Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (60)

Глава 57
Най-дългите пътувания започват с една-единствена стъпка

Кристи се обърна към Фреди с тъжна усмивка. Беше денят след сватбата на сезона. Може би защото беше денят след сватбата на сезона и всички в Норт Хамптън говореха само за бракосъчетанието на Скот и Хъдсън. Барманите в „Норт Ин“ седяха на върха на една отдалечена пясъчна дюна на малкия плаж зад къщата й. Фреди се взираше наоколо и си играеше с пръстена на ръката си. Той го въртеше и наблюдаваше вълните. Накрая Кристи проговори.

— Беше хубав опит, нали? Не мога да кажа, че не съм тъжна.

— Аз също — потрепери Фреди.

Бившият съпруг на Кристи все още не беше довел децата и те все още имаха малко време. Слънцето беше започнало да залязва и пръскаше сребърни и сини отблясъци на фона на розово-оранжевата светлина. Стана студено и тя се разтрепери, облечена в прекалено голямата риза на гърба й. Фреди искаше да я придърпа към себе си, да я прегърне и да й каже, че всичко ще бъде наред, но не мислеше, че е подходящо.

В крайна сметка току-що беше скъсал с нея. Тръгваше вечерта. Напускаше Норт Хемптън. Искаше да отиде далеч с приятеля си Трой.

Фреди не беше готов да се установи на едно място, без значение какво му подсказваше сърцето в момента. Не беше готов да бъде съпруг или баща. Късаше връзката цяла сутрин. Трагедията беше начин всичко да се постави в перспектива. Беше положил много усилия с Герт, но всичко свърши. Договорът беше развален и бракът им — анулиран. Отново беше свободен мъж. Тя плачеше и го умоляваше, но той вече беше извървявал този път с нея преди и знаеше накъде води. Може би един ден щяха да се намерят отново, но това обикновено не се случваше. Все пак би се радвал, вероятно до тогава щеше да е готов.

— Наистина съжалявам — каза той на Кристи. Мислеше го искрено, но не можеше да остане.

Кристи кимна.

— Знаех, че няма да останеш. Всичко е наред. Както казах, беше хубаво.

Беше прекарал твърде дълго време в Необятното, пет хиляди години, и имаше нужда да поскита на свобода. Във Вселената имаше девет свята и искаше да изследва всеки един от тях. Беше прекарал ценно време в глупости — видеоигри или живот онлайн. Беше време да започне да живее живота си.

— Правиш го лесно — каза той.

Тя меко се засмя.

— Да! Може би дори твърде лесно.

Фреди погледна надолу към пръстена на ръката си. След като бяха победили Один, баща му му беше дал пръстена. „Деветте свята са твои, синко.“ Фреди взе пръстена, направен от драконови кости, и го използва, за да стигне до долния свят и да се сбогува с родителите си за последен път.

Когато тризъбецът беше върнат на истинския му собственик, мостът Бофрир беше възстановен. Все едно никога не е бил разрушаван. Той свързваше Асгард и Мидгард и стоеше там. А срещу Один щеше да се води процес в Белия съвет. Дори елфите се върнаха в Алфхайм и малко му липсваха.

Може би с Трой щяха да ги посетят по време на пътуването.