Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

13

24 ноември 2012 г.

Холивуд Бийч, Калифорния

Сълзите течаха толкова силно от очите й, че Доминик едва виждаше образа на Еди по видеовръзката. Равин Щайнберг стисна ръката й по-силно, а жена му разтриваше гърба й.

— Ийд, не разбирам. Какво се е случило? Какво е правел Ис там?

— Разследваше онези звуци в кратера.

Един вой се надигна в гърлото й. Тя зарови лице в гърдите на равина, като ридаеше неудържимо.

— Доминик, погледни ме! — нареди Еди.

— … аз съм виновна.

— Престани. Това няма нищо общо с теб. Ис беше там, вършейки работата си. Било е инцидент. Мексиканската брегова охрана разследва…

— Ами аутопсията?

Еди отвърна поглед, като се бореше да потисне собствената си мъка.

Равин Щайнберг се обърна към Доминик.

— И трите тела са били заразени от черното вещество. Трябвало е да бъдат изгорени.

Доминик затвори очи. Тялото й трепереше.

Лицето на Еди се появи отново на екрана.

— Кукло, слушай ме. Ще направим възпоменателна служба след два дни. Искам да си дойдеш у дома.

— Ще бъда там. Ще си дойда у дома за известно време. Става ли?

— Ами стажът ти?

— Вече няма значение — тя избърса сълзите си. — Еди, наистина съжалявам…

— Просто си ела вкъщи.

 

 

Сивото следобедно небе се беше смрачило заплашително, когато Доминик излее от входа на първия етаж на високата сграда в Холивуд Бийч. Тя прекоси A-1-A и отключи вратата на шофьора на своя Пронто Спайдер, като метна куфарчето си на другата седалка. Вдиша дълбоко, като помириса морето и идващия дъжд и се качи.

Доминик даде на контакт и включи стартера, като облегна чело на волана, докато чакаше програмата за безопасност против кражби да приключи с анализа си.

„Ис е мъртъв. Мъртъв е и аз съм виновна“.

Тя стисна очи, като клатеше глава.

„Всичко е по моя вина!“

CD плейърът се включи.

Той беше предварително настроен на Digital DJ. Процесорът на вградения компютър на откритата кола отчете температурата на докосването й до волана и определи настроението й.

Дискът „Най-доброто от Дорс“ щракна на място.

„Помисли върху това. Времето беше спокойно, а Ис беше прекалено опитен моряк, за да може лодката просто да потъне. Нещо ужасно, нещо непредвидено трябва да се е случило там“.

Познатият звук от барабани, танцуващи с чинели, се вплете в мислите й. Натрапчиви ноти от куха китара се разнесоха, подхранвайки скръбта й, като в същото време някак си я успокояваха. Спомени за Ис проблясваха в съзнанието й. Дълбока тъга подхрани изхабените й вече емоции, докато текстът разкъсваше сърцето й и отново я тласна в бездната. Горещи сълзи я заслепиха, докато мелодичните стихове на Джим Морисън отекваха в ушите й.

Това е Краят… прекрасни приятелю.

Това е Краят… мой единствен приятелю. Краят.

Хипнотизирана от натрапчивата епитафия, тя вдигна глава от волана, когато първите капчици дъжд започнаха да капят по предното стъкло. Тя затвори очи пред пороя, докато спомени за Ис, Еди и Мик се въртяха неконтролируемо из съзнанието й.

„Изглеждаш уморена, хлапе…“

„Просто си ела вкъщи…“

Изгубен в пустошта на болката в Рим,

„Ако не бях затворен… мислиш ли… мислиш ли, че можеше да ме обичаш?“

И всички… деца… са луди.

Чакат летния дъжд, дааа…

„Четири Ахау, три Канкин. Знаеш какъв ден е това, нали, Доминик?“

„Вярваш ли в Господ?“

„Изглеждаш изморена, хлапе…“

„Вярваш ли в злото?“

Има опасност в края на града…

„Трябва да направиш нещо! Кратерът Чиксулуб — часовникът тиктака…“

„Кукло, ти си само един човек. Не може да очакваш, че ще спасиш света…“

„Часовникът тиктака… и всички ще умрем!“

„Не можеш да очакваш, че ще спасиш света…“

„Часовникът тиктака…“

Татко, искам да те убия…

Доминик се тръшна напред към предното стъкло. Хлиповете й се съревноваваха с излиянията на Джим Морисън за едиповата страст.

И после отново затихнаха, когато кухата китара отново си възвърна контрола.

Това е Краят… прекрасни приятелю.

Това е Краят… мой единствен приятелю. Краят.

„Никой от нас няма контрол върху тестето или картите, които са ни раздадени. Онова, което имаме, е пълна отговорност за това как ще изиграем ръката“.

Двигателят на Спайдера оживя и я стресна.

Това е Краят…

Тя изключи уредбата и избърса сълзите от очите си, докато дъждът продължаваше да чука по предното стъкло. Вдигна поглед и се огледа в огледалото за задно виждане.

„Изиграй ръката, която ти е раздадена“.

Тя продължи да се взира право напред няколко минути, като решимостта изместваше скръбта, а умът й се съсредоточаваше върху план. После включи телефона в колата и набра номера на равин Щайнберг.

— Аз съм. Не, още съм долу. Има нещо важно, което трябва да свърша, преди да тръгна към Санибел, но ще се нуждая от помощта ти.