Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (58)

Глава 55
Оставени назад

В малката си кола Фрея пееше заедно с Дан Ауербах „Прибирам се у дома“, докато караше нагоре по ветровития хълм. Както се пееше в песента, тя също беше прекарала далеч от дома твърде много време. Беше прекрасно да прекара последния месец в Норт Хемптън.

Беше си вкъщи.

Чувстваше се комфортно сред познатите неща. Но радостта й не беше пълна. Повтаряше думите от песента и гледаше през прозореца, опитвайки се да убеди себе си, че е взела правилното решение.

Този район в покрайнините на Норт Хемптън беше хълмист, обрасъл с гори, през чиито пролуки можеше да се види океана и Остров Гарднър и това беше страхотно, мислеше си тя.

Фрея паркира колата встрани на пътя и грабна цветя и бутилката с вода от предната седалка. Застана пред тежката обкована врата и изправи раменете си. Използва времето, за да се поразходи из сенчестите алеи. Топъл и влажен морски бриз галеше бузите й. Тревата беше свежа и зелена, кипарисите проскърцваха, а дъбовете шепнеха. Тишина!

Не беше сигурна какво е станало с Нейт Брукс и Джеймс Брустър, но имената им не присъстваха в списъка на обесените по времето на лова на вещици в Салем. А и чувстваше, че могат да се срещнат скоро.

Но днес не мислеше за момчетата. Видя, че има и други посетители, които се разхождаха по виещите се пътеки или стояха до гробовете на любимите си хора. Някои от могилите датираха от 1800-ната година. Имаше ангели и херувими за децата, украсени кръстове, мавзолеи и обикновени паметници, изработени от розов, сив и бял мрамор. Гробището се намираше точно на върха на хълма с гледка към морето и от един от далечните му краища можеше да се види къщата на Джоана на брега в далечината. Беше под сянката на три вечнозелени дървета, където едно до друго бяха погребани телата им. Бяха открити в морето. И двамата се бяха удавили. Сложиха ги в един ковчег, с преплетени ръце.

Фрея махна увехналите цветя от вазите пред плочата, напълни ги с прясна вода и сложи свежите цветя в тях. Жълти рози, което означаваше, че й липсват. Тя коленичи на тревата пред гроба. Децата на Бошан избраха най-семплия вариант за надпис на паметника. Фрея знаеше, че Джоана не обича натруфени изречения, затова изпусна всички прилагателни. „Как човек може да се побере в едно просто изречение?“ — беше попитала един път майка й. Под името на ДЖОАНА БОШАН беше гравирано „Богиня на Земята“, а под името на НОРМАН БОШАН — „Бог на Морето“.

Фрея притисна ръцете си върху тревата пред гроба на родителите си. Знаеше, че са доволни, защото бяха заедно в Подземния свят. Обещаха да ги посещават в сънищата им, но досега не ги беше виждала. Чудеше се дали изобщо някога ще може. Дори спомените й от долния свят бяха започнали да избледняват.

Почувства една ръка на рамото си и когато се обърна, видя брат си, Фреди. Тъгата беше и в неговите очи. С него беше и Ингрид.

— Съжаляваме, че закъсняхме — каза сестра й и добави и техните цветя във вазите. Бяха заедно. Прегърнаха се. Останаха сами, но все още бяха едно семейство.

Нямаше нужда от думи.