Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (37)

34.

Този път Елиът не посмя да рискува.

Въпреки че работодателят му не го заплаши явно, Елиът много добре чу скритата заплаха в гласа му, разбра я и беше наясно, че този път не може да си позволи лукса да се провали. Все още не знаеше по какъв начин онзи се е сдобил с номера му, както и по какъв начин е разбрал, че Милър е предала меча на племенника на Джудит Уокър. Имаше чувството, че е време да почне да мисли за почивка, хубава дълга почивка, някъде по-надалеч, по това време на годината е хубаво в Австралия.

Елиът отиде до „Скарсдейл Вилас“ с буса на Кубето. Не смяташе да рискува някой да види в собствената му кола близо до мястото, където ще бъде извършено убийство. Той беше облечен във военна униформа за учения, от излишъците, които обикновено отиват на разпродажба, и евтини маратонки, а преди да се качи в буса, си сложи тънки хирургически ръкавици. Даже ако нещо тръгне не както трябва и някой го забележи, той имаше желязно алиби — играл е „Тексас холдем“^[1] с приятелчетата си в Челси — трима напълно солидни граждани ще потвърдят факта, че тази вечер е спечелил мизата и е поръчал бутилка седемнадесетгодишен бърбън, за да го отпразнува.

Робърт Елиът беше човек, който не вярва в късмета.

Единствените хора, които знаеха къде е, бяха двамата му съучастници — Кубето и един млад мулат с празен поглед на име Карл, за когото Елиът подозираше, че е роб или любовник на Кубето, а може би и двете. В случай на необходимост Елиът щеше да се отърве и от двамата без всякакво колебание — самоубийство на любовници. Полицията нямаше да си направи труда да разследва случая.

— Вие сте в добра форма, господин Елиът — каза Кубето, като наблюдаваше тънката усмивка по устните на дребния мъж.

— Очаква ни една забавна вечер — измърмори Елиът, като не откъсваше поглед от номерата на редицата къщи.

Улицата беше тиха, така че не трябваше да оставят Оуен да се разпищи.

— Влизате бързо и се оправяте с него — нареди той, докато бусът бавно се движеше по улицата, за да не привлича внимание. — Ние търсим торбата, която Милър му е дала, и меча. След това ще видим каква друга информация ще успеем да измъкнем от него.

— Откъде знаете, че Милър е била тук, господин Елиът? — попита тихо Кубето.

Робърт Елиът се ухили.

— Имам си източници на информация.