Джак Дю Брул
Мината на цар Соломон (24)

ФЕЪРФАКС, ВИРДЖИНИЯ

Първият пробив в разследването на убийствата на Прескът Хайд и съпругата му се дължеше на чисто упорство.

В деня на пожара полицаите от Феърфакс претърсиха квартала на Хайд с надеждата да намерят някой, който може да е видял подпалвача, но се върнаха с празни ръце Единствената искра на надежда бяха някои си доктор и госпожа Грейди, които живееха до семейство Хайд. Те бяха напуснали града само час, преди пожарът да бъде забелязан. Доктор Грейди беше хирург и всяка година даряваше две седмици от времето и уменията си на клиника в Перу, издържаща се от благотворителна дейност, Въпреки неколкократните опити да се свържат с тях в далечната клиника те не отговаряха.

Дик Хена чакаше в служебния автомобил, когато семейство Грейди най-после се завърнаха, пристигайки от летището в червена спортна кола. Обикновено директорът на ФБР не участваше в разследвания, но имаше два фактора, които изискваха личното му внимание. Единият беше интересът на президента към убийството на член на кабинета му и към последиците от изчезването на снимките от „Медуза“. Хена го бе информирал скоро след като адмирал Морисън му прехвърли цялата бъркотия. Макар че голяма част от доказателствата бяха унищожени в пожара, двете дупки от куршуми в овъглените трупове на Прескът и съпругата му Жаклин бяха наелектризира-ли държавната администрация. Другата причина на Хена беше приятелството му с Мърсър.

Веднага щом историята за пожара и убийствата стигна до пресата, „Вашингтон Пост“ съобщи подробности разследването на Главна прокуратура за живота на Хайд и слуховете за продажбата на секретни документи на неизвестни лица. Вестникът не разполагаше с нищо конкретно за втората информация, но се основаваше на източниците си, и беше само въпрос на време някой да открие съществуването на сателита „Медуза“и изчезналите снимки.

Президентът искаше разследването да приключи бързо и извършителите да бъдат идентифицирани. Ако избиеше скандал, трябваше да е готов да обвини някого. Администрацията му още беше нестабилна заради кризата в Аляска предишната година и не беше достатъчно силна, за да се справи с още едно неловко положение. Президентът каза на Хена да не говори за убийствата, да отклонява въпросите на чернокожата си секретарка и да се погрижи да не избухва скандал.

Червената спортна кола спря на алеята пред къщата на семейство Грейди. Двамата бяха на около петдесет години. Неговите прошарени коси бяха оредели, а нейните — изрусени. Те имаха слънчев загар и изглеждаха уморени от работата в Южна Америка. Хена им даде минута да разгледат с широко отворени очи черната дупка, която бе останала от къщата на семейство Хайд, и после се приближи до тях.

— Беше умишлен палеж — без заобикалки каза той. Двамата Грейди се обърнаха едновременно и го погледнаха озадачено. — И съжалявам, че трябва да ви го кажа, но Прескът и Жаклин са били застреляни в главата, преди подпалвачът да изпепели къщата им.

След като привлече вниманието им, Хена им се представи.

— Аз съм Ричард Хена, директор на ФБР, и искам да ви задам няколко въпроса.

Пет минути по-късно те седяха във всекидневната на семейство Грейди. На стените имаше десетки снимки на децата им, а на пианото — дипломи в рамки от Джорджтаун. Мередит Грейди още ридаеше. Двете с Жаклин Хайд бяха приятелки и играеха заедно голф. Джон Грейди прие новината много по-спокойно. Той със сигурност не бе безразличен към ужаса на смъртта, но като лекар умееше да прикрива чувствата си.

— Както разбирате — започна Хена, след като преце ни, че Мередит е готова да отговаря на въпросите, — президентът проявява голям интерес към разкриването на престъплението. Той и Прескът бяха близки. Убеден съм, че заместник-държавният секретар ви е казал това.

— О, да. Джаки беше много развълнувана, когато ги поканиха на приема по случай встъпването му в длъжност. Спомням си, че няколко месеца не говореше за нищо друго.

И Хена бе ходил на този прием, но само след час два-мата с Фей бяха установили, че не могат да издържат на преструвките, и бяха отишли в бар „При Дребосъка“ както бяха в официални вечерни облекла. Хена си спомни, че Хари Уайт галантно танцува с Фей под звуците на музиката, разнасяща се от тонколоните на джубокса.

— ФБР и полицаите във Феърфакс са разговаряли с всеки в квартала освен с вас. Надяваме се, че ще хвърлите светлина върху случилото се. — Балистичната експертиза на гилзите, извадени от труповете, не бе показала нищо. — Някой от вас да е видял или чул нещо в утрото на заминаването ви?

— Ами една жена влезе в къщата на семейство Хайд, малко преди да тръгнем — каза Мередит. — Не съм я виждала преди, но Джаки и Бил познаваха много хора.

— Можете ли да я опишете?

— Беше много рано и още тъмно, но си спомням, че жената беше млада, на трийсетина години, красива и облечена неофициално. Не си спомням каква кола караше. Спря пред къщата, почука на вратата и веднага влезе, после излезе само след няколко минути. Мислите ля, че тя го е направила? Не приличаше на убиец.

„Слава Богу, че има любопитни съседи“ — помисли Хена.

— Бихте ли я познали, ако ви покажа няколко снимки?

Мередит се поколеба и Хена разбра защо. В епохата на политическата коректност хората се чувстваха длъжне споменават едно нещо, когато описваха друг човек.

— Чернокожа ли беше?

— Да — отговори Мередит Грейди. — Не че това е нещо обикновено. В дома на семейство Хайд непрекъснато идваха афроамериканци. Това беше свързано с работата.

— Не всички чернокожи са американци. Може да е била истинска африканка — отбеляза Хена. Мередит го изгледа недоверчиво, явно не смяташе, че има разлика. — Бихте ли я познали?

— Не знам. Може би. — Не беше необходимо Мередит Грейди да споменава, че повечето чернокожи й се струват еднакви. Това беше очевидно от смутеното й изражение.

— Доктор Грейди, вие видяхте ли жената?

— Не. Вече бях на летището, за да уредя минаването на медицинските запаси през митницата. С Мередит се срещнахме там малко преди самолетът да излети.

Хена отново се обърна към госпожа Грейди. — Е?

— Може би, ако видя хубава, ясна нейна снимка. Най-добре си спомням косите й. Видях ги на светлината на лампата на верандата, преди жената да влезе в къщата. Не бяха като на повечето афроамериканки, а дълги и къносани, тук-там с червеникави кичури.

Хена извади от куфарчето си папка, пълна със снимки.

— Искам да ги разгледате и да ми кажете дали познавате някого.

Мередит взе купчината и започна да разглежда снимките, като ги оставяше с лице надолу върху масичката аа кафе. Фотографиите бяха на агентки на Мосад, които работеха в Съединените щати.

— Съжалявам, но никоя от тези жени не прилича на нея — каза тя и му ги върна.

— Добре — кимна Хена и й даде друга, по-малка купчина снимки.

— Това е тя — извика Мередит Грейди и вдигна една снимките, които бяха предимно на чернокожи служи-телки на ФБР. Хена ги бе взел само за да запълни папка-та, затова се изненада.

— Сигурна ли сте?

Мередит отново се вторачи в снимката.

— Абсолютно. Това е жената, която видях да влиза къщата на Джаки и Бил.

Стомахът на Хена се сви. Трябваше незабавно да, свърже с Мърсър. Снимката беше увеличен кадър от охранителна камера на Държавния департамент и показва Селоме Нагаст.