Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (36)

33.

— На пръв поглед прилича на дело, което се закрива веднага след като е образувано — уморено каза Виктория Хийт и токчетата й затракаха по облицования с плочки под на моргата. Минаваше десет, а тя беше на крак от почти шестнадесет часа.

— В гласа ти звучи „но“… — рече Тони Фулър.

— Не вярвам да е имала време. Това е почти невъзможно.

— Съгласен съм.

— Съгласен си?

— Естествено! — Тони Фулър ровеше из джобовете си и накрая извади една кафява кърпа, която държеше специално за посещенията в моргата. — Мисля, че на Милър някой й помага. Приятел или няколко приятели, които са започнали процедурата, така да се каже.

— И вие мислите, че този труп е един от приятелите й?

— Готов съм да се обзаложа. Свидетелите от влака казаха, че не се познават помежду си. Може би този приятел се е опитвал да изнудва Милър… и Милър го е убила.

— Но защо? Няма никаква логика.

Тони Фулър се ухили кисело.

— След известно време ще си дадеш сметка, че в голяма част от полицейската работа обикновено няма много логика. Във всички тези убийства, улични грабежи, обири, изнасилвания понякога има схема, но обикновено е просто една голяма боза.

Виктория Хийт поклати глава.

— Даже не искам да повярвам на това, което казвате.

— Като изкараш в полицията толкова, колкото съм изкарал аз — продължи Фулър, докато отваряше тежките врати, — ще повярваш.

— Субектът е бял, пол: мъжки, двадесет и две-двадесет и тригодишен, метър и осемдесет, шестдесет и три килограма, което значи, че за неговия ръст е с поднормено тегло — говореше патологът, като гледаше през фигурите на двамата полицаи.

Фулър се бе втренчил в патолога, като нарочно избягваше голото тяло на металната маса. Хийт беше заковала поглед в обезглавения труп.

— По двете ръце на субекта има множество прободни белези, показателни за системна злоупотреба с наркотици…

— Мак — изведнъж рече Фулър, — и двамата имахме невероятно дълъг ден. Трябва ли да сме тук, докато завършиш процедурата? Дай ни само основната информация, а? Като за профани.

— Хубаво — Гавин Макинтош се ухили. Той се пресегна и изключи висящия микрофон. Грамадният шотландец продължи по-неофициално. — Това, дето го виждате тук, е едно сдало багажа наркоманче. Той се боцка от две, може би от три години.

Патологът обърна ръцете и показа белезите, някои се бяха превърнали в черни петна, а други имаха коричка.

— След като е обезобразил вените на едната ръка, е минал на другата. А ако се провери между пръстите на краката му, ще видите, че се е опитвал да се боде и там. С поднормено тегло е, както вече казах, има жълтеница, хепатит, може би и ХИВ.

— Не искам да зная историята на заболяванията му, искам да разбера от какво е умрял.

Шотландецът се ухили отново.

— Някой е отрязал главата му — така е умрял.

— Това е било стъклото на прозореца във влака… — каза твърдо сержант Хийт.

Макинтош поклати глава. Той вдигна спуканата глава на младежа от металната табла до масата. Виктория Хийт почувства как стомахът й подскочи.

— Бил е ударен три пъти: тук… тук по лицето и — Макинтош леко завъртя главата, като баскетболна топка — тук, от задната страна на врата. Тези два удара са нанесени с плосък тъп предмет, а третият е от остро оръжие. Последният удар е отрязал главата му и го е запратил към прозореца. Падащото стъкло е порязало мускулите и сухожилията по тялото, но по това време младежът вече е бил мъртъв. Отворихме раната и открихме люспици окислен метал. С прости думи — ръжда. Моето мнение е, че този младеж е убит с меч. Ръждясал меч.

— Меч! — рече Фулър. — Никой от свидетелите не е споменава да е видял меч.

— Те казаха, че било желязна пръчка — добави Виктория.

— Мечът си е точно желязна пръчка… но с острие — каза Макинтош. — Двата удара тук са направени с тъпото на меча. Ударът, вследствие на който е настъпила смъртта, е с острото на меча. Залагам си пенсията, че оръжието на вашия убиец е ръждясал меч.

— Става нещо твърде странно — прошепна Виктория.

— Още даже не сме се и доближили до странностите. — Макинтош размахваше ръце край гръдния кош на трупа. — Погледнете нашия млад приятел. Можете ли да ми кажете какво липсва? Освен главата, разбира се — добави той с усмивка.

Тони Фулър погледна тялото и поклати глава.

Виктория Хийт преглътна с мъка и се насили да погледне към тялото.

— Кръв — каза тя най-накрая. — Склонна съм да мисля, че би трябвало да има повече кръв.

— Браво! В човешкото тяло има около пет литра кръв. При такъв тип рана нормално е да има голяма загуба на кръв, преди сърцето да спре да бие. При всички случаи, обаче, в тялото е нормално да остане малко кръв.

— Вагонът приличаше на скотобойна — отбеляза Тони.

— Дори малко кръв може да оплеска голямо пространство. — Макинтош мушна с пръст трупа на масата. — Преценихме, че във вагона той е загубил около литър и сто. Въпреки това нашият приятел тук няма и капчица кръв в тялото си. Никаква! Все едно са го изстискали.