Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

2

8 септември, 2012 г.

Белият дом

Държавният секретар Пиер Робърт Борджия гледаше отражението си в огледалото в умивалнята. Нагласи превръзката, скриваща гнездото на дясното му око, след това потупа късите посивяващи кичури коса от двете страни на оплешивяващата си глава. Черният костюм и подходящата черна вратовръзка бяха безупречни, както обикновено.

Борджия излезе от шефската умивалня и се обърна надясно, като кимаше на членовете от екипа, докато вървеше по коридора към Овалния кабинет.

Патси Гудман вдигна очи от клавиатурата си.

— Влизайте. Той ви очаква.

Борджия кимна, след което влезе.

Изпитото бледо лице на Марк Малер носеше следите от умора. Беше служил като президент почти четири години. Гарвановочерната коса беше посивяла на слепоочията, очите, пронизващо сини, сега имаха повече бръчки около ъгълчетата. Петдесет и две годишното тяло, значително по-слабо, беше все още стегнато.

Борджия му каза, че изглежда отслабнал.

Малер се намръщи.

— Нарича се стресова диета „Виктор Грозни“. Чете ли брифинга на ЦРУ тази сутрин?

— Не още. Какво е направил пак най-новият президент на Русия?

— Свиква среща на военните лидери от Китай, Северна Корея, Иран и Индия.

— С каква цел?

— За провеждане на съвместно учение за възпиране на ядрена атака, в отговор на последните ни тестове, включващи Щита за ракетна отбрана.

— Грозни пак се перчи. Все още се цупи, че МВФ отказа заема от двайсет милиарда долара.

— Каквито и да са мотивите му, той има успех в разбъркването на ядрената параноя в Азия.

— Марко, срещата на Съвета за сигурност е днес следобед, така че ми е ясно, че не си ме повикал само за дискутиране на външните работи.

Малер кимна, след това допи третата си чаша кафе.

— Джеб реши да си подаде оставка като вицепрезидент. Не питай защо. Да кажем, лични причини.

Сърцето на Борджия пропусна такт.

— Исусе Христе, изборите са след по-малко от два месеца…

— Вече проведох неофициална среща със силните на деня. Изборът е между теб и Енис Чейни.

„Исусе…“

— Говори ли вече с него?

— Не. Реших, че ти трябва да го чуеш първи.

Борджия сви рамене и се усмихна нервно.

— Сенатор Чейни е добър човек, но не може да ми стъпи на кутрето, когато става въпрос за външни работи. И семейството ми все още има достатъчно влияние…

— Не толкова, колкото си мислиш, и проучванията показват, че повечето американци не се интересуват от военното разрастване на Китай. За тях Щитът за ракетна отбрана поставя край на ядрената война.

— Тогава ми позволете да бъда директен, сър. Дали Републиканският национален комитет наистина мисли, че страната е готова за вицепрезидент афроамериканец[1]?

— Изборите ще бъдат трудни. Спомни си какво причини Либерман на Гор. Чейни ще ни даде толкова нужната опора в Пенсилвания и на Юг. Спокойно, Пиер. Никой няма да взема никакви решения поне през следващите тридесет или четиридесет дни.

— Това е разумно. Ще даде на пресата по-малко време да ни разкъса.

— Имаш ли някакви скелети в гардероба, за които да се безпокоим?

— Сигурен съм, че докато разговаряме, хората ти вече го проверяват. Марк, кажи ми честно, Чейни има ли някакви преимущества?

— Проучванията на общественото мнение показват, че популярността на Чейни пресича и партийните, и расовите граници. Той е много земен. Публиката му има повече доверие, отколкото даже на Колин Пауъл.

— Не бъркай доверие с квалификация — Борджия се изправи и започна да крачи напред-назад. — Проучванията показват също така, че американците се тревожат от сриващата се икономика на Русия и нейното влияние върху европейския пазар.

— Пиер, успокой се. За четиридесет и пет дни могат да се случат много неща.

Борджия издиша шумно.

— Извинете ме, господин Президент. Голяма чест за мен е даже да бъда вземан предвид. Слушай, аз по-добре да продължавам, трябва да се срещна с генерал Фекондо преди следобедния брифинг.

Борджия стисна ръката на приятеля си, след това се насочи към скритата врата. Преди да излезе, се обърна:

— Марко, няма ли да ми дадеш някакъв съвет?

Президентът въздъхна.

— Не знам. Хайди спомена нещо на закуска. Не си ли се замислял да смениш тази превръзка със стъклено око?

 

 

Доминик излезе от фоайето на лечебното заведение и лятната жега на Южна Флорида я удари в лицето. През зловещото следобедно небе удари далечна светкавица. Като прехвърли подвързания с кожа дневник от дясната си ръка в лявата, тя натисна палеца си върху бутона, като отключи шофьорската врата на съвсем новия си черен Пронто Спайдер кабриолет, предварителен подарък за дипломирането от Еди и Ис. Постави дневника на седалката до себе си, закопча колана и натисна палец върху подложката за запалването, като усети досадното микроскопично пробождане.

Компютърът на таблото се събуди и изведе съобщение:

— Активиране на поредицата за запалване.

— Идентификация потвърдена.

— Система срещу кражби дезактивирана.

Тя усети вече познатото двойно „Щрак“ на освободеното заключване на осите.

— Проверка на кръвта за ниво на алкохол. Моля, изчакайте…

Доминик облегна глава на кожената седалка, като гледаше как първите дъждовни капки удрят по направения от полиетилен тетрафталат капак на спортната й кола. Търпението беше задължително при новите защитни свойства на запалването, но тя знаеше, че си заслужава допълнителните три минути. Пияните шофьори бяха станали водеща причина за смъртност в САЩ. До есента на следващата година всички превозни средства трябваше да бъдат снабдени с устройства за проверка на алкохолно съдържание в кръвта.

— Запалването се активира.

— Алкохолно съдържание в кръвта с допустимо ниво.

— Моля, карайте внимателно.

Доминик нагласи климатика, след това натисна бутона за захранване на CD плейъра Digital DJ. Вграденият компютърен процесор реагираше или на гласови модулации, или на докосване, за да интерпретира настроението на шофьора, като избираше подходяща музика от стотиците предварително програмирани възможности.

Тежките басове на последния албум на Ролинг Стоунс, Past Our Prime, започнаха да се изливат от говорителите. Тя излезе на заден ход от паркинга за посетители и започна дългото четиридесет минути пътуване към дома.

 

 

Не беше лесно да убеди д-р Фолета да й предаде дневника на Джулиъс Гейбриъл. Първоначалното му възражение беше, че работата на покойния археолог е била спонсорирана и от Харвард, и от Кеймбридж, и следователно, юридически правилно, би било първо да се получи писмено разрешение от двата отдела за стипендии, преди да й предаде каквито и да е документи от проучванията. Доминик отвърна, че тя се нуждае от достъп до дневника не само за да може да си свърши работата правилно, но и за да спечели доверието на Майкъл Гейбриъл. Следобедът, посветен на телефонни разговори до началниците на отдели в Харвард и Кеймбридж потвърди, че дневникът е по-скоро мемоари, отколкото научен документ, и че тя свободно може да го използва, стига да не публикува никаква информация. Фолета най-накрая отстъпи, като в края на работния ден измъкна дебелата шест сантиметра папка и я предаде едва след като тя подписа споразумение за неразгласяване, дълго четири страници.

 

 

Когато Доминик най-накрая зави към тъмния покрит паркинг на високата сграда Холивуд Бийч, дъждът вече беше спрял. Тя дезактивира мотора на колата, зяпна в призрачното изображение, появило се на дисплея над предното стъкло. Изображението, осигурявано от инфрачервената камера, монтирана пред радиатора на спортната кола, потвърди, че гаражът е празен.

Доминик се усмихна на собствената си параноя. Взе стария асансьор до петия етаж, като задържа вратата отворена, така че Мисис Дженкинс и нейният миниатюрен бял пудел да могат да влязат.

Едностайният апартамент, собственост на осиновителите й, се намираше в края на коридора, последният вдясно. Докато въвеждаше кода за алармата, вратата зад гърба й се отвори.

— Доминик — как беше първият ти работен ден?

Равин Ричард Щайнберг я прегърна с топла усмивка, скрита зад побеляващата рижава брада. Щайнберг и съпругата му Минди бяха близки приятели на родителите й. Доминик познаваше семейството откакто беше осиновена преди почти двадесет години.

— Умствено изтощена. Мисля, че ще пропусна вечерята и ще скоча в гореща вана.

— Слушай, Минди и аз искаме да дойдеш на вечеря следващата седмица. Какво ще кажеш за вторник?

— Става. Благодаря.

— Добре, добре. Ами, аз говорих вчера с Ис. Знаеш ли, че той и майка ти смятат да дойдат тук за пасхалните празници?

— Не, не знаех…

— Добре, трябва да бягам, не бива да закъснявам за Шабат. Ще ти се обадим следващата седмица.

Тя му махна, като го гледаше как бърза надолу по коридора. Доминик харесваше Щайнберг и жена му и ги намираше за топли и искрени. Знаеше, че Ис ги беше помолил да й хвърлят по едно око.

Доминик влезе в апартамента и отвори вратата към балкона, като позволи на океанския бриз да запълни задушната стая със солен въздух. Следобедният дъжд беше прогонил повечето от посетителите на плажа, а последните слънчеви лъчи надничаха иззад облаците, като хвърляха алени отблясъци по водата.

Това беше любимият й час, времето за усамотение. Зачуди се дали да не се разходи бавно по плажа, след това промени решението си. Наля си чаша вино от отворена бутилка в хладилника, изрита обувките си и се върна на балкона. Постави чашата на пластмасова масичка заедно с дневника и легна на шезлонга, като се изтягаше, докато тялото й потъваше в меките възглавнички.

Туптящата мантра на прибоя бързо направи магията си. Тя отпи от виното, затвори очи и мислите й отново се насочиха към срещата й с Майкъл Гейбриъл.

Четири Ахау, три Канкин. Доминик не беше чувала някой да произнася тези думи от ранното си детство.

Мислите се отнесоха в сън. Намираше се отново в платата на Гватемала, беше шестгодишна и до нея беше баба й по майчина линия. Бяха на колене, горещината от следобедното слънце беше над 38 градуса и те се ровеха в лехите с лук. От езерото Атитлан духаше хладен бриз, наричан ксокомил. Детето слушаше внимателно дрезгавия глас на старата жена:

— Календарът ни е даден от нашите предци олмеките, а мъдростта му идва от нашия учител, великия Кукулкан. Много преди испанците да завладеят страната ни, нашият учител ни остави предупреждения за предстоящи дни на бедствия. Четири Ахау, три Канкин, последният ден от календара на маите. Запомни този ден, дете мое. Когато дойде часът, трябва да тръгнеш към дома, защото Попол Вух[2] казва, че само тогава можем да възкръснем.

Доминик отвори очи, загледана в черния океан. Под нея, в частично затъмнената лунна светлина, се носеха алабастрови гребени от пяна.

Четири Ахау, три Канкин — 21 декември 2012 г.

Предреченият съдбовен ден за човечеството.

Бележки

[1] Въпреки че действието се развива през 2012 г., книгата е написана, преди да бъде избран Барак Обама, първият афроамериканец президент на САЩ. — Бел.ред.

[2] Библията на маите. — Бел.ред.