Агата Кристи
Хикъри Дикъри Док (25)

I.

Настанен да седне в една стая на полицейското управление, Найджъл нервно се взираше в строгите очи на инспектор Шарп. Леко заеквайки, той току-що беше завършил разказа си.

— Разбирате ли, мистър Чапмън, че това, което ми разказахте, е много сериозно? Наистина много сериозно.

— Естествено, че разбирам. Нямаше да дойда тук да ви го кажа, ако не чувствах, че е спешно.

— Казвате, че мис Лейн не може да си спомни къде е сложила това шише от сода бикарбонат, съдържащо морфин?

— Тя много се е объркала. Колкото повече се опитва да мисли, толкова по-несигурна става. Казва, че аз съм я шашардисал. Каза, че ще се опита да помисли, докато съм при вас.

— По-добре веднага да се върнем на Хикъри Роуд.

Докато инспекторът говореше, телефонът на масата иззвъня и полицаят, който записваше разказа на Найджъл, протегна ръка и вдигна слушалката.

— Мис Лейн се обажда — каза той, докато слушаше. — Иска да говори с мистър Чапмън.

Найджъл се наведе през масата и пое слушалката от него.

— Пат? Найджъл е.

Гласът на момичето долетя запъхтян, нетърпелив, думите се прескачаха една друга.

— Найджъл! Мисля, че го намерих! Искам да кажа, мисля, че сега знам кой може да го е взел… нали разбираш… да го е взел от чекмеджето с носните ми кърпички. Виждаш ли, има само един човек, който…

Гласът млъкна.

— Пат. Ало? Там ли си? Кой беше?

— Сега не мога да ти кажа. По-късно. Ще си дойдеш ли?

Слушалката беше достатъчно близо, така че инспекторът и полицаят чуха ясно целия разговор и Шарп утвърдително кимна в отговор на питащия поглед на Найджъл.

— Кажете й „веднага“ — рече той.

— Идваме веднага — каза Найджъл. — Тръгваме в момента.

— О, добре! Ще си бъда в стаята.

— До скоро, Пат.

По време на краткото пътуване до Хикъри Роуд не бе проронена нито дума. Шарп се питаше дали това най-сетне не е някакъв пробив. Щеше ли Патриша Лейн да предложи някакво определено доказателство или просто една своя догадка? Ясно бе, че си е спомнила нещо, което й се струва важно. Предположи, че се е обадила от салона, където е трябвало да внимава какво говори. По това време на вечерта наоколо минаваха твърде много хора.

Найджъл отвори входната врата на Хикъри Роуд 26 със своя ключ и те влязоха вътре. През отворената врата на всекидневната Шарп видя рошавата червенокоса глава на Ленърд Бейтсън, наведена над някакви книги.

Найджъл тръгна нагоре по стълбите и по коридора към стаята на Пат. Той почука кратко на вратата и влезе.

— Здравей, Пат. Ето ни.

Гласът му секна, отмирайки в дълга, задушаваща въздишка. Той спря неподвижно. Над рамото му Шарп също видя гледката. Патриша Лейн лежеше просната на пода.

Инспекторът леко бутна Найджъл навътре. Той самият продължи напред и коленичи до отпуснатото тяло на момичето. Вдигна главата й, потърси пулса, след което внимателно постави главата в предишното положение. Изправи се на крака с мрачно и неподвижно лице.

— Не? — рече Найджъл с неестествено висок глас. — Не. Не. Не!

— Да, мистър Чапмън. Тя е мъртва.

— Не, не. Не и Пат! Скъпата ми, глупавичка Пат. Как…

— С това.

Беше просто, набързо измислено оръжие. Мраморно преспапие, увито във вълнен чорап.

— Ударена е в задната част на главата. Много ефикасно оръжие. Ако това ще бъде някакво успокоение за вас, мистър Чапмън, мисля, че дори не е разбрала какво й се е случило.

Найджъл седна разтреперан на леглото. Той каза:

— Това е един от моите чорапи. Тя щеше да го кърпи. О, Боже, тя щеше да го кърпи…

Изведнъж той се разплака. Плачеше като дете — в захлас и без да осъзнава нищо. Шарп продължаваше с възстановяването на сцената.

— Бил е някой, когото тя е познавала много добре. Някой, който е взел чорапа и просто е пуснал преспапието в него. Познато ли ви е това преспапие, мистър Чапмън?

Той дръпна чорапа назад, за да го открие.

Найджъл погледна, все още плачейки.

— Пат винаги го държеше на бюрото си. Лъв от Люцерн.

Той зарови лице в ръцете си.

— Пат. О, Пат! Какво ще правя без теб!

Изведнъж се изправи, отмятайки буйната си светла коса.

— Ще убия този, който го е направил! Ще го убия. Мръсна свиня!

— Спокойно, мистър Чапмън. Да, да, зная как се чувствате. Брутално дело.

— Пат не би наранила никого.

С успокоителни думи инспектор Шарп го изведе от стаята. След това той самият се върна в спалнята. Наведе се над мъртвото момиче и много внимателно измъкна нещо между пръстите й.