Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

21

10 декември 2012 г.

Сградата на ООН, Ню Йорк

Препълнената зала утихна. Телевизионните камери снимаха, докато Виктор Илич Грозни вървеше към подиума, за да се обърне към Съвета за сигурност на ООН и останалата част от света.

— Госпожо Президент, г-н генерален секретар, членове на Съвета за сигурност, почетни гости — това е тъжен ден. Въпреки заповеди и предупреждения от Генералната асамблея и Съвета за сигурност, въпреки изтощителните усилия на превантивната дипломация и търсене на път за постигане на мир от страна на генералния секретар и неговите специални пратеници — една чужда и много мощна страна продължава да заплашва останалата част от света с най-опасното оръжие в историята на човечеството. Студената война свърши отдавна или поне така ни казаха, добродетелите на капитализма триумфираха над злините на комунизма. Докато икономиките на Запада продължиха да растат, Руската федерация се бори да бъде построена наново. Нашият народ мизерства, хората измират от глад с хиляди. Виним ли Запада? Не. Проблемите на Русия бяха създадени от руснаци и е нашата отговорност да се спасим.

Ангелско сините очи излъчваха детска невинност пред камерата.

— Аз съм човек на мира. Чрез дипломацията на думите убедих нашите братя араби, сърби и корейци да оставят оръжията, които са вдигнали срещу заклетите си врагове, защото знам и вярвам в сърцето си, че насилието не решава нищо и че грешките от миналото не могат да бъдат заличени. Моралът е личен избор. Всеки от нас ще бъде съден от Създателя, когато дойде времето, и все пак никой човек няма дадено му от Господ право да причинява болка и страдание на друг в името на морала.

Очите на Грозни станаха сурови.

— Нека онзи, който няма нито един грях, да хвърли първия камък. Студената война приключи и все пак Съединените щати с помощта на силната си икономика и военна мощ продължават да надзирават света, да решават дали политиката на другите страни е морално издържана. Като един училищен хулиган, Америка свива юмруци, заплашва с насилие, всичко това в името на мира. Като най-могъщия лицемер в света, ръцете на Съединените щати са вързани, докато те не станат тези, които връзват. Израел, Южна Корея, Виетнам, Ирак, Босна, Косово, Тайван — още колко трябва да загинат, преди Съединените щати да осъзнаят, че заплахата от насилие само води до още насилие, че тиранията, маскирана като най-добри намерения, все пак е тирания?

Очите омекнаха.

— А сега светът става свидетел на нов вид заплаха. Притежаването на най-напредналата бойна техника в историята не е достатъчно. Доминирането на космоса не е достатъчно. Изграждането на противоракетния им щит не е достатъчно. Сега капиталистите имат ново оръжие, такова, което променя правилата на ядрената игра. Защо Съединените щати продължават да тестват тези оръжия и да отричат отговорността си? Защо американският президент взема всички ни за глупаци? Защо неговите извинения успокояват крехките нерви на народите на Австралия и Малайзия? Къде ще се състои следващата детонация? Китай? Руската федерация? Или може Средния изток, където три американски самолетоносача и флотите им са разположени в бойна готовност, всичко това в името на справедливостта. Руската федерация ще се присъедини към Китай и останалата част от света при заклеймяването на тези нови заплахи от насилие. Днес отправяме това предупреждение и нека да съм напълно ясен, за да не може да бъде съден собственият ни морал. Ние няма да живеем в страх. Вече няма да се подвиваме под тормоза на Запада. Следващата детонация с чисто сливане ще бъде последна, тъй като ние ще тълкуваме това като обявяване на ядрена война!

Залата избухна в хаос. Протестите на американските пратеници останаха нечути, тъй като охраната на Виктор Грозни ги избута от сградата.

 

 

Град Пиете (3200 метра западно от Чинен Ица), полуостров Юкатан

Доминик Вазкез отвори очи при звука от къткането на кокошки. Сутрешната светлина се провираше между изгнилите дървени щори над главата й и разкриваше балет от летящи прашинки, танцуващи във въздуха. Тя се изтегна в спалния си чувал, после се претърколи.

Мик вече беше станал и се беше облегнал на една купчина сено, за да чете дневника на баща си. Слънчевите лъчи осветяваха изсечените черти на лицето му. Той вдигна поглед. Черните му очи проблеснаха към нея.

— Добро утро.

Тя се измъкна от спалния чувал.

— Колко е часът?

— Около единадесет. Гладна ли си? Семейство Форма оставиха закуска за теб в кухнята — той посочи навън през отворената врата на хамбара към една розова измазана къща. — Хайде, взимай си. Аз хапнах по-рано.

Боса, тя мина през сламата и наръсения с пръст под и седна до него.

— Върху какво работиш?

Той посочи към рисунката на пирамидата от Наска.

— Този символ е ключът към намиране на скрития вход към пирамидата Кукулкан. Животното е ягуар, символът е обърнат, за да покаже спускане. Древните маи са считали, че отворената уста на ягуара е свързана със земните пещери и с подземния свят. Най-близките пещери са Баланканча. С родителите ми ги претърсвахме с години, но не открихме нищо.

— Ами този модел с концентричните кръгове?

— Това е част от уравнението, с която все още се мъча. Първоначално мислех, че моделът може да символизира подземна зала. Идентични кръгове могат да бъдат намерени, издълбани по всички древни места, които родителите ми са изследвали. Дори се върнах в пещерите Баланканча, когато пристигнах, но не открих нищо.

Доминик извади картата на Чичен Ица от задния си джоб. Погледна разположението на руините, снимките бяха направени от високо над древния град.

— Разкажи ми повече за подземния свят на маите. Как го нарече?

— Шибалба. Според мита за съзиданието на маите, тъмният процеп в Млечния път е Шибалба Би, Черният път към подземния свят. В „Попол Вух“ пише, че Шибалба е мястото, на което стават раждането, смъртта и възкресението. За нещастие, текстът на „Попол Вух“ изисква малко тълкуване. Сигурен съм, че повечето от оригиналния смисъл е бил изгубен през вековете.

— Защо казваш това?

— „Попол Вух“ е написана около шестнадесети век, дълго след издигането и падането на цивилизацията на маите и изчезването на Кукулкан. В резултат историите клонят повече към митологията, отколкото към фактите. И все пак, след онова, което видях в Залива, вече не съм сигурен.

Той я погледна, несигурен дали трябва да продължи.

— Продължавай, слушам те.

— С отворен ум или това е просто част от терапията ми?

— Каза, че се нуждаеш от приятел, ето ме — тя стисна ръката му. — Мик, това извънземно, за което твърдиш, че е комуникирало с теб — каза, че ти е говорило с гласа на баща ти?

— Да. Излъга ме, подмами ме да отида по-близо.

— Сега, не се разстройвай, но не ми ли каза, че в мита на съзиданието в „Попол Вух“ същото се е случило с… а, как му беше името?

— Първият Хунапу.

Очите му се разшириха.

„Отлично, разпознава произхода на собствената си деменция“.

— Все още смяташ, че съм си въобразил цялото нещо, нали?

— Не казах това, но трябва да признаеш, че сходствата определено са странни. Какво се случва с Първия Хунапу, след като боговете от подземния свят го измамват?

— Той и брат му били изтезавани и убити. Неговото поражение обаче е било част от по-велик план. След като подземните владетели го обезглавили, те оставили главата му в разклона на едно тропическо дърво, за да държи нарушителите надалеч от Шибалба. Един ден обаче красива жена, Кървавата Луна, решила да победи боговете и отишла при дървото. Протегнала се към черепа, който магически се изплюл в ръката й и я забременил. Кървавата Луна избягала и се върнала в средния свят, на Земята, за да роди героите близнаци — Хунапу и Иксбаланк.

— Хунапу и Иксбаланк?

— Синове близнаци — героите близнаци. Момчетата израсли и станали велики войни. Когато достигнали зряла възраст, те се върнали в Шибалба, за да предизвикат владетелите на подземния свят. Още веднъж злите богове опитали да спечелят с измама, но този път героите близнаци надвили, победили врага, надделели над злото и възкресили баща си. Възкресението на Първия Хунапу довело до звездното зачеване и повторното раждане на народа на маите.

— Разкажи ми пак за този Черен път и как говорил на Първия Хунапу. Как може един път да говори?

— Не знам. Според „Попол Вух“, входът на Черния път бил представен като устата на огромна змия. Тъмният процеп също бил считан за звездна змия.

„Давай. Натисни го“.

— Мик, просто ме изслушай за секунда. Прекарал си целия си живот в преследване на призраци от маите, потопил си се в легендите от „Попол Вух“. Не е ли поне слабо възможно, да си…

— Да съм какво? Да съм си въобразил гласа на баща ми?

— Не се ядосвай. Питам само защото историята за пътешествието на Първия Хунапу изглежда толкова сходна с всичко, което ми разказа за подземната зала. Мисля си, че имаш и някои неразрешени въпроси с баща си.

— Може би имам, но не си въобразих онова извънземно същество. Не си въобразих гласа на баща си. Той беше истински.

— Или може би само е изглеждал истински.

— Отново си играеш на психиатър.

— Само се опитвам да бъда приятел. Параноидните делюзии са много силно нещо. Първата стъпка към това да си помогнеш, е да приемеш факта, че се нуждаеш от помощ.

— Доминик, спри…

— Ако ме оставиш, мога да ти помогна…

— Не!

Мик мина покрай нея и излезе през вратата на хамбара. Затвори очи, като си поемаше дълбоко въздух. Грееше лицето си на обедното слънце, докато се мъчеше да си възвърне самообладанието.

„Това е достатъчно. Посях семето, сега трябва да си върна доверието му“.

Доминик прехвърли вниманието си върху картата на Чичен Ица. По някаква причина въздушната снимка на сенота привлече погледа й. Тя се сети за предишната нощ, за разходката й през джунглата.

„Стените на сенота… искрящи на лунната светлина. Вдлъбнатините във варовика…“

— Какво има?

Стресната, тя погледна нагоре, изненадана да го види надвесен над нея.

— А, нищо, вероятно нищо.

— Кажи ми.

Абаносовите очи бяха прекалено интензивни, за да бъдат излъгани.

— Ето, виж тази карта. Въздушната снимка на сенота прилича на модела с концентричните кръгове, открит в рисунката на пирамидата в Наска.

— Родителите ми стигнаха до същия извод. Те прекараха месеци в гмуркане във всеки сенот, изследвайки всяка яма и подемна пещера в района. Единственото нещо, което откриха, бяха няколко скелета, жертвените останки на мъртвите, но нищо, което дори да напомня на вход.

— Проверихте ли сенота след земетресението?

Тя се сви, когато думите се изплъзнаха от устата й.

— Земетресение? — лицето на Мик се озари. — Земетресението на есенното равноденствие е ударило Чичен Ица? Исусе, Доминик, защо не ми каза това по-рано?

— Не знам — предполагам, че не мислех, че е толкова важно. По времето, когато разбрах, Фолета те беше упоил и те беше превърнал в мекотело.

— Разкажи ми за земетресението. Как се е отразило на сенота?

— Само беше споменато по новините. Група туристи твърдяха, че са видели как водите на кладенеца са се разбушували по време на сеизмичната дейност.

Мик затича нанякъде.

— Почакай, къде отиваш?

— Ще ни трябва кола. Вероятно ще трябва да прекараме ден или два в Мерида, за да съберем някои материали. Хапни нещо. Ще се срещнем пак тук след час.

— Мик, почакай — какви материали? За какво говориш?

— Принадлежности за гмуркане. Трябва да проверим сенота.

Тя го гледаше как тича надолу по пътя, отивайки към града.

„Браво, Зигмунд. Не се предполагаше, че трябва да го насърчаваш“.

Раздразнена на себе си, тя излезе от хамбара и влезе в дома на семейство Форма, измазана къща с пет стаи, ярко украсена с мексикански мотиви. Намери поднос с пържени банани и царевичен хляб на кухненската маса и седна да яде.

После забеляза телефона.