Агата Кристи
Хикъри Дикъри Док (24)

VI.

Женевиев влезе във всекидневната в състояние на голяма възбуда. Тя заговори на събралите се студенти с нисък, треперлив глас.

— Сега съм сигурна, ама абсолютно сигурна, че знам кой уби малката Силия.

— Кой, Женевиев? — попита Рене. — Какво те кара да бъдеш толкова сигурна?

Женевиев се огледа внимателно, за да се убеди, че вратата на всекидневната е затворена и сниши гласа си.

— Найджъл Чапмън.

— Найджъл Чапмън ли? Защо?

— Чуйте. Току-що минавах по коридора към стълбите и чух гласове в стаята на Патриша. Говореше Найджъл.

— Найджъл ли? В стаята на Патриша? — обади се неодобрително Джийн. Женевиев обаче продължи.

— Той й казваше, че баща му убил майка му и затова е сменил името си. Не е ли ясно? Баща му е осъден за убийство, а Найджъл е наследствено обременен.

— Възможно е — каза мистър Чандра Лал, разсъждавайки ентусиазирано върху възможността. — Напълно е възможно. Толкова е жесток този Найджъл, толкова неуравновесен. Никакъв самоконтрол. Съгласни ли сте? — Той се обърна снизходително към Акибомбо, който кимна ентусиазирано с къдравата си черна глава и показа белите си зъби в приятна усмивка.

— Винаги съм била уверена — каза Джийн, — че Найджъл няма морал… Пълен дегенерат.

— Убийство заради сексуални причини, да — продължи мистър Ахмед Али. — Спи с момичето, после го убива. Защото е добро момиче, с достойнство, би очаквало сватба.

— Глупости! — избухна Ленърд Бейтсън.

— Какво каза?

— Казах ГЛУПОСТИ! — изрева Лен.