Ники Пелегрино
Италианска сватба (22)

21

Пиета беше прекалено възбудена да заспи. Съзнанието й беше претоварено от много нови притеснения и накрая се озова в градината — оплеви зеленчуковите лехи на жълтата светлина от кухненския прозорец, обра узрелите домати и провери дали някъде има нужда от поливане.

Дръпна и последния плевел и се прибра в къщата. Искаше й се да заспи, за да спре да мисли.

Цялата вселена обаче сякаш беше в заговор да я държи будна. Когато най-накрая започна да се отпуска и съзнанието й да потъва в прегръдката на съня, навън или залайваше куче, или някой надуваше клаксон. Тя се стряскаше, обръщаше се на другата страна и се опитваше да не отваря очи.

Малко преди съмване се отказа и известно време се забавлява като сгъваше дрехи и пренареждаше гардероба си. Когато Лондон се събуди и хората тръгнаха на работа, облече дънки и широка блуза, върза ярък копринен шал на врата си и тръгна към Айлингтън и любимата си френска сладкарница.

Купи кутия кроасани с бадеми и лепкави малки лимонови кексчета с глазура, спря такси и се върна вкъщи.

Когато слезе пред къщата, забеляза някаква жена до парапета, вперила поглед в нея. Пиета се опита да намери дребни за таксито, като същевременно държеше кутията с една ръка и изведнъж осъзна, че жената не помръдва.

— Здравейте. Търсите ли някого? — Пиета притисна кутията към гърдите си.

— Ти си ли една от сестрите с тъжните имена? — попита жената.

— Аз съм Пиета — отвърна тя. Жената я огледа преценяващо като чу името й. — А вие коя сте?

— Аз съм Гетана ДеМатео, майката на Микеле. Бих искала да говоря с Катрин.

Сега беше ред на Пиета да я огледа. Майката на Микеле беше слаба и елегантна. Беше облечена с тесни дънки и сандали на висок ток, а косата й беше добре боядисана и внимателно прибрана в интересен кок. Пиета се почувства мърлява пред нея.

— Знае ли, че ще идвате?

— Неи честно казано, не съм сигурна, че ще иска да ме види. След всичко, което се случи обаче, смятам, че е редно да говоря с нея.

— Тогава по-добре влезте — каза Пиета и показа кутията. — Имам кроасани. Много кроасани.

Майка й позна Гетана в мига, когато я видя. Когато отвори вратата, се изненада, но се дръпна и я покани да влезе.

— Съжалявам за съпруга ви. Дано всичко да е наред — започна Гетана, сядайки на кухненската маса. Пиета тръгна да прави кафе и да реди кроасани и кексчета на една чиния.

— Вече е много по-добре — отвърна формално майка й. — Много скоро ще го изпишат от болницата.

— Това е добре — Гетана прие кроасан и чаша кафе, но не докосна нито едното, нито другото.

— Защо дойдохте? — Пиета се изненада колко спокойна и уверена прозвуча майка й. — Ако ще ми кажете, че Джанфранко иска да говори с Бепи, че случилото се го е накарало да осъзнае, че е време за промяна, съжалявам, но е прекалено късно.

— Не за това искам да говорим — отвърна Гетана. — Знам, че двамата с Бепи няма да му простите, но може би ще можете да забравите? За нас ще е удоволствие да идваме от време на време в „Малката Италия“. Тук се сервира най-добра zuppa di soffritto. И вие спокойно можете да идвате в магазина на ДеМатео за сфолиателе. Много по-вкусни са от френските кроасани. Моля ви само да забравим омразата и да се държим цивилизовано един с друг, ако се засечем някъде в квартала.

— Нямаме проблем с вас, Гетана — отвърна майка й. — Нито аз, нито Бепи обаче не можем да забравим какво се опита да ни причини съпругът ви.

Гетана замислено започна да гризе ноктите си:

— Той нарани и мен. Години наред имаше връзка със сестрата на Бепи Изабела. Ходеше в Италия, твърдеше, че е по работа, но всъщност отиваше при нея. Известно време дори плащаше наема й. Апартаментът беше някъде до Термини. Вие обаче знаете това.

— Да — отвърна тихо майка й.

— Само че не знаете за бебето на Изабела — Пиета забеляза, че по лицето на майка й се изписа шок.

— Изабела има дете?

— Да, роди момче от съпруга ми. Нарече го Бепи.

Умората на Пиета изведнъж изчезна. Всяка частица от нея се възпламени, сякаш току-що беше изпила наведнъж седмичната си доза еспресо.

— Имам братовчед? — попита тя. Гетана се обърна към нея.

— Да. Мисля, че е няколко години е по-малък от вас. Баща ви знае, разбира се. Отиде в Рим и помогна на Изабела да се изнесе от апартамента, след като забременя и започна да й праща пари, за да не е зависима повече от Джанфранко. Тя обаче така и не успя да се откъсне напълно от него. Понякога се чудя дали още му пише.

За момент настъпи тишина, после майка й каза:

— Джанфранко винаги е искал единствено да нарани Бепи, това е. Всъщност никога не е обичал Изабела.

Гетана не отговори. Вместо това въздъхна и каза:

— Съпругът ми е влюбен в онова, което би могло да бъде и в онова, което е можело да се случи, не в онова, което е пред очите му.

Макар и Пиета да не разбра напълно думите й, майка й кимна, сякаш прекрасно знаеше за какво става въпрос. Отказа се да се опитва да не се меси в разговора, седна на масата и се обърна към Гетана:

— Значи сте му простили връзката с Изабела?

— Не, но се опитвам да забравя. Животът е кратък и много непредсказуем, както случилото се с баща ви доказа. Обичам съпруга си, въпреки всичките му недостатъци и искам да прекарам остатъка от живота си с него — Гетана директно се обърна към майка й. — Някога случвало ли ви се е да забравите нещо заради любовта, която изпитвате към съпруга си?

Отново настъпи тишина. Пиета зачака майка й да отговори, но тя беше решила да замълчи.

— Какво искате да направя? — попита вместо това тя.

— Каквото вие решите — Гетана се изправи. — Всичко е във ваши ръце, Катрин. Казах каквото имах да кажа.

Адолората сякаш беше възвърнала обичайната си жизненост. Отново беше започнала да излиза от кухнята и да поздравява редовните клиенти. Усмихваше се, когато хвалеха храната й и предлагаше да опитат нови ястия — биволска моцарела от Кампания, бели праскови, накиснати в бяло вино.

Вестникът на масата пред Пиета лежеше непрочетен. Искаше да разкаже на сестра си последната част от историята и заедно да се опитат да отговорят на въпросите, които се тълпяха в съзнанието й. Дали Микеле не беше помолил майка си да говори с тях? Дали болестта на баща им не се беше оказала повратна точка, шанс да се променят взаимоотношенията им?

Ами баща им? Имаше ли въобще някаква вероятност да прости на Джанфранко? Макар и самият той да беше допуснал доста грешки, Пиета беше сигурна, че той няма да отстъпи. Враждата помежду им го беше тикала напред години наред.

— Голяма каша! — оплака се тя на Адолората. — Не виждам какво можем да направим. Дали има и други семейства луди като нас? — странна усмивка се появи на лицето на сестра й.

— Ами, аз вече реших какво ще направя.

— Ще избягаш?

— Не, ще поканя Микеле ДеМатео на сватбата си. Ще поканя и леля Изабела и братовчед ни Бепи.

Пиета се ужаси:

— Не можеш да направиш такова нещо!

— Така ли? Защо?

— Папа ще припадне! Да не искаш да го умориш?

Адолората кимна към Фредерико, който веднага им донесе еспресо.

— Добре, слушай сега — започна тя, когато отново останаха сами. — Папа ми наложи мнението си — и сватбата, и приемът ще бъдат където той иска. Вече избра виното и определи менюто. Същевременно ти уши роклята, в която искаш да ме видиш на сватбата ми. Ужасно съм ти благодарна и не ме разбирай погрешно. Благодаря ти и че се погрижи за всички подробности. Нямам никакво време, а и не мога да се справя и наполовина добре като теб. Не ми пука и че мама настоя внучките на Маргарет и Ернесто да бъдат шаферки. Ще го преживея. Единственото нещо обаче, което искам да контролирам, е списъкът с гостите. Оставете ми поне това.

Пиета видя Идън да влиза в ресторанта. Той се усмихна, когато ги забеляза и махна с ръка.

— Трябва да вървя — каза Адолората и глътна кафето си. — С Идън сме на някакъв глупав курс за младоженци, който организират в „Свети Петър“. Папа настоя да отидем. Освен това се оказа задължителен и не можем да се измъкнем.

Пиета впи поглед в нея. Страхуваше се, че сестра й е достатъчно луда да добави трите имена към списъка на гостите.

— Само ми обещай да не каниш Микеле. Не искаш да съсипеш собствената си сватба, нали?

— Не се тревожи — отвърна Адолората малко по-меко. — Всичко ще бъде наред.

Денят, когато изписаха баща й от болницата, беше истински купон. Купиха любимото му вина Бароло, откъснаха пресни зеленчуци от градината и ги наредиха на голямо плато в центъра на масата.

— Аз ще сготвя — предложи Пиета.

— Сигурна ли си? — попита сестра й. — Мога да донеса нещо готово от ресторанта. Няма да е проблем.

— Не, не, искам аз да сготвя.

Това изненада Адолората, но все пак се съгласи:

— Добре тогава.

Когато пресметна, че родителите й трябва да пристигнат всеки момент, Пиета пусна диск с любимите на баща й неаполитански песни. Къщата миришеше на соса, който къкреше на котлона и в стаята кънтеше музика. Пиета се надяваше баща й да забрави за болестта си и да се зарадва, че отново е в любимата си кухня.

Първото нещо, което обаче той направи е да подуши въздуха и да се намръщи. После вдигна капака на тигана и надникна вътре.

— Какво е това? — попита несигурно той.

— Сос за пастата, папа.

Баща й го разбърка с дървена лъжица.

— Месото изглежда накълцано.

— Да, така е.

— Никога не съм кълцал телешко досега. Защо реши да го направиш така?

— Сметнах, че ще стане… добре — опита се да не проличи, че е обидена.

— Хубаво… — предаде се той, позволи на съпругата си да го настани в един стол и прие чаша вино.

Не се застоя дълго на едно място. Скоро излезе в градината и започна да търси гъсеници по зелето и насекоми по доматите. От време на време влизаше в кухнята и наблюдаваше какво прави Пиета, но не обели и дума.

Когато Пиета сложи пастата да се вари, вече не издържа:

— Сложи сол във водата, когато заври — настоя той. — Не преди това.

Пиета се опита да запази спокойствие. И това беше само малка част от нещата, с които трябваше да се примирява сестра й в „Малката Италия“ всеки ден. А и това беше първата вечер на баща й вкъщи и не искаше да се карат.

Когато седнаха на масата, баща й беше с вкиснато изражение. Нави няколко спагети на вилицата и ги натопи в малко сос.

— Щеше да е по-вкусно с папарделе — оплака се той и пъхна вилицата в устата си. Пиета се направи, че не го е чула.

— Много е вкусно — Адолората се хранеше с неприкрито удоволствие. — Как го приготви?

— Може и да ти дам рецептата — Пиета наблюдаваше баща си, който дъвчеше замислено. — Папа, харесва ли ти?

— Да — отвърна той едва ли не сърдито. — Много е хубаво. Много е вкусно.

Обра последните остатъци от соса в чинията си с коричка хляб и по-късно, когато Пиета влезе в кухнята, го видя да опитва соса от тигана с една дървена лъжица.

— Да, да, много е вкусно — промърмори той. — Но щеше да се получи по-добре с папарделе.

 

 

Рецептата на Пиета за телешко рагу

Честно казано изобщо не разбирам от готвене. Знам само, че мразя кайма. Според мен не може да се яде нещо, което няма нужда от дъвчене.

Исках да приготвя нещо вкусно за папа — рагу например, но да не е с кайма. Затова ето какво направих: Купих две големи телешки пържоли и ги начуках, за да изтъня месото и да го направя по-крехко. Изпържих пържолите, за да запечатам сока (прочетох, че така се прави), добавих половин бутилка червено вино и ги оставих в тигана да се задушат.

Нарязах лук, целина и чесън и ги запържих в зехтин. После добавих една консерва домати, малко доматена паста, сол и млян червен пипер. Бих сложила и червени люти чушки, но мама не обича. Както и да е. Когато доматеният сос завря, изсипах вътре червеното вино и пържолите и ги оставих да поврат.

Изпих две чаши червено вино, извадих месото, отделих мазните парчета и го накълцах с нож и вилица. Върнах накълцаното месо в доматения сос и го оставих да ври, докато се сгъсти и месото стане много крехко. Накрая добавих малко нарязан босилек от градината. Сервирах соса със спагети. И все пак татко беше прав — щеше да стане по-вкусно с папарделе.

Бележка на Адолората: Сама знаеш, че беше супер. Може и в теб да се спотайва ген на готвач. Дори смятам да включа нещо такова в менюто на ресторанта.

Бележка на Бепи: Не и докато аз съм наоколо… Но пък наистина беше много вкусно, Пиета.