Бари Айслър
Рейн-сан: Гробище за спомени (40)

Благодарности

Моите приятели Коичиро Фукасава и Юкие Кито за пореден път ми оказаха безценно съдействие, като отговаряха на всичките ми въпроси за Токио: за новото и старото, местното и чуждестранното, цивилизованото и вулгарното. Те ме заведоха и в китайския ресторант „Тайхо“ в Минами Азабу, който използвах в тази книга и който заслужава признателност дори само за изключителната храна. И бяха невероятна компания, докато живеех като отшелник в Токио и пишех този роман.

Сигурен съм, че съм описал неправилно много неща за живота на инвалидите, и с нетърпение очаквам хората да споделят мислите си, за да актуализирам страницата „Грешки“ на уебсайта си. Каквото и да съм сбъркал, направил съм го въпреки подробната информация, която съм откривал на различни уебсайтове. Ето някои, които са ми били особено полезни:

10 правилни начина да общуваме с инвалиди:

http://www.themobilityresource.com/10-correct-ways-to-interact-with-people-with-disabilities/

10 неща, които никога не бива да казваме на човек на инвалидна количка:

http://www.themobilityresource.com/10-things-to-never-say-to-a-person-in-a-wheelchair/

Излизане с хора с параплегия: пълен наръчник:

http://www.streetsie.com/dating-paraplegics-guide/

Гмуркане с инвалидна количка (Сю Остин):

http://www.youtube.com/watch?v=PCWIGN3181U&feature=endscreen&NR=I

Как да бутаме инвалидна количка:

http://cripwheels.blogspot.jp/2006/07/how-to-push-wheelchair_31.html

Секс и параплегия:

http://www.youtube.com/watch?v=4TaLQiiFUUY

Камерон Хюс е човекът, който ме накара да престана да се държа така, сякаш всички на света могат да ходят, и да създам герой инвалид. Саяка нямаше да съществува, ако той не ме насърчаваше. Освен това споделяше с мен своята проницателност, опит и предложения за още четива. Сигурен съм, че той пръв ще ми посочи грешките.

За пореден път съм задължен на Майкъл Клайндъл от Токио Фуд Лайф, който повече от двайсет години издирва най-необикновените и забутани ресторанти, барове и кафенета в Токио. Майк беше така любезен да ме насочи към някои места, съществуващи от около 1972-ра, че и от преди това (ще намерите линковете на страницата „Местата“ на моя уебсайт; вж. по-долу), и както винаги проверката на неговите препоръки ми достави огромно удоволствие. Те изключително обогатиха тази книга:

http://www.tokyofoodlife.com

http://www.barryeisler.com/photo_places.php

Нобуо Камиока, професор по английски език и култури в университета „Гакушуин“, любезно ми препоръча няколко книги със снимки на Токио през 60-те и 70-те години на XX век, които много ми помогнаха, докато се опитвах да си представя града преди четирийсет години. Вижте още за тях в „Бележка на автора“.

Ако искате да видите как скромният автор на тази книга прилага хватка като Рейн в Юено, предлагам ви следния видеозапис, на който специалистът по бойни изкуства, учител и писател Уим Демир ми показва как да направя хватката по-смъртоносна. Това име може би ви е известно, защото съм кръстил на него един свой герой, който се появява в няколко книги от поредицата. Накрая Рейн го ликвидира, но ако беше истинският Демир, Рейн можеше сериозно да загази. Прочетете фенфикшъна на Уим за Рейн в неговия блог за самоотбрана:

http://www.wimsblog.com

http://www.youtube.com/watch?v=ODCfOWT-y8po#at=225

Докато сме на темата за бойните техники, както и всичко друго в тази книга, опитал съм се да опиша суплекса на Рейн колкото може по-живо. Но ако искате да видите хватката в реалния свят, освен във въображението си, ето два чудесни примера — първият е изпълнен от седемгодишно дете!

http://www.youtube.com/watch?v=QLkUbYTSexs

http://www.flowrestling.org/coveragc/249282-Journeymen-Freestyle-Duals/video/632901-Araoz-5pt-Throw-SUPLAY

Също: ето два видеозаписа за принципа на Тюелър. Приложих този принцип в Тренировъчния институт за бойни техники в Скалистите планини и това направо ми отвори очите. Разстоянието от шест и половина метра е много по-малко, отколкото може би ви се струва:

http://www.youtube.com/watch?v=jwHYRBNc9r8

http://www.youtube.com/watch?v=FLIzX-SrBHO

Ако разкривам точно насилието в книгите си, за това трябва да благодаря на много страхотни инструктори, сред които Масад Аюб, Тони Блауър и Рори Милър. Техните курсове и други материали са невероятни и горещо ги препоръчвам на всеки, който се стреми към по-голяма безопасност или просто иска да пресъздаде по-реалистично насилието в творбите си:

http://www.massadayoobgroup.com

http://www.tonyblauer.com

http://www.chirontraining.com

Концепцията на Рейн „Не го обиждай, не го предизвиквай, не го заплашвай, не отричай, че се случва, дай му възможност да си тръгне достойно“ дължа на Пейтън Куин от Тренировъчния институт за бойни техники в Скалистите планини. Още един страхотен курс:

http://www.rmcat.com

Триъгълното пристягане в Глава 3 дължа на чудесната книга на Дейв Камарило „Партизанско джиу-джицу: революционизиране на бразилското джиу-джицу“, задължително четиво за всеки сериозен боец:

http://www.amazon.com/Guerrilla-Jiu-Jitsu-Revolutionizing-Brazilian/dp/0977731588/rer=sr_l_2?s=books&ie=UTF8&qid=1374452406&sr=1-2

Не разбирам много от електричество, обаче научих доста за фаталните удари на ток от следния уебсайт:

http://engineering.dartmouth.edu/safety/electrical/TheFatalCurrent.html

„МитБъстърс“ изключително ми помогна да разбера, че, да, един пуснат във ваната електроуред може да ви убие. Отбележете обаче, че „Мит Бъстърс“ не предава всичко съвсем точно. Всъщност електрическият ток в сладка вода може да е по-опасен, отколкото в солена:

http://dsc.discovcry.com/tv-shows/mythbusters/videos/appliances-in-the-bath-minimyth.htm

http://www.boatus.com/seaworthy/magazine/2013/july/electric-shock-drowning-explained.asp

Том Хейсис и Дан Левин безкористно споделиха с мен опита си във всички въпроси, свързани с електричеството, и ми помогнаха да изчистя епизода с убийството с електрически ток. Не ме бива особено в техниката и все пак може да съм объркал нещо, но не и поради липса на усилия от тяхна страна.

За разсъжденията на Рейн за разстоянието при убийство отново съм задължен на подполковник Дейв Гросман и неговата смущаваща и изключителна книга „За убийството: психологическата цена да се научиш да убиваш на война и в обществото“:

http://www.amazon.com/On-Killing-Psychological-Learning-ebook/dp/B003XREUV2/ref=tmm_kin_title_0?ie=UTF8&qid=1375672344&sr=1-1

Д-р Йошикацу Ето и д-р Хироюки Ида от Медицинския факултет на Токийския университет любезно ми показаха клиниката и отговориха на необичайните ми въпроси за това какво правят с труповете в болницата. Щуротиите, които се случват в моргата в този роман, очевидно са плод само на моето (да, изкривено, знам) въображение и във всеки случай отразяват мерките за сигурност от една епоха, далеч по-невинна от днешната.

Джероин тен Бърдж и Роб Сайдърс пак доказаха майсторството си в дизайна на корицата и форматирането:

http://jeroentenberge.com

https://52novels.com

Както винаги, благодаря на невероятно еклектичната група „агресивни лакомници“, които киснат в „Практическа самоотбрана“ на Марк Макйънг Животното и Диана Гордън, за чудесното им чувство за хумор, приятелското отношение и купища проницателни мисли, особено за действителната цена на насилието:

http://www.nononsenseselfdefense.com

Благодаря на Наоми Андрюс, Джероин тен Бърдж, Алън Айслър, Коичиро Фукасава, Дан Гилмор, Монти Гътри, Том Хейс, Шарлот Хършър, Майк Килман, Лори Купфър, Дан Левин, Лара Пъркинс, Кен Роузънбърг, Джоапа Роузънбоум, Тед Шлайн и Алън Търкъс за полезните им забележки по ръкописа.

Най-вече благодаря на жена си Лора за нейната близо четвъртвековна безкомпромисна подкрепа и вяра при всякакви повеи на вятъра. И за страхотната редакторска намеса. Благодаря ти за всичко, скъпа.