Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thirteen Hallows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2019 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Скот; Колет Фрийдман

Заглавие: 13-те светини

Преводач: Бойко Маринов

Година на превод: 2011

Издание: първо

Издател: Pro Book

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Раленкова

Художник: Боряна Петрова

Коректор: Марко Кънчев

ISBN: 978-954-2928-28-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6859

История

  1. — Добавяне

34.

Този път Елиът не посмя да рискува.

Въпреки че работодателят му не го заплаши явно, Елиът много добре чу скритата заплаха в гласа му, разбра я и беше наясно, че този път не може да си позволи лукса да се провали. Все още не знаеше по какъв начин онзи се е сдобил с номера му, както и по какъв начин е разбрал, че Милър е предала меча на племенника на Джудит Уокър. Имаше чувството, че е време да почне да мисли за почивка, хубава дълга почивка, някъде по-надалеч, по това време на годината е хубаво в Австралия.

Елиът отиде до „Скарсдейл Вилас“ с буса на Кубето. Не смяташе да рискува някой да види в собствената му кола близо до мястото, където ще бъде извършено убийство. Той беше облечен във военна униформа за учения, от излишъците, които обикновено отиват на разпродажба, и евтини маратонки, а преди да се качи в буса, си сложи тънки хирургически ръкавици. Даже ако нещо тръгне не както трябва и някой го забележи, той имаше желязно алиби — играл е „Тексас холдем“[1] с приятелчетата си в Челси — трима напълно солидни граждани ще потвърдят факта, че тази вечер е спечелил мизата и е поръчал бутилка седемнадесетгодишен бърбън, за да го отпразнува.

Робърт Елиът беше човек, който не вярва в късмета.

Единствените хора, които знаеха къде е, бяха двамата му съучастници — Кубето и един млад мулат с празен поглед на име Карл, за когото Елиът подозираше, че е роб или любовник на Кубето, а може би и двете. В случай на необходимост Елиът щеше да се отърве и от двамата без всякакво колебание — самоубийство на любовници. Полицията нямаше да си направи труда да разследва случая.

— Вие сте в добра форма, господин Елиът — каза Кубето, като наблюдаваше тънката усмивка по устните на дребния мъж.

— Очаква ни една забавна вечер — измърмори Елиът, като не откъсваше поглед от номерата на редицата къщи.

Улицата беше тиха, така че не трябваше да оставят Оуен да се разпищи.

— Влизате бързо и се оправяте с него — нареди той, докато бусът бавно се движеше по улицата, за да не привлича внимание. — Ние търсим торбата, която Милър му е дала, и меча. След това ще видим каква друга информация ще успеем да измъкнем от него.

— Откъде знаете, че Милър е била тук, господин Елиът? — попита тихо Кубето.

Робърт Елиът се ухили.

— Имам си източници на информация.

Бележки

[1] Вид покер. — Б.пр.