Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (37)

Глава 34
Там, където нещата се връщат обратно

Неделя сутрин. Или нещо такова. Всъщност беше обедно време, когато Фреди се събуди за първи път в собственото си легло. Щеше да спи още по-дълго, ако не беше телефонът му, който непрестанно звънеше на масичката до него. Беше минала една дълга седмица, през която се беше грижил за Макс и Хана и едновременно с това вечер работеше в бара. Накрая каза на Кристи, че има нужда от малко лично пространство, за да се възстанови. Предишната нощ в „Норт Ин“ имаше празненство и трябваше да стоят до четири часа сутринта. И дори трябваше да употреби и малко сила, за да изгони и последните клиенти, които все още можеха да се движат.

— Има доста време до четвърти юли, няма нужда от фойерверки — каза им той. — Просто се прибирайте вкъщи!

Искаше му се да е изключил телефона си, но си спомни, че имаше уговорена среща с Кристи за един часа. Това трябва да е тя. Хубаво беше, че се обаждаше, защото можеше да проспи часа за срещата. Бившият й съпруг беше взел децата за уикенда и след обяд двамата планираха да отидат до антикварната книжарница, което беше по неин избор, а после да прекарат времето си в леглото му и да мързелуват. Той грабна телефона, готов да произнесе името й. Но точно преди да го изрече, от другата страна се чу:

— Здравей, любов моя!

Любов моя? Но гласът не беше на Кристи.

— Кой се обажда? — подозрително попита той.

— Скъпи, аз съм!

Фреди седна и огледа стаята. Всичко беше много по-чисто и подредено в сравнение с последния път, когато беше тук. Грациела, помисли си той. Майка му не трябваше да подлага бедната жена на такова изпитание. След доста продължителна пауза, той се върна към неприятния момент.

— Герт? — каза той с равен глас.

— Здравей, скъпи! — радостно отговори тя.

Това не беше най-добрият начин за събуждане.

— Какво искаш?

— Свърших с дисертацията си по-рано!

— Страхотно! — повтори той. Дали тя наистина очакваше, че всичко ще продължи оттам, откъдето спря, когато го напусна и изчезна? Не бяха ли всички тези неща основания за развод? Изоставяне. И това не беше ли основание да развали договора, който беше подписал с мистър Лиман, за да се ожени за дъщеря му. Там не се казваше нищо за това, какви са последствията, ако една от страните напусне.

Откакто се беше върнал в Норт Хемптън, Фреди водеше много скромен живот. Изкарваше си прехраната като работеше в бара, а и му харесваше, че Кристи го ценеше. Започна да се привързва към децата й — Хана, с огромното си въображение, и нейния брат вегетарианец, който носеше очила и имаше изключително бърза мисъл. Харесваше му, когато Хана му разказваше налудничави истории за вълшебници и обучаваше Макс как да кара зимни кънки. Деца… той обичаше децата, но Герт никога не беше искала да говорят за това.

Тя въздъхна в телефонната слушалка и той трябваше да отдръпне телефона от ухото си за няколко секунди.

— Фреди, съжалявам, че си тръгнах по този начин. Зная, че беше доста студено!

— Студено? — повтори той. Припомни си всичките си опити да запази брака им и как всички те се бяха провалили. Погледна към часовника. Трябваше да си вземе душ и да се приготви за срещата с Кристи.

— Слушай, Герт, малко ми е рано да говоря за всички тези неща.

— Рано? — каза тя.

— Легнах си късно. Имам предвид, работих до късно в бара.

— О! — отговори тя. — Може ли да поговорим по-късно днес? Имам нужда от това.

Винаги ставаше нейното, нали?

— Фреди, няма никой друг, ако си мислиш за това. Направих всичко това заради училището. Аз… Аз…

Той не мислеше точно за това. Вече не го интересуваше или поне се опитваше да убеди себе си, че е така. Не беше лесно да я забрави. Без значение колко харесваше Кристи, трябваше да признае, че Герт му липсваше. Липсваше му неговата съпруга. Но тя го беше напуснала само с една бележка и сега очакваше всичко да е постарому и да продължат оттам, където бяха спрели? Удивително!

Не можеше да се разгневи повече, но когато чу треперещият й глас, смекчи тона си.

— Виж, нека да поговорим по-късно.

— Добре — съгласи се тя. — Липсваш ми…

— Аха — възкликна Фреди и въздъхна. — Виж, наистина трябва да тръгвам.

Думите му прозвучаха малко рязко, въпреки че нямаше такова намерение. Имаше начин Герт да се върне при него.

— Ще ти се обадя по-късно — каза той и затвори телефона.

Когато се прибра вкъщи след срещата си, къщата беше празна. Джоана беше оставила бележка, че двамата с Норм излизат да хапнат мидена кремсупа. Човек трябва да обича специфичните неща. Е, поне тяхната връзка се развиваше успешно.

Фреди изкачи стълбите и погледна в стаята на Ингрид, за да провери дали е там, но вътре видя само Оскар, Бъстър и Зигфрид, които се търкаляха на леглото. Очите му натежаха и той бързо ги затвори и притисна лицето си в козината на Оскар. Откакто Бошан бяха загубили способностите си, изглежда, че всички бяха изпаднали в зимен сън. Горките деца, мислеше си Фреди, докато затваряше вратата.

Фреди съжаляваше и себе си. Беше закъснял за срещата си с Кристи и се спречкаха за кратко. След това отидоха да хапнат набързо на плажа, а после в леглото. Но след като правиха любов, Кристи се разплака. Страхуваше се, че тя беше доста по-възрастна от него, и че той вероятно щеше да я напусне. Макс и Хана бяха започнали да се привързват към него, а това не беше добре. Всичко беше огромна грешка. Колкото повече той се опитваше да я успокои, че наистина е много, много загрижен за нея, толкова повече тя си мислеше лоши неща.

— Това наистина ли е достатъчно? — попита го тя. Досега никога не беше изпадала в такова състояние.

Може би Кристи имаше право. Той не беше склонен да каже тези три малки думи, които щяха да скрепят връзката им. Беше му толкова хубаво с нея, но… той още беше женен. И все още не беше готов да го каже. Може би Герт просто го беше лишила от тези чувства. Кристи му предложи да се прибере вкъщи, защото и двамата имаха нужда от свобода. Цялата ситуация го караше да се чувства като гадняр.

И ето, беше си вкъщи. Изпразни джобовете си на шкафа — монети, пари и касови бележки, свали тениската и дънките си и ги хвърли на фотьойла. Искаше само да си легне и да си спомни какво не беше свършил рано тази сутрин: не си доспа.

Затвори прозорците, спусна завесите и изключи климатика. Обичаше в стаята да е студено, докато се сгушваше под юргана на леглото. Това беше най-хубавият му сън. Беше само седем и той се радваше, че си ляга рано. Плъзна се в леглото и се протегна от удоволствие. Кракът му докосна нещо.

— Опа! — извика той и се издърпа нагоре.

— Келда! — възкликна Фреди и ръцете му дръпнаха завивката нагоре, за да се прикрие. — Какво правиш тук?

Елфката отвори широко бадемовидните си очи и отмахна един немирен кичур бяла коса зад ухото си.

— Чаках те. Имам лоши новини.

— Прекрасно! Имаш ли нещо против да ми подадеш тениската от фотьойла? — попита Фреди. Харесваше елфите и се чувстваше комфортно, когато беше гол, но ако майка му влезеше внезапно, можеше да се получи нелепа ситуация. От време на време Джоана правеше внезапни проверки, за да се увери, че той наистина се беше върнал от Необятното.

— Добри новини, но в същото време лоши новини, нещо такова. — Келда се изтърколи от леглото, за да му подаде тениската. Тя беше мръсна, нахлузила една смачкана тениска, с мръсни черни дънки и чорапи на петна.

Фреди направи гримаса, мислейки за чистите си чаршафи.

Келда направи едно йога разтягане, явяващо се обратно на гмуркащ се лебед, с ръце, прибрани към гърдите й в молитвена поза.

— Добри новини! Намерихме тризъбеца. Лоша новина: Джормунгандер го държи.