Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (53)

Глава 50
Дневникът на Фрея

Когато след час Ингрид и Трой се върнаха от гората, селището беше притихнало. А момичетата, които скитаха наоколо бяха изчезнали, вратите и прозорците бяха залостени. Провериха в странноприемницата. Мисис Ингерсол се изплъзваше от въпросите на Ингрид за тишината в селото. Жената каза, че хората спазвали ден на тишина и молитви.

Трой погледна към Ингрид.

— Не беше тихо преди час, когато дойдохме!

— На тогава мисис Ингерсол реши да съблюдава деня за тишина. — Тя се намръщи, излезе от стаята и се върна с хляб, плодове и сирене, които те бяха поискали, и им показа с жест да ги занесат в стаята си.

— Гласувам за лека дрямка — каза Трой и се излегна на леглото. Скръсти ръце зад врата си и наблюдаваше как Ингрид нервно пристъпваше наоколо. Беше уморена, но леглото беше твърде тясно. Трой изпълваше цялата стая.

— Мисис Оувърбрук — каза той. — Трябва да си починеш — и потупа мястото до себе си.

Тя се приближи и седна. Легна на една страна, чувствайки се притеснена и неудобно в стегнатите си дрехи. Леглото изскърца, когато Трой се обърна към нея.

— Защо не свалиш тези неудобни и тежки дрехи?

— Не. Това е само дрямка. Ще освободиш ли връзките?

Когато го направи, той сложи ръка на гърба й — покана, въпрос.

— Беше много отдавна, Ерда — прошепна Трой. — Липсваше ми.

Тя въздъхна и се обърна към него. Сложи ръка на лицето му, сякаш виждаше добър приятел за пръв път. Двамата имаха история, която тя беше разказала на Хъдсън. Богът на гръмотевиците беше първият й ухажор, а тя го беше отблъснала. Но го беше целунала един път, преди да го отпрати и точно в момента си спомни много добре за тази целувка.

— Не мога — каза тя. — Обичам Мат.

— Знаех си, че не съм те открил достатъчно скоро, преди да си успяла да си намериш друга любов — въздъхна Трой. — Ти ме излъга, знаеш ли? Когато ме отпрати. Обеща ми, че никога няма да се омъжиш.

— Аз все още не съм омъжена — нежно му поясни тя.

— Ще се омъжиш за смъртен? — попита Трой с раздразнение в гласа. — Зная, че ще го направиш. Виждам го. Ще се омъжиш и ще родиш малки полубогове, а той ще умре и ти ще страдаш завинаги и все още няма да си имала мен. — Той погледна към тавана. — Сигурна ли си, че искаш точно това? — попита я той направо. — Смъртен?

Тя остана мълчалива. Всичко, което казваше Трой беше точно така. Любовта й към Мат щеше да доведе единствено до болка. Това ли искаше? Да избере любовта и болката? Виждаше се на погребението му! Той щеше да остарее и посивее, а тя щеше да има само няколко сиви косъма за заблуда на смъртните, а всъщност щеше да бъде вечна.

Докато тук имаше един приятел от дома, приятел, който разбираше всичко за нея и семейството й. Можеха да бъдат завинаги заедно — Трой и Ерда. Щеше да му създаде домашно огнище и да му роди деца, които също щяха да бъдат безсмъртни.

Бъдещето беше пред нея — тя можеше да види какво ще се случи, ако избере това. Той щеше да я целуне, тя щеше да му отговори, после щеше да я придърпа към себе си, да прокара ръката си под корсета й, който току-що беше развързал, положил длан върху кожата й завинаги.

Но образът му веднага избледня, когато се сети за Мат — за чаровната му усмивка и смелостта му. Той имаше недостатъци, беше смъртен и уязвим, за разлика от Трой, но беше неин.

— Не — каза тя на глас, — тоест да. Това е, което искам. Искам Мат. Обичам го. Съжалявам Трой, но ти и аз… никога не се е получавало. Знаеш това, нали? Преследваш ме само защото знаеш, че ще кажа не — усмихна се тя.

Той също се усмихна и я целуна по челото.

— Добре. Направи го по твоя начин. Но аз мога да те търся доста дълго време, само стой и гледай!

Някой почука и те си размениха стреснати погледи.

— Един момент, моля — извика Трой, докато помагаше на Ингрид да се облече отново. Това беше посещението, което очакваха — мистър Пътнам.

Ингрид сложи шапката си и прибра къдриците си под нея. Отвори вратата.

— Аби!

Абигейл Уилямс се втурна в стаята, а бузите й горяха. Тя се поклони и оправи престилката си.

— Съжалявам, че Ви безпокоя, мадам. Щях да дойда по-рано, но трябваше да се измъкна от дома на проповедника. Моят чичо обяви ден на мълчание и молитви до края на деня. Сега си мислят, че все още съм в стаята си.

— Защо дойде, Аби? Имаш да казваш нещо за Фрея ли?

Аби кимна.

— Да, аз нараних Фрея и сега съм уплашена и дойдох, за да се разкая. Аз много я харесвам. Не мислех, че ще стане така. Но ето! Чичо ми е много ядосан, защото разбра за това.

Тя подаде една черна книга на Ингрид.

— Какво е това?

— Дневникът на Фрея.

Ингрид разлисти страниците. Всичко беше там. Признанието за практикуване на магия и вещерство и срещата с младите хора в гората. Нямаше нужда от други доказателства.

— Мистър Пътнам, моят чичо и няколко магистрати.

— И?

— Това е, което дойдох да ви кажа. Фрея и нейните приятели Джеймс Брустър и Нейт Брукс ще бъдат обесени в затвора в Бостън. Утре аз и мои приятелки ще пътуваме за там заради прегледите.

— Прегледи?

— За да докажем, че Фрея е вещица. — Аби им разказа, че мистър Пътнам и нейният чичо бяха организирали заедно със съдиите да вземат специално отношение към триумвирата на вещиците в селището Салем и да бъдат безкомпромисни спрямо лидерите им. След прегледите тримата ще бъдат доведени тук за извънредно заседание на съда при затворени врати. Следващият процес няма да е на 29-ти юни, а ще бъде на 13-ти юни.

Мистър Пътнам беше убедил губернатора сър Уилям Фипс, че това ще сложи край на мъките на децата. Колкото по-бързо бъдат обесени, толкова по-спокойни ще се чувстват жителите на селището Салем и околните райони.

— И по-богат ще бъде мистър Пътнам — добави Ингрид, когато Аби обясни, че след обесването на Фрея, всички нейни богатства, наследство от богатия й съпруг, ще станат притежание на мистър Пътнам като неин настойник.

— Което значи, че вие сте в опасност тук — каза Аби. — Ще объркате плановете на мистър Пътнам. Освен това се говори, че мистър Брукс е умрял при странни обстоятелства. Мистър Пътнам е много влиятелен, мисис Оувърбрук.

— Разбирам — Ингрид сложи ръка на рамото на момичето. — Не се притеснявай! Ние ще отидем в Бостън. Направи правилното нещо, като дойде при нас, Аби. Най-добре е сега бързо да се прибираш, защото ако чичо ти разбере, че те няма, може да си имаш неприятности.

Абигейл кимна.

— Ще помогнете ли на Фрея? Няма да го понеса, ако… — тя хвана ръката на Ингрид в отчаяние.

— Ще заминем за Бостън веднага — каза тя и й стана мъчно за Аби. Когато двете държаха ръцете си, Ингрид видя линиите на живота й — очакваха я години на самота, изолация, болест и бедност. Вещиците не бяха единствените жертви в Салем.