Джак Дю Брул
Мината на цар Соломон (45)

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

Дик Хена прати по дяволите години на подготовка, когато се обади по телефона. От първите дни на брака им Фей действаше неуморно, за да внесе малко култура в живота на съпруга си работохолик. Бе започнала внимателно — с посещение на чуждестранен филм или екзотичен ресторант — и с течение на времето го приучи да ходи на мюзикъли и наистина да се наслаждава на операта. Главният й неуспех беше твърде ранното въвеждане на балета, който вечно го бе изнервял, но в нощта, когато той се обади на Мърсър, Фей премина друга невидима граница. Не че Дик не се интересуваше от тежкото положение на хората в Тибет, но два часа гонгове, монотонно пеене и танци на тибетската национална трупа му дойдоха прекалено много.

Той се извини и каза, че трябва да отиде до тоалетната, измъкна се от ложата в центъра „Кенеди“, излезе от огромния театър и си проправи път до фоайето с червен мокет. Телохранителите му от тайните служби също изглеждаха доволни, че временно напускат представлението. Хена застана до бронзовия бюст на покойния президент Кенеди — най-грозната скулптура, която бе виждал, отвори мобилния си телефон и набра номера на Мърсър за стотен път през последните седмици. Знаеше, че опитът му ще бъде неуспешен, но не бе чувал нищо за приятеля си, а докладите на Държавния департамент за насилието в Асмара го безпокояха.

Беше се приготвил да прекъсне връзката след петото иззвъняване, когато непознат глас отговори на английски със силен акцент.

— Ало, свързахте се с телефона на Филип Мърсър. Той е погребан жив. Мога ли да направя нещо за вас? Казвам се Хабте Маконен.

Петнайсетминутният разговор, който последва, сложи край на концерта. Хена изпрати един от агентите да се извини на Фей от негово име. Като почти всеки друг съпруг в страната, той реши, че когато се пенсионира, ще се реваншира пред жена си за годините на неизпълнени обещания. Телефонът в лимузината му беше по-безопасен от мобилния и монтираното устройство за промяна на гласа беше последната дума на техниката. Хена говори през целия път до Пентагона.

След като предупреди Мардж Доил, той се обади в Пентагона и помоли да го свържат с Томас Морисън. Лимузината стигна до сградата на Министерството на отбраната, точно когато намериха адмирала.

— Добър вечер, Дик. Как си? — весело попита предсе-дателят на Съвета на началник-щабовете.

— Имам подарък за теб, но ще трябва да го разопаковаш — отговори Хена. — Къде си?

— Вкъщи. Синът ми е тук да търси колеж на дъщеря си. Тя иска Хауърд, защото там учат чернокожи, а той — Джорджтаун, заради репутацията му.

— Кажи им, че ще трябват да ровят в справочниците без теб. Аз съм в Пентагона. И ти ще искаш да дойдеш тук.

— Какво става?

— Намерих снимките от „Медуза“, но ще ни трябва огнева мощ, за да си ги възвърнем.

Гласът на адмирал Морисън стана сериозен в мига, когато чу името „Медуза“.

— Не казвай нищо повече. Веднага ще си обуя обувките и след половин час ще бъда там.

Военните винаги знаеха точния час на пристигането си, независимо от състоянието на уличното движение. След двайсет и девет минути Морисън влезе в сградата на Пентагона. След него крачеха двама униформени помощници. Двамата с Хена се ръкуваха, тръгнаха към асансьора и влязоха в кабинета на Морисън час след обаждането на Хабте. Този един час беше най-дългото забавяне в поредицата от събития, които последваха. Хена набързо преразказа разговора си с еритрееца и описа положението.

— Северна Еритрея, а? — Морисън разгледа картата на, света зад бюрото си и се усмихна. — Какво случайно съвпадение. След последния ни разговор военна част от морски пехотинци бяха пренасочени на боен щурмови кораб амфибия край бреговете на Сомалия. Там има двеста командоси, които смятаха да си починат в Италия и сега са ядосани заради новото си назначение. Обзалагам се, че с удоволствие ще дадат отдушник на гнева си.

Хена отговори в същия шеговит тон.

— Случайните съвпадения се увеличават. Докато те чаках, се обадих на държавния секретар Лойд Истън. В момента той убеждава президента на Еритрея, че учението на американски войници в страната му ще бъде в негов интерес.

— А одобрение от нашия президент?

— Ще се свържа с него веднага щом свършим работата си там. В светлината на разговора ни с министър-председателя на Израел той очаква, че ще се случи нещо подобно. Ще се изуми, когато чуе, че е замесен Джанели. Мардж извади досието му, докато идвах насам. Трябва да е дебело трийсет сантиметра. Досега Интерпол не можа да го свърже директно с нищо незаконно, но ако действаме бързо, ще го разобличим на местопрестъплението. Изправим ли го пред съда, това ще бъде бисерът в короната на президента за следващата среща на Г — 7.

— Щом политическият аспект е осигурен, аз ще поема военния. Но ще ми трябва малко време да задвижа нещата. — Морисън взе телефонната слушалка и поиска да го свържат с Агенцията по национална сигурност и Националната разузнавателна служба. Когато приключи, предложи на Хена пура с размерите на цепелин. — Ще са ни необходими снимки на района, а и морските пехотинци се нуждаят от време за подготовка.

— Трябва да се обадя на Хабте Маконен и да му съобщя часа. Какво да му кажа?

— Най-малко след шест часа.

— За Мърсър е важна всяка минута — отбеляза Хена през облак от уханен пушек.

Телефонът иззвъня и Морисън започна да разговаря с дежурния офицер от НРС.

— Цивилно лице докладва за гъста облачност над района, но от друга страна там работят много машини. Ако не можете да направите ясни снимки, използвайте инфрачервени лъчи и ще открием копелетата по топлинното излъчване. — Той сложи ръка на микрофона и се обърна към Хена. — Това ще продължи известно време. Ако искаш, използвай телефона на бюрото на секретарката ми, за да уведомиш президента и да се свържеш с Маконен Кажи му какво да очаква и да се скрие, когато морските пехотинци нападнат мината.

Хена остави Морисън да координира сателитното покритие и седна зад бюрото във външния кабинет. Реши че може да си позволи малко време и да се обади на един човек, когото смяташе за важен. Хена лично бе посрещнал самолета, превозващ Хари Уайт от Израел до летище „Дълес“, закара го в града и го изпрати в безопасна къща на ФБР, докато положението се оправеше. Верен на думата си, Хари беше трезвен и не се оплака нито веднъж по време на последвалите дълги разпити. Едва когато агентите на Хена приключиха с него, Хари поиска да разбере какво се е случило с Мърсър. Гневният му поглед беше красноречив, когато Хена призна, че нямат представа къде е Мърсър, нито какво е станало с него.

— Ало.

— Хари, обажда се Дик Хена. Намерихме Мърсър. Старецът изслуша обясненията му, но му беше трудно да ги възприеме.

— Той е в изоставена мина в Еритрея. Добре е.

— Не, не е добре — сопна се Хари. — Здравата е загазил, инак нямаше да ми се обадиш ти, а той.

— Говоря сериозно, Хари.

— Сътрудничих ви напълно. Най-малкото, което можеш да направиш, е да бъдеш откровен с мен. Какво всъщност става, по дяволите?

Хена нямаше представа как Хари разбра, че лъже. Това очевидно беше част от близостта между Мърсър и Хари. Той въздъхна.

— Добре, имаш право. Съжалявам. Мърсър наистина е в Еритрея, но е пленен от група судански бунтовници, които работят за италиански индустриалец, забъркан в незаконен бизнес. Засега знаем, че се е скрил в мината заедно с група еритрейски бежанци, за да даде време на морските пехотинци да отидат там.

— И?

— Какво?

— Заповяда ли на морските пехотинци да влязат?

— В момента съм в Пентагона заедно с председателя на Съвета на началник-щабовете и правим всичко възможно да го спасим.

— Мърсър те е изваждал от огъня няколко пъти. Трябва да направиш много повече или до края на седмицата ще ме видиш във всяко телевизионно политическо предаване в страната.

— Хари…

— Не се шегувам. Измъкни Мърсър или ще се сбогуваш с работата си. И останалите в тази администрация ще се простят с постовете си. Знам достатъчно, за да погреба всички ви.

— Господи, Хари, не е нужно да се стига дотам.

— Няма да се стигне, защото ще го спасиш. Край на обсъждането.

Седем часа и половина по-късно ято хеликоптери „Блекхоук ИН — 60“ нахлу във въздушното пространство на Еритрея. Морските пехотинци на борда с нетърпение очакваха хубава битка.