Джак Дю Брул
Мината на цар Соломон (41)

ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА

Йосиф не можа да повярва на очите си, когато планината под него изведнъж започна да се свлича неконтролируемо. Той се намираше на четиристотин метра, високо в хълмовете, обграждащи долината, и наблюдаваше лагера с прибор за нощно виждане. Въпреки че приборът показваше само оттенъци на зеленото, гледката беше невероятна.

Видя как човекът му действа със снайпера. Дългият заглушител компенсираше издайническите следи от куршумите, а смъртоносното оръжие стреляше безпогрешно. После неочаквано хълмът изригна от многобройни експлозии в земята. Снайперистът бе заварен неподготвен и бързо изчезна във вихрушката от отломки, погълнат от лавината. Йосиф не видя дали Селоме Нагаст и Филип Мърсър са успели да влязат в тунела. Вероятно бяха смазани под тонове скали и пръст.

Той се обади по радиопредавателя на другия екип и изказа предположението, че мината е атакувана. Двамата мъже отговориха, че в техния сектор не става нищо.

Щом не беше атака, Йосиф нямаше представа какво се е случило. Той бе наблюдавал бягството на Мърсър от опасаното с бодлива тел заграждение и го видя как се промъква крадешком в лагера и сетне освобождава Селоме. Стремителното им влизане в мината с малкия багер беше изумително. Йосиф не разбираше защо не се опитаха да избягат от долината. И после се появи лавината. Експлозиите вероятно бяха предизвикани от капани с бомби, задействащи се с опънато по земята въже, поставени, за да предотвратят влизането на външни лица в мината. Не можеше да има друго обяснение.

И в следващия миг го осени прозрението. Древната мина беше затворена от свличането! Йосиф се вторачи в купчините камъни и пръст, които блокираха входа, и онемя от почуда. Цялата работа по откриването на мината беше пропиляна и за това можеше да бъде виновен единствено Филип Мърсър. Йосиф се замоли американецът да е премазан от скалите. Мърсър бе унищожил шанса му някога да намери свещения кивот, в който Мойсей бе занесъл Божието слово в Израил.

Екипът му бе наблюдавал мината, откакто техниката бе пристигнала от запад, скоро последвана от стотина бежанци. Бяха открили долината от самолета, който наеха в Асмара, използвайки картата, дадена му от равина Ядид. Приземиха се трийсет километра по-нататък и само за един ден се придвижиха до мината и заеха наблюдателни постове, откъдето гледаха денонощно през последните няколко седмици.

През цялото това време никой не видя нещо, което поне бегло да прилича на кивота, и Йосиф предположи, че предметът още е заровен в земята. Миньорите имаха по-голям шанс да го намерят от командосите, затова Йосиф смяташе да нападне лагера, когато откриеха кивота и го извадеха от шахтата. Отличната подготовка на екипа му щеше да им гарантира малко неприятности при открадването на кивота.

Но нещата в Израел бяха променили плановете му.

По време на последния му разговор с Левин министърът на отбраната каза, че агентите му в Израел не са успели да намерят Хари Уайт. Беше изключително важно да открият кивота, преди Уайт да бъде разпитан, инак операцията щеше да бъде провалена. Засега разузнавателната общност не бе съобщила нищо тревожно, но и двамата знаеха, че след като старецът разкаже историята си, ще бъде само въпрос на време разследването да разобличи Левин. Министърът заповяда на Йосиф и хората му да превземат мината и да намерят кивота. Йосиф забеляза силното му отчаяние.

Отначало Левин искаше кивота, за да осигури изборната си победа за министър-председател, но сега може би му трябваше, за да се измъкне от съдебно преследване. Той обеща на Йосиф, че може да разчита на подкрепата на хеликоптер „СН — 53 Супер Сталиън“, който беше в готовност. На Левин му бяха необходими само двайсет и четири часа предизвестие, за да изпрати хеликоптера и самолет цистерна за презареждане във въздуха.

Потискайки чувствата си, Йосиф продължи да наблюдава лагера и видя, че двамата бели водачи на експедицията овладяват хаоса. Той предположи, че единият е Джанкарло Джанели, а по-едрият мъж с него е минен инженер. Не чуваше гласовете им, но жестовете и скоростта, с която се изпълняваха заповедите, показваха пълен контрол. За няколко минути до свлачището бяха донесени още прожектори, а големият булдозер заработи и фаровете му пронизаха нощта. Механичното гребло започна да разчиства отломките.

Някои от въоръжените суданци се втурнаха в мрака и Йосиф предположи, че гонят неколцината еритрейци, избягали от загражденията след Мърсър и Селоме. Само двайсет минути след бедствието бяха разчистени почти една четвърт от камъните. Йосиф се изуми от експедитивността, с която белите мъже командваха работниците.

Вероятно имаше надежда. След няколко часа шахтата щеше да бъде отворена. Това означаваше, че по-късно Йосиф и хората му можеха да се промъкнат и да потърсят наградата си. В работата се включиха още еритрейци, които се изкатериха с лопати и кирки по купчините камъни и кал.

Йосиф лежеше в малка падина между скалите. Дъждът се лееше безмилостно, превръщайки горния слой на почвата в хлъзгава маса, стичаща се надолу по склона. Беше му неприятно, че кивотът ще стане поредният политически инструмент и свещеният предмет ще бъде опет-нен от начина на намирането му. Но стига да бъдеше върнат на народа на Израел, Йосиф се чувстваше оправдан. Сега, когато Левин беше притиснат в ъгъла, съдбата на легендарната реликва можеше да означава или затвор, или свобода за всички тях.

Някакъв звук привлече вниманието му. Някой се движеше в планината, за да избяга от лагера. Йосиф помисли, че е някой от еритрейските бежанци, и се сви по-навътре в скалната вдлъбнатина. Ако еритреец или някой от въоръжените пазачи го откриеше, Йосиф щеше да го убие, без да се колебае. Не го ли забележеха, нямаше да ги закача.

Той се опита да не мисли за шума и отново насочи вниманието си към мината, когато някакъв глас го обезпокои. Йосиф реши, че еритреецът може би не е сам, и се приготви да се обърне и да продължи да наблюдава, когато осъзна, че чува само един глас. На мъж, който говори по телефон.

На английски.