Ивлин Уо
Във всеоръжие (28)

5.

Два часа по-късно патрулът на Гай се строи в трюма, в който бе отворът към моторницата. Обуща с гумени подметки, къси панталонки и туники; без фуражки, без противогази, снаряжението им — на кръста. Всеки носеше по няколко ръчни гранати и пушката си; изключение правеха двамата картечари, които в случай на съпротива трябваше да разположат картечницата на първата подходяща позиция и да бъдат готови да прикриват отстъплението. Лицата на всички бяха почернени. Гай даде подробни разпореждания. Сержантът ще се качи в моторната лодка пръв и ще слезе на брега последен, след като се увери, че са дебаркирали сполучливо. Гай ще слезе пръв; войниците ще се пръснат ветрилообразно от двете страни. Гай ще носи фенерче, обвито с розова хартия, и ще святка от време на време, за да показва посоката. Бодливата тел, ако има такава, може да се различи въпреки прилива. Ще навлязат достатъчно, за да открият има ли я или не. Първият, който се натъкне на тел, да му съобщи. Ще проверят дължината. Ако Гай свирне веднъж, това ще означава оттегляне към моторницата… и тъй нататък.

— И запомнете — завърши той — ние сме на разузнаване. Не се опитваме да завоюваме Африка. Ще стреляме само ако ни се наложи да прикриваме изтеглянето си.

Най-сетне чуха скрипеца над главите си и разбраха, че смъкват лодката им.

— Отвън има желязна стълба. Височината е около шест метра. Всеки да внимава онзи преди него да е стигнал до водата, преди сам да започне да слиза. Ясно ли е всичко?

Преди люкът да се открехне, светлините в трюма изгаснаха. Скоро пред тях просветна четириъгълник, през който нахлу морска мъгла.

— Всичко наред ли е там долу?

— Тъй вярно, сър.

— Тогава напред, сержант!

Един по един мъжете се нанизаха от мрака в нощта. Гай слезе последен и зае мястото си на кърмата. Тясно бе и не можеха дори да приклекнат. Гай изпита класическото лъжеуоещане на човек непознат, неканен. Над тях отворът шумно се затвори. Някакъв глас попита: „Други пътници за «Авантюра»?“ Гледай ти каква mot juste, помисли си Гай. Потеглиха. Моторът забуча, както им се стори, прекалено силно и лодката леко се понесе към плаж А.

Плаваха почти час, защото плажът бе на север от града, в позиция, която, ако би била превзета, би осигурила десант на юг. Вонята от мотора, тропическата нощ, сгънатите тела, безразборното плискане на вълничките о носа. Най-сетне рулевият каза:

— Трябва вече да се подготвяте, сър.

Моторът заглъхна. Ясно и съвсем наблизо се очертаваше бреговата ивица. Силните очи на моряците потърсиха и откриха зиналия залив на плажа. Заглушиха мотора и в пълна тишина оставиха инерцията безшумно да ги довлече до брега. След това се врязаха в пясъка. Гай стоеше с ръце на планшира, готов. Скочи през борда и потъна до гърди в топлата вода. Запрепъва се с мъка, водата стигна до кръста му, после — до коленете му, и накрая Гай излезе на твърд пясък. Изпита най-вълнуващото усещане в живота си: първата му стъпка на вражеска територия. Светна с фенерчето зад себе си и чу плискане; лодката отново дрейфуваше и за да стъпят на дъното, последните войници трябваше да плуват. Видя как от двете му страни се появяват и пръскат призрачни фигури. Светна два пъти, което означаваше „напред“. Видя и чу как картечарите, търсейки си позиция, се придвижиха към фланга. Патрулът тръгна по брега. Първо твърд мокър пясък, след това мек сух пясък, след това дълга остра трева. Продължаваха безшумно. Внезапно пред тях израснаха палми. Първото нещо, което Гай намери, бе кокосов орех. Той го вдигна и го предаде на алебардист Глас отляво.

— Занесете това в лодката и ни чакайте там — прошепна той.

В ранните стадии на експедицията алебардист Глас бе показал признаци на почит и необичайно усърдие.

— Какво? Аз? Тоя орех ли, сър? В лодката?

— Да, без разговори. Хайде?

В този момент на Гай му стана ясно, че му е напълно все едно дали Глас ще го уважава, или не.

Второто, на което се натъкна, бе жица, хлабаво оплетена около палмовите стебла. Светна три пъти, което означаваше: „Върви внимателно. Пази се от жицата.“

Чу как от двете му страни се препъват; до ушите му стигна шепот:

— Жица отляво.

— Жица отдясно.

Като осветяваше с мъждивото фенерче пространството около себе си и опипваше с ръце и с крака, Гай откри ниска, тънка, зле направена преграда от жици. След това осъзна, че на четири крачки от него през жиците се промъква тъмна фигура.

— Мирно там!

Фигурата продължи да пълзи, измъкна се изпод жиците и шумно се запромъква през храстчета, трева и тръни.

— Връщай се, по дяволите! — изкрещя Гай.

Мъжът вече не се виждаше, но още се чуваше. Гай наду свирката. Войниците покорно се извърнаха и се заспущаха към брега. Гай остана на място, очаквайки провинилия се. Бе чувал, че войниците, полудели внезапно, понякога се опомняли, подчинявайки се автоматично на командата.

— Малоумника отпред — изкрещя той, сякаш се намираше на казармения плац. — Кръгом, марш!

Единственият отговор, съвсем близко вляво, беше заповед: „Halte-la! Qui vive?“^[1]. След това чу експлозия на граната. След тава от всички страни по целия бряг внезапно се разрази стрелба: нищо застрашително, няколко пушечни изстрела, които изсвириха между палмите. Веднага собствената им картечница откъм фланга отговори с три откоса, които минаха заплашително близко до него. На Гай му се стори твърде вероятно да го убият веднага. Той зашепна молитвата в случай на смъртна опасност; думи, станали част от него, които си казваше дори ако бе сънувал, че пада отвисоко. Но си помисли също: колко нелепо да се оставиш да те убият така!

Хукна назад към плажа. Лодката бе там, двама мъже, стъпили във водата, я придържаха близко до брега. Останалите от патрула стояха наблизо.

— На борд — изкомандува Гай.

Изтича до картечарите и ги извика.

Навътре в сушата се чуваха крясъци на френски и безразборна стрелба.

— Личният състав е налице, сър — докладва сержантът.

— Не, вълните носят някого.

— Не, сър, преброих ги. Всички са налице. Скачайте, сър, да се махаме, докато още можем.

— Ще поизчакаме. Трябва да проверя пак.

Командирът на лодката, лейтенант от запаса, каза:

— Имам заповед да се изтегля веднага, след привършване на операцията и даже преди това, ако сметна, че лодката е застрашена.

— Още не са ни забелязали. Стрелят напосоки. Дайте ми две минути.

Гай знаеше, че във възбудата на първия бой хората често се поддават на заблуди. Извънредно удобно би му било да предположи, че само си е представил тази тъмна, потъваща фигура. Пак излезе на брега и видя как липсващият пълзи към него.

В бликналия гняв Гай каза:

— За тая работа ще ви предам на военен съд. — Сетне додаде: — Ранен ли сте?

— Разбира се, че съм ранен — отвърна пълзящата фигура. — Помогнете ми.

Вярно, не се бяха натъкнали на немска отбрана с прожектори и автомати, но очевидно охраната бе получила подкрепление и пушечната стрелба се усили. В бързината и гнева си Гай не обърна внимание на странния тон на ранения. Повдигна го и мъжът, който не тежеше особено, се запрепъва към лодката. Притискаше нещо под мишницата на свободната си ръка. Едва когато двамата се качиха и лодката на пълен ход се понесе навътре, Гай огледа ранения. Освети с фенерче, лицето и срещна блясъка на едно-единствено око.

— Изправете ми крака — нареди генерал Ричи-Хук — и някой да ми направи временна превръзка. Драскотина е, но ужасно боли и много кърви. И се погрижете за кокосовия орех.

Започна да се занимава с раната си, но преди това намери време да постави на коленете на Гай мокра къдрава негърска глава.

А Гай бе толкова изтощен, че заспа, стискайки този трофей. Когато стигнаха кораба, спеше целият патрул. Само Ричи-Хук стенеше в унеса си и от време на време псуваше.