Джоан Харис
Руническа светлина (83)

5

Мади наблюдаваше как сватбената карета трополи надолу по пътя. Съзнанието й беше замъглено от мъка. Какво щеше да прави сега? Беше съсипала всичко. Беше провалила Генерала и боговете. Но да искат от нея да убие човешко същество, пък било то и Адам Скатъргуд…

Дали Один наистина вярваше, че би могла да го направи? Той със сигурност беше способен на безпощадност, коварство, студенина и дори на жестокост. Но винаги беше имал слабост към хората и Мади се чудеше дали дори Смъртта би могла да го промени толкова.

Один, съжалявам, че те подведох.

Но вече беше твърде късно за съжаление. Толкова много шансове бяха пропуснати. Толкова много възможности бяха загубени. И при положение че оставаше толкова малко време, дори вината беше лукс, който трябваше да почака. Сега беше твърде късно да спаси Один, твърде късно да направи онова, което й беше заповядал да стори, но може би не беше твърде късно да се намеси.

Тя се беше оказала неспособна да убие Адам Скатъргуд, но дали нямаше някакъв друг начин да отклони пътя на Хаоса?

„Само да знаех откъде да започна“ — помисли си тя.

Изведнъж осъзна, че може би знае. Защо не го беше видяла досега? Беше пред очите й, откакто бе дошла в Края на света. През цялото време е било в пророчеството като пръст, сочещ нагоре към небето:

Люлката падна преди векове, но Огънят и Хората ще я

вдигнат отново

с една целувка, само за дванайсет дни, на Края на света,

дар от…

— Гроба! — Очите на Мади се отвориха широко. — Катедралата „Свети гроб“! Там трябва да отида!

— Ъхъ — обади се глас зад гърба й, — тогава защо още стоиш тук, девойче?

Мади изненадано се обърна и видя край пътя да стоят Съзнанието и Духът на Один. Те бяха повече или по-малко в човешката си форма, макар Манди още да беше с гарвановите си криле, сгънати като наметало от пера над слабите й, покрита с бижута ръце. И двамата изглеждаха нервни и напрегнати, с разрошени пера и лукави очи.

До тях беше Йорги в Облика си на Черен кон, който изглеждаше особено мазен и сив на сутрешната светлина. Мади забеляза, че дори сватбарите стоят настрани от Черния кон. Някои правеха знаци с пръсти срещу зла участ. А зад Коня на Предателството стоеше фигура в синя роба, с лице, полускрито под шапка.

— Перт! Какво правиш тук?

— Мога ли аз да те попитам същото — намеси се Хюи. — Предполагам, че не си се вслушала в указанията на Стареца.

— Не — поклати глава Мади. — Не можах да направя онова, което той иска от мен.

— Аха — изграка Хюи подигравателно. — Трябваше да се досетя, че ще стане така. Сърцето ти е твърде добро, за да убиеш някого. Въпреки това може би все още имаме шанс. Стига да успеем да попречим на тази твоя сестра.

— За какво да й попречим? — попита Мади.

Манди изграка нетърпеливо.

— Грак. Ак. Няма време — каза тя.

Хюи отново се обърна към Мади.

— Сега няма време за обяснения. Ще трябва да ми се довериш. Ще го направиш ли, девойче?

Мади кимна в съгласие.

— Ще ми се наложи — отвърна тя. — Но ако вие сте Духът и Съзнанието на Один, то как тогава изобщо сте тук? Искам да кажа, че той е мъртъв, нали? Намерих Главата. В нея нямаше нищо.

— Бил е мъртъв и преди — сви рамене Хюи.

— Искаш да кажеш…

— Ак, той сигурно има план. Генералът винаги има план.

— Не разбирам как… — Мади го изгледа безпомощно.

— Грак. Грак. Няма време!

— Добре. — Тя погледна Йормунганд. — Предполагам, че няма да ми позволиш да те яздя, а? Трябва да стигнем до там възможно най-бързо, а не мисля, че на този етап ще ни е от полза да бъдем незабележими…

Йорги се оригна с миризма на риба. Въпреки това явно я разбра. Миг по-късно конят изчезна и на негово място се появи Световната змия в истинския си Облик — огромна, черна и страховита. Гривата й блестеше с руническа светлина. Очите й бяха като амбразури от черно стъкло.

— Нали няма да яздиш това? — попита Перт. — Мирише ужасно.

Той вдигна ръка и се хвана за гривата на Йорги, готвейки се да го яхне.

— Не. Не и ти — спря го Мади. — Искам да кажа, че може да е опасно…

— И двамата видяхме колко добре се справяш без мен — ухили й се Перт. — Освен това става дума за сватба, нали? Кесии за задигане? Джобове, които да бъдат изпразнени? Наистина ли мислиш, че бих пропуснал такъв шанс?

— Не — поклати глава Мади. — Изгубих твърде много приятели. Не искам да загубя още един…

Перт й се ухили отново.

— Мога да се грижа за себе си — увери я той. — Сега, ще се качваш ли вече, момиче? Тръгнали сме на сватба!