Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (67)

Глава 67

Али беше в съда всеки ден от процеса срещу Рон за избягване на данъци. Седеше с високо вдигната глава, безупречно облечена, както винаги, и съвсем сама, ако се изключеха адвокатите.

Мак и Съни я видяха за малко пред съдебната зала. Тя се хвърли към Мак и го прегърна така, сякаш никога нямаше да го пусне.

— Благодаря ти, че дойде. Приятелите не се тълпят около мен. Не и след безчестието на Рон и скандала, макар и да е ясно, че истинският престъпник е Демарко.

Процесът се поднови и те влязоха вътре. Мак съжаляваше, че не може да бъде в съда всеки ден, но предаването му беше подновено и той беше зает до късно в телевизионното студио. Компания й правеха Съни и Шийла.

Перин беше осъден да заплати огромна сума и на една година затвор. Щеше да лежи в новия затвор, известен като „Фермата“, където лежаха предимно чиновници и който беше част от системата на отворените затвори — тоест, режимът беше по-лек, а отношението — по-човешко. Мак не се съмняваше, че като приспаднеха месеците, които Рон беше изкарал в предварителния арест, плюс времето, полагащо му се за добро поведение, той ще излезе много по-скоро от предвидения срок.

След няколко месеца той отново срещна Али. И двамата бяха отишли да видят Рон във „Фермата“. Тя му каза, че лети от Франция на всеки две седмици за свижданията си при Рон.

— Редовно като часовник — добави с усмивка.

Каза му също, че има предложение от добре познат френски режисьор за участие в следващия му филм.

— Филмът е малка продукция, не като произвежданите в Холивуд. И няма да съм в главната роля. Тя ще се изпълнява от млада френска актриса. Очаквам с нетърпение преживяването — каза, с което го изненада. — Все пак аз съм добра — добави и Мак нямаше как да не се съгласи с нея.

— Рон ще излезе след шест месеца. И отново ще бъдем заедно.

Мак повдигна вежди, очевидно изненадан. Али обясни:

— Като всички добри хора, превърнали се за кратко в престъпници и попаднали в затвора, Рон се е разкаян за всичките си грехове и обещава отсега нататък да бъде достоен човек. Каквото и да означава това — добави замислено. — Както и да е, той ще дойде да живее с мен и Франки в малката ми къща с лозето във Франция. Аз все още помагам на Петра в бистрото, а двамата с Рон планираме сами да произвеждаме виното си — добави тя с щастлив смях.

— Али. — Мак беше извънредно сериозен. — Защо?

— Ами… Защото го обичам — отговори Али простичко. — Винаги съм го обичала. А сега съм сигурна, че и той ме обича.

Тя отново се усмихна щастливо, после се завъртя, за да я огледа.

— Какво мислиш? Добре ли ми стои?

Беше сменила стила си на обличане и сега носеше блузи от лек памучен плат на райета или карета и дънки. Не слагаше грим и според Мак изглеждаше като красивото момиче от малкия град, каквото беше по душа. А големите й тюркоазени очи още можеха да разтопят всяко мъжко сърце.

— Изглеждаш страхотно! — увери я той.