Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (27)

Глава 27

На следващата сутрин Мак отиде с колата до адреса, даден им от Джеси Уидуърт, който се намираше на улица „Дохъни“ в Западен Холивуд. Ако я завареше у дома, щеше да я помоли да разговарят за Али. Ако тя отсъстваше, това щеше да му даде възможност да поговори с портиера и с управителя на сградата, за да узнае някои неща за нея.

Сградата никак не беше лоша, макар той да предполагаше, че апартаментите не са големи — по-скоро гарсониери и тип студио. Но всичко изглеждаше добре поддържано и дори имаше нов и пъстър навес над входа. Той натисна звънеца, на който пишеше: „Дж. Уидуърт“.

Не последва отговор и той отново го натисна. Когато пак не получи отговор, натисна звънеца на управителя на сградата.

Отговори жена. Той й каза, че е видял табелата за даване на апартамент под наем и се е заинтересувал.

— Чакайте минутка, идвам — отговори тя.

Дойде забързана, облечена в тениска, дънки е отрязани крачоли и сандали с висок ток и каишки.

— Аз съм Майла. Трябваше да бързам — добави с весела усмивка. — Закъснявам за среща.

— Съжалявам, че ви обезпокоих, тогава — каза Мак. — Но една моя приятелка живее тук. Каза ми колко много й харесва, и че, според нея, на мен също ще ми хареса. Казва се Джеси Уидуърт.

— Джеси?

Нетърпелива да покаже апартамента, тя вече отключваше вратата на ЗГ. Влезе и направи знак на Мак да стори същото.

— Чакайте малко, не ви ли познавам отнякъде? — Тя за първи път го погледна по-внимателно. — О, мили Боже, това си ти — каза изумена. — Мак Райли от телевизионното предаване.

Мак се усмихна.

— Позна от първия път!

— Но, хей, какво… Искам да кажа, известен човек като теб… За какво ти е този апартамент? Искам да кажа, хубави са, но все пак не са за твоята класа. — Улови пълния с горчивина поглед на Мак и каза: — О, да не би да те засегнах на болното място?

— Е, заради жена, която ми е добра позната — каза Мак. — Просто не искам да се разчува. Нали така?

— Да, разбира се. Аз съм самата дискретност, всеки тук може да ви каже същото.

— И как е Джеси? — запита Мак уж така, между другото. — Не съм я виждал от известно време.

— Джеси? О, тя и приятелката й заминаха рано тази сутрин. На почивка. Канкун, в Мексико. Така ми казаха. Късметлийки.

— Да — съгласи се Мак и разгледа малкия апартамент, отвори шкафовете, надникна и в банята. — И с коя приятелка замина?

— Елизабет.

— Не мисля, че познавам Елизабет.

Майла далеч не се оказа дискретна, всъщност бъбреше неспирно, готова беше всичко да сподели.

— Малко е надменна, мисля. Макар и да е любезна. Висока и русокоса, мисли се за достатъчно красива, за да се стреми към Холивуд. Всъщност прилича малко, на Али Рей, филмовата звезда. Нали знаете коя актриса имам предвид?

Мак потвърди.

— Канкун, а? — каза замислено, когато излязоха отново навън. — Е, благодаря, че ми показа апартамента, Майла. Прекалено е малък, търся по-голям, но ще се обадя, ако променя мнението си.

— Аз благодаря, Мак Райли — каза тя и му се усмихна съблазнително, с надежда. — Можеш да ми се обадиш по всяко време.

Като се върна в колата, Мак се свърза с Роди и Лев в конферентен разговор и ги осведоми за откритието си.

— Елизабет Уиндзор е русокоса и прилича на Али Рей. Подражателка.

— Може би завистлива подражателка — каза Роди.

— А аз се обзалагам, че е опасна подражателка — съгласи се Лев.

— Както и да е, тя е съквартирантка на Джеси и има достъп до ключове в разни къщи от Бел Еър. Обзалагам се също така, че знае кода за алармената инсталация в къщата на Перин.

— Бинго! — каза Роди.

— Двете са заминали за Канкун тази сутрин. На почивка.

— Сигурен ли си за целта на тяхното пътуване? — запита Роди.

— Знам какво си мислиш — каза Мак. — Но Али е в хотел „Дю Кап“, а там и пиле не може да прехвръкне в момента заради засилените мерки на охрана по време на фестивала. Всъщност веднага ще й се обадя, за да я осведомя за нашите разкрития.

Обаче тя не отговори. А когато се обади в хотела, го увериха, че мис Рей вече е напуснала.