Агата Кристи
Хикъри Дикъри Док (20)

II.

— Моля, мис Сали, мога ли задам въпрос? За каквото казали на закуска. Аз много мислил.

— Ами на твое място не бих мислила толкова много, Акибомбо — каза Сали. — Не е здравословно.

Сали и Акибомбо обядваха на открито в Риджънтс Парк. Според календара лятото бе вече настъпило и ресторантът беше отворен.

— Цяла сутрин — каза Акибомбо тъжно, — аз бил много разстроен. Не мога отговори на въпроси на мой преподавател добре. Той недоволен от мен. Той казва аз преписва големи откъси от книги и не мисли себе си. Но аз тук, за да придобие мъдрост, и на мен се струва, че в книги казано по-добре, отколкото аз мога каже, защото аз не добре владее английски. Освен това тази сутрин на мене много трудно мисли за друго, освен какво става на Хикъри Роуд и проблеми там.

— Мисля, че си прав — рече Сали. — Аз самата не можах да се съсредоточа тази сутрин.

— Затова аз питам тебе, моля каже някои неща, защото, както казал, аз мислил много.

— Е, да чуем тогава за какво си мислил.

— Ами за тази бо… ре… на киселина.

— Борена ли? А, борова киселина! И какво за нея?

— Ами аз не разбира много. Казват това киселина. Като сярна киселина?

— Не, не е като сярната — каза Сали.

— Не е ли нещо, само за лаборатория?

— Не мисля, че някога са правени лабораторни опити с него. Това е нещо много слабо и безвредно.

— Искаш да кажеш, дори ти можеш него сложи в твои очи ли?

— Точно така. Именно за това се използва.

— А, тогава това обяснява. Мистър Чандра Лал, той има малко бяло шише с бял прах, и той слага прах в гореща вода и къпе очи с него. Той държи него в баня, и един ден то не там, и той много ядосан. Това сигурно борена киселина, да?

— Какво толкова има с тази киселина?

— Аз каже тебе постепенно. Моля, не сега. Аз мисли още малко.

— Е, недей да се задълбочаваш чак толкова — каза Сали. — Не искам следващият труп да си ти, Акибомбо.