Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (31)

Глава 28
Дневниците на бавачката

Светлината се промъкваше през ефирните завеси, които се издигаха на вълни над плъзгащите се врати на бараката на плажа. Фреди почувства лъчите на слънцето в лицето си и хладния морски бриз от океана. В началото си помисли, че си е вкъщи, при майка си, защото се беше върнал преди няколко седмици в Норт Хемптън. След това си спомни къде беше прекарал нощта. Усмихна се, все още със затворени очи. Скоро звуците от океана отново го унесоха. Чаршафът покриваше само част от гърба и краката му.

Малката стабилна къщичка се намираше в края на града, на пътя между къщата на неговото семейство и Острова на Гарднър, на една малка издадена към морето скала, обрасла с трева. Пясъкът беше по-скоро осеян с камъни и сив на цвят, отколкото фин и златист.

Внезапно топуркане близо до него го разбуди, секунди след като обърна главата си и започна да се унася.

— По дяволите! — чу се глас, последван от още по-силно думкане с юмруци.

Той протегна ръката си встрани към празното място до себе си. Отвори очите си, претърколи се на една страна и се протегна. Кристи му се усмихна.

— Защо проклинаш толкова рано сутрин, скъпа?

Той се изправи в леглото, за да я вижда. Разтърка очите си и примигна на светлината. Барманката от „Норт Ин“ все още беше гола и ровеше в едно чекмедже. Отпечатъците от банския й още личаха и подчертаваха стегнатото й дупе. Имаше татуировка на пасифлора между кръста и бедрото. Бързо сложи бикините си и закопча сутиена.

— Здрасти, скъпи — каза тя. Завъртя кафявата си копринена коса и я вдигна на кок. Слънчевата светлина се отразяваше в пъстрите й очи, докато примигваше към него с плътните си мигли. Както Фрея, а сега и Фреди, Кристи работеше като барманка в „Норт Ин“. След като Фрея изчезна, Сал имаше нужда от допълнителна работна ръка и Фреди се съгласи да помага. Още през първия си работен ден, той започна да преследва горещата самотна майка.

В крайна сметка, Герт го беше напуснала, въпреки всичките му опити да оправи нещата между тях. След два месеца непрестанни обаждания и електронни съобщения Герт все още отказваше да му отговаря и Фреди започна да се чувства като натрапник. Дори му беше изпратила съобщение с текст:

„Спри с това. Ти и аз засега сме скитници.“

Скитници? После разбра, че има предвид, че засега са разделени. Изпрати й въпрос:

„За колко?“

Герт отново не отговори.

Написа й:

„Така да бъде!“

И след три дни опити да остане спокоен реши, че това е последното съобщение, което й изпраща. Не можеше да повярва колко незряло се държаха и двамата. Щом беше „скитник“, така да бъде.

Не беше такъв човек, който да заблуждава; добре де, очите му действително шареха насам-натам, но поне се беше опитал, нали? Положи всички усилия бракът им да потръгне, но Герт го напусна. Какво трябваше да направи? Да стои сам? Та той беше сам от пет хиляди години!

Кристи беше красива и беше склонна да показва прелестите си, което веднага привлече вниманието му. В началото устояваше на чара му, което го караше да я иска още по-отчаяно. Тя беше на тридесет и шест години, а той едва беше достигнал възрастта, когато му беше разрешено да пие, а още по-малко беше готов да бъде с жена, която има две деца.

— Аз съм петнадесет години по-възрастна от теб, Фреди! — каза тя.

Той нямаше смелостта да й каже, че е всъщност хиляди години по-стар от нея.

Освен това беше добавила, че той всъщност не е неин тип.

— Но аз съм тип на всички — спореше Фреди. Опитваше се да създаде приятелски отношения с нея, докато приготвяха питиетата зад бара. През повечето време тя се шегуваше с него и беше упорита в отказите си — отблъскваше ухажването му, а това я правеше още по-привлекателна.

Една вечер в склада той обви с ръка тънкия й кръст.

— Слушай! Ти си мил и сладък, Фреди, но не мога. Имам деца. Максим и Хана. Не мога да си позволя увлечения за една нощ, а освен това с теб работим заедно.

Той я пусна и се извини, че е стигнал толкова далеч.

Погледнаха се с разбиране, а в крайна сметка беше денят на Свети Валентин.

— Любов? — подразни я той, когато устните им се разделиха.

И ето, той вече имаше среща със самотната майка на две деца. Опитваше се да не мисли за Герт, а и харесваше Кристи. Тя беше красива и не беше глупава. Имаше лице във формата на сърце, плътни и сочни устни, които бяха меки и сладки, когато ги целуваше. Правеха хубав секс, но малко забързано, като обезумели. Предполагаше, че това е естествено, когато наоколо има деца, които надничат любопитно.

Протегна ръка към нея и я повика с пръст, подканвайки я да се върне обратно в леглото. Тя отиде до гардероба, погледна го през рамо и се усмихна.

— Не мога! Закъснявам. — Свали една рокля от закачалката и я облече набързо. Стоеше й прекрасно, като подчертаваше формите на тялото й. Не беше нито много тясна, нито прекалено широка.

Фреди разтърка очите си и се изправи в леглото.

— Колко е часът?

Той взе телефона си от шкафчето до леглото и сам си отговори на въпроса. В същото време телефонът на Кристи изписука. Беше шест сутринта.

— Добре, това е спешно съобщение — каза Кристи.

— Какво значи това? Че трябва бързо да тръгваш?

Тя наклони глава и изглеждаше разсеяна.

— Знаеш каква е работата ми. Мястото, където ходя през повечето дни. Но, слушай, имам нужда от услуга.

Фреди повдигна вежди и се обърна в леглото, поглеждайки към празното място до себе си. Не се предаваше.

Кристи не обърна внимание на сигналите му.

— Бавачката се обади снощи, че е болна и сега нейният баща, който беше обещал да вземе децата днес, ми писа, че няма да може. Имам нужда от помощта ти. Грижи се за тях само за днес. Макс има тренировка за Малката Лига, а Хана е на балет. — Тя хвърли дрехите му към него и сладко му се усмихна. — Хайде, скъпи! Те са добри деца, нали? А ти нямаш какво да правиш цял ден, преди да отидеш на работа довечера.

Фреди въздъхна. Те бяха добри деца.

— Благодаря ти, любов моя — каза тя и го целуна.

Той стана от леглото и започна да се облича.

— Не се притеснявай, лесно е. Ще ти напиша инструкциите и можеш да ползваш колата ми. Аз ще взема другата. Трябва само да ги закараш и после да ги вземеш навреме. Увери се, че са яли. Качествена храна, а не боклуци. — Спря да говори и се усмихна. След това се приближи към него, облегна се и му даде една дълга целувка. — Те наистина те харесват, Фреди. О, и Макс е вегетарианец, но Хана не е. Опитай се да го запомниш.

В този момент седемгодишната дъщеря на Кристи, Хана, нададе вой, който се чуваше из цялата къща.

— Бързо! — каза Кристи, движейки се към стъклената плъзгаща се врата. — Тръгвай! Върни се по-късно и им кажи, че за днес ти официално си тяхната бавачка.

— Бавачка? — повтори Фреди, грабна обувките си и излезе навън. Беше студено и той трепереше, докато се обуваше. Децата обикновено го наричаха „Приятелят на мама“. Щеше да се престори, че идва точно сега, само и само да влезе обратно през плъзгащите се врати.

Чу малкото момиченце да влиза в спалнята и да вика през сълзи.

— Мамо, мамо, Макс скри Флопи. Не мога да го намеря! Каза, че Флопи е миризлив и че аз съм твърде голяма за него.

Фреди почука на стъклото.

— О, виж кой е там! — каза Кристи. — Фреди вече е тук! Той е новата ви бавачка. Трябва да е дошъл от плажа. Ще ти помогне да намерите Флопи.

Тя отвори вратата и Фреди влезе, усмихвайки се сънено.

Хана се хвана за крака на майка си, гледайки към него с влажни широко отворени очи и умоляващ поглед. Кристи я погали по меката светлокафява коса.

— Флопи! — извика Хана отново. Малкото момиче се взираше във Фреди и плачеше, хълцаше, а малката й брадичка потреперваше.

Синът на Кристи Макс се втурна в стаята и се хвърли на леглото.

— Здравей, тигре! — каза Фреди. Не трябваше ли така да се обръща към малки момчета? Или „тигре“, или „шампионе“. Предпочете „тигре“. Пасваше му повече, защото Макс беше истински ужас.

— Какво прави той тук? — Макс беше коленичил и сложил юмруци на матрака. Косата му беше разрошена. Приличаше на косата на майка му. Лицето му беше загоряло, бузите по-розовели, а върхът на носа му се беше обелил. Носеше кръгли очила със сини рамки, които правеха кафявите му очи да изглеждат още по-големи.

Фреди разроши косата си.

— Ще прекарате деня с мен, тигре.

— Не го наричай така, името му е Макс — каза Хана, докато все още висеше на крака на майка си като маймунка, сключила глезени около него. Кристи взе чантата и ключовете си.

— Деца, ще бъдете мили с Фреди днес, нали?

Те му направиха по една гримаса, преди да избягат от стаята.

Точно когато Фреди се беше отървал от малките елфи, се оказа пазач на две малки хлапета. Чудеше се кое беше по-добре — малки елфи или смъртни деца, които плачат, хълцат и задават непрестанно въпроси. А, да, добре. Нали той искаше да става баща? Понякога получаваш това, което си пожелаваш.

Когато влезе във всекидневната, Хана стоеше и го чакаше и двамата започнаха да търсят Флопи.