Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (7) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

— Имате посетител — каза икономът, излизайки на терасата. Теса беше седнала на един от столовете и наблюдаваше спокойното море. — Една журналистка ви очаква в приемната.

— Журналистка ли? Каза ли какво иска?

— Не знам. Да й кажа ли, че не искате да разговаряте с нея?

— Не, няма проблем, веднага ще отида при нея. Благодаря, Йост.

— Моля, госпожице — отвърна икономът и излезе с лек поклон.

Теса погледна чайките, които лениво крачеха по пясъка на плажа за последен път и отиде в приемната.

В едно от кожените кресла седеше червенокоса дама. Тя беше облечена с модерен стилен тъмен костюм с панталон, а в едната си ръка държеше папка. Жената изглеждаше добронамерена и беше на възрастта на Теса или малко по-голяма от нея. Теса си помисли, че професията й сигурно беше свързана с много пътувания и контакти с различни хора.

— Госпожица Валднер? Аз съм Нина фон Шутц — усмихна се посетителката и й подаде ръка за поздрав. — Работя във вестник „Всеки ден“ и бих искала да взема интервю от вас.

— От мен? Но защо? Искам да кажа… аз няма да съм ви интересна с нищо.

— Няма да сте интересна? — повтори журналистката и учудено повдигна вежди. — Не бих се изразила така, госпожице Валднер. Историята на живота ви е много любопитна — от момиче от провинцията до дъщеря на принц. Хиляди девойки на вашата възраст мечтаят за нещо подобно. Читателите ни с удоволствие биха научили повече за вас.

— Но аз съм… — Теса се поколеба как трябваше да продължи. Тя не беше принцеса. Поне не официално. Тя беше незаконородена и не предявяваше никакви претенции нито към богатството, нито към титлата на баща си. Но пък вече не можеше да твърди и че е просто момиче от провинцията — все пак живееше в замък и баща й беше не кой да е, а принц Рудолф фон Розенек. — Честно казано, самата аз вече не знам каква съм. Мисля, че читателите ви не биха били заинтересовани точно от мен.

— Повярвайте ми, госпожице Валднер, аз добре знам от какво се интересуват читателите ни.

— В момента нямам време, за да ви дам интервю. Трябва да отида в града, за да си купя вечерна рокля, макар че нямам представа какъв ще бъде балът, за който се подготвям. Не излизам често, да не говорим за танцова забава в замък…

— Аха, проблем с модните тенденции. Мога да ви бъда полезна — с надежда я погледна Нина фон Шутц. — Какво ще кажете да дойда с вас? Мога да ви дам полезни съвети, а в замяна ще взема от вас кратко интервю. Така ще си помогнем взаимно.

Теса се поколеба.

— Сигурна ли сте?

— Разбира се. Модата е един от ресорните ми раздели във вестника. В добри ръце сте, повярвайте ми.

— Ами добре, да тръгваме тогава — усмихна се притеснено Теса.

— Да тръгваме — усмихна се облекчено Нина.

След малко двете млади жени бяха в лимузината на принца и шофьорът ги откара в града.

Теса се огледа смутено и погледът й спря на един магазин за дрехи на едро.

— Да опитаме ли там? — плахо попита тя.

— Не, не, това е по-скоро склад за дрехи. В него със сигурност няма да има това, което търсим.

— Разбирам. Къде предлагате да отидем?

— Ето там — каза Нина и посочи един бутик, който изглеждаше много изискан и скъп.

— Но аз не мога да си позволя такива скъпи неща.

— Как така? Не плаща ли баща ви?

— Предложи ми, даже ми даде кредитната си карта, но не искам да го използвам. Сама ще си купя роклята.

— Това, че иска да ви купи рокля, по никакъв начин не означава, че се възползвате от него. Постъпката му е напълно нормална — той е богат мъж, а вие сте единствената му дъщеря. Защо да не плати за роклята?

— Мислите ли? — неуверено попита Теса и погледна към бутика. Двете влязоха и още щом прекрачиха прага му, видяха колко елегантни и скъпи бяха дрехите в него. Великолепните рокли и тоалети, както и цените им, оставиха Теса безмълвна. Разкошът и разточителството бяха навсякъде.

— Допадна ли ви нещо на пръв поглед? — попита Нина.

Теса замислено погледна към вечерните рокли и неуверено посочи една от тях — бежова на цвят.

— О, не — каза Нина. — С тази рокля ще изглеждате като прабаба си. Най-малко цветът никак не би ви отивал.

Нина огледа роклите пред тях и погледът й се спря на една с прекрасен турскосин цвят. Роклята беше без рамене и вталена. Платът беше обшит със златни нишки, които блестяха като звезди на ясно нощно небе. Към роклята имаше шал, който би подчертал елегантните рамене на жената, която я носи.

— Пробвайте тази рокля — каза Нина. — Цветът ще отива много на тъмните ви коси. Мисля, че и размерът е вашият.

Продавачката, която беше приближила до тях, кимна одобрително.

Теса взе роклята, докосвайки я толкова внимателно, сякаш се страхуваше да не я счупи. Тя никога не беше обличала нещо толкова скъпо и когато тръгна към пробната, сърцето й заби учестено от притеснение.

Роклята изглеждаше прекрасно и сякаш беше шита специално за нея. Тя се огледа в голямото огледало, обърна се няколко пъти на всички страни и й се струваше, че сама не може да се познае. Теса приличаше на принцеса. Истинска принцеса.

— Е, как изглеждам — неуверено попита тя, излизайки от пробната. Всички в магазина я гледаха смаяни.

— Прекрасно! Просто прекрасно! — почти извика журналистката.

Теса се усмихна облекчено, съблече роклята и я плати.

Двете дами излязоха от бутика и се качиха в лимузината на принца.

— Искате ли да пием по кафе? — неуверено попита.

— С удоволствие. Какво ще кажете за кафенето отсреща, правят страхотно еспресо.

Двете слязоха от колата и отидоха в кафенето. Настаниха ги на уютна маса в ъгъла и двете си поръчаха еспресо и ябълков пай.

Журналистката разбърка кафето си, опита от пая и погледна към Теса.

— Та кажете ми, моля ви, как сте живели, преди да срещнете баща си?

— С майка ми, в къща в провинцията. Гледаме няколко овце, а аз рисувам и продавам картините си на хора, които идват на почивка в селото ни.

— Вие рисувате? Това е прекрасно. На мен винаги ми се е искало да притежавам подобен талант, но за съжаление и двете ми ръце са леви — усмихна се Нина.

— За сметка на това се справяте добре с писането — отвърна Теса.

— Така е. Работата обаче отнема по-голямата част от времето ми. А тя не може да замести семейството.

— Нямате ли си някого, Нина?

— Не. Просто нямам време за сериозна връзка. Постоянно съм на път отнякъде или за някъде. Кой мъж ще иска да живее с мен?

— Аз винаги съм искала да имам семейство. С майка ми живеем толкова спокойно и еднообразно, че много често ми се е искало на вратата да се появят роднини и да направят живота ни малко по-интересен — въздъхна Теса. — Човек обаче явно наистина трябва да внимава какво си пожелава.

— Какво имате предвид?

— Баща ми има племенник. Той никак не се радва да ме види в замъка. Ако зависеше от него, на мига щеше да ме прати обратно в селската ни къща. Той смята, че нямам право да бъда в замъка. Може би е прав.

— Глупости. Той просто ви завижда.

— За какво може да ми завижда? Той си живее прекрасно и е следващият принц Фон Розенек.

— Не и ако родителите ви се оженят. Тогава вие ще наследите всичко.

— Не смятам, че ще се стигне дотам, а аз и не искам да съм принцеса. Само това, че похарчих парите на баща ми за тази рокля, ме кара да се чувствам виновна и не на място.

— Но защо? Той самият ви е дал пълната свобода да правите с парите му каквото намерите за добре. Аз го разбирам — толкова години е бил далеч от вас, пропуснал е най-важните моменти в живота ви. Вие сега сте принцеса, без значение какво казват хората. Не забравяйте това никога.

Теса се усмихна.

— Чувствам се добре, че мога да поговоря с някого за това.

— Радвам се да го чуя — отвърна Нина и отговори на усмивката й. — Вие сте много по-различна от очакванията ми за вас. Мисля, че с вас можем да станем добри приятелки.

— Приятелки? — по страните на Теса се появи руменина. Тя харесваше журналистката, а и така или иначе в замъка нямаше много приятели. — Ами тогава нека си говорим на „ти“.

— Разбира се — отвърна Нина.

Теса забеляза, че на масата срещу тях седеше мъж с брада, който се опитваше да остане незабелязан. Под тъмния му костюм личеше мускулесто тяло и той не изглеждаше никак безобиден. Теса си помисли, че може би го беше видяла и в бутика, докато купуваше роклята. Да не би да я следеше?

— Какво ти е? Изглеждаш разтревожена — каза Нина.

— Не знам, може би съм параноичка, но мисля, че човекът отсреща ни следи.

— Мъжът с брадата? Аз също го забелязах. Предполагам, че това е бодигардът ти.

— Кой?

— Баща ти със сигурност няма да допусне да се разхождаш сама и да ти се случи нещо, все пак вече много хора знаят коя си. Предполагам, че е изпратил някого след теб, за да е сигурен, че си в безопасност.

— Ако е така, защо не ми е казал?

— Вероятно не иска да се чувстваш следена или контролирана. Добре е, че някой се грижи за безопасността ти. Положението, в което си сега, те поставя в нелека ситуация.

— Положението ми?

Теса не беше се замисляла за това, че в живота й ще настъпят промени, за които не беше и подозирала.