Люк Дилейни
Без милост (13)

13.

Трябваше да чакам толкова дълго, преди да го намеря. Истинската ми природа трябваше да чака толкова дълго. Търсех ли, търсех — години наред — и накрая той беше онзи, който ме намери. Един ден просто влезе в живота ми. Със сигурност е бил пратен при мен — подарък от самата природа.

Очите му го издадоха — веднага разбрах, че сме еднакви. Бяхме едно и също животно. Нямаше грешка. Той беше скрил добре природата си — фасадата му би заблудила всеки. Всеки, освен мен, но когато той ме погледна, не видя нищо. Можех да видя презрението, което изпитваше към мен — същото, което чувстваше и към останалите. Моята маскировка ме скри дори от моя собствен вид. Единственото, което трябваше да направя, беше да почакам още съвсем малко. Година или две. След това можех да започна.

Любимият ми филм е „Уестсайдска история“. Защо ли? Заради насилието. Това е чисто и тотално насилие. Танцуването е насилие. Музиката е насилие. Декорите са насилие, както и червеното слънце, което залива града по време на всяка сцена. Филмът е заявление, че насилието господства над всички останали страни от живота. Ромео и Жулиета. Насилието побеждава любовта. Насилието е единствената истина.

Аз разбирам това, а ти не. Ти се криеш от насилието, свиваш се пред него. Проклинаш го като бича на съвременния живот. Наказваш децата си, когато проявяват насилие. Опитваш се да го забраниш по телевизията. Правиш опити да го спреш по време на футболните мачове. Правителството харчи милиони лири в опит да премахне насилието от тъканта на обществото.

Обаче насилието е живот. Без насилие нямаше да има живот. Насилието е движещата сила на живота. То е най-голямата красота на живота.

Еволюцията е насилие. Видовете се развиват чрез надпревара, пълна с насилие. Силните убиват слабите и така видът се развива. Без насилието още щяхме да живеем по дърветата. Не. Дори там не. Щяхме да сме едноклетъчни организми — а ти се отнасяш към насилието като към враг, макар то да ти е най-великият съюзник.

Аз разбирам насилието. Прегръщам го. Обяздвам го. Чрез насилието се развивам в нещо, което надхвърля въображението.