Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (30)

Глава 30

Съни крачеше неспокойно из жилището си, а Тесоро я следваше по петите, искаше от нея да я вземе на ръце, обаче този беше един от малкото случаи, в които тя не мислеше за кученцето си. Искаше й се да беше заминала с Мак за Франция. Беше усетила отчаянието на Али, безнадеждното й чувство за самота. И беше загрижена за нея. Жените — особено известните — не изчезваха просто така. Но нали Али беше казала същото за съпруга си? А той също беше изчезнал.

Преди да тръгне, Мак беше казал на Съни, че е много възможно Перин да е замесен в пране на пари. Мак беше казал, че Перин се е занимавал е това и преди и че е много възможно сега да е подновил нечистите си занимания.

— Крадецът си остава такъв цял живот — беше казала Съни и Мак се беше съгласил с нея.

Тя гледаше втренчено скъпите яхти в пристанището. Може би щеше да излезе с две приятелки вечерта, щеше да изпие две мартинита в някой от местните барове и да опита някое вкусно блюдо… Взе Тесоро на ръце, а тя я ухапа — просто така, за забавление. Съни смръщи вежди и отиде в спалнята, за да прерови гардероба си за нещо подходящо и чисто, което да облече. Вдигна от пода два чифта къси панталони и ги хвърли в коша за пране. От джоба й изпадна къс хартия. Раздразнена и вече изгубила търпение, тя го хвърли в кошчето за отпадъци.

После си помисли: „Чакай минутка!“ Точно тези панталони беше носила, когато бяха влезли в къщата на Перин. И това трябваше да е късчето хартия, което беше намерила в страничния джоб на хамъра.

Взе го от кошчето и го приглади с длан. Гледаше разписка за данъци върху недвижими имоти на името на Роналд Перин за жилище на име Вила дес Пескадорес в Нуево Мазатлан, Мексико.

Остана така минутка, за да може информацията да стигне до мозъка й. После извика от радост, вдигна кученцето високо във въздуха и затанцува из стаята.

— Мисля, че успяхме, Тесоро! — извика радостно. — Като професор Хигинс в „Моя прекрасна лейди…“ Мисля, че успяхме.

Ако побързаше, можеше да хване Мак на летището. Набра номера му, но телефонът му беше изключен. Опита този на Роди и изпита облекчение, когато той отговори. Развълнувана, тя бързо му разказа за откритието си.

— Сладка моя — каза той търпеливо. — Аз съм в долината Напа и пия вино с приятели. Мазатлан не е някаква сигурна следа, по която да тръгнем, и не си струва да съсипвам уикенда си заради това. Ще се върна в понеделник. И ще проверя тогава. Ако Рон Перин наистина е в Мексико, ще отидем там заедно, ще изпием по няколко коктейла „Маргарита“ и ще го „върнем жив“, както винаги се казва в уестърните.

Съни имаше чувството, че той не я приема сериозно.

— Но дотогава той може да изчезне нанякъде…

— Ако наистина е там. Ние просто не знаем, сладката ми…

Доникъде нямаше да стигне. Ядосана и разочарована, сбогува се с него и отново закрачи из стаята. Времето минаваше. Всичко можеше да се случи. А следата беше прекалено добра, за да не й се обърне внимание. От нея зависеше да вземе инициативата в свои ръце, а освен това много й харесваше да играе ролята на детектива. С усмивка си помисли, че ще накара Мак да се гордее с нея.

Остави кученцето на дивана и направи няколко бързи обаждания, хвърли малко дрехи в една ръчна чанта, след което постави Тесоро в специалната й чанта за пътуване. Остави я в луксозния кучешки център близо до летището, където персоналът знаеше всичките й предпочитания и където, Съни знаеше, щяха да се отнасят с нея като с принцесата, каквато беше.

За по-малко от час Съни беше на летището. Беше по дирите на Рон Перин. Тя щеше да го открие. Тя щеше да узнае какво го е подплашило толкова, че да се скрие от света и да разбере какво знае той за изчезналата си съпруга.