Патриша Корнуел
Южен кръст (32)

32.

Бразил се опита да измисли какво да прави. Ако Смоук планираше да се появи в училище с автомат и да изтрепе колкото човека успее, Бразил трябваше да предприеме нещо много спешно. Грабна телефона и се обади на Уест, при което я събуди.

— Ела тук веднага! — каза Бразил. — И не питай защо, просто ела…

— Къде тук? — попита тя сънено.

— В управлението. Трябва да съберем възможно най-много полицаи в „Годуин“ утре, за да сме сигурни, че Смоук няма да се появи там, и трябва да организираме всичко още сега.

Уест се опита да се събуди. Бразил я чу, че крачи напред-назад.

— Да се срещнем при детективите след, да кажем, два часа — предложи Бразил.

— Добре — съгласи се тя.

Уийд ставаше все по-изплашен. Подръпваше фланелката си и постоянно въздишаше, сякаш му бе трудно да диша.

— Той ме принуждаваше да правя разни неща. Опря пистолет в главата ми и каза, че ще ме убие, ако не го направя. А преди няколко седмици спря да идва на училище.

— Значи вече не те караше? — Бразил записваше подробно всичко.

— Не, оставяше ме пред училище и отиваше някъде. После започна да ме кара по-късно, за да закъснявам, влачеше ме насам-натам, караше ме да отсъствам от репетициите на оркестъра. А аз трябваше да свиря на Парада на цветята в събота. — Погледът му помръкна. — Цяла година ходих на репетициите. А сега няма да мога да отида.

Телефонът иззвъня и стресна и двамата. Бразил го вдигна. Беше изморен и нямаше търпение да свърши с разговора с полицай Чарли Йейтс, който отговаряше за постъпващите арестанти.

Бразил обвини Уийд по член 18.2-125: непозволено влизане през нощта в гробище, хулиганство четвърта степен, по член 18.2-127: нанасяне щети на църкви, църковна собственост, гробища и т.н., хулиганство първа степен и по член 182.2-138.1: — съзнателно и злонамерено унищожаване или повреждане на обществена или частна собственост, хулиганство първа степен или углавно престъпление, в зависимост от щетите.

— Е, кое от двете? — попита Йейтс.

— Хулиганство първа степен — каза Бразил. — Не знаем още колко ще струва почистването на статуята. Ако се окаже повече от хиляда долара, ще се занимаем с това на процеса.

Уийд изгледа Бразил с широко отворени очи. Бе очевидно, че не разбира какво говори и е ужасен.

— Предварителното изслушване е насрочено за петък — продължи Йейтс. — Има ли роднини?…

— Искам изслушването утре сутринта — прекъсна го Бразил. — Много е важно. Чарли.

— Ей, не е кой знае каква разлика. — На Йейтс му бе все едно.

Но за Бразил разликата бе огромна. Той знаеше от съдебния календар за месеца, че съдия Маги Дейвис ще е в съдебната зала следващия ден. Тя защитаваше позицията, че съдебната й зала не е открита за външно присъствие, освен ако малолетният не е извършил углавно престъпление, а последното, което Бразил желаеше в момента, бе присъствие на репортери или зяпачи в залата. Не трябваше никой, освен адвоката, прокурора и съдията, да чуят това, което щеше да им каже Уийд.

— Има ли кой да дойде и да го отведе в дома му тази вечер? — попита Йейтс.

— Не успяхме да открием майка му.

Тя бе в операционната, откъдето не можете да бъде повикана на телефона. Не че Бразил особено се бе постарал да я открие. Уийд не искаше да си ходи вкъщи и Бразил смяташе, че така с по-добре.

— Няма свободни легла в ареста, вече проверих — каза Йейтс.

— Никога няма — измърмори Бразил.

— Значи ако не може да си отиде вкъщи, ще трябва да го пратя в килия в Дома за задържане на непълнолетни до сутринта.

— Чудесно! — каза Бразил, без да отделя поглед от Уийд. — Веднага щом дойдеш тук, ще подпиша формулярите и ще го отведем. Опитай се това да стане бързо, Чарли. Много работа ни чака.

Уийд се озова в килия, от която не се виждаше почти нищо. Беше голяма горе-долу колкото килер и всичко бе от неръждаема стомана, включително и леглото. Не можеше да заспи. Взираше се през решетките на малкото прозорче и виждаше други арестувани момчета, които му напомняха за Сик, Бийпър, Дивинити и Дог. Никой не му приличаше на Смоук. Видът на Смоук изобщо не издаваше характера му.

Когато полицай Бразил доведе Уийд тук, вече бе съвсем тъмно. Наричаха мястото Дом за задържане на малолетни, но не приличаше на никой дом, в който Уийд бе влизал. Не можа да види как изглежда сградата отвън, но със сигурност се намираше в лош квартал, защото точно преди да стигнат тук, бяха минали покрай затвора. Цялата сграда светеше и бодливата тел на оградата лъщеше като острие, готово да пререже някого. Уийд усети как стомахът му се свива и сърцето му изстива от ужас.

Той още бе бесен, задето го бяха накарали да се съблече и да мине през душа. Като излезе оттам, му дадоха да облече униформа. Уийд никак не се почувства горд заради нея. Сети се за дрехите, които баща му носеше, когато ходеше да подрязва храсти и да коси трева — единствените моменти, когато не прахосваше на хазарт и последния си долар.

— Хей! — заблъска Уийд по вратата.

Някой псуваше, а някакъв заместник-шериф изреждаше на едно наперено нагло хлапе всичко, което бе направило и как ще си заплати за него.

— Хей! — заблъска Уийд с юмрук по металната врата, изправен на пръсти, за да надзърне през решетката.

Изведнъж заместник-шерифът се озова точно срещу него, от другата страна на металната решетка. Уийд усети мирис на цигари и лук в дъха му.

— Някакъв проблем ли имаш?

— Искам да се видя с моя полицай — каза му Уийд.

— О! Той иска да види своя полицай!

Отвсякъде се разнесоха смях и цинични подигравки.

— Какво, ти си имаш личен полицай ли? — озъби се заместникът. — Ето това е нещо ново!

— Този, който ме доведе тук — каза Уийд. — Кажете му, че трябва да говоря с него.

— Можеш да му го кажеш в съда.

— Кога ще е това?

— В девет сутринта.

— Трябва да разбера дали се е обадил на мама! — извика Уийд.

— Може би е трябвало да се сетиш за майка си, преди да тръгнеш да нарушаваш закона.