Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (34)

Глава 34

Перин не я покани да седне при него, но Съни издърпа единия от столовете и се настани удобно. Меката й бяла пола обгърна красивите й колене и тя забеляза одобрителния поглед на Перин. Той беше все така обожател на жените — дори в момент на криза. Вдигна ръка, за да извика келнера.

— Какво искаш? — запита. Учтив, въпреки обстоятелствата.

— „Манго Маргарита“ с лед, без сол — отговори Съни.

— Луда ли си? Кой някога е чувал въобще за „Манго Маргарита“?

— Очевидно не се движиш в подходящи кръгове, Перин. Тези коктейли са много популярни.

— Ха! Предпочитам да пия чиста текила.

— Забелязах.

Гледаха се мълчаливо над масата, попиваха подробностите от външния си вид. Съни си помисли, че макар да беше пиян, Перин притежава странна магнетична привлекателност. Той сякаш те привличаше към себе си, а погледът му, така смирен и жален, беше в пълно противоречие с изградения от него имидж на твърд и непоколебим човек. Но тя знаеше, че този мъж е изграден от стомана, че води битки в много конферентни зали, че е опасен бизнес противник, че хората се страхуват да му кажат „не“. С изключение на съпругата му.

— И коя си ти, по дяволите? — запита Перин. — Не си ченге, очевидно не си от ФБР…

— А ти тях ли очакваш?

Келнерът донесе на Съни коктейла. Гърлото й беше пресъхнало от горещия прах, полепнал по него, и тя с благодарност отпи първата глътка през сламката, без да откъсва поглед от Перин.

— Ти си красива жена — каза той, като избегна въпроса й. — А аз дойдох тук, за да избягам от всичко това.

— Изглежда си успял.

Тя отпи втората дълга глътка. Проблемът с коктейлите „Манго Маргарита“ беше, че можеш да забравиш, че в тях има текила. Но изпиваш две глътки и те започват да изпълват вените ти като ракетно гориво. Изведнъж почувства глад, направи знак с ръка на келнера и поръча nachos.

— Значи не се налага да се тревожиш за фигурата си — каза Перин.

Съни се опита да прецени дали не се опитва да й направи впечатление като мъж, но реши, че не е така, макар в погледа му да се четеше възхищение. Изведнъж той доби много по-трезв и сериозен вид.

— И говориш перфектно испански — добави той.

— Баща ми е мексиканец. Ако се изключи баба ми, приготвям най-вкусното tamales, което някога си вкусвал. И тъй като баба никак не беше пълна, надявам се да съм наследила нейните гени ведно с готварските й рецепти.

Поръчаното от нея блюдо пристигна — вдигащи пара запържен зелен боб и сирене върху ароматна царевична питка. Съни веднага отхапа.

— Вземи си, опитай — каза на Перин. — Вкусно е.

И спря, преглътнала наполовина. Какви ги вършеше? Та нали това беше врагът, а тя се държеше така, сякаш са двама приятели, излезли да похапнат заедно. Отпи от „Маргарита“-та и каза:

— И какво правиш тук, Перин?

Той й се усмихна и повдигна вежди.

— Е, по дяволите, мислех, че вероятно знаеш. Ако не е така, защо си тук?

— Въртим се в омагьосан кръг — каза тя и откри, че му се усмихва в отговор. Трябваше отново да признае, че Роналд Перин притежава неоспорим чар. Та нали тя трябваше да свърши работата на Мак, да го разпита, а ето че се държеше като влюбена ученичка. — Както и да е — побърза да каже. — Дойдох тук специално, за да те намеря. Трябва да поговорим.

— И как ме намери?

— Разписката за платени данъци върху Вила дес Пескадорес беше в страничния джоб на хамъра ти.

— Трябваше да нарежа и нея — въздъхна той. — Просто не успях да свърша с всичко навреме. Но ти какво правеше в хамъра ми?

Съни се изчерви.

— О, мили Боже, ще трябва да си призная! — възкликна тя и сведе глава, за да избегне погледа му.

— Е? — Той чакаше отговора й.

— Предполагам, че ти ще го наречеш „влизане с взлом“ — каза тя с въздишка. — Търсехме доказателства.

— За какво?

Тя вдигна глава, чувстваше се несигурна. Разговорът беше поел в погрешна посока. Нали тя трябваше да го разпитва? Избягна въпроса му.

— Не се тревожи, не намерихме нищо, освен разписката.

Гледаха се мълчаливо през масата. Перин пресуши чашата си с текила.

— Какво ще ми кажеш за детското влакче в къщата ти? — запита тя.

Той сви рамене.

— Израснах в бедно семейство и нямах никакви играчки. Наречи го детето в мен.

Съни му се усмихна. Разбираше и дори изпитваше съчувствие.

— Все още не си ми казала коя си — каза той.

— Казвам се Съни Алварес — каза тя.

И, за нейна изненада, той й подаде ръка през масата. Задържа я части от секундата повече от необходимото, като гледаше дълбоко в очите й. После каза:

— И коя, по-точно, е Съни Алварес? Момичето с бащата мексиканец и бабата, която прави най-вкусното tamales в града?

— Аз съм… — Съни бързо млъкна, защото тъкмо щеше да изрече думата „годеница“, а не беше такава. „Приятелка“ пък звучеше прекалено сладникаво. — Помощничката на Мак Райли — намери може би подходящата дума в последната секунда.

— Трябваше да се досетя. Та нали аз го помолих да работи за мен. А той ми отказа. Ако не беше го сторил, може би сега нямаше да съм в това положение — добави с горчивина.

— И какво, по-точно, е то? — Съни знаеше, че е победила. Сега той щеше да й разкаже всичко.

Но вместо това той направи знак на келнера да донесе втори коктейл „Манго Маргарита“.

— Не, ти ми кажи истината — какво те доведе тук? — И той пак я изгледа с повдигнати въпросително вежди.

— Али Рей — отговори простичко тя.

Перин гледаше втренчено и мълчаливо чашата си.

— Не ми казвай, че си тук, за да ми връчиш призовка — каза, изведнъж превърнал се в айсберг.

Тя поклати глава.

— А ти не ми казвай, Рон Перин, че не знаеш за изчезването на Али.

Перин вдигна поглед. Гледаше я втренчено, лицето му изведнъж се беше превърнало в безизразна каменна маска.

— Сигурно знаеш, че тя изчезна от фестивала в Кан — настоя Съни. — Мислех, че може би знаеш къде е отишла.

Той като че ли се съвзе.

— Защо трябва да знам къде е Али? Тя е самостоятелна личност.

Той оставаше спокоен, но Съни долови нотка на отчаяние в гласа му, забеляза сведените му рамене, умората, изписала се изведнъж на лицето му, и празния поглед, който не искаше да изрази истинските му чувства. Беше ли възможно наистина да не знае къде е съпругата му?

— Тя те интересува, още я обичаш, нали? — запита тихо.

Той отново сви рамене — жест, с който като че ли отхвърляше всичко. И да беше шокиран от новината, явно не искаше да говори за това.

— Какво значение има? Тя е тръгнала по своя път, аз ще вървя по моя. — Направи знак да му донесат още една текила, отпи, а после отпи и задължителната глътка бира. — Пък и ти не си дошла дотук, за да говорим за чувства. А за да сключим някаква сделка, предполагам.

— Тя не е единствената изчезнала жена — каза Съни. — Какво ще ми кажеш за Руби Пърл?

Той я гледаше втренчено, очевидно изненадан.

— Руби ми беше секретарка. Помагаше ми в продължение на две седмици. Не знам къде е отишла след това.

— А после идва ред на Мариса. Тя е все още в Рим и продължава да чака новини от теб. Показа ни огромния диамантен годежен пръстен, който си й дал. И каза, че си обещал да се ожениш за нея. — Поклати глава. — Тя е много разтревожена, Рон.

Смръщил вежди, той прокара длан през започващата си да оредява коса.

— Никога не съм говорил за любов или брак с Мариса. Пръстенът е само нещо, което й купих за спомен. Тя му се възхити, като го видя на витрината на един магазин, и аз й го купих. Жест, който й достави удоволствие. Не беше знак за сериозни чувства. Онзи пръстен не е годежен. Хей, та аз все още съм женен! — добави.

— Жалко, че не си помислил за това, преди да започнеш връзката.

Перин се наведе към нея през масата.

— Нека изясним нещо, Съни Алварес. Мариса не хранеше никакви илюзии, изиграла ви е пълен театър. Познаваше добре играта, аз не бях първият богат мъж, с когото имаше подобен тип връзка. Мариса е много умно момиче.

— Тя каза също, че си падаш по садомазохизма.

— Какво? — Кръвта се беше отдръпнала от лицето му. — Това са глупости.

— И аз реших, че лъже. Помислих дори, че може би планира изнудване. Нали знаеш и други такива истории — ще те заплаши, че ще разкаже всичко на таблоидите, ако не заплатиш щедра сума. Но да оставим това. Кажи ми какво се случи онази нощ в Малибу, когато Мак е чул вика? Тя е била там, макар ти да отричаш.

— Добре, там беше, да. Аз просто не исках светът да знае за това. Можеш ли да ме обвиниш? Аз съм женен. Какво се случи? Бях на делова среща. Тя отишла в къщата в Малибу да ме чака. Каза, че чула стъпки и много се уплашила. И после Райли нахълтал.

— Тя стреляла по него.

— Не е точно така.

— Е, поне се опитала.

Той отново вдигна рамене в онзи жест на отричане или, по-скоро, безразличие.

— Ако в твоя дом през прозореца нахълта непознат, ти може би също ще стреляш по него.

— Но защо въобще си започнал тази връзка с Мариса?

Съни беше завладяна от неочаквано любопитство. У този мъж имаше повече, отколкото се виждаше на повърхността, и тя искаше да проникне по-дълбоко, да разбере какво се крие под имиджа на безмилостен бизнесмен, на който в момента, облечен в смешните плажни панталони на цветя и с овехтялата тениска, той въобще не отговаряше.

Той я гледа дълго и мрачно.

— Искаш ли да чуеш истината? — запита тихо. — Любовта, която се обърка. Това е всичко, Съни Алварес; Любов, поела в погрешна посока.

Отпусна рамене и се сви над масата, хванал главата си с длани.

— Али вече не ме обича. Ако въобще ме е обичала — добави отчаяно. — И мога ли да я виня? Разбира се, че не. Нима повечето от мъжете в света не биха искали да бъдат мистър Али Рей? Можеш да се обзаложиш, че е така. И аз исках това повече от всичко друго на света, повече от парите, къщите, вещите, властта. Исках Али, а ето че сега я изгубих. И в отговор на твоя въпрос, мис детектив, аз съм тук, в това свое убежище, за да се опитам отново да намеря душата си.

Съни го гледаше втренчено, изумена. Изпитваше съчувствие към него. Преглътна сълзите, които заплашваха да потекат по бузите й.

— Съжалявам — прошепна.

— Никога досега не ме е съжалявала жена — каза Перин. — И не съм сигурен дали ми харесва. — Изправи се със залитане. — Уморен съм. Затова и говоря толкова много. Трябва да вървя.

Бръкна в джоба си, извади няколко песос и ги подаде на келнера.

— Ще трябва да стигнат. — И без да обърне повече внимание на Съни, тръгна към вратата. Тя го последва вън, на улицата.

— Как стигна дотук?

Търсеше ключовете за колата в джоба си.

— С автомобил, разбира се.

— Ха! Е, със сигурност няма да шофираш сега. Не и с всичката тази текила, която изпи.

— Да не би да намекваш, че съм пиян? — Зададе въпроса с помпозността на пияниците, когато са под силното влияние на алкохола.

— Да, със сигурност, Рон Перин. — Съни спря минаващото по улицата такси. Отвори вратата и го бутна вътре. — Заведете го у дома — заръча на шофьора и му даде указания.

Отпуснат тежко на задната седалка, Перин я гледаше изпод натежалите си клепачи.

— Жена като теб може да върти всеки мъж на пръста си.

— Иска ми се да беше така — отговори тя с усмивка. После добави: — Виж, ще дойда да те видя утре сутринта. Ще поговорим още.

— За какво?

— Ами, нали знаеш, разни въпроси като пране на пари например — каза тя и веднага съжали за думите си. — И може би за любовта — добави, за да омекоти удара.

Затръшна вратата на таксито и остана на улицата, докато таксито не зави наляво и не изчезна от погледа й. Тя не се съмняваше, че Рон Перин все още обича съпругата си. Беше повече от сигурна, че той е в беда. Утре щеше да види с какво може да му помогне.

Съни стана рано на следващата сутрин. Разходи се по плажа, наслади се на свежия чист въздух и на ранната топлина на слънчевите лъчи, гледаше как пеликаните се стрелкат във вълните, а после се издигат нагоре със сребристи рибки в човките си.

Закуси на терасата — черно силно кафе и козуначени кифли, които тази сутрин имаха най-превъзходния вкус на света. После поръча термос кафе и потегли бавно към къщата на Перин.

Почука на вратата, но отговор не последва. Завъртя топката и отвори.

— Здравей, аз съм. Съни! — извика. — Донесох ти кафе, реших, че може би ще имаш нужда от него.

Остави термоса на масата и се огледа. Стаята беше празна. На терасата също нямаше никого. А компактдискът на Брайън Фери лежеше, счупен на две, върху масата. Сърцето й се сви. Нямаше да заведе триумфално Перин в дома му в Малибу все пак.