Агата Кристи
Хикъри Дикъри Док (19)

I.

— Хикъри Дикъри Док — каза Найджъл. — Качи се мишката възбог. Полицията тук носа си навира и питам се — кой ще обере пешкира?

После добави:

— Да кажа или да не кажа? Това е въпросът!

Той си наля нова чаша кафе и я отнесе до масата за закуска.

— Какво да кажеш? — запита Лен Бейтсън.

— Всичко, каквото знае човек — заяви Найджъл, като махна неопределено с ръка. Джийн Томлинсън изрече неодобрително:

— Но разбира се! Ако имаме някаква информация, която може да се окаже полезна, разбира се, че трябва да съобщим в полицията. Единствено това ще е редно.

— Тъй рече гиздавата Джийн — каза Найджъл.

— Moi je n’aime pas les flics^[1] — каза Рене, внасяйки своя принос към разговора.

— Какво да кажеш? — запита отново Ленърд Бейтсън.

— Нещата, които знаем — каза Найджъл. — Имам предвид един за друг — добави той услужливо. В погледа му, който се плъзна по масата за закуска, заблестя злобна искрица. — В края на краищата — рече той бодро, — всички знаем доста работи един за друг, нали? Няма начин, щом живеем заедно.

— Кой обаче ще реши кое е важно и кое не е? Има много неща, които въобще не са работа на полицията — каза мистър Ахмед Али. Той говореше разгорещено, с болния спомен за острите забележки на инспектора по повод на колекцията му от пощенски картички.

— Чух — рече Найджъл, обръщайки се към мистър Акибомбо, — че открили много интересни неща в твоята стая.

Поради цвета си мистър Акибомбо не можеше да почервенее, но очите му замигаха объркано.

— В моя страна много суеверие — каза той. — Мой дядо дал мене неща носи тук. Аз пази се от набожност и почитане. Аз лично модерен и научен; не вярва във вуду, но поради труден език аз не може обясни на полицай.

— Предполагам, че дори скъпата малка Джийн има своите тайни — каза Найджъл, поглеждайки отново мис Томлинсън. Джийн разпалено заяви, че няма да търпи обиди.

— Ще напусна това място и ще отида в Християнската асоциация на младите жени — каза тя.

— Хайде, Джийн — рече Найджъл. — Дай ни още една възможност.

— Зарежи тая работа, Найджъл! — каза Валъри отегчено. — При тези обстоятелства полицията няма как да не си пъха носа тук.

Колин Макнаб прочисти гърлото си, готвейки се да направи забележка.

— По мое мнение — рече замислено той, — създалото се положение следва да ни бъде разяснено. Каква точно е причината за смъртта на мисис Ник?

— Следствието за изясняване причините за смъртта ще покаже — нетърпеливо каза Валъри.

— Много се съмнявам — рече Колин. — По мое мнение, ще отложат следствието.

— Нещо е станало със сърцето й, нали? — попита Патриша. — Паднала е на улицата…

— Пияна и безпомощна — каза Лен Бейтсън. — Така са я откарали в участъка.

— Значи наистина е пиела — каза Джийн. — Разбирате ли, винаги съм си го мислела. Когато полицията претърсваше къщата, сигурно са намерили в стаята й шкафове, пълни с празни бутилки — добави тя.

— Вярвайте на нашата Джийн, ако искате да знаете цялата мръсотия — рече Найджъл одобрително.

— Е, това обяснява защо понякога се държеше странно — каза Патриша. Колин отново си прочисти гърлото.

— Хм! — каза той. — Случайно я забелязах да влиза в „Дъ Куинс Неклъс“ в събота вечерта, когато се прибирах.

— Явно там се е натряскала — каза Найджъл.

— Предполагам, че в такъв случай е умряла от препиване? — каза Джийн. Лен Бейтсън поклати глава.

— Мозъчен кръвоизлив ли? Много се съмнявам.

— За бога, не мислиш, че са я убили, нали? — попита Джийн.

— Бас държа, че е така — каза Сали Финч. — Изобщо няма да се учудя.

— Моля — каза мистър Акибомбо, — вие мисли някой нея убил? Това вярно?

Той ги изгледа един по един.

— Все още нямаме причина да допуснем подобно нещо — каза Колин.

— Но кой ще иска да я убие? — каза Женевиев. — Имаше ли много пари? Ако е била богата, тогава, струва ми се, е възможно.

— Тя беше жена, която можеше да те вбеси, скъпа — каза Найджъл. — Сигурен съм, че всички искаха да я убият. Поне аз съм искал — добави той радостно, докато си вземаше сладко.