Майте Каранса
Отровни думи (26)

25. Салвадор Лосано

Салвадор Лосано се вбесява на джипиеса и престава да го слуша, когато си дава сметка, че го връща обратно на магистралата. Изглежда сателитът не успяваше да локализира точното местоположение на фермата. „Проклето устройство, писна ми от теб“ — мислено ругае той.

— Млъквай вече! — крясва той на металния глас, когато той му повтаря за пореден път да обърне при първа възможност и да се върне на магистралата. — Нямам никакво намерение да се връщам на шосето, идиот такъв! — зъби му се на висок глас.

И тогава най-сетне прави онова, което трябваше отдавна да стори: изключва апарата и спира колата. Чувства се тъпо, направо е смешен, задето влиза в спор с някаква си вещ. И е ядосан най-вече, понеже сам си е виновен. Спомня си, че предишния път им се беше случило абсолютно същото и се бяха въртели в кръг до побъркване, докато накрая не се обади по телефона на Пепе Молина и той им каза как да стигнат. Може би затова ги бе посрещнал с напълно готов сценарий и с усмивка на устата, нещастникът му гаден. Сигурен е, че къщата бе някъде тук, но този път ще го изненада. Има усещането, че вече е съвсем наблизо, вече почти е стигнал, но се пита възможно ли е изобщо човек да се ориентира нощем и то без карта?

И сякаш в отговор на отчаяния му въпрос, звъни мобилният и не може да повярва на ушите си какво му казва Ева Караско.

— Какво казваш? Че Нурия Солис е влязла сама в къщата и вече е вътре? Това е лудост! — Стиска здраво волана, за да мисли по-трезво. — А ти къде си сега?

Когато разбира, че е на пътя само на около двеста метра от къщата, му хрумва блестяща идея.

— Пусни фаровете на колата! — нарежда й той.

Слиза от колата и като се оглежда внимателно и се взира в далечината, вижда светлините.

— Чудесно! — вика доволен в мобилния. Обръща се и дава на заден ход. — След малко ще се срещнем. Не затваряй. Ако те изгубя от поглед, ще ти кажа да спреш! Става ли?

Докато се придвижва бавно и внимателно сред гъсталака в гората на Монтсени, заместник-инспектор Лосано поглежда часовника си и установява, че все още е в изпълнение на функциите си. Часът е двадесет и три часа и двайсет и четири минути.

„Да ти го начукам, Суреда!“ — злорадо се ухилва той.