Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (30)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hickory Dickory Dock, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- dune (2019)
- Начална корекция и форматиране
- dianays (2019)
- Допълнителна корекция
- maskara (2019)
Издание:
Автор: Агата Кристи
Заглавие: Хикъри Дикъри Док
Преводач: Павел Антонов, Герасим Славов
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Селекта“
Град на издателя: Бургас
Година на издаване: 1993
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 1993
ISBN: 954-8371-06-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11225
История
- — Добавяне
III.
— Валъри, смяташ ли, че можеш да ми дадеш съвет?
— Разбира се, че мога да ти дам съвет, Джийн, макар да не разбирам защо хората искат съвети. Никога не ги изпълняват.
— Наистина става въпрос за съвет — каза Джийн.
— В такъв случай аз съм последният човек, когото трябва да питаш. Честно казано, нямам съвест.
— О, Валъри, не говори така!
— Вярно е — каза Валъри. Докато говореше, си запали цигара. — Внасям контрабандно дрехи от Париж и разправям най-ужасяващи лъжи на отвратителните жени, които идват в салона. Дори пътувам с автобусите без билет, когато съм в затруднение. Но давай, кажи ми. За какво става дума?
— За това, което каза Найджъл на закуска. Ако някой знае нещо за някой друг, мислиш ли, че е длъжен да го каже?
— Що за идиотски въпрос! Не можеш да разсъждаваш така общо. Какво е това, което искаш да кажеш или не искаш да кажеш?
— За паспорта.
— Паспорт ли? — Валъри се надигна изненадано. — Чий паспорт?
— На Найджъл. Той има фалшив паспорт.
— Найджъл ли? — гласът на Валъри звучеше невярващо. — Не може да бъде. Изглежда невероятно.
— Само че има. Знаеш ли, Валъри, струва ми се, че има нещо… мисля, че чух полицията да казва как Силия споменала нещо за някакъв паспорт. Представи си, че тя го е разкрила и той я е убил?
— Звучи много мелодраматично — каза Валъри. — Но, честно, не вярвам нито дума. Каква е тази история с паспорта?
— Видях го.
— Как го видя?
— Ами абсолютно случайно — рече Джийн. — Преди около седмица-две търсех нещо в моята чанта и по погрешка сигурно съм погледнала в куфарчето на Найджъл. И двете бяха на рафта във всекидневната.
Валъри се изсмя недоверчиво.
— Разправяй ги на баба ми! — каза тя. — Какво правеше в действителност? Шпионираше ли?
— Не, разбира се, че не! — Джийн изглеждаше изпълнена със справедливо негодувание. — Никога не надничам в чужди документи. Не съм такъв човек. Просто бях много разсеяна, затова отворих куфарчето и само прегледах.
— Виж, Джийн, не можеш да се изплъзнеш. Куфарчето на Найджъл е доста по-голямо от твоето и е съвсем различен цвят. Щом признаваш разни работи, можеш също така да признаеш, че си такъв човек. Добре. Паднал ти е случай да поразгледаш вещите на Найджъл и ти си се възползвала.
Джийн стана.
— Разбира се, Валъри, ако смяташ да бъдеш толкова противна и толкова нечестна и нелюбезна, то аз.
— О, я сядай, дете! — рече Валъри. — Продължавай. Става интересно. Искам да знам.
— Ами имаше един паспорт — продължи Джийн. — Беше на дъното и в него пишеше едно име. Станфорд или Станли, или някакво подобно име, и си помислих: „Колко странно, че Найджъл държи чужд паспорт у себе си“. Отворих го и на снимката беше Найджъл! Не разбираш ли, той води двойствен живот! Чудя се дали трябва да кажа на полицията? Смяташ ли, че е мой дълг?
Валъри се засмя.
— Лош късмет, Джийн — рече тя. — Всъщност, струва ми се, че има съвсем просто обяснение. Пат ми каза. Найджъл е наследил някакви пари или нещо подобно, при условие че си смени името. Той го е направил напълно законно, чрез едностранен акт или каквото е там, и това е всичко. Сигурна съм, че предишното му име е било Станфийлд, или Станли, или нещо подобно.
— О! — Джийн изглеждаше напълно огорчена.
— Питай Пат, ако не вярваш — рече Валъри.
— А, не. Е, ако е така, както казваш, трябва да съм допуснала грешка.
— Успех следващия път — каза Валъри.
— Не разбирам какво искаш да кажеш, Валъри.
— Искаш да забиеш нож в гърба на Найджъл, нали? И да го скараш с полицията?
Джийн се изправи.
— Можеш да не ми вярваш, Валъри — каза тя, — но чисто и просто исках да изпълня дълга си.
Тя напусна стаята.
— О, по дяволите! — рече Валъри. На вратата се почука и влезе Сали.
— Какво има, Валъри? Изглеждаш ми умърлушена.
— Това е заради отвратителната Джийн. Наистина е ужасна! Нали не мислиш, че има и най-малката възможност Джийн да е пречукала бедната Силия? Страшно ще се зарадвам, ако някога видя Джийн на подсъдимата скамейка.
— И аз — каза Сали. — Но не ми се струва особено вероятно. Не мисля, че Джийн ще се изложи на риска да убие когото и да било.
— Какво мислиш за мисис Ник?
— Просто не знам какво да мисля. Предполагам, че скоро ще се разбере.
— Десет към едно, че и тя е пречукана — каза Валъри.
— Но защо? Какво става тук? — попита Сали.
— И аз това се питам. Сали, случвало ли ти се е някога да се заглеждаш в хората?
— Какво искаш да кажеш с това „да се заглеждаш в хората“, Вал?
— Ами да ги гледаш и да се чудиш: „Това ти ли си?“ Имам чувството, Сали, че тук има някакъв луд. Наистина луд. Имам предвид опасен луд. Не от тези, дето се мислят за краставица.
— Напълно е възможно, — каза Сали и потръпна.
— Ох! — каза Валъри. — Някой копае гроба ми.