Джоан Харис
Руническа светлина (24)

8

„Дух и Съзнание, как не!“ — язвително си помисли Мади, когато малко по-късно двамата й посетители й разказаха защо са тук, след като бяха изяли почти половината провизии в килера на Етел Парсън.

„Повече им подхожда вино и спирт. В името на боговете, кои бяха тези хора?“

Но Мади скоро разбра, че когато си имаш работа с Хюи и Манди, за някои неща е необходимо време. Време и както изглежда — храна. Що се касаеше до апетита им — двамата бяха по-скоро като скакалци, отколкото като птици. Ометоха овнешки пай, студен печен свински бут, няколко самуна хляб, малко сладкиши, включително и сливовия пудинг, заделен за Коледа, цял куп бисквити, буркани с конфитюр и сладко, череши в бренди, сушени кайсии, плюс вино, бира, бутилка медовина и накрая чай с шест бучки захар.

— Какво, нима не искате сметана? — попита Мади.

Манди се ухили и издаде звук, доста наподобяващ гарванско грачене.

— Тя не говори много в този си Облик — обясни извинително Хюи. — Но е страхотен мозък.

— И така, какво искате от мен? — поинтересува се Мади.

Часовникът на стената показваше девет и беше само въпрос на време, преди боговете да дойдат да я търсят и да открият, че забавлява гости.

— Ами, ако имаше дузина яйца, нямаше да откажем един омлет…

— Като изключим храната — прекъсна го Мади — и напитките.

Хюи изглеждаше разочарован.

— Ами, ти, разбира се, вече знаеш това. Носим съобщение от Генерала.

За момент Мади остана без дъх.

— От Едноокия ли? — каза тя сподавено.

— Аха, от него. Извика ни от Сън.

Мислите на Мади се върнаха назад към времето, когато за последен път беше говорила с Генерала. Беше преди три години, на опустошения бряг на Хел.

„Потърси ме в сънищата“, беше й казал той. И Мади беше направила точно това, като очакваше и се надяваше на някакъв знак, че старият й приятел е оцелял — като дух, ако не в Облика си. Но тя беше приела думите му по-скоро като опит за утеха. Едноокият в сънищата не беше същото като Едноокия от плът и кръв и колкото повече време минаваше, толкова повече тя започваше да вярва, че сънищата са единственото, останало от него.

— Один е още жив? — не повярва тя.

— Ами и да, и не — отвърна Хюи. — Точно затова му се наложи да изпрати нас, нали се сещаш.

Га.

— Остави говоренето на мен — обърна се Хюи към Манди. — Я пак повтори какво беше онова съобщение?

Гра.

— Не, не съм го забравил.

Гра.

— Манди, обиждаш ме. Не съм се натряскал. — Той наблегна на всяка от трите срички на думата и разпери ръце за повече тежест, при което събори една ваза.

Мади трепна вътрешно. Етел обичаше своите вещи и дори в Облика си на Фриг Пророчицата нямаше да се отнесе любезно към тези неканени гости в дома си.

— Не разбирам — намеси се Мади. — Один жив ли е или не?

— Малко е трудно да се каже — сви рамене Хюи. — Сън тече през всичките Девет свята, включително Смърт и Проклятие.

— Но ти каза, че ви е предал съобщение за мен…

Манди нетърпеливо изграка.

— Да, да. Дай ми малко време. — Хюи, изглежда, се опитваше да събере мислите си. — Значи, ние чухме, че има пророчество. Относно въздигането на Първия свят…

Мади кимна.

— Така е — тя се опита да си припомни думите на Пророчицата.

Люлката падна преди векове, но Огънят и Хората ще я

вдигнат отново,

с една целувка, само за дванайсет дни, на Края на света,

дар от гроба.

Гра. Това беше Манди, която се опитваше да говори. Га. Гра.

— Шшшшът — смъмри я Хюи.

— Но какво означава това? — попита Мади. — Люлката е Асгард, нали? Как някой може да го построи отново, да не говорим пък за дванайсет дни? И тия неща за целуването…

— Означава неприятности — обясни Хюи. — По същество си права. Мислиш ли, че нещата, които излизат от Сън, идват при вас по случайност? Разните там змии, раци и как им викахте… ефимери… — Той спря и се почеса под пернатата мишница.

— Пролуката между Световете… — започна Мади.

— Сънищата трябва да бъдат призовани — прекъсна я Хюи. — И за тази цел те имат нужда от сънуващ.

Манди кимна в съгласие и размаха окуражително ръце.

— Съну-ващ. Сънуващ. Гра.

— Не разбирам — призна Мади. — Казваш, че това е нещо по-голямо? Че някой ни напада през Сън?

— Когато извадиш нещо от Сън, то вече не е сън.

Разбира се, Мади знаеше, че самото естество на Сън е най-меко казано… сложно. Свят, в който истините са противоречиви, място, където няма правила или природни закони — река, течаща през всичките Девет свята и извираща от извор, който никога не пресъхва.

Но би ли могла тя да бъде отклонена по този начин? И кой би искал нещо такова?

— Кой? — попита Мади. — Никой не остана. С Ордена е свършено. Шепнещият… Сега очите й се разшириха. — Шепнещият…

Каза си, че той може да е оцелял. В онези тринайсет секунди на Хаоса, когато Смърт, Сън и Проклятие бяха едно, Мимир Мъдрият може би се беше измъкнал. В Проклятие, в Сън и оттам в друг приемник…

Сънуващ?

За момент Мади се замисли над собствения си сън. В него Один беше споменал някаква реликва. Беше й казал да потърси Стареца от Пустошта. Възможно ли беше да е имал предвид Шепнещия? В светлината на онова, което току-що беше чула, тя реши, че това е повече от вероятно. Шепнещият, действащ в съюз с някой сънуващ с изключителни способности — а те наистина трябваше да са изключителни, за да постигнат онова, което Хюи беше описал.

— Чуйте ме, какво точно ви каза Один?

— Това се опитвам да ти кажа — засегна се Хюи. — Преди всичко той рече да ни се довериш. Ние говорим от името на Генерала. Ние сме неговите очи и уши в Снеговете. Това на практика ни прави едно семейство.

Мади го изгледа със съмнение.

— Това, което имате, рунически знак ли е?

— Така е, девойче. Такъв е. — Хюи малко се понаду. — Това е Еа, руната за вечността. Една от руните на новото писмо, които ще се използват за построяването на новия Асгард. Ето колко важни сме ние, девойче. Затова трябва да правиш каквото ти кажем.

— Хъмм. Какво друго ви каза?

— Че трябва да си спомниш съня си. Онзи на Хълма с играта с облаците. След това трябва да намериш сънуващия. Той ще те заведе до Стария. Но не бива да казваш на никого ни дума, нали разбираш? Най-вече на останалите богове.

Мади беше объркана.

— Но защо? — попита тя. — Ако Шепнещият е все още наоколо, тогава…

— Не можеш да им кажеш — прекъсна я Хюи. — Генералът беше пределно ясен по този въпрос. Просто намери сънуващия — така каза той. След това всичко ще е тип-топ.

Намери сънуващия. Да бе, как не.

Разбира се, като всички планове на Один и този звучеше абсурдно просто. Толкова просто, като да намериш Шепнещия в тунелите под Хълма — задача, която беше приключила в Хел и Проклятие и едва не бе довела до разрушаването на всички Светове.

Толкова по въпроса за простотата, помисли си Мади. С Один нищо никога не беше просто.

— Този сънуващ може да е навсякъде. Нямам представа къде да започна да търся! — рече тя.

— Но ние знаем — нетърпеливо я увери Хюи. — Какво мислиш, че правим през цялото време, докато летим от Свят на Свят и шпионираме за Генерала? Името й сред хората е Риди. Маги Риди — знаеш ли я? Маги Риди от Края на света.

— Риди?

Името й звучеше познато.

— Аха. Проследи я и тя ще те отведе до Стария. Така каза Генералът.

— Но той откъде я познава? — попита Мади.

— Следи я от дълго време — обясни Хюи. — Наблюдава я отпреди войната.

— Но ако Один е знаел през цялото време за съществуването й, то…

— Мен ли питаш? — сви рамене Хюи. — Тогава той си имаше други грижи — войната с хората и Ордена, обстоятелството, че неговият собствен народ беше разделен. Ако Ванир знаеха, че в Края на света има отстъпник и при това е от рода на Генерала…

— Какво искаш да кажеш с това „от рода на Генерала“?

Манди изчака пронизително.

— Не, не съм забравил — отвърна й Хюи, след което отново се обърна към Мади и налудничавата му искряща усмивка проблесна, когато продължи: — И ето те и теб. О, да — има само още едно нещо, което трябва да знаеш за Маги Риди от Края на света. Генералът рече първо да ти кажем това, в случай че много се стреснеш…

— Какво да ми кажете? — Мади губеше търпение.

— Ами, тя ти е сестра.