Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (27)

Глава 24
Любов и брак

Беше ден за лекция в четвъртък следобед през юни. Залата за поклонения беше препълнена с хора и беше много горещо. Преподобния Самюел Париш завършваше една от своите проповеди за това, че трябва да се обърне повече внимание на борбата с дявола и неговите слуги. Богомолците въздъхнаха с облекчение, но нисичкият пастор продължи да говори. Той осъзнаваше, че повечето хора искаха да се върнат към ежедневните си задължения, но имаше да каже още нещо. Енориашите на предните редици и на балконите погледнаха с любопитство или само имитираха интерес. Фрея оправи шапката си, взирайки се в Париш. Какво сега?

Преподобния се поклони тържествено.

— Един от нашите благородни и благочестиви братя има едно съобщение. Той е човек с голямо влияние, водач на хората и проспериращ фермер, един велик мъж, на когото съм изключително благодарен. Няма и ден, в който аз… — затруднен, Париш прочисти гърлото си.

Явно това беше Томас Пътнам, защото той се изправи от предната редица. Париш отстъпи назад с поклон. Объркани, Фрея и Мърси се спогледаха.

Томас Пътнам приличаше на буре и докато си проправяше път през хората, създаваше впечатление за голям буреносен облак, който се задава на небето. Мъжът внушаваше страхопочитание и всички тихо коментираха помежду си. Мистър Пътнам погледна към събралото се множество и внезапно се усмихна.

— Здравейте, енориаши. Ще бъда кратък. Бих искал да пое завя на вашето внимание връзката между двама души от нашата общност и да обявя техния годеж. Младата жена е набожна и целомъдрена и работи като прислужница при моята съпруга. Тя е сираче. Името й е Фрея Бошан. Обещах да й помогна да се омъжи, когато стане на подходяща възраст. — Мистър Пътнам погледна нагоре, търсейки Фрея на балкона.

Всички започнаха да обръщат глави. Те се разсмяха, когато Фрея пристъпи напред, изчервявайки се. Томас не беше я предупредил предварително за това и тя не очакваше всичко да се случи по този начин.

Очите на Томас срещнаха нейните. Той тръгна към нея, за да й помогне да слезе долу и тя се поклони. Мърси грабна ръката й и я стисна в този щастлив момент като приятелка, въпреки че се бяха скарали. Всичко беше внезапно забравено и простено между тях. Тълпата се отдръпна, за да й направи път.

— Добри новини! — шепнеха си слугите и децата, докато тя минаваше покрай тях.

Слизаше по стълбите, които скърцаха твърде силно и всички погледи бяха вперени в нея — мистериозната прислужница със зелени очи и розови устни. Бузите й бяха с цвят на праскова като косата й, прибрана под шапката, но кичурите се виждаха на тила. Тя не се сдържа и се усмихна. Защо да не покаже своето щастие? Стоеше пред паството със сплетени ръце. Беше търсила Нейт преди това, но не успя да го види в залата. Може би чакаше отстрани.

Мистър Пътнам отново започна да говори.

— Нека всички пожелаем на новите годеници всичко добро и да отправим молитва за тях. Сега моля джентълмена, който поиска ръката на тази бедна прислужница, да излезе напред. Мистър Натаниел Брукс!

Залата притихна, докато го чакаха да излезе от тълпата. Фрея упорито търсеше лицето на Нейт сред хората. Всички започнаха да ръкопляскат, но тя пребледня.

Натаниел Брукс вървеше към нея, но това изобщо не беше правилният мистър Брукс. Беше чичото на Нейт, този висок, загрижен и силно искащ мъж, когото беше срещнала в гората: остра козя брадичка, черна шапка, костеливи крака, които се показваха над тъмножълтите му чорапи. Катарамите на ботушите му се клатеха и звънтяха, докато вървеше напред.

Натаниел Брукс, съименник! Разбира се!

Ето защо Нейт я беше избягвал при строежа на обора предния ден — той явно беше повярвал, че тя е дала съгласието си! Ръкоплясканията станаха по-силни и оглушителни, а погледът на Фрея се замъгли. Хвана се за пейката до себе си, за да не падне на земята. Търсеше Нейт сред хората — нейния Нейт — но когато най-накрая го откри, той не отвърна на погледа й.

Тази вечер Фрея заудря толкова силно с юмрук по вратата на кабинета на господаря, че рамката се разтресе. Беше й омръзнало да спазва правилата на благоприличие. Притисна лице към дървото и погледна през отвора. Мистър Пътнам седеше на бюрото си.

— Влез! — каза той.

Тя развълнувано влезе в кабинета и измина с широки крачки почти целия път до бюрото му. Този път не се поклони.

— Мистър Пътнам! — Лицето й беше почервеняло.

Томас вдигна поглед.

— А! Добър вечер, бъдеща мисис Брукс. Може да обсъдим плановете за сватбата. Датите…

Част от косата на Фрея беше изскочила от шапката й. Мистър Пътнам изправи главата си, като очите му разглеждаха къдриците, които падаха върху гърдите й.

— Станала е ужасна грешка! — каза Фрея. — Не мога да се омъжа за този човек… по-възрастният мистър Брукс. Аз не го обичам и никога не бих могла! Той е отблъскващ!

Мистър Пътнам се намръщи.

— Кога изобщо е ставало дума за любов? Особено в твоето положение — едно сираче, което се е появило от нищото. Това е начин да се сложи край, скъпа моя. Той ще те избави от това положение. Не ти ли харесва? Това не е ли достатъчно? — каза спокойно той.

Фрея го погледна заплашително.

— Не, не е, мистър Пътнам! — Тя изправи раменете си и остана твърдо на мястото си.

Той издиша през носа си и изпуфтя. Отбеляза нещо в счетоводната си книга. Фрея вярваше, че каквото и да му каже, едва ли би се развълнувал. Този човек беше непоклатим. Изкриви устни на едната, после на другата си страна и поклати неодобрително глава.

— Когато за първи път те информирах за предложението на мистър Брукс, ти изглеждаше доволна. Не казах ли възрастният мистър Брукс? — И повдигна вежди въпросително.

Фрея се опитваше да си спомни. Да, тя всъщност много добре помнеше разговора. Мистър Пътнам го беше нарекъл мистър Натаниел Брукс и също мистър Брукс, но не беше използвал думата възрастният.

— Не сте използвали това прилагателно, сър! — заяви тя кротко.

Той се усмихна, нещо, което правеше рядко.

— Моя грешка. Знаеш, че младият Брукс — този, за когото ти си мислиш, е познат по-скоро като Нейт. — И той сви рамене.

Фрея си мислеше, че добре беше прикрила емоциите си, но очевидно не беше така. Не знаеше откъде, но мистър Пътнам очевидно знаеше, че тя е влюбена в Нейт. Мърси беше единствената, на която беше казала. Мърси нямаше никакво намерение да предава Фрея, когато сподели тайната й с всички момичета в селището. Тайна, която можеше да доведе до смъртта й. Дали Мърси не беше шпионин на мистър Пътнам? В миналото не беше забелязала подобно нещо, но на фона на последните предателства тя се замисли дали може да се доверява повече на момичето. Томас сякаш си играеше с нея, като се присмиваше на чувствата й. Или може би всичко беше толкова очевидно — тя беше имала предвид младия мистър Брукс, разбира се, а не неговият непривлекателен чичо. Мистър Пътнам нарочно я беше заблудил. Колко глупава и непредпазлива беше!

— Доколкото си спомням, не съм казвал Нейт Брукс — продължи Томас, като сипваше още сол в раната. — Щях да кажа Нейт, а не Натаниел, ако имах предвид този джентълмен. Освен това, Фрея, ти си късметлийка. Ще бъдеш просто едно момиче без репутация, дрипава просякиня, ако не те омъжим. А сега ти ще се омъжиш за мистър Натаниел Брукс. Ще бъдеш заможна жена и от висока класа. Възрастният мистър Брукс предложи голяма зестра и аз ще получа голямо парче земя, което ще присъединя към моята. Така че земята ми ще се простира чак до град Салем. — Той й се усмихна, преструвайки се на благодарен. — Ще се омъжиш за Натаниел Брукс и това е! Не искам да чувам нищо повече! — Грабна перото си и отново започна да пише в главната книга.

Ръцете на Фрея се свиха в юмруци до тялото. Нямаше да чуе нищо повече, затова се завъртя на пети и напусна стаята възможно най-бързо.

— Какво правиш? — попита зад нея Мърси. — Кълна се, нямам нищо общо с всичко това, Фрея! Почакай!

С бързи крачки Фрея прекоси салона и не отговори, само затръшна вратата, след като излезе от дома на Пътнам. Беше почти седем часа според слънчевия часовник на стената на фермата. Навън все още беше светло. Знаеше, че повечето от мъжете се събираха в таверната на Ингерсол в четвъртък обикновено по това време, след като приключат с охранителната работа. Със сигурност щеше да намери Нейт там. Щеше да го помоли да я отведе оттук. Той не би позволил всичко това да се случи. Те бяха влюбени и трябваше да избягат заедно.

Тръгна напряко, но беше толкова разстроена, че загуби пътя и трябваше да се изкачи по една стена, обрасла с тръни и храсти. Шипките се закачиха за полата й, когато слизаше от другата страна и тя почувства как плата се разкъсва, докато скачаше. Беше на дива, обрасла поляна и внезапно стъпи върху купчина с камъни. Падна и след кратка борба с високата трева успя да се изправи на крака. Можеше да полети и към полюса, ако в момента не беше светъл ден. Прокле селището. Шапката се смъкна от главата й, докато тичаше и затова я прибра в джоба на престилката си. Косата й се развява свободно, светейки като пламък.

Видя селището точно пред себе си, сложи ръце на кръста си и задъхана се наведе напред. Намери фиби в джоба си, оправи косата си и сложи шапката си отново. Слепоочията й пулсираха. По полата й имаше полепнали тръни и беше скъсана на места, но това не биеше на очи. Забеляза една драскотина на прасеца си, където кръвта вече беше засъхнала. Беше в такова състояние, че дори не беше усетила кога се е случило това.

Придаде спокойно изражение на лицето си и измина останалия път, който водеше към центъра. Подмина една къща по пътя си. Жената, която хранеше пилетата навън й се усмихна със съжаление. Всички я разпознаваха вече след представлението в залата за поклонение. Тя беше младата, миловидна прислужница, която трябваше да се омъжи за възрастния, грозничък вдовец.

Някакъв мъж на кон излезе на пътя. Тя разпозна Джеймс Брустър и му махна с ръка. Джеймс й се усмихна и дръпна поводите на кестенявия жребец. Слезе, хвана юздите му и застана до нея в тревата до пътя.

Стисна ръката й и после бързо я пусна.

— Бях там — каза той — не се безпокой! — Зелено-златистите му очи горяха и бяха изпълнени със съчувствие.

— Не може да се случи! — каза тя. — Къде е Нейт? Знаеш ли?

— Нейт? Не, не съм го виждал, откакто Мистър Пътнам направи съобщението в залата.

— Не мога да се омъжа за мистър Брукс — каза Фрея. — Няма да се омъжа!

— Разбира се, че няма. Никога не бих позволил това да се случи.

Милото му отношение я завладя, сякаш това беше Нейт, какъвто го искаше.