Джоан Харис
Руническа светлина (81)

3

Има стара поговорка от Северните земи, която гласи: „Когато лъжите не помагат, опитай се да кажеш истината“. Разбира се, Локи добре я знаеше, но предпочиташе много повече собствената си версия, която беше: „Когато лъжите не помагат, измисли по-добри лъжи“.

Той беше превъзходен лъжец. Когато осъзна накъде са се отправили, реши да печели време и придавайки си безгрижен вид, увери разтревожените богове, че всичко върви по план.

— Какъв план? — поинтересува се Скади. — Планът ти да не ни отведеш никъде?

Хитрецът жизнерадостно махна с ръка.

— Ще оставим фургоните. Те само ни бавят — обясни той. — Онези, които могат да приемат Облик на птица, ще го направят. Що се отнася до останалите, тях можете да оставите на мен.

Аезир, изглежда, се усъмниха в думите му. Ванир и онези от Хаоса можеха да променят Облика си както пожелаят, но те, със своите счупени руни, не можеха да сторят това.

— Опитваш се да печелиш време — реши Скади. — Това е номер, за да ни разделиш, така че да можеш да избягаш.

— Моля те — поклати глава Локи. — И колко далеч мислиш, че мога да стигна?

— Добре. Какъв е планът? — попита тя.

— Само почакай и ще видиш — сви рамене Хитрецът.

Боговете прекараха следващите няколко часа в опити да обмислят как Локи би могъл да направи така, че Етел, Тор и Кралицата на свинете да прелетят неопределена част от местността, като, разбира се, не трябваше да се забравя, че същото се отнасяше и за оръжията и дрехите, от които Ванир без съмнение щяха да се нуждаят, когато възвърнат човешкия си Облик.

Никой не вярваше, че той ще успее да го постигне. Всъщност Тор очакваше с нетърпение момента, когато Локи най-сетне ще признае поражението си и той ще може да го удари с Чука.

— Ще промениш Облика им — предположи Идун, която също като Браги харесваше хубавите истории и се беше присъединила ентусиазирано в играта на отгатване (всъщност тя беше единствената, която още вярваше в обещанието на Локи). — Ще превърнеш всички ни в жълъди и ще ни отнесеш до града.

— Не — поклати глава Хитрецът.

Идун го погледна с широко отворени очи.

— Добре. Ще поискаш Народът от тунелите да построи чудна летяща машина…

Локи въздъхна и каза:

— Грешиш.

— Ще призовеш чудовищния си син Йормунганд, за да ни отведе до града през Сън… — предположи Браги.

— Не — отвърна Хитрецът. — Отново грешите.

Всъщност това щеше да е чудесно решение, стига да нямаше две прости пречки. Първата беше, че Локи нямаше представа как да призове Йормунганд. А втората — че беше много по-вероятно Световната змия да го схруска като бисквитка, отколкото да му помогне, по какъвто и да е начин.

Не, решението на Хитреца беше по-просто. Той планираше да избяга.

Единственото препятствие на пътя му беше закачено за китката му със Съпружеството, а Локи знаеше, че ако избяга, Сигин със сигурност ще вдигне тревога, след което шансовете му за оцеляване ще са нищожни.

Беше опитал всичко възможно — всичко, освен истината, разбира се. Нищо не беше свършило работа. Сигин не се поддаваше на ласкателство, на доводи, на чара му или на обясненията в любов. Тя беше разумна, но непреклонна и силно напомни на Локи за жената, която преди петстотин години събираше капчиците отрова, стичащи се от зъбите на змията, която Скади беше провесила над лицето му, като същевременно нежно, но категорично отказваше на молбите му да го освободи от оковите му.

Накрая той беше изчерпал лъжите си. Вървяха целия ден и през по-голямата част от нощта и все още не виждаха нищо — нито зората, нито морето, нито пък птиците на Один или назъбените крепостни стени на Вселенския град. Пътят пред тях беше безкраен, пейзажът наоколо плуваше в мъгла и дори Тор започваше да се уморява, което само го правеше още по-нетърпелив да удари с Чука причината за своето раздразнение.

Изглежда, само Сигин все още вярваше, че Локи наистина има план. Хитрецът намери това за толкова дразнещо, че накрая я превърна отново в жълъд и нареди на трупата да спре.

— Ъъъ, чуйте ме, хора — обърна се той към боговете. — Не бях съвсем откровен с вас. Добрата новина е, че зная къде сме. Лошата новина е…

— Целите сме в слух — натърти Тор.

Локи им каза лошата новина.

После седна и зачака шумът да утихне. След около пет минути това стана и той отново се опита да обясни, че този път вината наистина не е негова.

— Знам как изглежда — призна той.

— Изглежда като клопка — отсече Хеймдал и присви стоманеносините си очи. — Изглежда така, все едно си ни довел тук за зелен хайвер, размотавайки ни с твоите планове, и си похабил колкото се може повече от времето ни, за да ни държиш далеч от случващото се в Края на света.

— Да, но не съм го направил — увери го Хитрецът.

— Моля те. Нека го ударя с Чука — примоли се Тор.

— Казвам истината — настоя Локи.

— Така или иначе, позволи ми да го ударя с Чука.

Хитрецът се изправи за момент, опитвайки се да удържи разгневените богове.

— Моля ви! — изкрещя той. — Просто ме изслушайте! Мисля, че знам какво става тук!

Малко по малко шумът утихна отново. Чуваше се само ядосано мърморене.

Тогава Локи си пое дълбоко дъх и призова на помощ цялото си красноречие.

— Знам, че повечето от вас ме мразят — започна той. — И никой не ми вярва наистина. Но, моля ви, просто помислете за миг. — Той умолително разтвори ръце. — Как бих могъл аз да направя всичко това? Да отворя Световете, да пренеса всички ни през тях и да създам тази мъгла, за да ви заблудя… — Сви рамене. — Никога не съм притежавал сиянието, което е необходимо, за да ви извъртя такъв номер, а дори и да го притежавах, досега щях да съм напълно изтощен. Така че преди да започнете да си играете на въже с гръбнака ми…

— Може да са ти помогнали — прекъсна го Хеймдал.

— Да, понеже имам толкова много приятели — горчиво натърти Хитрецът. — Кажете ми, някой спомня ли си какво се случи последния път, когато бях тук? Поисках услуга от Хел, която се закле, че ще ме убие, ако някога си покажа лицето отново тук, така че повярвайте ми, като ви казвам, че не съм особено радостен да се върна на това място.

— Той има известно право — призна Анджи, която досега беше мълчала. — Ти каза, че знаеш какво се случва — добави тя, обръщайки се към Хитреца.

— Да, но няма да ви хареса.

Етел повдигна вежди.

— В момента — тихо рече тя — не мисля, че имаш много за губене. Защо просто не ни кажеш?

Локи се усмихна с кривата си усмивка.

— Трябва да призная, че този път ме хвана — рече той. — Добре ме пипна. Съпружеството… — Той погледна китката си, където все още блещукаше Ех и Сигин висеше от верижката под формата на жълъд. — Предположих, че идеята да ме държите далеч от неприятности, е била на Скади. Но това не е така, нали, Пророчице?

Етел се усмихна и поклати глава.

— Разбира се, трябваше да се досетя, че нещо не е наред. Кога те е било грижа какво се случва с мен? Кога си се опитвала да ме защитаваш? Ти винаги си ме мразила. И може би — само може би — съм си го заслужил. Така че защо точно ти би искала да ми помогнеш? В началото си помислих, че е защото имаш нужда от мен, за да стигнеш до Края на света. Но не това е била причината. Бил съм ти нужен за нещо друго. Нещо, за което никой друг не е знаел.

— Много добре. — Кафявите очи на Етел проблеснаха. — Чудех се дали ще го разбереш.

— Ами, наричат ме Хитреца. И знаех, че няма как Анджи да действа сама. Тази нейна руна можеше да е дошла само от някой с достъп до Новото писмо. Някой, който може да се движи между световете. Някой, който може да говори с мъртвите. Някои, който е Оракул…

Етел се усмихна.

— Продължавай — подкани го тя.

— Въпреки това беше страхотно изпълнение. — Усмивката на Локи беше студена и сурова. — Успя напълно да ме заблудиш. Мислех си, че в Световете вече няма нищо, което да може да ме учуди. Но ти — ти, с твоя чай и сладкиши и с майчинското си отношение — о, богове! Какво майсторско изпълнение! Само ако знаех…

— Какво да си знаел? — попита Гор.

— Още ли не си разбрал? Оракулът предсказа това. Тя през цялото време е знаела, че ще дойдем тук. Може би дори ни е докарала на това място. Знаела е, защото е сключила сделка. Затова съм й бил нужен.

Сега Локи гледаше някъде зад тях, към някаква точка, намираща се по-нататък по пътя.

— Виждам високо да се издига Дъга, наследство от измамената Смърт. Измамената Смърт. Трябваше да се досетя. — Той извиси глас и извика в мъглата: — Живот за живот, Хел, нали така? Не е ли това изборът? Не е ли била винаги такава сделката, която предлагаш?

За момент никой не му отговори. После мъглата бавно започна да се отдръпва, разкривайки пътя пред тях и познатия пейзаж наоколо.

Всички бяха виждали преди царството на Хел и въпреки това безплодието на отвратителната пустош навсякъде около тях и небето, наподобяващо капак върху казан, изпълниха сърцата им със страх и ужас. Нищо не нарушаваше празнотата му. Никоя пустиня на Средните земи не можеше да се мери с мрачната му величественост.

И в този момент пред тях се изправи фигура — жена с лице като луна, което се променяше, когато тя го завърташе наляво или надясно. Усмивката й, когато обърна мъртвото си око към Хитреца, беше като уста, пълна с натрошени кости.

Бяха минали години, откакто Наполовина родената Хел беше изпитвала нещо, което дори далечно наподобява радост. Тя си помисли, че въпреки това чувството, което изпитва в момента, може да се нарече така. Да види Локи по този начин, изцяло под нейна власт и предаден от някой от собствения си род. Мъртвото й око се спря върху него. То видя толкова повече неща от живото й око. Страх, омраза, страдание и отчаяние — това бяха цветовете, които Хел обичаше най-много, и в момента те изобилстваха.

Но когато заговори, тонът на Хитреца беше все така безгрижен и подигравателен както винаги.

— И така, кажи ми — кой е? — попита Локи. — Чия вина изкупвам днес? На Златното момче ли? Твърде е очевидно. Освен това той е прекалено добродетелен, за да се забърка в нещо такова. Не, трябва да е някой друг. Сега ми позволи да отгатна — кой ли би могъл да бъде? Кой може да заслужава такава жертва?

Етел сви рамене.

— Хвана ме — призна тя. — Повярвай ми, в това няма нищо лично. Всички вие чухте пророчеството. Бъдещето на Асгард зависи от това. Ако можех да намеря друг начин да върна съпруга си от мъртвите…

— Значи си сключила сделка с Хел. Моят живот за този на Генерала. Това твоя идея ли беше или негова?

— И на двамата — усмихна се Етел.

— Е, добра сделка си сключила.

Хитрецът огледа кръга от богове около себе си. От израженията им беше ясно, че повечето от тях са съгласни с думите му. Само Идун изглеждаше тъжна. Сините й очи се местеха между Етел и Локи, сякаш очакваше някой от тях да свали маската и да извика „Изненада!“.

— Това не е възможно — каза тя най-сетне. — Етел никога не би предала един от нас. Дори и за да спаси Генерала. Дори и ако Локи…

— Идун, скъпа — прекъсна я Локи, — ние сме богове, а не светци. Всички лъжат. Всички мамят. Всеки от нас се подиграва с другите. Е, може би без теб. Онова, което не разбирам, е следното — как стигнахме дотук, Пророчице? Не може да си ни докарала сама при Хел. Някой трябва да ти е помогнал.

Етел само се усмихна в отговор.

Хитрецът се замисли дълбоко.

— Гарваните! — досети се той. — Пратениците на Один. Те могат да пътуват от Свят до Свят — през Смърт, Сън и Проклятие, Те трябва да са действали като посредници. Скъпата ми дъщеря е направила останалото. И, Анджи — мислех, че ме харесваш…

Съблазнителката сви рамене.

— О, скъпи, така е. Но исках да имам своя зала в Асгард. Исках да съм на печелившата страна. И исках това… — Тя му показа руната върху ръката си, проблясваща във виолетова светлина.

— Значи това, че ме защитаваше, е било просто хитрост, за да си сигурна, че ще оцелея и така да гарантирам сделката ти. Наистина ли сте съгласни с това? — призова Локи групата богове. — Ще стоите и просто ще гледате как ме жертват? Сив, имали сме своите различия, но…

Богинята на милосърдието и изобилието се усмихна.

— Можеш да се обзаложиш, че ще гледам — увери го тя. — Само ми се иска да имахме и пуканки.

— Тор — подзе Локи, — стари приятели сме…

— Какъв избор имаме? — сви рамене Тор. — Трябва да избираме между теб и Генерала.

— Хеймдал… Браги… Тир…

— Ще кажем на всички, че си загинал храбро — оголи златните си зъби Стражът.

— Ще напиша за теб епическа поема — успокои го Браги.

— Идун… Ньорд… Фрейя. Моля ви…

Един по един боговете извърнаха очи. Захар го погледна мрачно. Веселко разтвори ръце и се ухили. Идун избърса една сълза. Браги изсвири кратка тъжна мелодия. Ангрбода му изпрати въздушна целувка.

— Труден избор, мой човек — рече Фенрис.

— Е, много ви благодаря — промълви Хитрецът. — Хубаво е човек да знае кои са му приятелите. И като си помисля, че рискувах живота си за вас! — Зелените му очи внезапно се присвиха. — Затова Мади не е тук. Предположила си, че тя няма да ти играе по свирката. Затова си изпратила гарваните да я подмамят с някаква измислена история за близначката й. — Той леко се засмя. — Чудех се защо ми помагаш, Пророчице, защо ми предлагаш защитата си. Мислех си, че си решила да се държиш по-мило с мен. Може би дори да ми простиш. Оказва се, че си се нуждаела от някого, когото да пожертваш…

— Да ти простя! — сви рамене Етел. — Ти беше причината за смъртта на моя единствен син. Мислиш, че ще допусна да ти се размине?

— Това беше недоразумение…

— Живот за живот — отсече Етел. — Време е да спазя сделката ни.

Хел се наведе и пристъпи напред. Дори през живото си око тя можеше да види, че Локи е уплашен. По тялото й премина тръпка на задоволство и тя поспря за момент, за да се наслади на мига. Удоволствията бяха толкова редки тук, в Царството на мъртвите. И ако Свършекът на всичко беше толкова скоро, както се говореше, то тя смяташе да се наслади на всяко възможно удоволствие, преди мракът да ги погълне до един.

Тя вдигна въжето от руни, което беше най-силното й оръжие. Изтъкало от руната Наудр, то проблясваше с яростна злоба.

— Дадох ти обещание, Локи — каза тя. — Направих го точно тук, на това място. А Хел винаги спазва обещанията си, както със сигурност вече знаеш…

След тези думи тя запрати руната Наудр, която се уви здраво около врата на Хитреца и го дръпна. Той падна на колене. Хел отново затвори живото си око и се съсредоточи върху следата на Локи. През руната Бяркан тя светеше като виолетова плетеница на фона на мрака. Хел протегна съсухрената си ръка и сграбчи виолетовата нишка между пръстите си на скелет. Развесели се, когато Хитрецът напразно се опита да се освободи от задушаващата хватка на Наудр. Той знаеше, че това е невъзможно. Смъртта покорява всичко — дори и горския пожар.

Локи вдигна поглед към кръга от богове. Наудр, Връзващият, захапа гърлото му. Той се опита да говори — да се защити — но въжето заглушаваше гласа му.

— Живот за живот — напевно изрече Хел и пъхна виолетовата нишка в устата си. — Один, сине на Бор, възкръсни!

Настъпи момент на очакване. Той продължи. В пустините на Хел белият като кост вятър вдигаше прах над дюните.

— Один, сине на Бор — повтори Хел, — баща на Тор, Генерал на Асгард, Бащата на Средните земи, призовавам те за живот! Възкръсни!

Отново не се случи нищо. Вятърът свиреше над ужасяващата земя. Мъртвите, почувствали, че се случва нещо важно, се носеха на вълни в мразовития въздух. Но никой не възкръсна. Мъртвият си оставаше мъртъв.

Етел се обърна към Хел:

— О. Това е доста смущаващо.

— Кое? — объркано попита Хел.

— Ами, очевидно моят съпруг не е тук.

— Невъзможно — възрази Хел. — Той умря. Всички вие го видяхте да умира. — Дръпна въжето около врата на Локи. — Ти ми обеща. Имахме сделка…

— Но ти не можеш да спазиш своята част. Защо да ти давам Локи?

— Тогава вземи някой друг — предложи й Хел, която започваше да изглежда обезпокоена. — Ако искаш, ще ти дам сина ти Балдер. Или когото и да е другиго. Но Локи е мой!

Етел за момент сведе поглед към стоящия на колене Хитрец. Наудр го беше лишил от гласа му, но очите му продължаваха да изразяват красноречива молба.

Тя поклати глава.

— Не мисля — отвърна тя. — Сделката ни беше за Один и за никой друг.

На живата страна на лицето на Хел се появи невярващо изражение.

— Не — възпротиви се тя. — Той ми принадлежи. Този път не ме е грижа дали Деветте свята ще свършат…

И като шивачка, която почиства останалите конци, тя захапа линията на живота на Локи със зъби, които бяха бели от едната страна на устата й и изтъркани черни корени от другата.

Хитрецът изрече неприлична молитва, усетил как тя прекъсва живота му.

Сбогом, жестоки Светове!

Той затвори очи…

И когато ги отвори отново, откри, че продължава да гледа нагоре към живия профил на Хел, но сега чертите й бяха разкривени от гняв и объркване. Между пръстите й блясъкът на следата му беше все така ярък и ненарушен както обикновено.

— Какво се обърка? — попита Хеймдал. — Мислех, че от теб се очаква да прекъснеш живота му, а не да си чистиш зъбите с него.

— Това означава ли, че Локи не може да умре? — възмутено попита Сив.

— Така изглежда — усмихна се Етел. — Както вече видяхме, пазителката на Смъртта не може да наруши обещанието си, без да понесе сериозни последствия за това.

Още веднъж, с нарастващо нетърпение, Хел се опита да прекъсне виолетовата нишка. Не се случи нищо. Следата блестеше. Тя се помъчи да разкъса нишката с ноктите си…

— Може ли да престанеш? Това ме гъделичка — обади се Локи.

Той беше разхлабил въжето и сега седеше с кръстосани крака на песъчливата земя, като се опитваше да изглежда по-самоуверен, отколкото всъщност е. Все още нямаше представа защо Хел не бе успяла да вземе живота му. Но острото му чувство за хумор временно му беше помогнало да преодолее страха си.

Вдигна поглед към кръга от богове, които сега го наблюдаваха с изненада. Само Етел изглеждаше равнодушна и лицето й беше все така спокойно както винаги.

— „Наследство от измамената Смърт“ — с усмивка изрецитира Локи. — Разбира се. Сега схващам. „Измамената Смърт“. Ти я накара да направи това, Пророчице. Ти измами Смъртта. Принуди Хел да наруши думата си, като ме използва за примамка. От самото начало ли го планира? Знаеше ли, че това ще се случи?

— Хел винаги е имала проблеми с етиката, когато се отнася до теб — сви рамене Етел. — Чудя се защо ли.

Сега живата част от лицето на Хел беше изпълнена с мрачна ярост. Дори и мъртвата й страна изглеждаше разгневена. Помисли си, че изпитва ярост само когато Хитрецът е наоколо. Как беше успял да измами Смъртта? Какво го предпазваше?

Тя фокусира мъртвото си око върху Локи.

Ето там! Как го бе пропуснала? Нещо почти незабележимо проблясваше около китката му. Златна верижка. Хел беше твърде заета да злорадства над врага си, за да забележи верижката или малкия амулет, който висеше от нея — лъскав златен жълъд. Сега всевиждащото и мъртво око видя значението му и тя гневно скръцна със зъби, когато разпозна Съпружеството.

Хвърли ядосан поглед на Етел.

— Какво е това? — попита тя.

Етел кротко й се усмихна.

— Предпазна мярка, разбира се — отвърна тя, — в случай че се опиташ да не изпълниш сделката ни.

С едно заклинание амулетът жълъд се превърна в бившата съпруга на Локи.

— Скъпи мой, какво са ти сторили? — разрида се тя, когато видя Хитреца.

Тя огледа яростно боговете около себе си. Погледът й беше свиреп, кръглото й лице — зачервено, а сините й очи проблясваха като гневни звезди.

— Вие, страхливци такива! — изкрещя тя. — Как можахте? След всичко, което е сторил за вас, как можахте да се отнесете така с бедния ангел?

Боговете — дори и Хеймдал — изглеждаха слисани.

— Добра работа, скъпа — похвали я Етел.

Бедният ангел се ухили и вдигна поглед към съпругата си.

— Никога не съм си мислил, че ще кажа това — рече той, — но, Сигин, радвам се да те видя.

Устата на Хел се изкриви и тя отново насочи погледа си към Локи.

— Може и да не мога да го убия — подхвана тя, — но ще се погрижа никога да не си тръгне от тук. А ако все пак искате да се върнете, ви предлагам да ми го предадете.

Сигин се изпъна в пълния си ръст. Не беше много впечатляваща, но бързо застана решително между Хел и Локи.

— Да не си полудяла? — попита я Хел.

Сигин упорито поклати глава.

— Предупреждавам те, махни се от пътя ми…

— За нищо на света! — заяви Сигин.

В този момент Пазителката на Мъртвите вдигна поглед и забеляза светлина в небето, светлина, която блестеше със силата на слънце. И за втори път от петстотин и три години древното й сърце подскочи от изненада, когато нещо се спусна към равнините на Хел — нещо, което изглеждаше (макар да бе невъзможно) точно като стар кош за пране, просветващ с неземен огън…