Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

Беше есента на 1977 г., когато аз и Мария се върнахме в Мезоамерика. Съпругата ми беше бременна в шестия месец. Отчаяни за финансови средства, ние решихме да предадем работата си на „Кеймбридж“ и „Харвард“, като внимавахме да пропуснем всякаква информация, която се касаеше до присъствието на извънземна раса сред хората. Впечатлени от изследванията ни, ръководствата наградиха всеки от нас със субсидии да продължим работата си.

След като си купихме каравана на старо, ние тръгнахме да изследваме руините на маите, като се надявахме да идентифицираме мезоамериканската пирамида, която художникът от Наска беше нарисувал върху пустинната пампа, както и да намерим начин да спасим човечеството от предсказаното унищожение.

Въпреки мъчителността на мисията ни, годините, прекарани в Мексико, бяха щастливи. Любимият ни момент — раждането на сина ни Майкъл, роден при изгрев-слънце на Коледа в чакалнята на малка клиника в Мерида.

Трябва да призная, че бях разтревожен за отглеждането на дете при такива тежки условия, разтревожен, че изолираността на Майкъл от други деца на неговата възраст може да затрудни социалното му развитие. На един етап дори предложих на жена ми да го изпратим в частно училище, когато навърши пет. Мария не искаше да чуе нищо за това. Накрая се поддадох на нейното желание, като осъзнавах, че тя се нуждаеше от компанията на детето толкова, колкото то се нуждаеше от нейната.

Мария беше повече от майка на Майкъл, тя беше негов учител, наставник и най-добър приятел, а той — нейният ученик първенец. Дори в ранна възраст беше лесно забележимо, че момчето притежаваше нейния остър ум, който се съчетаваше с онези тъмни абаносови очи и обезоръжаващата им съсредоточеност.

Седем години нашето семейство претърсваше гъстите джунгли на днешно Мексико, Белиз, Гватемала. Хондурас и Ел Салвадор. Докато другите бащи учеха синовете си как да играят бейзбол, аз учех моя как да изкопава артефакти. Докато другите студенти учеха чужди езици, Майкъл се учеше как да превежда йероглифи на маите. Заедно тримата се изкачвахме по храмовете на Уксмал, Паленке и Тикал, изследваме укрепленията на Лабна, Чурихуху и Кеуик и се дивяхме на замъка в Тулум. Изследваме столицата на запотените Монте Албан и религиозните центрове в Каминалджую и Копан. Пълзяхме в гробници и се гмуркахме в подземни пещери. Разкопавахме древни платформи и интервюирахме възрастни маи. Накрая стеснихме възможностите за пирамидата от рисунката на Наска до две древни места, и двете, от които вярвахме, че са части от пъзела за гибелния ден от календара на маите.

Първото място беше Теотихуакан, величествен град на толтеките, разположен на плато в Мексиканските планини, издигнато на 2012 метра, и намиращ се на 48 километра северно от днешно Мексико Сити. Като се вярва, че е бил основан по времето на Исус, Теотихуакан е бил първият голям метрополис в Западното полукълбо и, предполага се, един от най-големите.

Подобно на структурите в Гиза, произходът му остава мистерия. Нямам идея коя култура е създала града, как е било постигнато това изкуство или дори какъв език са говорили първоначалните му обитатели. Както със Сфинкса и пирамидите в Гиза, датата на създаването му все още е много спорна. Дори името на комплекса и пирамидите в него стигат до нас от цивилизацията на толтеките, които са се нанесли там векове, след като градът е бил изоставен.

Изчислено е, че трудът, нужен за построяването на структурите в Теотихуакан, е изисквал армия от 20000 мъже и повече от 40 години, за да бъдат завършени. И все пак не мистерията около това как е бил издигнат той беше нещото, което привлече първо вниманието, а дизайнът и очевидните прилики с плана на града в Гиза.

Както споменах по-рано, в Гиза има три главни пирамиди, разположени спрямо звездите от колана на Орион, като Нил е била замислена да бъде отражение на тъмния процеп на Млечния път. В Теотихуакан също има три пирамиди, разположени по изненадващо сходен начин в гъста формация, въпреки че посоката им се разминава с почти 180 градуса. Свързващ единия край на града с другия е Пътят на мъртвите, главен път, минаващ през комплекса. Той, подобно на река Нил в Гиза, е бил замислен така, че да представлява тъмния процеп в Млечния път.

За древните индианци в Мезоамерика тъмният процеп е бил известен като Шибалба Би, Черният път, водещ към Шибалба, подземния свят. Нови разкопки в Теотихуакан разкриха големи канали, разположени под пътя, за които сега знаем, че са били направени за събиране на дъждовна вода. Това означава, че Пътят на мъртвите може изобщо да не е бил път, а величествен басейн, отразяващ космоса.

Приликите между Гиза и Теотихуакан не спират дотук. Най-големият от трите храма в мезоамериканския град се нарича Пирамидата на слънцето, прецизна структура с четири стени, чиято основа със своите 226.3 метра е само 3.81 метра по-къса от египетския си двойник. Великата пирамида в Гиза. Това прави Пирамидата на слънцето най-голямата структура, създадена от човек в Западното полукълбо, докато Великата пирамида е най-голямата в Източното. Интересно е, че Пирамидата на слънцето е обърната на запад, Великата пирамида на изток, факт, който накара Мария да мисли за тези две огромни структури като за гигантски планетарни подпори за книги.

Точните размери на двете пирамиди ясно сочат, че древните архитекти и на двете места са притежавали ясни и сложни познания по математика, геометрия и числото Пи. Обиколката на Пирамидата на слънцето се равнява на височината й, умножена по 4 Пи, а на Великата пирамида — височината й по 2 Пи.

Една следа към това кой е проектирал Теотихуакан може да бъде открита в най-малката от трите структури, пирамидата на Кветцалкоатъл. Храмът е разположен в едно огромно квадратно заграждение, наречено Читаделата (Цитаделата), площад, достатъчно голям да побере 100000 души. Най-сложно изработената структура в целия Теотихуакан, Пирамидата на Кветцалкоатъл, съдържа многобройни скулптори и триизмерни фасади, включващи един ясен образ — зла перната змия.

За толтеките и ацтеките пернатата змия символизирала белия мъдрец, Кветцалкоатъл.

Още веднъж присъствието на мистериозен брадат учител изглежда насочваше пътешествието ни из миналото.

След като изоставили Теотихуакан, толтеките и техният водач мигрирали на изток, като се установили в града на маите Чичен Ица. Там двете култури отново се слели в една, като създали най-велико лепната и сложна структура в целия древен свят — пирамидата Кукулкан.

По онова време не знаех това, но в Чичен Ица ние щяхме да се натъкнем на откритие, което щеше да промени не само съдбата на семейството му, но и да ни обрече да продължим пътешествието си завинаги.

Извадка от дневника на професор Джулиъс Гейбриъл

Каталог 1977–81 г., стр. 12–349