема баща, когото съм се научила да мразя.

— Дори не го познаваш — възрази Райън.

— И не искам да го познавам.

— Няма да мръдна оттук, докато не се съгласиш да дойдеш с мене в Тусон.

Тя стана рязко и го изгледа свирепо.

— Пожелавам ти приятна нощ, Райън, или каквото остана от нея. Лягам си. Знаеш къде е вратата.

Райън я хвана за ръката и я притегли в скута си. Тя усети решимостта във всяка жила, мускул и кост в твърдото му тяло. Ядосана на себе си и на него, а най-вече на слабостта си към този мъж, Кити отвори уста, за да му даде представа колко остър може да бъде езикът й.

Очевидно това беше поканата, от която Райън имаше нужда, защото той улови полуразтворените й устни в твърда, настоятелна целувка, езикът му се плъзна вътре, дразнейки меките повърхности, докато тя не се почувства замаяна и дъхът й започна да излиза на къси, остри тласъци.

Целувката беше всичко, което Кити помнеше, за което беше мечтала, за което беше копняла. Тя се стопи срещу него, залята от усещания, давейки се във водовъртежа на желанието. Преди Райън да влезе в живота й, тя не знаеше нищо за страстта, за желанието. Беше съществувала в безполово пространство, страхувайки се да мисли или да изглежда като жена. Беше потискала всички женски склонности, беше се отказала от всички женски символи.

Допреди Райън.

Устата му я подлудяваше. Тя чувстваше устните му срещу челюстта си, усещаше влажността на грапавия му език, който се стрелваше внезапно по ръба на ухото й. Осъзна, че той е разкопчал нощницата й едва когато почувства устните му да си проправят пламтяща пътека надолу по врета й чак до голото й рамо. Тогава усети устата му да се настанява върху гърдата й и да засмуква зърното й. Нададе стреснат вик, когато вълна от неочаквана наслада заля цялото й тяло.

— Райън… не.

— Кити, не ме спирай.

Той сведе глава и потърси другата й гърда, езикът му започна да описва кръгове около зърното, карайки го да набъбва и да пулсира. Тиха въздишка се откъсна от устните й, когато еротичните усещания, които то създаваше, сякаш започнаха да се събират ниско в корема й. Тя почувства ръката му да се вмъква под нощницата и, да я вдига нагоре покрай прасеца и коляното й и да спира за миг на извивката на бедрото й. Изгарящото усещане, породено от ръката му, разпали огън в нея, който се разгаряше все по-неконтролируемо.

Тя потрепери и въздъхна. Той хвана въздишката и в устните си и й я върна. Тя изстена, връхлетяна от смущаващи чувства, които разтваряха твърдия възел на гнева, който беше изпитала, когато откри Райън в къщата си. Отвърна на целувката му с невинен ентусиазъм, вкусвайки неповторимия му аромат, блажено неподозирайки докъде може да доведе това.

— Ох, жено, какво, по дяволите, да правя с тебе? — изстена Райън. — Искам те толкова много, че чак боли.

Притегли я плътно към себе си, мазолестата му ръка се настани между бедрата й. Усети я как замръзва, но я успокои, с още една целувка, докато пръстите му се заплитаха във влажните къдрици, предпазващи нейната женственост. Намери влажния й отвор и пъхна един пръст вътре.

Тя беше гореща, стегната и мокра. Твърде стегната. Той пъхна още един пръст при първия, разтягайки я леко. Усети я как се размърдва смутено и разбра със смайваща сигурност, че Кити няма как да е била нечия любовница. Беше прекалено тясна и неопитна, за да е била сексуално активна. Без да обръща внимание на протестиращия й шепот, той пъхна пръстите си още по-надълбоко, докато не стигнаха до бариерата на нейната девственост. Дръпна ръка, прекъсна целувката и се вгледа в лицето й.

— По дяволите, ти си девица.

Направи го да прозвучи оскърбително.

— Какво те караше да мислиш, че не съм? — нападна го Кити.

— Животът, който водеше, преди всичко. Както казах, вие с Леке не сте кръвни роднини.

— Имаш мръсен ум, Райън Дилейни.

Той й отправи натежала от сексуалност усмивка.

— Доколко решена си да останеш девица?

Думите му я оставиха безмълвна, тя зяпна, после затвори уста, без да каже нищо.

— Не е никаква тайна, че искам да се любя с тебе, Кити. Още малко, и ще експлодирам. Единственото, което ме спира сега, е Бърт Лаури. Не знам какво ще каже, ако разбере, че съм се любил с дъщеря му.

— Няма какво да му мислиш. Бърт Лаури никога няма да ме види.

— Грешиш. Ще те откарам в Тусон, даже ако трябва и със сила.

Тя налетя върху него и тежестта й свали и двамата на леглото. Юмручетата й блъскаха гърдите и раменете му, причинявайки повече болка на нея, отколкото на него. По едно време тя се озова върху него, а в следващия миг той смени взаимното им разположение и седна върху нея.

Кръвта потече в тялото му като жив огън. Гореща. Тъмна. Жадна. Нощницата й не успяваше да защити скромността й. Той чувстваше твърдостта на малките й гърди срещу своите, усещаше я как трепери, сякаш изведнъж осъзнала безпомощността си и неговата превъзхождаща сила. Ръцете й внезапно се успокоиха и той чу как дъхът засяда в гърлото й.

Когато тя изстена, Райън осъзна, че е възбудена колкото него. Нададе тържествуващ вик, когато ръцете й се обвиха около врата му и тя притегли главата му, за да срещне устните му.

— Райън.

Той спря думите й с целувка, докато бързо разкопчаваше колана с пистолета и го пускаше на пода до леглото. Тогава раздели бедрата й и се настани между тях, пулсиращият му секс опря в нейната топлина. Трябваше му цялата сила на волята, за да не откопчае панталоните си, за да се вмъкне в нея и да достигне до кулминация. Но Райън не беше егоист, щом станеше дума за любене. Доколкото знаеше, никога не беше оставял жена незадоволена. Не беше лягал с девица, но знаеше, че първият опит на жената е важен за бъдещото й отношение към секса.

— Искаш ли ме, Кити? — прошепна той срещу устата й.

— Не знам — отвърна искрено тя. — Никога досега не съм се чувствала така.

— Кажи ми какво чувстваш.

Тя затвори очи и изпусна треперлива въздишка.

— Чувствам тръпки отвътре. Преди миг ти бях толкова ядосана, че исках да те убия. Сега не мога да мисля за нищо друго, освен за нещата, които ме караш да усещам.

Той смъкна надолу нощницата й и целуна гърдата й, обгръщайки в ръка другото сладко, изкушаващо хълмче, докато сръчните му пръсти дразнеха набъбналото зърно. Стонът й накара нещо топло да се размърда в гърдите му.

— Мъркай ми, котенце. Кажи ми какво искаш. Какво чувстваш?

Кити се изчерви, но не се поколеба да разкрие най-интимните си усещания.

— Когато ме докосваш така, се чувства подута и мокра… на някои места, не само там, където ме докосваш.

Невинните й думи го накараха да се почувства така, сякаш е получил подарък. Ръката му се спусна към стегнатия й корем и надолу към мястото, където се съединяваха бедрата й. Обхвана нежното място.

— Усещаш ли се подута и мокра тук?

— И гореща. О, божичко. Знаех, че на мъжете им харесва да се чифтосват с курви, но никога не съм осъзнавала, че някоя жена може да се чувства така.

— Това, което ще направим с тебе, ако си съгласна, ще бъде правене на любов — каза Райън. — Чифтосването е това, което безчувствените мъже правят с жени, за които не им пука. Мъже като Бартън и приятелчетата му се чифтосват. Не и аз.

Той усети колебанието на Кити, съчетано с известно любопитство.

— Ще ми позволиш ли да те любя, котенце?

— Не е редно.

— Редно е, ако ние кажем, че е. Но ако наистина не го искаш, няма да те насилвам. Решението е твое, любов моя.

Докато тя решаваше, той съблече нощницата й, разкривайки тялото и за жадния си поглед.

— Колко жалко е да криеш цялата тази разкошна женственост под торбести панталони и огромно палто. Е, любов моя, какво решаваш? Ще ме караш да страдам ли? Или ще ме избавиш от мъката ми и ще ми позволиш да те любя?

— Не съм курва — каза Кити, връщайки се към грубия си привичен език.

— Не, разбира се, че не си — съгласи се Райън. Надигна се, изпитвайки остра болка на съжаление. — Права си. Не е редно. Бърт ще ме убие, ако опропастя дъщеря му.

Райън нямаше представа как думите му повлияха върху решението на Кити така, както нищо друго не би могло.

— Не ми пука какво мисли Бърт — изфуча тя. — Никога няма да го приема за мой баща. Винаги съм правила това, което ми се иска. Аз… — Тя преглътна нервно. — Искам да се любиш с мене.

— Напук на Бърт ли? — запита Райън.

Тя го искаше поради погрешни причини, помисли той недоволно. Трябваше да последва първия си инстинкт и да потърси удоволствие другаде. Можеше да отиде в „Кафеза“ и да опита Бев, Лий, Анджи или Пат. Но така, както Кити лежеше гола под него, не можеше да мисли ясно.

— Защото на мене ми харесва — отсече настъпателно Кити. — Почти на двадесет години съм. Виждала съм мъжки тела повече, отколкото би трябвало да вижда неомъжено момиче, но никога не съм се интересувала от любенето, докато ти не се появи. Просто го приемах като нещо, което мъжете правят, за да задоволят страстта си. Виждала съм това… парче плът, което имат мъжете между краката си, и не исках да имам нищо общо с това. Но ти правиш любенето да изглежда като нещо, което бих искала, дори е възможно да ми хареса. Ще ми хареса ли, Райън?

— Мога да го направя приятно за тебе — обеща той. — Но само ако наистина го искаш. Ще ми се довериш ли, котенце?

Кити се вгледа в него. Да се довери на Райън? Никога. Да го желае? Определено.

— Люби ме, Райън. Покажи ми разликата между любенето и чифтосването.