Патриша Корнуел
Червена мъгла (34)

33.

Манди О’Тул се връща от хистологичната лаборатория с лаптопа в ръка и започва да претърсва досието на Бари Лу Ривърс, докато аз оглеждам дрехите на Лола Дагет за нещо пропуснато.

Проучвам якето, синьото поло и панталона от рипсено кадифе, които перяла под душа — уличаващо действие, дало основание да бъде обвинена в няколко убийства първа степен и осъдена на смърт. Повечето от кръвта е отмита, но има тъмни участъци по крачолите на панталона и капки и петна по маншетите, предницата и ръкавите на якето. И по обувките на Лола би трябвало да има кръв. Пак се сещам за това.

— Открих досието й. Лабораторни и токсикологични проби, доклади от аутопсията — съобщава ми Манди, седнала до прозореца с лаптопа. — Какво точно търсиш?

— Нещо, с което може и да не разполагате, но Джейми Бъргър го имаше. Документ от една страница с доклада от аутопсията и токсикологичната проба — отговарям. — Хронологичен формуляр от женския затвор, свързан с медикаментите за екзекуции. Рецептата била изпълнена, но те така и не били използвани, тъй като Бари Лу Ривърс умряла, преди да я екзекутират. Странен лист, на който не му е мястото в доклада от аутопсията, но някак си е попаднал там.

— Това ми е любимото — отбелязва Манди. — Подробности, които не би трябвало да са включени, но са.

Продължавам да оглеждам дрехите на Лола Дагет. Мисля за облеклото на жертвите и огромното количество кръв. Множеството отпечатъци по черно-белите кухненски плочки и дървеното дюшеме сочат, че убиецът е оставил следи от кръв из цялата къща. Или пък го е направил някой друг. Или пък е имало повече от един човек. Не всички следи изглеждат еднакви. Дали са от криминолозите, или Дон Кинкейд е имала партньор в зловещите си престъпления?

Не е била Лола. Ако се е разхождала из дома на семейство Джордан рано сутринта, обувките й щяха да са окървавени. Но когато доброволката влязла в банята, не ги е миела под душа. Не е перяла бельото и чорапите си. Изобщо не е била прегледана за наранявания, например одрасквания, а ДНК и отпечатъците й не са били открити по труповете и на местопрестъплението. Трагично е, че никой не е обърнал внимание на тези факти. ДНК на Дон Кинкейд е там, но не и отпечатъците й. Спомням си думите на Катлийн Лоулър за това как „предала децата си“. Сякаш е имала повече от едно дете.

— Открих го — обажда се Манди, а аз се сещам за Възмездие.

Чудовище, което повечето хора предполагат, че Лола си е измислила.

— Да, точно каквото търся — отговарям, докато чета формуляра на екрана.

Смъртоносна рецепта, изпълнена от фармацевтка на име Робърта Прайс. Медикаментите били доставени в женския затвор и за тях се подписала Тара Грим. По обед в деня на екзекуцията на Бари Лу Ривърс преди две години, на първи март.

Отбелязаните квадратчета и попълнените празни места сочат, че натриевият тиопентал и панкурониевият бромид са били съхранявани в кабинета на директорката, а после пренесени в кабината за екзекуции в пет часа, но така и не били използвани.

— Това означава ли нещо? Очевидно мислиш така — не успява да се въздържи Манди, когато й връщам лаптопа.

— Това ли са единствените дрехи, принадлежали на Лола Дагет? — отговарям на въпроса й с въпрос, вземам плика с предписаните лекарства и поглеждам етикетите по оранжевите флакони. — С други думи, няма обувки.

— Ако Колин разполага само с това, убедена съм, че не е имало друго — отговаря тя.

— Убиецът е бил оплескан с кръв от глава до пети. Невъзможно е да мислиш, че обувките не са били окървавени — отбелязвам. — Защо да си переш дрехите под душа, но да не измиеш обувките си?

— Веднъж Колин изстърга дъвка от подметката на една обувка с високо токче, която пристигна с трупа, и откри косъм, а после и ДНК на убиеца. Поръчахме си тениски с надпис „Колин Дънгейт Детектива“^[1].

— Би ли го потърсила? Кажи му, че ще го чакам навън. Бих искала да се повозя. Да направя ретроспективно посещение, ако е възможно.

Лола Дагет не си е мила обувките под душа, защото при окървавените дрехи, подхвърлени в стаята й, не е имало обувки. Не е убила никого и не е влизала в къщата на семейство Джордан в ранната сутрин на убийствата, нито когато и да било. Подозирам, че проблемната тийнейджърка не е познавала изисканите и богати Кларънс и Глория Джордан, нито красивите им руси близнаци, и вероятно не е имала представа кои са, докато не са я обвинили в убийствата им.

Също така подозирам, че Лола не е имала представа кой е виновен — лице или лица, мотивирани от нещо повече от наркотици, дребни суми или тръпката от убийството; чудовище — или две чудовища — с грандиозен план, за който психически увредена тийнейджърка в пансион няма откъде да знае. Ако е знаела, вероятно и тя щеше да е мъртва, като Катлийн Лоулър и Джейми Бъргър. Подозирам, че е имало грижливо изготвен план за натопяването на Лола Дагет, точно както сега някой се опитва да натопи и мен, и не вярвам, че единствената виновница за тези манипулации е Дон Кинкейд.

Изравям телефона си от чантата и набирам номера на Бентън. Излизам от сградата на лабораторията и си намирам местенце до храстите с яркочервени цветове, където виждам малко колибри. Ослепителното слънце ми действа добре. Замръзнала съм до кости в охладената от климатика зала, заобиколена от улики, които са толкова очебийни, че сякаш крещят гротескните си тайни, но не съм сигурна кой ще реагира.

Мога да разчитам на Колин и, разбира се, Марино и Луси ще ми обърнат внимание. Вече им изпратих съобщения, в които питах дали името Робърта Прайс им говори нещо и ги молех да проверят дали можем да открием още нещо за Глория Джордан. В новинарските репортажи има малко неща за нея. Само няколко лични подробности и нищо, което да сочи, че е имало проблеми, но съм убедена, че са съществували такива.

Ако Бентън не беше мой съпруг, не се съмнявам, че нямаше да изслуша нещо, което би звучало като ужасяваща приказка или сензационна измислица. Смятам, че случилото се преди девет години няма да предизвика интереса на ФБР и Министерството на вътрешните работи и разбирам защо, но някой трябва да ме изслуша и да вземе някакви мерки.

— Май приятелите ти от Атланта са пристигнали — казвам на Бентън, когато вдига телефона и чувам гласовете на много хора зад него.

Каня се да изпробвам търпението му и се готвя за спор.

— Тъкмо започваме. Какво има? — Разсеян и напрегнат, той се движи из шумно помещение, докато говори.

— Надявам се, че ти и колегите ще можете да проверите нещо.

— Какво?

— Досиета за осиновяване. Трябва да внимаваш — отговарям. — Знам, че случаят на семейство Джордан не е приоритет в момента, но смятам, че трябва да бъде.

— Винаги внимавам, Кей.

Бентън не звучи раздразнен, но знам, че е.

— Всичко, свързано с Катлийн Лоулър и Дон Кинкейд, макар че тя не се казвала така, когато се е родила. Нямам представа какво е било името на първото семейство, което я е осиновило. Дон била прехвърляна на различни семейства и накрая се озовала в Калифорния при хора, които загинали. Поне така предполагаме. Всичко, което ФБР не са открили досега, особено относно контактите на Дон с определени лица. Сигурно се е свързала с някого, вероятно агенция, тук през 2001 или 2002 година, когато решила да научи кои са биологичните й родители. Вероятно е минала през същия процес като всички останали.

— Не знаеш дали това, което Катлийн Лоулър ти е разказала, е вярно, а и е по-добре да го обсъдим по-късно.

— Знаем, че Дон е посетила Савана в началото на 2002 година и трябва да го обсъдим сега — възразявам.

Представям си Катлийн Лоулър в стаята за разпити — как ми разказваше, че била в затвора, когато започнала да ражда. Не преставам да мисля за забележките й. Имаше нещо за това как била заключена като животно и трябвало да се откаже от децата си, и какво трябвало да направи? Да ги връчи на дванайсетгодишното хлапе Джак Филдинг?

— Това също не е било доказано — казва Бентън.

Когато бърза и не иска да говори дълго, той започва да възразява.

— Новите ДНК проби показват, че Дон е била в дома на семейство Джордан в началото на 2002 година — казвам му. — Но ще трябва да изискате друга проба. Ще стигна и до това. Дали тя е дошла чак от Калифорния, за да се запознае с биологичната си майка, или е имало друга причина?

— Знам, че това е важно за теб — отвръща Бентън.

Има предвид, че посещението на Дон Кинкейд в Савана през 2002 година не е важно за него. ФБР и правителството, вероятно дори и президентът, са заети с потенциалната възможност за тероризъм.

— Предполагам, че е искала да се срещне с още някого, освен с майка си — продължавам решително. — Може би има досиета, които никой не се е сетил да провери. Важно е. Наистина.

Той се движи наоколо и се чува глас отдалеч, който пита нещо за кафе. Бентън му благодари, после ме пита:

— Какво мислиш?

— Как е възможно да оставиш кървави отпечатъци по дръжката на нож и шише с лавандулов сапун на местопрестъпление, ако нямаш нищо общо с убийствата?

— И какво за ДНК и проклетите отпечатъци?

— ДНК на жертвите и тази на непознат човек, за когото вече знаем, че е Дон Кинкейд. Но отпечатъците не са нейните. Да, става дума за ДНК на семейство Джордан и тази на Дон, но отпечатъците са на друг човек.

— Ти ли предполагаш така?

— Кръвта е била пренесена от човек, чиито ръце са били окървавени и е докосвал кухненския нож и сапуна, но отпечатъците не принадлежат на Дон Кинкейд. Така и не били идентифицирани. На местопрестъплението имало много хора, включително и репортери. Възможно е някои неща да са били докоснати и от ченгетата и криминолозите. Очевидно местопрестъплението не е било достатъчно добре защитено. Това е обяснението, което ми дадоха.

— Възможно е. Трябва да тръгвам, Кей.

— Да, възможно е, особено след като всички искали да приемат това обяснение, защото арестували Лола Дагет и не търсели друг убиец. Това, изглежда, е всеобщ проблем — небрежност. Не се ровиш достатъчно дълбоко, защото случаят вече е разрешен. Убийствата са извършени от човек, заловен да пере окървавени дрехи, който дрънка лъжи, граничещи с безумие.

— Кажи й, че ще й звънна след няколко минути — нарежда Бентън на някого.

Виждам, че Колин излиза от сградата. Когато забелязва, че говоря по телефона, ми прави знак, че ще ме чака в ландроувъра.

— Виж какво можете да научите с колегите ти за Робърта Прайс — казвам на Бентън. Той не ми отговаря. — Фармацевтката, изпълнила рецептите на Глория Джордан преди девет години. Коя е тя и свързана ли е с Дон Кинкейд?

— Държа да ти напомня, че ако някой е главен фармацевт, името му е върху всяко флаконче с лекарства, дори ако не самият той е изпълнил рецептата.

— Ами ако рецептата е поръчана от затворнически лекар или палач? — възразявам. — Ако ти си главен фармацевт и не си изпълнил рецептата за натриев тиопентал и панкурониев бромид, може да не искаш името ти да е върху нея. Може изобщо да не искаш името ти да се свързва с екзекуция.

— Нямам представа накъде биеш.

— Преди две години фармацевтка на име Робърта Прайс, вероятно същата, която изпълнявала рецептите на госпожа Джордан, изпълнила и рецептата за натриев тиопентал и панкурониев бромид, които трябвало да бъдат използвани за смъртоносната инжекция на Бари Лу Ривърс. Медикаментите били доставени в женския затвор и Тара Грим се разписала за тях. Трудно е да повярваш, че тя и Робърта Прайс не са се познавали.

— Фармацевтка в аптека „Монк“. Малка аптечка, собственост на Хърбърт Монк.

Бентън сигурно бе проучил името на Робърта Прайс, докато говореше с мен.

— Там е пазарувала и Джейми, но името на Робърта Прайс го нямаше по флаконите на Джейми. Чудя се защо — казвам замислено.

— Защо? Съжалявам, но съм объркан.

Бентън звучи адски разсеяно.

— Просто интуиция, но имам чувството, че когато Джейми е влизала в аптека „Монк“, Робърта Прайс е стояла далеч от нея.

Припомням си как мъжът с бялата престилка, който ми продаде адвил, спомена името Роби. Говореше за човек, който бил в аптеката преди секунда, но внезапно изчезнал.

— Предполагам, че не можеш да ми кажеш каква кола кара Робърта Прайс и дали е възможно да е черен мерцедес — казвам на Бентън.

Дълга пауза, после той отговаря:

— Няма кола, или поне не е регистрирана на нейно име. Глория Джордан от същата аптека ли е получавала лекарствата си?

— Не, от друга близо до дома й. Навремето била „Рексал“, а сега е заменена от „Си Ви Ес“.

— Значи може би в даден момент след убийствата Робърта Прайс е сменила работата си и се е озовала в по-малка аптека близо до женския затвор — казва Бентън. — Нямаме причина да се втурнем след някаква фармацевтка, само защото е изпълнявала рецепти за Глория Джордан и женския затвор, а вероятно и за десетки хиляди други хора в района. Не казвам, че няма да проучим въпроса, Кей, защото ще го направим.

— Аптека, която няма проблем да подпомага екзекуциите в женския затвор, а вероятно и в мъжкия — посочвам. — Повече фармацевти приемат себе си като лечители, отговорни за интересите на пациентите. Убиването на пациентите обикновено не се включва в това.

— Това ни говори само, че Робърта Прайс няма морални проблеми или смята, че просто си върши работата.

— Или пък й доставя удоволствие, особено ако упойката спре да действа, или нещо друго се обърка. Преди известно време са имали подобен случай в Джорджия. Нужно било два пъти повече от обичайното време, за да убият осъдения затворник, и той страдал страхотно. Чудя се кой ли е изпълнил рецептата за неговата инжекция.

— Ще разберем — обещава ми Бентън, но няма да се захване с това в същата минута.

— Някой трябва да се свърже и с ДНК лабораторията, която е използвала Джейми — казвам му и тръгвам към ръмжащия ландроувър на Колин. — Подозирам, че те едва ли са наясно с новите технологии, използвани от армията.

Имам предвид военната лаборатория във въздушна база Доувър, където ДНК технологиите са достигнали нови нива поради предизвикателствата при изследване на загиналите войници. Какво се случва, когато еднояйчни близнаци се озоват на бойното поле и един от тях е убит или, да не дава господ, и двамата? Стандартните ДНК тестове не могат да ги различат, и макар да е вярно, че отпечатъците им не са еднакви, от пръстите им може да не е останало нищо за сравнение.

— Съкрушителни рани и в някои случаи почти пълно унищожение — добавям. — Трудностите при идентифицирането, когато е останала само мъгла от заразена кръв, парченце изгорена кост или плат. Знам, че военната база разполага с нужната технология, за да анализира епигенетични феномени с помощта на метилация и хистонова ацетилация за сравнения на ДНК, които не са възможни при другите видове анализи.

— И защо ни е нещо подобно в тези случаи?

— Защото еднояйчните близнаци може да започнат живота си с еднаква ДНК, но по-възрастните ще имат значителни разлики в генотипа, ако разполагаш с технологията, нужна за търсене на тези разлики. А и колкото повече време близнаците прекарват разделени, толкова по-големи стават разликите. ДНК определя кой си, а впоследствие това кой си определя твоята ДНК — обяснявам, докато отварям вратата на джипа.