Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)
Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001


Глава 1

Не беше една от онези нощи, нито едно от онези места, където човек би очаквал да чуе пронизителен женски вик. Беше просто нощ в Малибу, тъмна и мека като кадифено одеяло: вълните, покрити с бяла като сметана пяна, се разбиват в брега, а бризът е нежен като лекия дъх на котенце.

Мак Райли, частен детектив, вървеше по плажа сам, ако се изключеше кучето му. Любовницата му, Съни Алварес, беше отлетяла за Рим след леко тяхно „разногласие“ относно общото им бъдеще. Но тяхната история беше такава — пълна с обрати.

Мак живееше в „Малибу Калъни“, известния квартал на филмовите звезди и магнатите на шоу бизнеса и въобще на богаташите от всякакъв вид, всеки един от които беше по-богат от предходния, без да броим разликите от по два милиона или, в някои случаи, милиарда. Техните къщи имения, разположени едва ли не на самия плаж, не бяха така очарователни и желани от гледна точка на Мак, но пък, от друга страна, плажът не беше гледната точка на останалите хора. Всъщност по-голямата част от хората въобще не ги виждаха. Всяка къща в квартала имаше ограда и порта, която се охраняваше, и макар плажът да беше за свободен достъп, той представляваше изключително тясна ивица пясък досами водата. Всеки непознат, който се разхожда там посред нощ, би бил подложен на съмнения и множество въпроси.

Къщите имения в квартала бяха предимно втори или трети жилища за въпросните богаташи и биваха обикновено подценявани, но те притежаваха елегантност и веранди, които гледаха към океана. Верандите бяха много малки, но пък струваха толкова пари на квадратен метър, че цената би могла да удиви и най-невъзмутимия жител на планетата.

Жилището на Мак беше по-скромно — бунгало, което той беше купил евтино преди години, при поредното спадане на цените на недвижимите имоти. Някога то било собственост, или поне той беше чул подобни клюки, на някогашната филмова звезда Норма Шиърър. Или пък дали не беше Норма Джийн? Норма или Мерилин, нямаше никакво значение. Развалината си е развалина откъдето и да я погледнеш.

Най-хубавото нещо в тази малка къща, като се изключи разположението й, беше дървената веранда със стъпала, които водеха директно на плажа. Понякога, при зимните бури, водата с рев стигаше до дървените стълбове, които подпираха верандата и дори прехвърляха перилата, а Мак се чувстваше така, сякаш седи в лодка. Той обаче обичаше вълненията и дори потенциалната опасност. Беше щастлив в Малибу. Не би живял никъде другаде по света, дори да му платяха. Освен може би в Рим за седмица или две в компанията на Съни.

Мак наистина изглеждаше като частен детектив — беше висок метър и осемдесет и шест, имаше дълга черна коса, която все още беше гъста, слава богу, макар той да беше вече на четирийсет. Тъмносини очи, в ъгълчетата, на които се бяха образували фини бръчици от прекалено много дни на плажа и също толкова нощи в нощните клубове. Нямаше брада — Съни не одобряваше растителността по лицето, както се изразяваше тя. Тялото му беше стройно и атлетично, което, като се имаше предвид колко мързелив беше той и колко много мразеше физическите натоварвания, се дължеше на тичането по плажа в компанията на спасеното от него куче, трикрак помияр на име Пират, което бягаше много по-бързо, ако вятърът духаше в гърба му.

Пират беше най-добрият приятел на Мак. Сигурна съм, че не сте виждали по-наперено малко псе. То имаше дълги и тънки крака, рошава сиво-кафява козина, увиснала челюст, която разкриваше долните му зъби във вечна „усмивка“, и лесно би могло да спечели всяко състезание за най-грозно куче.

Съни обожаваше Пират, макар никога да не би го допуснала до своето чихуахуа Тесоро. Със силни крайници, бърза захапка и с тегло само от килограм и половина, Тесоро, което беше умно куче, превъзхождаше Пират във всеки един момент. Съни вярваше, че враждата между техните кучета осуетява тяхната сватба, обаче Мак не беше много сигурен в това. Защо да се разваля нещо хубаво? На двамата със Съни им беше добре заедно така, както си бяха — тоест, необвързани.

Понякога Мак мислеше, че може би неговото друго „аз“ се появява по телевизионните екрани в четвъртък вечер в документалните предавания за повторното разследване на престъпления в Холивуд, които със сигурност са нещо повече от очакваното от вас. Предаването му се казваше „Мак Райли и загадките в Малибу“ и той наистина изглеждаше страхотно в черното кожено яке на „Долче и Габана“, което му беше купила Съни.

Когато тя му каза, че якето е „Долче“, той не беше я разбрал в първия момент. Не проумяваше какво иска да му каже. Името звучеше като подходящо за италиански сладолед. По-късно беше открил, че то принадлежи на италиански дизайнер. Якето със сигурност беше най-хубавата дреха, която той имаше. То беше станало неразделна част от телевизионния му имидж, макар, Господ му беше свидетел, хората да го виждаха по-често в свободни панталони да крачи по „Малибу роуд“, за да отиде до супермаркета за бира и кучешка храна, отколкото да се подвизава нощем по скъпо кожено яке.

Предаването му, в което се разкриваха стари престъпления, му беше осигурило известна слава. Всички тези неща като славата са относителни, разбира се, защото, както знаят всички в Холивуд, щом предаването ви бъде свалено веднъж от екраните, вие бивате веднага забравяни. А ето че в момента изглеждаше, че предаването на Мак е изчерпано и няма да има нови емисии поне до следващия сезон. Много лошо, защото парите от него му трябваха, макар да беше запазил работата си, а именно — да разследва за всичките богати клиенти от квартала, а и не само. И, изненадващо, но по-голямата част от тях бяха приятни и мили хора. Плюс това, те имаха същите проблеми като всички други по света. Секс и пари. В този ред.

Той свирна тихо на Пират, което означаваше „Върни се при мен“ и кучето дотича обратно, без повече да обръща внимание на тайните, които беше открило по този най-скъп отрязък от плажа на Малибу. Двамата се обърнаха, решили, че е време да се върнат у дома. Вървяха редом, но всеки мислеше за своите собствени проблеми, слушаше разбиването на вълните, вдишваше соления океански въздух, търсеше с поглед евентуални звезди на киното, заети със снимки, и въобще — този род неща. И тогава чуха пронизителния женски вик. Много висок. Оглушителен. Предизвикващ тръпки на ужас. Не беше необходимо да си частен детектив, за да разбереш, че вика жена. И че тя е изпаднала в беда.