Бари Айслър
Рейн-сан: Гробище за спомени (41)

Бележка на автора

Моят метод на писане винаги отчасти се е изразявал в подробно проучване на всички места, които описвам, но „Гробище за спомени“ се развива през 1972-ра и явно представлява сериозно предизвикателство в това отношение. Още повече че исках да използвам истински места, барове, джаз клубове и кафенета, които читателите да могат да посетят, ако пожелаят.

Взех следното тристепенно решение: използвам запазени досега заведения, които съществуват поне от 1972-ра; съсредоточавам действието в по-старите райони на Токио, главно в източните части на града, променени през десетилетията по-малко от космополитния запад; проучвам книги със снимки на Токио от 60-те и 70-те години на XX век, за да придобия по-добра представа за промените и онова, което се е запазило в почти същия вид. Препоръчвам на любителите на града следните книги (преводът, меко казано, не особено елегантен, е мой):

Кухеи Уакамеда — Малко от миналото на Токио: образи на градския център преди 30 години

Минори Исхии — Токийски фотоалбум: история на един променящ се град, 1948-2000

Акира Икеда — Токио през 60-те години на XX век: спомени за един град с трамваи, които вървяха като по вода

Както винаги, резултатът са множество места, описани така, както съм ги заварил — но и доколкото можех да си представя как са изглеждали, когато Рейн е бил едва двайсетгодишен.

Е, тук-там се налагаше да поизлъжа по нещо и сега е моментът да си го призная. И така: въпреки че „Таро“, джазклуб в Кабукичо, в който Рейн води Саяка, отдавна го няма. Неговият наследник „Боди & Соул“, също открит от Киоко Сейки, все още съществува в Минами Аояма. Той е сред най-добрите в града и си струва да го посетите:

http://www.bodyandsoul.co.jp

Освен това, доколкото ми е известно, екстериорът на „Кабая Кофи“ в Янака не се е променил поне от 1938-а, когато отворили заведението във все същата малка сграда. Интериорът обаче е осъвременен. Съответно описанието на Рейн е плод единствено на моето въображение. И все пак ви препоръчвам това старомодно кафене, „кисатен“, каквото може да видите само в Япония, както и целия район Янесен (Янака, Незу, Сендаги):

http://www.toothpicnations.co.uk/my-blog/?p=6778

А ето още информация за местата от книгата: „Камия“ в Асакуса, където Рейн се среща със своя резидент Шон Макгроу, след като го нападат в Юено, е най-старият токийски бар в западен стил. Голямо шумно заведение, непретенциозно, с общи маси. Ако сте чужденец, може да привлечете вниманието. Опитайте „денки буран“ — електрическо бренди — или се придържайте към наливната бира:

http://travel.cnn.com/tokyo/drink/kamtya-bar-849180

http://www.kamiya-bar.com

Чудесна фото екскурзия на съвременен Угуисудани, където Рейн се запознава със Саяка в един от многобройните хотели за любов:

http://pingmag.jp/2013/03/25/welcome-to-uguisudani/

„Тайхо Чуука Риори“ (китайска кухня), мястото на втората среща на Рейн с Макгроу:

http://tabelog.com/tokyo/A1316/A131602/13001670/

Кафенето „Лъвът“ в Шибуя, където Рейн получава жизненоважни сведения:

http://blog.uchujin.co.uk/2010/09/lion-cafe-tokyos-worst-best-kept-secret/

http://www.tokyofoodlife.com/?p=1829

Прекрасна фото екскурзия по линията „Аракава“, последния оцелял токийски обществен трамвай:

http://Idersot.smugmug.com/photos/swfpopup.mg7AlbumID=25699252&AlbumKey=mLnMtm

И също:

http://lifetoreset.wordpress.com/2012/09/01/aboard-toden-arakawa-one-of-tokyos-remaining-street-car/

Статия за едни от най-хубавите сенто в Токио. Ето откъде научих за „Дайкоку-ю“, мястото на убийството с електрически ток (и чудесно място за следобедно накисване в басейна):

http://travel.cnn.com/tokyo/visit/sento-spectacular-tokyos-amazing-public-baths-199776

Чудесна статия за една разходка в Кита-Сенджу, квартала, в който се намира банята „Дайкоку-ю“:

http://www.japantimes.co.jp/life/2011/01/09/environment/the-narrow-roads-of-senju/#.UdAtQhaHoUw

„Кафе де Ламбър“, класически токийски кисатен и подходящо място за обмен на секретна информация:

http://www.tokyofoodlife.com/?p=323

„Кабая Кофи“, поредното класическо заведение, любимо място за тайни срещи на Макгроу:

http://www.timeout.jp/en/tokyo/venue/8951/Kabaya-Coffee

Страхотен фотографски блог за Накагин Капсюл Тауър:

http://www.ignant.de/2013/09/05/1972-by-noritaka-minami/

И репортаж от двама западни архитекти, успели да обезопасят един от апартаментите в небостъргача и да живеят в него:

http://www.dornusweb.it/content/domusweb/en/architecture/2013/05/29/the_metabolist_routine.html

Ето някои удивителни снимки на студентски демонстрации в Токио, 1968-1971:

http://www.magnumphotos.com/C.aspx?VP3=SearchResult&ALID=2TYRYDMD2HVR

Харесвам тази снимка на младия Терумаса Хино с още няколко джаз легенди в Шинджуку Дъг, 1968. Тя дава отлична представа за атмосферата на токийската джаз сцена през 1972-ра:

http://openers.jp/culture/tips_event/artdish0617.html

И „Сам, сам и сам“ на Хино, парчето, което в романа той изпълнява с квартета си в „Таро“. Беше ми приятно да пиша за него. Разкошна, запомняща се музика:

http://www.youtube.com/watch?v=Nn-LQpFhGIY

Политика

Още за продължителната финансова роля на ЦРУ в японската политика:

http://www.nytimes.com/1994/10/09/world/cia-spent-millions-to-support-japanesc-right-in-50-s-and-60-s.html

Вербуването на чуждестранни политици от страна на ЦРУ не е нищо ново. Ето един нов пример, този път от Афганистан:

http://www.nytimes.com/2013/04/29/world/asia/cia-delivers-cash-to-afghan-leaders-office.html

Кратка история на скандала с подкупите на „Локхийд“ в Япония:

http://en.wikipedia.org/wiki/Lockheed_bribery_scandals#Japan

Кратка история на комисията „Чърч“. През 1975-а сенатор Чърч казва: „Известна ми е възможността за установяване на тотална тирания в Америка и ние трябва да се погрижим Националното управление за сигурност и всички служби, разполагащи с тази технология, да действат в рамките на закона и под съответния контрол, за да не прекрачим никога тази пропаст. Пропастта, от която връщане няма“.

http://en.wikipedia.org/wiki/Church_Committee

В наше време, за да „внесе“ каквато и да е своя външна политика в Щатите, американското правителство само трябва да цитира думите на Линдзи Греъм, учен, спасител на конституцията и създател на един лозунг в стила на Джеферсън: „Бойното поле е родината“:

http://www.washingtonpost.com/blogs/right-turn/wp/2013/04/19/sen-lindsey-graham-boston-bombing-is-exhibit-a-of-why-the-homeland-is-the-battlefield/